Щастие

Дай ми кибрит! И нека горя от емоции. И нека вълните бушуват. И нека земята се обърне и звездите ме дръпнат силно към тях. Да полетя и в полета си да оставя всичко, което не е било мое, а съм взел сляпо.

Страховете имат сенки, а мечтите – цялото нощно небе и кутийка кибрит.

Има неща, които са твоя отговорност и неща, които ще ти се случат, за да ти дадат шанс. Животът ще ти метне кутийка кибрит. От теб се иска да драснеш клечката.

Изобилстват книги и съвети за лично израстване. Хората си повтарят мантри като изоглавени, визуализират пари и сватби, а фитилът не е запален.

Кутийка и клечка кибрит

Приоритет, който е толкова високо в целите ти, че всичко останало отива на заден план и трудности, през които трябва да минеш, за да го постигнеш – при допира на тези две повърхности се получава пламък, но трябва да драснеш решително. 

Приоритет номер едно

Имаме приоритети на рационално и емоционално ниво. Тези на рационално ниво са камуфлаж. Там, където са емоциите – там е двигателят.

Необходима е пределна емоционална яснота по отношение както имането, така и нямането на важните неща в живота.

Понякога имайки нещо, забравяме колко е ценно, а нямайки го, го идеализираме. Понякога, обаче това, което имаме отеснява, а това, което нямаме става все по-необходимо. И е редно да можем да усетим как се чувстваме в момента имайки и нямайки нещо. Този усет не е рационален, а житейски. Не се учим емоционално на база мислене, а действие. Боли, но така разбираме кое ни е приоритет номер едно.

Имаме ограничени време и енергия. Нека ги инвестираме в най-важното.

Цената на щастието

Приоритетите напомнят шахматни фигури. Трагедията на много е, че в опит да спасят „дама“, „офицер“ или дори „пешка“ губят „царя“. А „царят“ иска жертви. Крал Едуард VIII абдикира от престола, за да е с жената, която обича. Елисавета Багряна изоставя семейството си, бягайки от свекърва, задушаваща творческите й мечти.

Трябва да дадем, за да получим или да загубим, за да не загубим повече. Трябва и да имаме волята да жертваме „дамата“ навреме, за да спасим „царя“. Времето е фактор. Колебанието убива.

Масово обаче се появява колебание и клечката не бива драсната по стената на кутийката. Търсим вариант Б.

Няма вариант Б. Ако загубиш „царя“, губиш играта.

Когато разбереш кое ти е важно, трябва да натиснеш бясно към него. Колкото по-трудно е, колкото по-ужким невъзможно е, толкова повече сменяш координатната система спрямо, която измерваш нещата. Всичко пада на много силна емоционална основа, която стъпва на теб самия или самата. Животът придобива пулс.

Вземи решение и не поглеждай назад

Просто вземи решение и точка. Недей да се колебаеш. Разбери кое ти е наистина важно и когато дойде възможността, дай газ все едно няма утре. Времето е ограничено. Не се страхувай от крайността. Не се балансирай. Напротив бъди още по-краен или крайна. Животът не чака никого. Всеки момент колебание бива наказван.

Успех,

М

Принцесата с гайка на пъпа е поучителна приказка. Имало магическо царство, сгушено дълбоко в сърцето на непрогледен лес. В него се родила прекрасна принцеса. Единственият и недостатък – имала диамантена гайка на пъпа. Можела да бъде отвита само с вълшебен ключ, скрит в леговището на огнедишащ дракон. Тъй като всички принцове били гелосани пъзльовци, а принцесата била суетна и наближавало моренце, взела нещата в свои ръце.

Отишла пред леговището на дракона и му предложила бартер – гаечен ключ срещу бормашина. Драконът си ремонтирал пещерата. Имал само ръждясала бургия. Зарадвал се и дал гаечния ключ.

Развила тя гайката и дупето й паднало. После и отнело половин час да го завие отново. Въздъхнала и отишла на плажа с гайка на пъпа. Никой не забелязвал гайката, всеки зяпал принцесата отзад с възхита. И тогава принцесата разбрала, че за тази гайка е захванато нещо много ценно.

И с някои от нашите „слабости“ е точно така. В някои ситуации са товар, в други – криле. Много хора се самобичуват за техни качества, които изпълняват здравословна функция. Добри хора се обвиняват, че са слаби. Обичащи хора се обвиняват, че са глупави. Хора, които искат повече от живота се обвиняват, че са трудни.

