Щастие

Благодарността. Благодарността към живота. Какво дебилно племе сме хората понякога. Оценяваме живота, колкото маймуна – Рахманинов. Бе топла лятна софийска вечер. Около 21.30. Пешеходствах от Лъвов Мост към Петте Кьошета. Яд ме бе за нещо. Исках да проветря напрежението. Разсейвах се спорадично единствено от травестите, които по това време излизат по двойки към пл. Македония. Нещата изглеждат сюрреалистични понякога. Почти стигнах Петте Кьошета. Тогава я видях.

Беше се свила на едно стъпало. Гушнала чантичката си. Подминах. Големият град те прави дебелокож. Пълчища мошеници. Утайка. Минах 20 метра. Спрях се. Обърнах се и тръгнах към момичето. Седнах войнишки вдясно от нея. Усмихнах се и я попитах как е. Каза, че е добре. Попитах какво има. Каза: „Нищо сериозно, дреболия.“ Зададох втори въпрос: „Ти си добре, Вашите са добре, нали?“ Тогава каза: „Да, просто баща ми почина наскоро…и понякога…“ Очите й се изпълниха със сълзи. Понякога нямаш много какво да направиш. Казах й че всички минаваме през това, че хич няма да й е лесно, а и дори на моменти ще й е по-трудно, че ще й трябва не малко време, но в един момент слънцето отново ще изгрее ярко, че най-хубавото тепърва й предстои, сватби, деца. Казах и че имам приятел от детските години, загубил родителите си на нейната възраст и че се е справил – в момента прави кариера в Ню Йорк. Казах й, че трябва да се радва на живота и заради баща си, защото най-страшното нещо е не, че умираш, а че оставяш хората, които обичаш – без да можеш да ги прегърнеш, да ги успокоиш, да им кажеш, че винаги ще си до тях. Казах й, че баща й винаги ще е до нея и винаги може да се върне на ум в спомените си и да го прегърне, да усети как той се усмихва и я обсипва с топлина. Казах й, че животът има толкова много хубави неща за нея, че ще справи.

Говорил съм с психолози и лекари. Виждал съм как хора с железни маски плачат като деца. Виждал съм много стаена болка и тъга. Сещам се за нещо, което чух от един хирург: „Знаеш ли, хора умират в ръцете ти. Всички се борят отчаяно за живот. А повечето време хората не оценяват живота.“ Така е. Свикнали сме да чуваме, да виждаме. Не оценяваме краските, мелодията на птичките. Вземаме хората до нас за даденост. Здравето си, живота си за даденост – само, за да разберем в един момент, че всичко може да се срути в рамките на едно телефонно обаждане. И тогава, ако ти не си обектът на обаждането, трябва да намериш сили да строиш отново. Като погледнеш назад, виждаш колко много си имал/а, а не си оценявал/а. Животът дава втори шанс, трети шанс, но трябва да си ги заслужиш. Трябва да се научиш да благодариш на живота за това, което имаш, вместо да проклинаш, че някой ти е одраскал колата или те е прецакал при бизнес сделка, или ти е казал нещо на криво.

Един ден животът ще вземе гумичката и ще започне да трие. Ще изтрие хора, които обичаш. Ще изтрие теб. Ще изтрие спомена за теб. Животът е като будистка рисунка. Като я нарисуваш, животът я поглежда за миг и я изтрива с ръката си. Единственото върху, което имаш контрол е каква ще е тази рисунка, дали ще я оцветиш пъстро, дали ще е хармонична, дали ще е динамична или едно безформено, пльокнато петно.

Учат ни на математика, информатика, философия, психология. Не ни учат как да живеем. И няма един отговор. Просто бъди благодарен/благодарна на живота в тези секунди, в които все още можеш да прегърнеш хората, които обичаш, да чуеш песните на птичките, да се бориш с пълни сили за мечтите си. В противен случай си капка смазочен материал от недоволство и неблагодарност в колелцата на историята.

