Самочувствие

Миналата седмица след тренировка по бокс момче на около 18 години ме попита дали му трябва добро образование, за да почне бизнес. Потресе ме, че повечето му приятели му казвали да не мисли за бизнес, че нямало смисъл, че няма да стане.

Казах му, че в повечето случаи доброто образование дори пречи, защото създава опция Б – добре платена работа. Без опция Б си длъжен да пробиеш в бизнеса. Нямаш къде да се денеш.

Казах му и че няма рецепта и всеки трябва да изходи от себе си и качествата си, но най-вече да изгради специфична емоционална устойчивост, която не се учи в университета.

Казах му и че докато е млад и няма жена и деца е най-добрият момент да се учи на бизнес и да не слуша какво му говорят приятелите му.

После се замислих, че в редица ситуации обществото по много начини ни внушава, че няма да стане и ни отклонява от целта ни с привидно по-лесни възможности, предлагащи сигурна, моментална възвръщаемост, с неразбиране и типови съвети, които са предвидени за човека до нас, но не и за нас, дори с повече работен и битов стрес, който води до повече безсмислени негативни рационализации, които ни саботират.

За съжаление ги има тези внушения към посредственост. Ако човек иска да успее, трябва да се научи да пита другите и да изслушва без предубеждения, но в края на деня трябва и да може да посочи мисловно среден пръст на всички и да направи това, което знае, че е правилно. За тези от вас, които са на частта със средния пръст ще споделя няколко неща, през които минах и които може да са полезни.

Мечтата ти трябва да резонира с много дълбока твоя нужда

Мечтите на много хора са желания, лишени от енергия. Нещо като кола с празен резервоар. Причината е в това, че много хора са се отучили да са автентични. Оставили са други да дефинират за тях какво е успех и как да го постигнат. В тези ситуации, ако човек не се е научил да се познава, както и да познава вътрешните си конфликти, ако търси да копира чужди успешни стратегии без да може да прецени, приложими ли са за него или нея, рискува да свърши като успешен нещастен човек или още по-зле като неуспешен нещастен човек.

Бъдете честни със себе си какво искате и колко сте готови да „платите“, за да го имате. Това не става с мисли, а преживелищно. Поставяйте се в ситуации близки до границата за смяна на курса. Не вземайте бързи решения под стрес. И си оставете време сами със себе си без шума от външната среда. Същевременно спорадично търсете честна обратна връзка от различни хора и вижте кое резонира с вас и кое не и усетете защо.    

Фокусирай основно върху силните си качества, а не върху слабостите си

Много хора вкарват почти цялата си енергия в това да махнат слабостите си, вместо в това да наблегнат на уникалните си силни страни. Докарайте слабостите си до едно прилично ниво, в което не ви пречат кои знае колко, но основаната част от времето ви инвестирайте в силните ви качества. Те ще ви дадат преднина пред останалите независимо дали говорим за бизнес или любов.

Освен това фокусирайки върху борбата със слабите си страни, много хора подсъзнателно забравят всички хубави качества, които имат, което смъква увереността им и на подсъзнателно ниво ги прави по-неуверени. Увереността е ключов съюзник за постигането на мечтите ви. Не я отдалечавайте с твърде много фокус какво нямате. Това подсъзнателно автоматически ви поставя на второ място. Редно е, човек да си признава слабостите си и да ги редуцира, но това не трябва да става обсесия. Фокусът е върху хубавите качества и какви условия да бъдат създадени, за да ги разгърнете максимално.

Преживявай мечата по емоционално наситен начин

Понякога просто си позволи да си помечтаеш юнашки за живота, след като си постигнал/а мечтата си. Не винаги е лесно и понякога трябва малко да сме като Барон Мюнхаузен в психологически план – да вземем увереност и вдъхновение от бъдещето, за да можем да изградим това бъдеще, в което сме уверени и вдъхновени. Бъдещето е лост, на който да се набереш нагоре към щастието и успеха. Понякога си мечтай и преживявай емоцията от живота, за който мечтаеш и вече имаш в бъдещето.