Поглеждаш от кревата в последните си часове и разбираш, че изобилстват фалшивите етикети. Лепят ги егото и конформизма, поощрявайки ни да се самоосактяваме емоционално с неразбиране на собствените ни нужди и стратегии.

Понякога трябва да отвием гайката, за да разберем, че без нея губим много повече. Това става често с преминаване през трудни моменти. В края на деня човек намира баланса. Оценява се повече. Разбира, че преценките в краткосрочен план, често са късогледи. Разбира, че е уникален и някои от „слабостите“ са част от нещо цялостно, което е взаимосвързано. Някои от тях са стоманени пилони, на които се крепят най-хубавите ни качества.

Позволи си да си човек. Нормално е да обичаш, да грешиш, да се колебаеш. Не се прави на психопат. Имаш сърце.

Позволи си да оцелееш. Понякога трябва да срежеш въжето, иначе те завличат надолу. Имаш право на здравословен егоизъм. Имаш право да кажеш „Не!“ и да продължиш напред. Носиш отговорност и към себе си и към живота, не само към другите. Добър към другите, понякога е лош към себе си.

Позволи си да не приемаш по-малко отколкото ти е нужно, за да си щастлив или щастлива. Много малко хора имат яснота какво наистина искат и често биват наричани „луди“, защото тази яснота дава крайност, дава отдаденост, дава тези моменти, в които си казваш не живях напразно. В това да знаеш пътя си и да се придържаш към него, няма нито лудост, нито слабост. Има живот, а не живуркане.

Естествено вероятно имаш и слабости, които можеш и да отслабиш и да живееш още по-щастливо, с повече фокус, щастие, здраве, любов и комфорт. Заеми се с тях, вместо с търсене на гайчен ключ.

Поздрави,

М

Бъдещето започва сега. Жега.

Февруари. Трепери. Забравила си пуловера. Анализираха защо.

Казаха й, че учи много. Затова, а учела, за да се скрие от живота. Кимна и добави, че техните забравили да й напомнят. Може би не им е важна.

Попитах защо не пусне отоплението. Пусна го. Стана жега. Отпусна се. Хареса ми как се усмихва, а до преди минути бе навъсена в размисли за пуловер, анализирайки, обвинявайки. Липсващ пуловер бе светът.

Тази история не е реална и в същото време за много е. В анализи на миналото забравят да пуснат отоплението. Отоплението, на юг в бъдещето, където са мечтите и вярата в тях, които се протягат към нас с конкретните действия, по които стъпваме към тях.

Ницше твърди, че много са слаби за тежестта на миналото. С времето трупаме сила, но до тогава защо ни е тази тежест, ако навява хлад? Навик. За много хора е въпрос на навик да носят буца лед на гърба си, вместо да включват отоплението. Навикът е лепило, но не перманентно.

Съзнанието е стая. Понякога гледаме реалността през прозорец, а понякога – стена, по която са налепени всякакви плочки – някои са спомени, други очаквания. Много са налепили сиви, студени плочки. Сменяйки навика, тези плочки падат в ъгъла, на тяхно място – пъстри, топли плочки.

А как да сменят плочките. Мечтаейки и действайки – дори бавно, дори спокойно, дори флегматично. И напомняйки си колко е разстоянието от сивите плочки до прозореца. Реалността е там зад прозореца. И тези сиви картини, навяващи хлад, нарисувани някога на тях отдавна ги няма в живота навън.

Бъдещето започва сега. Намери тези плочки с мечти и действия, които са най-красиви. Създай навика всеки ден да им се любуваш и те ще залепнат към съзнанието. Това на свой ред ще даде топлината, необходима за появата на нов живот, от който да порасне бъдещето, каквото го желаеш.

Анализът е с ограничена полезност, включи отоплението. Създай навика вместо да анализираш миналото или да се сърдиш, да твориш мечтите си. Нека е жега.

М

Понякога монетата пада на ръба си.

Понякога крачките напред са назад.

Понякога си спомням да си спомня.

 

Нощите са по-топли.

На емоциите са им разменени етикетчетата.

Разумът е диагноза.

 

Просто така, понякога…

 

Ако в живота няма „понякога“, то изобилства „никога“.

Емоциите ни са неуки. Главата ни няма антивирусна програма. Рационализациите са чужди адвокати. Хората повтарят заучени решения. Да препишеш отговорите, но към грешните задачи.