Разстрел и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично.

Вапцаров, а може и да си позволиш да се любуваш, да благодариш, да усещаш, да оценяваш и един миг като на Дебелянов.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага

Живей, човече!

И не забравяй благодарността към живота.

Поздрави,

Марин

За да стигнем до 21 век като генетичен материал, праотците ни с извървяли тежък път.  Оцеляването им е зависило от това да са нащрек за свиреп тигър, а не за ароматни теменужки. В течение на хиляди години в мозъка ни е закостенявал т.нар. negativity bias – по-склонни сме да виждаме нещата през тъмни очила и да изпитваме много силни негативни емоции, който способстват реакциите на тялото ни при форсмажорни обстоятелства. Как се е отразило това на  културата ни? 62% от думите в английските речници, отнасящи се за емоции са с негативна конотация и едва 32% с положителна (източник). Новините, продажбите, политическите кампании, редица филми разчитат на негативното, защото то се забелязва повече, буди по силна реакция. Момичета и момчета, според скорошни изследвания, за да е щастлива една връзка негативните интеракции трябва да са 5 пъти по-малко от положителните (източник). При 50:50 сте кандидати за раздяла. Толкова по-мощни са негативните емоции. И докато този негативизъм има някои ползи, той има и своите големи минуси, ако е единствената ни житейска програма. Изкривява реалността, в която живеем като мръсен прозорец, през които едва се процежда слънчевата светлина и топлина. Добре дошли в тунела. Нещастието е безплатно.

Ползите от позитивните емоции

Много хубаво изложение на ползите от позитивните емоции от Д-р. Барбара Фредриксън в курс, който може да гледате безплатно. С две думи това са емоции, които ни помагат да развием креативност, да виждаме глобалната картина, да сме по-здрави, да се социализираме по-добре. Май пропуснах нещо, а да – помагат ни да сме по-щастливи.

Позитивното е нещо ново

Полъхва свеж вятър с положителен привкус, който се нарича позитивизъм. Той е извън проблема и слабостта, а е насочен към наградата и силата. Както казва Мартин Селигман, ако махнем всичките си проблеми сме на нулата, а ние искаме да сме на плюс. И тук идва идеята, че за да сме щастливи ни трябват различни качества от тези, необходими ни, за да не сме нещастни. И докато негативните емоции ни позволяват да оцелеем, тоест количество живот, то позитивните ни дават възможност да имаме качествен живот (Рик Хенсън). Кои са тези качества?

Ама, какво е това щастие?

Една от четирите базови емоции. По-рано ги брояха шест, но явно са решили да спестят хартия. Тази емоция, обаче е много финна, много изтънчена. Тя е като мелодия на Моцарт съпоставена с негативните емоции, които са като джангър в автотенекеджийница. Мелодията на щастието включва редица по-трудно доловими емоции:

• Интерес към това, което правим.
• Радост от това, че виждаме нещо красиво.
• Благодарност към непознат.
• Гордост от нас или близък нам човек.
• Любов.

И още много други (източник). И странно как познавам хора, които казват, че няма щастие, а това, което правят им е интересно. Гордеят се с постиженията си. Но има и хора, на които отвътре им е да не са щастливи: хора с депресивни или меланхолични характери, хора потънали в лапите на зависимости, хора със зловредни схеми в главите си. И какво ги правим тях.

Гроздето е кисело и щастието не е за всеки.

Ако за някого гроздето е твърде високо, може би е по-добре да го оставим да си говори колко е кисело. Борбата за щастие е по-лесна за някои и по-трудна за други, но тя иска желание и осъзнатост.  Щастие е дори нещо наглед толкова дребно като това колко ярко виждаш цветовете и как усещаш как въздухът изпълва дробовете ти. Щастие, което например един човек, които кара тежка депресия и за когото и синьото е убито и въздухът е досаден не може да си позволи. И който докато не изяви собствено желание да отвори кепенците на душата си и да пусне външната светлина да освети паяжините, няма какво да го правиш. Щастието иска енергия. Иска да се бориш за него. Иска да си дефрагментираш диска понякога. Няма безплатен обяд. Щастието трябва да се заслужи с отношение към света, към хората и към теб самия. Ако ли не „гроздето е кисело“, а нещастието – безплатно.