Вземи ресурси от миналото

Миналото е като торта с много етажи – някои сладки, а някои солени. Вземай от сладките етажи. Много хора си тъпчат живота със солените етажи от миналото. Резултатът е страхове, несигурност, яд. Понякога сме имали редица хубави качества, но някъде в живота сме забравили, че сме били весели, дисциплинирани, уверени, харизматични. Преживейте отново моментите, в които имате хубавите качества. Насочете вниманието си към хубавите спомени. Те ще се отразят като огледален образ в бъдещето ви. Това ще ви вдигне енергийното ниво по пътя към мечтите.

Човекът, който живее мечтата ти може да е по-различен от теб

От психолог чух, че отнема средно около 3 години от смяната на обкръжението и действията до смяна в убежденията и идентичността на човек. Ако пътят към мечтата ти е по-дълъг и неравен, ще попаднеш в нови ситуации, ще развиеш нови качества в теб, ще се променят емоционалните реакции и част от разбиранията ти. В известна степен ще си друг или друга, когато минеш през прага на мечтата. В житейски смисъл ще си пораснал/а още.

Ако мечтата ти е силна и стъпваш на силните си качества, то ще я стигнеш, но пътят далеч може да не е този, който си очаквал или очаквала. Животът си има своята логика и понякога си има своя начин да ни тества и учи.

Не си сам или сама

Много хора сме тръгнали по пътя на мечтите си и има несигурност, и има болка, и има забавяния, и има моменти, в които се съмняваш в собствената си нормалност, и има редица хорица, които поставят под въпрос смисъла в цялото ти начинание, и има безсънни нощи, в които се будиш и не ти стига въздухът, и има дни, в които чувстваш много слабост и не знаеш къде си, и накрая всичко това си е струвало, защото успяваш, защото си там и защото си там като още по-силен, уверен, знаещ и можещ човек.

Успех,

М

Може би нямаш съвсем точна представа за стойността или значимостта на хората около теб спрямо, който и да е обективен критерий. Може би и не обръщаш внимание на това по какъв начин определяш стойността си. Често оставяме да ни казват кой колко ценен е, а ние забравяме да напомним за нашата си стойност.

В психологията хората могат да бъдат разделени грубо на две групи – с вътрешна и външна референция. Тоест такива, които питат себе си за това кое какво е и такива, които питат другите.

Хората със силна външна референция, често подсъзнателно се стремят към човека, който има казва, че той е най-добрият, а не към този, който им казва, че те са най-добрите. Понякога този, който отделя най-много внимание е този, който в най-голяма степен се е обезценил. Това не важи за всеки индивид и не е нещо, което бих искал да заклеймявам.

Много хора мислят, че имаме човешки мозък. Всъщност имаме, грубо казано, гущеров мозък, с бозайнически мозък отгоре и най-отгоре – човешки мозък. Като в емоционален план стъпваме върху чисто примитивни рефлекси и оценки, който биват интегрирани в много по-сложен невронен софтуер. Защо според вас казваме „гади ми се от г-н/г-жа…“? Оставям да го помислите за домашно.

Затова и често се получава, че младите жени тичат след фатални мъже, че разни наперени младоци без грам знания се продават по-успешно от ломотещия експерт, който се препотява пет пъти преди презентация. Много неща са нечовешки в нас поне в някаква част и ако не осъзнаем, че част от преценките ни несъзнателно всъщност водят произхода си от примитивни модели, които понякога дават грешен резултат, свършваме с мъдрости от рода на жените са такива, мъжете – онакива, бий, за да те уважават.

Да погледнем едно от най-светите неща – любовта. Някой ден ще събера сили и ще напиша за сериозната биохимия, която стои зад любовта и как тя се различава при мъжете и жените и по-какъв начин това води до разбити сърца и неразбиране. Няма такова положение, като сърцето знае. И мога да ви дам примери какви хормони произвеждат жените по време на емоционално наситен секс и какви мъжете (естествено има разлики от индивид до индивид) и как това изкривява преценки и определя доста различни възприятия.