Истинският разум е магистрала между две сили – ум и сърце. При повечето умът е в пъти по-образован от сърцето. А сърцето умира просто селянче. Разумът без крилата на сърцето ще те докара до половинчат скок и ще паднеш по очи – било то в бизнеса, любовта, изкуството. Да, но сърцето има слаби криле. Пускай го да лети. По-добре късно, отколкото кокошка в курник.

Разумният живот не винаги е щастливият живот, не винаги е мъдрият живот. Намери баланса между твърдата почва на разума и приливите, и отливите на сърцето. Слушай интуицията си и се осмели да си глупака, да си прецакания, да си идеалиста, да имаш чувства, които нямат нужда никому да се обясняват. Пусни стихиите вътре в теб да те отвеят там и виж какво има там – нощ в пустинята или зора на плажа.

Чувствай без оправдания. Чувствай без съжаление. Чувствай без страх. И когато се опариш, разбери защо – без да се съдиш и без да се сърдиш.

В началото чувствата ще правят покъртителни грешки. Първолак, който все не може да си спомни, колко е 2 + 2. Не ги лишавай от училището на живота. Дай им шанс. Нека стигнат и втори клас. Нека един ден са абитуриенти. Не ги оставяй да умрат неуки. В работен и бизнес план грешките се ядват, но в личен план човек трябва да мине през толкова неща понякога, за да се научи, за да израсне, да се освободи от окови предавани от поколение на поколение.

Чувствата понякога са като течен шоколад с горчица. Научи се да ги приемаш, да ги изследваш, дори виж кое къде обитава в тялото ти.

Не бързай с етикетите, тъй като често етикетът предполага действие, което може да не е твое, да не идва от теб, а да е роля от социума. Етикетът предполага някакъв комплекс от неща, които може да са пълна глупост за твоята конкретна ситуация. Чувствата се чувстват. За тях няма думи. Чувствата са отношение на първо място към себе си и на второ място компас.

И тук идва понякога. Понякога просто не си търси оправдания да направиш това, което искаш. Пей, рисувай, пиши, обичай, пътувай, бори се. Прати чувствата си на училище. Иначе, когато се видим и поговорим – няма значение какво ми казваш – аз ще чувам, „Бате, дай 50 стинки.“  Прати чувствата си на училище, при тях математиката и измеренията са съвсем различни. Чувствай смело. Чувствай лудо. И се учи.

М

Толкова много човешки потенциал отива на бунището.

Пластмасовата прегръдка на посредствеността – стойностни хора попадат в среда от идиоти, които ги дърпат надолу. Случва се.

Ако си там, мястото ти не е там. Животът ти може да е много повече.

Следвай сърцето си, не страховете си.

Ще те прекара през редица малоумни ситуации, но в тях ще намериш човешкото си лице.

Понякога знаеш, че истински искаш нещо, отново и отново, че е едно от тези неща в живота, които ако не направиш…То е душата ти. Това действие. Било то творчество, любов, борба…

Пропуснати възможности, неизживяна лудост, нереализиран потенциал. Десет часа работа за насъщния всеки ден. Връзки с неподходящи за теб хора – дори били те добри, красиви, разбиращи, умни. Това е посредственост, която се внушава от хора като грим на миши мисли.

Ако усещаш, че сърцето ти е направено от повече. Ако усещаш, че има нещо в теб, което не е достатъчно удовлетворено от целия този театър на посредствеността…

Спри. Вземи лист и химикалка. Напиши какво искаш, а си забраняваш.

Прегледай листа и виж кое събужда чувства на любов, творчество, топлина, борба, енергия. Кое ти дава усет за щастие до най-фините фибри на сърцето.

Избери най-важното от листа.

Какво стои зад него каква потребност?

Имаш мечтата си, сбъдната е. Каква бе цената? Ще я платиш ли?

Хубава новина. Ще имаш яснота, кое e това едно нещо, което в този момент е твоята житейска задача.

Може бавно, може плахо, може неуверено, но го последвай веднага и не спирай.

Това е пътят на стойностен живот – лично твой, заложен като действие вътре в теб. Започни сега и имаш цял живот пред теб. Започни сега и не спирай. Толкова ценно е.

Докосваш щастието на това да твориш своя живот.

Поздрави,

М

Магия за бърз успех. Все още ли вярваш в Дядо Мраз? Не думай! А той взе, че се ребрандира на Дядо Коледа. То много хора се ребрандираха след промените. И ти ли Дядо Мраз?

O tempora, o mores.