Трябва ли да забраним нещастието?

Светът е много интересна енергийна везна. В него има място и за тъга, и за гняв. Въпросът е доколко те са наши помощници и доколко ние сме техни роби. Гневът дава състезателност. Особено, когато ножът опре до кокала дава този тих, греещ като нажежено желязо фокус. Тъгата понякога ражда красота било то под формата на изкуство или размисъл. Това са състояния, които имат място в нашия живот и които, ако биват използвани правилно, също имат своя ресурс.

Мисля, че повечето знаем как да сме сърдити, тъжни или възмутени. Това е лесно, а лесното е скучно. В бъдеще ще си говорим много за това как да бъдем щастливи и как щастието е двигател на успеха.

Поздрави,

Марин

Представи си, че животът ти е огледален образ на пет вълшебни царства. Между тях има мостове. Те гъмжат от търговци и царствата просперират или са потънали в кал от войнишки обувки и царствата тънат в тъга и гняв. Кои са петте царства и как определят щастието ни?

Заимствам някои идеи от позитивната психотерапия, НЛП, психоанализата и медитативните практики.

Щастието и царство: СЕТИВА

В царството на телесното има голям резервоар жизнена енергия и щастие, а според някои хора и мъдрост. Грижи се за тялото ти и то ще се отблагодари.

1. Вслушай се в тялото ти, когато негодува. Давай му време за почивка. В Япония има дума за смърт от преработване – „Кароши“. Има достатъчно възможности човек да оптимизира начина, по който действа тялото му с биохакерство вместо с два литра кафе и късметче, на което пише депресия, повишена обща тревожност и т.н.

2. Мисли за стойката си и дишането си. Една добра стойка, съчетана с коремно дишане може да подобри релаксацията ти и ерго да снижи нивата на стрес и невротичност. Ще се чувстваш много по-готино и ще вземаш по-трезви решения.

3. Подари движение на тялото си. Подари си една хубава, потна и яка тренировка. Това е страхотен начин да рестартираш съзнанието си, да подобриш общото си здраве и да зарадваш мозъка си с порция ендорфини.

4. Тренирай се на контрол на импулса. Например, аз вземам 5 минутни ледени душове. Не го препоръчвам на хора със здравословни проблеми. Познати постят по един ден седмично само на чай и плодове. Това е залегнало и в редица религиозни практики.

5. Следи храната си. Пий повече вода.

Това са само няколко простички съвета, които не са трудни за следване, а могат да увеличат щастието ти и продуктивността ти.

Щастието и царство: МИСЛИ

Според Алфред Адлер болшинството сме невротици с чувство за малоценност. Ако имаме балансирана психика, успехите ни ще намалят това чувство и ще развием увереност. В противен случай е възможно да развием комплекс за малоценност или за превъзходство.

Позитивните мисли са семената, от които покълва увереност още преди успехите да са факт. Ключово е да ги посеем на плодородна почва – нашата психика. Ако психиката ни не е достатъчно спокойна и не знаем кои са проблемните зони на подсъзнанието ни, то има опасност да се саботираме искайки да продадем на подсъзнанието ни вестник, в който не вярва. Корените на позитивното мислене са в моста към предишното царство – тялото. Нека като застраховка да работим с мускулна релаксация и така да подготвим почвата за положително мислене. Най-простото упражнение: по 5 минути всеки ден усещайте как водещата ръка натежава.