Сега ще направя нещо много по-просто и ще ви напомня, че има редица хора:

• жени, които дълбоко в себе си имат несигурност, че са красиви, че са харесвани, че са стойностни и
• мъже, които са социално приучени да показват мъжката си стойност на базата количество жени, с който са били, а не нивото на интимност, което са достигнали и нивото сила, което се иска, за да си позволиш понякога да се оголиш емоционално, особено, когато си социално приучен да не го правиш.

Ще ви напомня, че има редица хора, които са на житейски кръстопът и че има редица „експерти“ на пръв поглед, които продават късче от рая.

Когато ние се чувстваме неуверено вътре в нас, лесно може да се случи така, че да дадем най-високата оценка на продукта с най-лъскава опаковка, а не най-хубаво съдържание. Редно е да се научим да усещаме кога човек се захваля и промотира и да усещаме кога човек се стеснява и да имаме по-активна позиция в това да определим този човек какви качества има и какви не.

Може да се случи така, че ние да не съобразим за това, че ако нямаме правилната опаковка, никой няма да иска да види съдържанието ни. И тук не става дума за това да не сме автентични, а да се чувстваме комфортно бидейки себе си. Повечето хора не го правим и по този начин слагаме ниска цена на това кои сме.

Не всичко е борба

Виждал съм го и по себе си и по други хора, успешни в спорта и бизнеса – всичко става със зверски натиск и борба и ако е нужно ще влезеш не през прозореца, а през стената. В бизнеса и спорта действа. Там е джунгла и се иска да си много напорист. В личен план действа само краткосрочно, но в дългосрочен план човек прави огромна инфлация на времето си, вниманието си и благоразположението си. Това, което всъщност е важно е увереността в теб и разбирането, че всеки си има своя път, критерии за качество и нужди.

Понякога е добре да пуснеш. Този, който е писано да е до теб, ще се върне. Като в рекламата, има уж потенциални клиенти, които от един момент нататък са само загуба на рекламен бюджет, защото, колкото повече им рекламираш, толкова повече се убеждават, че не искат да купят – независимо колко добър е продуктът ти за останалата част от човечеството.

Да ти е кеф сам/а със себе си

По-трудния път научих, че когато се чувстваш перфектно сам със себе си, постоянно има хора, които искат компанията ти, вниманието ти, съветите ти. Сърдят ти се, че нямаш време за тях.

Когато имаш нужда от някого другиго, най-често, за да не останеш сам с вътрешните си несигурности и страхове, то хората масово бягат. И така е правилно. Хората не са цимент, с който да мажеш личните си пукнатини.

Всъщност, за да може, човек наистина да е щастлив, трябва първо да е щастлив, когато е сам със себе си и второ, когато е изцяло емоционално гол/а пред друг човек. А пътят към това минава и през много чистене на травми, и през много приемане на собствена слабост, и през ясното разбиране, че всичко си има цикли – включително убежденията ни и поведението ни и вероятно една много голяма, по-повърхностна част от същността ни.

И така колко струваш

Струваш толкова, колкото ти е комфортно да си автентичен или автентична, и колкото тази автентичност отразява не страховете ти и резките ти, а изначалното ти детско любопитство към живота и разбиране, че всичко се променя и че е магично – в това число и ти самият или самата.

Пътят – всичко, което те оголва емоционално и те кара да се замислиш дали искаш да приемеш това, което видиш или да го промениш. И любовта, и в известна степен това да тичаш подир мечтите си, ни дават тези най-добри отражения на нас, такива каквито сме в ранимата ни същност, в неперфектната ни същност, понякога в комичната ни същност. Те и ни дават стимула понякога да се сбогуваме с минали убеждения и модели, които понякога са тежали във вътрешното ни пространство, наречено душа.

В един момент идва спокойствието и радостта от спонтанността. Идва любопитството към това колко по-различен или по-различна всъщност можеш да бъдеш. И колко различни реалности всъщност има дори в един малък град. Появява се творчеството.

