Публикации

Мои близки се чудят какви са тези зайци, котенца, дами, „фантазии“, които съвсем превзеха блога ми. Защо е толкова различен от това, което съм в реалния живот и защо упорито отказвам да пиша за бизнес и финанси при положение, че това е миналото и настоящето ми. И за да е падението пълно и някакви зайци съм почнал да „поствам“. Може би и по-отдавнашните ми читатели се чудят какво се случва, какви са тези трансформации.

Отговорите:

Пишейки за психология, знам, че мога да помогна на хора да направят нещо градивно за себе си. Психическото здраве е нещо, което всеки може да подобри. Конкуренция си си ти. В бизнеса не е така. Мотивацията на много хора да се захванат с бизнес е мечта за бързи, големи „кинти“. Преди четири години бях написал нещо по темата (тук). Вероятността от финансова гледна точка бизнесът да е печелившо начинание за тях освен, ако нямат определени личностни качества, поръсени с не малка доза късмет, е ниска. Бизнесът дава свобода, смисъл, енергия – това ще го получиш, докато си вътре, но парите не са гарантирани. Всеки ще иска да ти открадне паничката и ако имаш място да дадеш назад, вероятно ще отстъпиш, освен ако не си късметлия. Бих могъл да говоря за бизнес, давайки ти съвсем друга перспектива – на стрес, пот и сълзи в сфера, в която има много неща, които не контролираш и в която борбите са почти толкова епични, колкото тези за тоалетна хартия по магазините, но не бих споделил най-полезното, за да не го научат конкурентите ми. Тоест, нито бих ти намазал ските с елементарни рецепти за „гарантиран” успех, нито бих ти разкрил това, което работи най-добре за мен, за да не го научат конкурентите ми, нито опитът ми предполага, че да те уча на А и Б в бизнеса е благодарна работа. Преди много години имах идеалистични пориви да направя пазара в България по-прозрачен. Урокът – не си струваше.  С психологията е съвсем различно – темата ми е голяма любов, аудиторията е приятна, самият аз ставам по-човечен.

Ама, защо зайци? Преди месец Facebook ми показа известие – сайтове като Вашия. Бяха до един женски. Когато съм гледал сравнения и в Serpstat, същата работа. Аудиторията ми е предимно женска (84%) и изхождам от предположението какво иска да види. Предполагам Брад Пит и Леонардо, но чак до там няма да стигна. На този фон – зайци, котки, деца, цветя ми изглеждат като един приемлив компромис и за двете страни.

Та така с психологията и зайците.

М

Не знам помниш ли как бе с интернета преди 20-тина години? Кабелът от модема се включваше в буксата за телефона, чуваше се набиране все едно си свързочник през 1943-та и имаше нет примерно 3 минути, докато не те изхвърли и след това, хайде пак. Търсихме в Altavista, Netscape, Internet Explorer. Windows-ът постоянно забиваше. Дори вдъхнови “Тибетски сърца” да му посветят песен с припев: “Ъъъ, рестартирай и ще се оправи. Ама, аз не съм сейвнал.” Горе долу така е и с връзката с реалността. Колкото по-накъсва, по-зле, а ако хептен я няма – психоза.

Фантазията има две лица – може да те защити от болезнено жестока реалност, но може и да те рани, самата тя да е болезнена, обсебваща и да те „предпазва“ от скучновато бозава реалност, твърде заспала и мързелива да сбъдне, която и да е от тревогите ти.

Колкото по-ясно усещате границите на фантазията, толкова по-лесно ще усетите, че е като холограма. Когато е красива и ни дава посока и стремеж към целите ни – чудесно, когато обаче е неприятна и обрисува грозни картини, които са почти невероятни, то е препоръчително да се научим да работим с нея. Можем да използваме идеи от хипнотерапия и НЛП и да работим с визуалната й същност – цвят, размер, позиция, картинка или филмче, виждаме ли се в него – за да променим емоцията си към фантазията. Може да се работи ефективно с размер и позиция, например смалявайки размера на визуалната фантазия и премествайки я зад нас. Според мен дори самата осъзнатост за визуалните аспекти на фантазията и съпоставка с реалността, може да е достатъчно добър подход. Спри се на обект от реалността. Изучи го и го опиши. Сега на обект от фантазията, ако е човек – лицето (очи, нос, уста, коса), дрехите. Вероятно ще се окаже, че трябва да опишеш някакво полупрозрачно петно пред себе си, много различно от реалността.