Бързият успех, често е когато обстоятелствата целунат определени човешки нагласи и умения. Демек трябва да имаш късмет, топки, практичен ум и поне още нещо.

Късметът е котка. Ту мърка, ту те гледа пренебрежително от някой висок клон. За късмета какво да правиш освен да пееш и да го пожелаеш искрено на хората, които са ти важни.

И докато късметът си има своята логика кога ще му видим муцунката и кога опашката, то останалите неща зависят в някаква степен от нас. В редица случаи могат да компенсират липсата на късмет стига ние

да убедим времето в нашата правота, а не то нас в това, че грешим.

Още нещо…

Това още нещо е вътре в теб да бушува пожар. Да задържиш това състояние дори в най-студените години, докато не започнеш да палиш около теб. В много хора вътре няма огън. Кой е казал, че трябва да има? В някои вътре е по-горещо от пещите на ада.

В повечето хора, може би като теб и мен, вътре има искрица и ако търсим достатъчно упорито, я намираме.

Можем да решим лека по-лека да мъкнем съчки и клонки, докато не разпалим огън в сърцето.

Това е най-важното решение.

Част от тези съчки си ги създаваме сами, част ни ги дават. Тук е много важно какви приятели имаш. Тъпо е да си заобиколен или заобиколена от посредственяци, които при идеята за 5000 лв. на месец заплата получават едноседмичен душевен оргазъм или пък, за които любовта е руса мацка с големи цици или някой кух самец. С такива хора около теб е много по-трудно да разбереш, че това, че стадото блее на поляната, не означава, че и ти трябва да правиш „Бее“ с действията си.

Може да се случи да си женен или омъжена за човек с по-ограничени разбирания за света. Приятелите ти, колкото и да са свестни, също може да са заспали. Като начало започни да четеш книги, да слушаш интервюта, да

приучваш съзнанието си да вижда истории как искрата е станала пожар.

Тогава и на нея ще и се прииска. Оттам насетне всичко е упоритост и гъвкавост.

От една страна, не всичко винаги трябва да е сложно. Има и бърз успех. От друга не винаги, а

хората са мързеливи и често, в основата си, страхливи копелета.

И цялата тази вълна от рецепти за бърз успех понякога води до нереалистични очаквания, които подхранват не човешката сила, а човешкия мързел и страх.

Смени перспективата.

Когато махнеш стресът на от днес за утре, започваш да се кефиш.

Затова и когато някой приятел ми каже имам бизнес план – дай да поговорим за маркетинга или финансирането, първото нещо, което правя е, че питам какво е неговото или нейното „Защо“.

Философията ми е, че трябват 5 години, за да научиш пазара и още 5, за да го завземеш в твоята ниша. После поглеждаш най-близкото и най-малко графство и атакуваш там и така, докато сърцето ти бие.

Често хората тръгват с грешната идея, че след 5 месеца са милионери. Някои да, повечето – не. Получава се едно пренапрягане, което всъщност ги саботира.

И утре е ден, споко.

След 2-3 години борба за продажби и чесане по главата в размисли къде ще те ударят конкурентите се променяш и много от първоначалните стресови фактори не ги усещаш. Малко като да правиш лицеви опори на юмруци. Първо кожата ти се разранява. После става мазолеста и не изпитваш болка.

Същото е и в личен план. Познавам редица изключителни жени, които се хванаха в част от живота си с турбо идиоти и за да има баланс в природата и много свестни момчета, които се хванаха със същества не от Венера, ами от измерението X. Както казваше една позната: „Хубавите ябълки прасетата ги яли.“ ОК. Не се е получило. Движи. Действай.

Рим не е построен за един ден и може би затова е вечен.

Спести си неврозата на бързия успех.

В крайно сметка кое е по-важно да е бързо или да е успех?

Не си го забранявай. Бори се за него, но

недей да се сломяваш, ако не стане веднага.

Ако правиш своето си нещо, ако усещаш, че гори в теб – ще стане. И когато стане дори няма да ти пука, че е станало, защото по пътя ще изгубиш толкова много окови.

Ако ми предложиш утре да съм постигнал всичките си цели, ще откажа. Затова и никога не играя на лотария. Самият път към целта те пречиства и изчиства. Сетивата ти са други. Имаш усещането, че проглеждаш.

Магията на бързия успех, може да се окаже прокобата на бързия успех.

Като да караш бърз мотор без да си готов за това. Като първо място поради липса на други участници.

Намери си искрата. Разпали я. И котката на късмета ще се изтегне край теб.

Поздрави,

М