Затова и ако искаш да имаш стойностни хора около себе си, насочи вниманието си към теб самия или самата и направи така, че да ти е красиво и приятно, когато си сам/а с емоциите си. Направи така, че да приемеш и разбереш емоциите си.

В противен случай винаги има интересни триъгълници и многоъгълници, където този с най-високо, понякога непокрито, самочувствие е най-отгоре, а най-долу тези с най-ниско. И често най-свестните хора са долу. В природата има ниво егоизъм и асертивност, от което не можем да избягаме, което изкривява стойностите, както ги виждаме. Единственият път към по-ясна картина е пътят навътре. Там се крие и тайната на личния магнетизъм.

Успех,

М

Хиляда километра на промяната. Пия си кафето и осъзнавам, че са минали 1009 дена. Лятото на 2014 животът открехна вратата за промяна, която дори не знаех с каква сила ще ме връхлети по-късно. Над две години – безброй безсънни нощи: работа, мечти, угризения, несигурност, щастие, надежда и едно прозрение, но за него след малко.

Отпивам втора глътка и се сещам за това, че трябва да си направя застраховка. В края на идната седмица ще съм за малко извън страната. Покрай всичко ще видя и познати – момче и момиче. Тя е от хората, които всяка година си сменят имейла и звучи нещо от рода на НоваИме. Много добро момиче, но има несигурност и любов към драмата вътре в себе си.

Винаги, когато видя и-мейл с „Нова“ и ми става тъжно за собственика на и-мейла. Такива и-мейли ми казват две неща: не се приема и не си вярва.

Отпивам трета глътка кафе и се връщам на прозрението. Забрави резултата. Той е като тези мушички, които живеят по един ден. Слей се с процеса. Толкова много хора, четат книги за самоусъвършенстване, ходят по семинари и след два-три месеца им свършва горивото. Защо?

Идентичността им е на роби на резултата, не на творци на процеса. Резултатът трябва да стане функция от волята за съзидание. Мотивацията от (не искам повече, да съм…) или към  (искам да съм…) трябва да се подчини на съвсем друга идентичност и енергия – идентичността и енергията на твореца, а често и на война.

Когато човек събуди в себе си потребностите за творчество и борба си гарантира, че вътре в него има достатъчно гориво за движение напред и че няма да се движи на буксир до резултат и после да спре. Гарантира си, че дори резултатът да се окаже мираж, няма да спре хода си и да потъне в пясъците на времето.

Много хора са поставени в ниско енергийни позиции и са пуснати да водят битки, които не са техните и така никога не осъзнават, че в тях след дълга и систематична работа може да се събуди съвсем друго човешко същество, което идва от техните дълбини и има огромна сила и потенциал за щастие. Много хора дори си нямат и идеята, колко много потенциал имат, за да го освободят обаче трябва да се оженят за него/нея, докато смъртта ги раздели. Трябва да отворят душата си за нова идентичност – тази на твореца на собствения живот. Тази на отвореност и любопитство към мелодията на живота.

Твори и повярвай, че можеш.

М

Каишка от прекомерен перфекционизъм. На много прожулва врата. Пропускат възможности, в които таймингът е всичко – възможности за ръст, успех, щастие. По-закона на Мърфи редовно някой по-неподготвен, но „намахан“ им открадва кокала. Ако се окажем в тази ситуация:

• Първо, преосмисляме отношението си към другите, в което често ромоли поточе несигурност, подхранващо прекомерния ни перфекционизъм.
• Второ, купуваме очила за недовиждащия ни прекомерен перфекционизъм, защото често фокусира обсесивно върху това всяка тухла в стената на живота да е перфектно подравнена вместо върху целия обект. Какво от това, че всяка тухла е перфектно положена, когато обектът остане недовършен? Целия си живот строиш перфектните кучешки колибки и накрая, като се обърнеш назад остава въпросът, а какво ли можеше да бъде?