Ако пък сравнението фантазия – реалност не те привлича, съпостави фантазия с реален хубав спомен. Може да ползваш снимка, песен, мирис. Личен пример – имам „котва“ с аромат на конкретен дезодорант. Със съответния дезодорант се пръсках 2005-та, когато бях студент и ходих на салса при Алфредо в малко студио точно срещу НДК. Дори в момента имам от този дезедорант у нас и понякога се пръсвам, за да събудя тези спомени от младежките години – цяла върволица от тях и неусетно се хващам как се усмихвам.

Поработи върху осъзнатостта ти за разлики между фантазия и реалност, както и какво буди хубави спомени или визуални усети. Това е още един начин освен всички останали, които разгледахме досега, не само да противодействаш на тревожността, но и да си създадеш хубаво настроение.

Хубава вечер,

М

Четири уши: две видими, чуващи външния свят, две невидими, чуващи вътрешния. Ако изразим какво чуваме в нас, така ли звучи:

Или така:

Ако сме с по-изразени невротични тенденции и леко стресирани, вероятно далеч не като Лунната соната. Понякога вътрешният ни свят не звучи приятно. Понякога дори звучи дразнещо. Хубавото е, че в случаи на по-лека тревожност, можем да изключим „слушалките на съзнанието“ от вътрешния аудио жак и да ги включим във външния.

Щракни с пръсти и си дай 30 секунди да чуеш всички звуци наоколо без да губиш усет за никой от тях, като същевременно изброиш на ум 10 града в Североизточна България. Вероятно не се получава, защото си изключил слушалките от вътрешния аудио жак. Известна хипотеза на Ноам Чомски е, че в основата си езикът се е появил за мислене. Как обаче ще мислиш глупости, ако не можеш да ги чуеш? А как ще ги чуеш, ако можеш да включиш слушалките (вниманието ти) само в един жак и в момента си избрал този жак да е външният?

Част от незатворените вериги от тревоги се въртят точно през “аудиото“. Затова и ти предлагам, ако усетиш, че се омотаваш в безсмислени вътрешни диалози, просто щракни с пръсти и се заслушай внимателно, опитвайки се за 2-3 минути да уловиш и задържиш всеки звук около теб. След това си намери да свършиш нещо или направи телесна практика от миналата седмица (тук).

Бетовен вече е бил с напреднала глухота, когато е композирал Лунната соната. Вероятно е можел да е чуе ясно само в съзнанието си. Ако искаш си я пусни и й се наслади.

До утре,

М

Тялото си прави каквото си прави, съзнанието си съзнава каквото си съзнава. Не общуват много. Удобен, но поизхабен брак, лишен от комуникация, интимност. Всеки се справя както може със стреса на ежедневието, всеки сам за себе си. Съзнанието циклейки, тялото стягайки си, свивайки се. Може да е другояче. Съзнанието може да престане да игнорира тялото и двете да станат по-щастливи.

Тази вечер, когато легнеш, погали тялото си и попитай с искрен интерес как се чувства. Попитай палеца на крака как се чувства и се вслушай в усетите в него, пръстчето до него и така всички пръстчета подред, после пръстите на другото стъпало. Вслушай се. И лека полека по пътя към главата усети всяка частичка от тялото. Стигайки до темето усети цялото тяло като единство, като усет, заемащ определена форма в пространството, който е различен в различните си точки. Вдъхни му приемане и обич.

Всъщност това, което направи стъпва на базово упражнение по осъзнатост/медитация, което научих преди 12 години. Ако го правиш често заедно с изследването на дишането от вчера и ако го правиш с правилната настройка на любов и благодарност към тялото си, на любопитство какво иска да ти каже през усетите си, то с времето ще ти е много по-лесно да чуваш различни емоции в различни части от тялото си и дори само изслушвайки ги и давайки им достатъчно възможност да се изразят и успокоят през дишането, ще подобриш емоционалната си регулация.

За себе си съм открил в кои части на тялото усещам тревога, стрес, спокойствие и в какво движение понякога искат да се изразят. Ако усещам напрежение, дори съвсем обикновено протягане, с разкършване на раменете и врата и дълбока въздишка, изпъчване, и леко отпускане на рамената, на лицевата мускулатура и разфокусиране на погледа, вършат работа и ми помагат да сменя мисловната схема.

Тялото и ума са свързани, за да работим през тялото обаче е нужно да го чуем, да го ценим и да му обръщаме внимание. Ако ли не, ако ние го игнорираме и то ще ни игнорира и ще сме нефункционален съюз между дух и тяло. Понякога е много по-приятно да се върнеш в тялото вместо съзнанието да жужи като обезпокоена муха от нямане какво смислено да прави.