Също така добре е да разберем негативните ни мисли. Повечето от тях са вариации на няколко проблемни зони, които са отпечатани в подсъзнанието ни. Нека отбележим кои са тези зони. И кои са спусъците, които дърпат тези мисли. Ако например са негативни новини, то преставаме да четем вестници, в които фокусът е върху такива. Също така е редно да не позволяваме на негативна мисъл да цикли. Тревожете се добре, но един път. Повечето ни опасения и страхове са толкова далеч от реалността и съществуват само в главата ни.

1. Нещо, което научих от Ангел Лазаров от Института по НЛП. Всяка вечер преди сън си казвайте кои седем неща днес сте направили добре. Искате да насочите вниманието си към успехите си.

2. Всяка сутрин правете яки, енергични афирмации. Вижте Тони Робинс, когато прави афирмация цялата му физиолгия, глас, мимика, енергетика е в тон с афирмацията.

3. Ние сме просто хора. Чух руски психотерапевт, Елман Османов, да казва, че крайните позитивни афирмации не са за всяка уста. Могат да засилят истерична невроза („Аз съм велик. Другите са ми виновни.“). Редно е да знаем, че сме просто хора, но със здрава работа, вяра, пот и кеф можем да стигнем много далеч. С тази уговорка можем й да се съгласим да правим позитивни афирмации.

4. Позитивните мисли са позитивно формулирани. Най-добра практика е да избягвате частицата „не“ и лоши думички. Подсъзнанието има много беден речник и основно работи с картинки и усещания. Ако искаме нашата позитивна мисъл да стигне до подсъзнанието, тя трябва да е много простичка, ясна и хубава.

5. Вижте имате ли изгоди от негативните си мисли и помислете с какво да ги замените. Ако негативните ви мисли са свързани с травма, то е възможно тя да ви дава енергия или изгоди. Например, травма, избиваща в стаен гняв и набъбващ нарцисизъм съчетани с идеята, че другите са идиоти и картечен огън от мисли в това русло, може да даде някои работни успехи и е въпрос на осъзнатост да се види, че цената е липса на нормални, истински, искрени отношения с останалите представители на човешкия вид.

Щастието и царство: ДЕЙСТВИЕ

Действай. Не спирай да се развиваш. Всеки със своето си темпо. Стреми се да имаш постижения и си ги признавай. Отпразнувай ги. Радвай им се. Хубаво е човек да работи качествено, но не падай в капана на перфекционизма. Често просто е нужно да скочиш във водата след 3 месеца тренировки на сухо и това ще даде повече от още 3 години махане на ръце и крака на пясъка.

Корените на постиженията и действието са в моста към миналото царство – мисли. Вярвай. Имай доверие в себе си. Разбира се оценявайте реалистично рисковете, но не се подценявай и не си отрязвай крилата сам/а.

1. „Просто го направи.“
   

2. Ти можеш!

Щастието и царство: ОБКРЪЖЕНИЕ

„С какъвто се събереш, такъв ставаш.“ Избягвам хора, които са като черни радиостанции. Ние получаваме и отдаваме енергия на хората. Няма смисъл да сме с някого, който консистентно ни плюе в езерцето на мисловна чистота. Нека сме с хора, които ни дават енергия. Тук не става дума за хора, които ни гладят по косъма, а за хора, които са позитивни, които вярват в нас и ни поддържат.

1. Събери се с енергични, поддържащи, борбени хора.

2. Гледай интервюта и чети книги на такива хора.

Щастието и царство: СЪДБА

Съдба ли е или стечение на обстоятелствата? В това царство се случват неща, които са свързани двупосочно с предишните четири царства. И това е царство, което има високи стени, зад които е трудно да видим, но понякога можем да дочуем неща. Ако насотрим слух и попитаме вътрешният си глас, какво наистина ми трябва, за да съм щастлив/а? Много вероятно е да е гласът, който трябва да послушаме. Това не е глас, който се чува. Това е глас, който се усеща като щастие, като решителност, като енергия. И той е допирателен до траекторията на нашия житейски урок в този момент.

Успех!

Марин