Прекомерен перфекционизъм или да се продадеш на безценица

Няколко наблюдения.

Oсвен ако не живеем в алтернативна вселена, мнението на другите ни интересува в една или друга степен. Може да ни се иска да не изглеждаме глупаво, уязвимо, неперфектно, но често, макар и не винаги, пътят към това да не проявяваш дадено качество минава точно през това да го проявиш. Ако искаш да ти върви в бизнеса, трябва да се метнеш и вероятно да продъниш поне няколко начинания. Ако искаш да ти върви в любовта, вероятно трябва да имаш и поне няколко тъпи връзки зад гърба, за да си извадиш житейските уроци. Ако искаш да ти върви в изкуството или спорта, ти трябват години шлифоване, ожулвания или опити.

Много по-голямо уважение изпитвам към човек, почнал от нищото и с пот и борба успял в бизнеса, отколкото към някой наследствен или лотариен милионер. Много повече уважение изпитвам към човек, който е израснал като спортист, актьор, художник или чисто житейски като човек, отколкото към човек, който всеки път прави нещата отлично. Такива хора са ми статични. Скучни.

Не се ласкай. Хората са егоисти и помнят само важните за тях неща. Колкото и да се омажеш освен, ако не е със сериозни последствия за някой друг, на емоционално ниво никой няма да го впечатли. Някой може да се присмее и какво? Повечето хора сме в позицията присмял се хърбел на щърбел. А и както казва колоритният милиардер Марк Кюбан – никой не помни неуспехите ти, когато един път яхнеш „успеха“. Дава пример със себе си – колко бизнес идеи е продънил и през какво е минал, докато стане милиардер. И бизнесът, и Холивуд изобилстват с истории на неуспех след неуспех преди крайния успех, но повечето дори не знаем за тях.

Почнахме с ордьовъра, а сега е време за сериозното „хранене“. Едно е човек да изисква повече от себе си, защото вярва в себе си, защото иска да е по-добре подготвен от конкуренцията, защото иска да направи нещата по най-добрия начин за собствено „густо“. Друго е да се спира да прави неща, които иска, защото се притеснява да не би да се изложи пред другите. Стигнеш ли до парализиращи притеснения за излагане, които маскираш в желанието всичко да е перфектно, значи си подбиваш цената. Вече съм изгубил бройката на ситуациите, на които съм бил свидетел, при които много по-стойностни хора се подмоткват неуверено, а разни посредственяци пробиват. Както казваше един треньор по бойни изкуства: всичко е тайминг. Не изтървавай момента. Хванеш ли перфектния момент, всичко което ти трябва е да си достатъчно добър или добра, а не перфектен или перфектна. Животът ще ти пуска по-често перфектни вълни, отколкото очакваш, не се страхувай да се метнеш на някоя от тях, защото ако не, някой друг ще го направи и с прискърбие ще констатираш, че това е можело да си ти, стига да не бе този сковаващ прекомерен перфекционизъм.

Не се сравнявай с идеал, сравнявай се с конкуренцията. Ако ти не направиш нещо, някой друг ще го направи, а по-добър ли ще е от теб? Не знам. Бил съм свидетел на много житейски случаи с много свестни хора, в които отговорът е бил откровено „Не“.

Прекомерен перфекционизъм или да не си достроиш живота

Никога не ми омръзва да се любувам на потенциала в хората. Той е като магия, която следва свой непредсказуем път. Като приказка, която разкрива неща в човека, за които дори не е подозирал или подозирала. Благословен съм да срещам редица хора с потенциал за развитие в една или друга сфера – особено изкуство. И винаги ми е криво, като видя, че се отнасят неуважително към него, че го държат гладен като малко африканско детенце. Има редица причини за това. Една – прекомерният перфекционизъм.