До след двадесетина часа,

М

Потънем ли във водовъртеж от разпиляни мисли, един от най-лесните способи да се върнем в спокойствието е през сетивата. Ще ти споделя любими техники за осъзнатост (mindfulness), които през годините пригодих към себе си.

Твоето тяло, твоите усети, твоята телесна мъдрост и интуиция. Довери се и експериментирай въз основа идеите, които споделям. Тялото ти знае какво прави. Довери му се да те води по пътеките на сетивата.

Осъзнато дишане.

Бавно и дълбоко поеми дъх през носа. Усети как изпълва ноздрите. Лекичко и неусетно се разширяват. Дори може да има едва доловимо напрежение в мускулчетата в основата им. Дъхът се усеща все по-нагоре и надълбоко – гърдите се изпълват, коремът, ребрата. Тялото се отваря, за да поеме жизнена енергия, както цветенцата разтварят листенца за слънчевата светлина.

Съвсем естествено започва обратният процес – ребрата, гръдният кош, рамената се отпускат и въздухът излиза по-топъл обратно навън през ноздрите. И някъде между издишането и вдишането се стели спокойствие като красив летен сън. Спокойствие, над което мислите се плъзгат като малки облачета над морското дъно.

Дъхът е твоят първи самостоятелен разговор с живота. Дъхът може да те успокои, да те енергизира, да те усмихне. Изследвай го, защото през него се връщаш към дълбините на живота. Усети как взаимодейства с тялото ти, по колко различни начина можеш да дишаш и всички усети, които поражда.

На този свят идваме с вдишване и си тръгвам с изидишане. Всичко останало градим върху това. Пътят на дъха е като живителна, облагородяваща и прочистваща вътрешния ни свят река около бреговете, на която се разпростира емоционалното ни пространство.

Върни се обратно към дъха и тези вечер позоволи на интуцията и тялото да си спомнят за цялата радост, здраве и дълбока мъдрост в дъха. Дишай изследвайки, експериментирайки и най-вече с отворено за живота сърце.

М

Китайско проклятие гласи: „Нека живееш в интересни времена.“ Живеем в интересни времена. До две седмици ще публикувам анализ,  че коронавирусът е показателен стрес тест на система, която вероятно до 20-30 години ще се счупи с трясък. Ако не направим нещо, човешкият капитал ще се разпределя все по-неравно в страната ни. Поради това възможността за достоен труд и свобода на мисълта ще изтънява. Няма ли работа, има болка, разклащаща обществото из основи. Коронавирусът ще победим, но семето на разслоенията в обществото ни – зависи. Колко далновиден народ сме, ще определи какво ще оставим след нас. Колко прозорливи  родители сме – какво ще оставим на децата си. За това след две седмици. Сега към настоящите кахъри – тревожността за здраве, работа, оцеляване.

Тази седмица споделих връзки с кратки резюмета към телесни техники за смъкване на тревожността. Пробвай без да се насилваш, без да ги правиш зорлем. Не са домашно, а хубав телесен опит, който да запишеш в тялото си. Целта – тялото ти да ги познае и да си хареса една – две от тях. Само ще се сети да си ги поиска, ако, не дай Боже, се наложи някой ден. Ето ги:

ЗА СПОКОЙСТВИЕ – ДИХАТЕЛНА ТЕХНИКА 7 – 11

ЗА МОМЕНТАЛНО СПОКОЙСТВИЕ – “ГМУРКАНЕ”

ПО-ДОБЪР ПСИХИЧЕСКИ ТОНУС ПОСРЕДСТВОМ СТУДЕНИ ДУШОВЕ

АВТОГНЕНЕН ТРЕНИНГ ЗА РЕЛАКСАЦИЯ

ПРОГРЕСИВНА МУСКУЛНА РЕЛАКСАЦИЯ ЗА МОМЕНТАЛНО СПОКОЙСТВИЕ

ПОТУПВАНЕ С ПРЪСТИ ЗА УСМИВКИ И АНТИСТРЕС

И за най-любознателните, бонус, връзка към по-общи практични съвети за психическо здраве по време на коронавируса: тук.

Следващата седмица ще продължим по пътя към спокойствието с техники за осъзнатост (mindfulness).

Междувременно споделяй публикациите, ако ти харесват. Десетки хиляди са ме чели, но всеки месец плащам за реклама, за да достигна повечето от Вас, иначе Фейсбук ме „държи в килера“. Да сме честни, видеа с котки вървят много по-добре от техники за телесна релаксация.

До понеделник,

М