Зарежи идеята ще стане ли, няма ли да стане. Потопи се в процеса без съдене и припряност. Представи си, че с действията си ваеш скулптура. Ще трябва да дялкаш и дялкаш. Не може да очакваш с един замах да сътвориш Давид на Микеланджело. Няма такъв един единствен перфектен замах. 10 + 10 + 10 < 8 + 8 + 8 + 8. Животът има количествени и качествени измерения. Ако стъпим на философската идея, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, то виждаме, че прекомерният перфекционизъм в редица ситуации ни пречи да направим количествените натрупвания, необходими, за да има качествени изменения в живота ни и „творчеството ни“ – било то под формата на изкуство, бизнес, спорт или любов.

Увеличи перспективата и разбери, че перфекционизмът от перспективата на години или десетилетия, често е в конфликт с определена краткосрочна форма на перфекционизма – сковаващият перфекционизъм, твърде фокусиран върху конкретната ситуация.

Ще ти дам пример. Не трябва да си перфектен или перфектна, за да започнеш по-изискващо начинание или начинание, за което нямаш нужния опит. Както казва милиардерът Ричард Брансън, ще се научиш в крачка. Да, в повечето случаи, можеш да се научиш в крачка.

Самият факт, че си в друга среда, с други обстоятелства, ще ти помогне много рязко да вдигнеш нивото и така лека по-лека дори да не успееш да стъпиш с целия крак на дадена възможност, стига да имаш достатъчна опора, можеш много по-бързо да се изкатериш нагоре в живота и в личностното си развитие. Ако търсиш перфектната опора, може никога де не започнеш да се изкачваш.

Успех,

Марин

Красотата. Любовта. Малко по-рано на Schwechat. Обичам да пиша по летищата. Ничия земя. Уж си тук, а не си. Понякога те свива сърцето. Не искаш да тръгнеш. Въздушните мили отчуждение – как тежат. Понякога пък всяка молекула на въздуха трепери с обещания за щастие. Летища поръсени с житейски пипер и канела – напомнят ми, че човек освен да живурка може да живее. Понякога горчи, понякога сладнее, но поне има вкус на безсъние.

Красотата. Любовта. Що за дебили сме да имаме толкова много различни думи за нюанси на дебил и толкова малко за нюансите на красотата и любовта. Гърците май имаха шест думи за любов от ерос до агапе. От телесна близост до душевна близост. Красотата също така има много нюанси. Едни хора забелязват едни, други – други, а някои – почти всички.

Ще разкажа за нюанс на красотата, който няма фейслифт. Пиша специално за вас дами. Живеем в много повърхностен свят. Много незрял и слаб свят. И същевременно винаги можем да построим наш си свят в него, както можем да построим дом на празна, обрулена поляна. Най-красивата жена. Не са мярки. Като се обърнеш назад и кажеш: „Благодаря ти.“ И знаеш, че така те е докоснала, така се е просмукала в сърцето ти, че топлината й, нежността й, вярата й в теб, без да разбереш, са те направили друг. Направили са те достатъчно силен и свободен да тръгнеш след мечтите си и съдбата си. Тази красота, когато си имал възможност да те докосне – тя е нещо страшно. Нещо като Господ. Нещо велико. Нещо, което мести планини. Това за мен е Красота с главна буква. Ядрена бомба на съзиданието.

Поезията, артистичният гений, често те са посветени на физическата красота. И физическата красота е нещо прекрасно. Нещо живително. Нещо първично. Имам усета, че в днешно време обаче тя стана единствената норма и като че ли много дами забравиха, че кубиците силикон и филъра те правят скъп краткотраен актив, но за дълготраен актив не стигат. Колко безкрайно красива може да е една съвсем простичка, нежна, искрена, женска усмивка на едно кръгличко, уж невзрачно личице. Колко красива може да е женската нежност, когато ти е писнало от сутрин до вечер да тичаш като изоглавен по бизнес или кариерни чукари. Хей, тези дребни неща не струват пари, а са адски красиви. Те са музика за душата. Поне за тези, чиято душа не е глуха.

Сещам се за думите на Джеймс Браун, че дори да е мъжки свят не струва нищо без жена в него. Дори една стотинка не струва. Има толкова безкрайна красота в една жена, която е красива не само физически, но и като емоция, и като мисъл. Ще си го кажа съвсем честно. Част от жените забравиха, че не може да си Клинт Истууд в емоционален план и първолак в умствен план, и да се наричаш жена освен като биологична единица. Не, че ние мъжете масово не сме пикльовци и смешници. Въобще жалка работа. Част от човечеството дъни семестъра.

Най-красивото нещо, което Господ е създал е женската нежност и топлина. Те правят света красив. Те са почвата върху, която расте всичко и те са толкова хубави. Знам колко трудно е да трябва да се борите в един мъжки свят, да сте силни, да правите хиляда и петдесет неща, да не можете да си позволите да сте слаби, но знайте, че си заслужава да запазите това късче фина женска топлина, това дребничко, но постоянно женско колебание и тази безкрайна нежност. Това са цветята на този свят. Това е слънцето, което дава живот. Това е красота, която не е въпрос на културна норма.

Вие държите ключа към отоплението на тази планета. И когато уцелите правилния градус, разцъфва живот. Това е красота, която не е ограничена само във вас, но която давате на целия свят. Великолепни сте. Позволете си да сте женствени. Нека светът не замръзва.

А сега да видим дали ще си хвана полета за София.

Марин

Пиша по-рядко, но открадвам час за тези, които са на кантара на промяната. Момчета и момичета, животът ще ви изпитва в любовта ви към вас самите и то не към вас като прилагателно, а като глагол, действие, живот. Странно е да виждам как талантливи хора не разбират картите, които животът дава, прахосвайки възможности. Затова и давам три правила. Прецени кои да вземеш. Вземеш ли обаче, не пускай и дай най-доброто, което можеш.

Ти си действие, не прилагателно.

Миш-маш от Шинзен Янг и д-р Керъл Дуек. Поръсвам с мои преживявания. Повечето хора търсим стабилност, статика, включително във самовъзприятието ни. Нормално е, но нека не нахлузваме усмирителна риза. За съжаление много връзват свободата си в криви мисли за миналото и бъдещето. Буквално я ампутират така.

В миналото и бъдещето не търси прилагателни – добър ли си, лош ли си, красива ли си, грозна ли си, силна ли си, слаба ли си, умен ли си, тъп ли си. Искам да видя хора свободни от тежестта на оценките, „миналия път не се справих и сега няма“ или „миналия път се справих, ами ако сега се издъня.“ Искам да видя хора силни, тежащи с цялото си съзнание и енергия в настоящия момент – тук и сега се кове бъдещето.

Не лишавай действията си от сила – не фокусирай върху прилагателните, които очакваш да получиш, а върху глагола, който трябва да произведеш. Действие, след действие се движиш напред, а прилагателните (оценките) само ти натежават, правят те по-тромав/а. Не си статична величина, която може да бъде оценена на база едно, две или три действия. Стига да инвестираш в себе си, да се учиш от грешките си, да не водиш живот в чужд, тесен коловоз, в теб ще бъде посаден потенциал за още и още, и той ще дава плодове.

Другите могат да ти казват къде си, но не и къде отиваш.

За Айнщайн и математиката знаем. А за известния икономист на 20 век Джон Мейнард Кейнс? Не е имал отличен единствено по икономика. Странно и все пак щастливец. На Томас Едисън като ученик в прав текст му казват, че е глупав. Тъкмо да си прави компания с Исак Нютон, когото също слагали в тази категория.

Айде, умът я го видиш, я не. Младият Майкъл Джордън е махнат от гимназиалния отбор по баскетбол. На младите Енрико Карузо и Фреди Меркюри са казвали, че не могат да пеят. Чарли Чаплин спечелил второ място на конкурс за Чаплин имитатори.

Ами ние? Колкото и да ни се иска да си кажем, че много ни бива с аналитично-оценъчните процеси, рано или късно стигаме до момента на вселенско просветление.

Осъзнавайки колко късогледи сме, от една страна разбираме колко важно е да търсим критична обратна връзка от другите, да видим нещата от 360 градуса, да чуем неща в прав текст, ако ще и егото ни да се бунтува.

От друга страна осъзнаваме колко е рисковано да оставяме другите да ни казват къде е таванът или пътят ни.  Моментът, в който приемеш друг да ти казва къде отиваш, ти вече започваш да губиш контрол над собствения си житейски автомобил на хлъзгав терен – опасно.

Хората не сме статични, но мислите ни, оценките ни, етикетите, които ни лепят или сами си лепим, понякога се превръщат в самосбъдващо се предсказание. Затова бъдете много внимателни с това как обработвате информацията, която получавате и какви действия и ерго съдба ще си посеете с нея.

Три важни неща, които да съобразявате. Толкова много хора се спъват в една от по-долните категории и напразно губят енергия.

• Кариера: В бизнеса трябват по-различни качества отколкото в една голяма организация. В една голяма организация трябват по-различни качества отколкото в една малка организация. В отдел А при шеф Б трябват по-различни качества от в отдел В при шеф Г. Това, че не ви промотират, не означава автоматически, че сте некомпетентни. Това, че още маете на тази работа обаче означава, че не бутате достатъчно. Не искам да чувам извинения, защото с това сами си увреждате. Не живея вашия живот, вие го живеете. Борете се за още, ако усещате, че имате качества и хъс. Не залинявайте. Знам, че е трудно, а понякога и много трудно, но намерете как, иначе потъвате. Подайте ръка на промяната и тя ще ви подаде ръка рано или късно.

• Призвание: Изкуството става комерс. Прави ли ви се нещо качествено, приемете, че вероятно няма да ви осветят прожекторите. Разграничете его от изкуство. Правете изкуството заради самото изкуство. Ако не, приемете, че може би трябва компромис.

• Любов: Ако човекът до вас ви обяснява, че сте идиот/ка, то той/тя е самостойна клинична категория – това е, като сам да си драскаш колата и после да крещиш „надраскали са ми колата“. Давайте любов и искайте любов. Давайте уважение и искайте уважение. Всичко, обаче започва с целувка на огледалото. Обичайте се, иначе трудно ще обичате другите и трудно ще ви обичат.

Когато се освободите от оценката на другите, същевременно запавайки обратната им връзка и честните и понякога мъдри съвети, имате много повече маршрути, по които можете да стигнете на много повече и по-далечни места. Понякога това е единственият шанс да не свършим в някое житейско задръстване. И не забравяйте да целувате чат-пат огледалото, иначе ще почне да ви изкривява образа.

Животът е супермаркет, а ти си специалист по ценообразуване.

Да дадеш най-доброто, което можеш, понякога означава да дадеш достатъчно, но не повече. Целта: да запазиш сили за по-важните неща. Имаме ограничени ресурси. Образно казано, понякога ще направим повече печалба от оборота, отколкото ако заложим максималната цена, но направим само една продажба.

Понякога трябва просто да отметнем нещо, за да можем да вложим повече сили и енергия в приоритетите ни. За целта трябва да възпитаме спокойно его, което да приеме да загуби по-малките битки, за да спечели убедително важните битки. Второ, трябва да разберем, че имаме ограничени ресурси – време, енергия, фокус и е трудно винаги да сме на 100%. Затова е редно да имаме много ясни приоритети и да знаем кои са ключовите стъпки, за да фокусираме върху тях.

Да дадеш най-доброто, което можеш.

Да дадеш най-доброто, което можеш е да действаш свободен от минало и бъдеще, свободен от етикети. Да действаш. Да действаш. Да действаш.

Да дадеш най-доброто, което можеш е да се вслушваш в другите, но да не ги оставяш да ти казват къде отиваш и колко далеч можеш да стигнеш.

Да дадеш най-доброто, което можеш е да имаш достатъчно мъдро его, което ти дава да пожертваш пешката, за да спечелиш войната.

Да дадеш най-доброто, което можеш е нещо, което съвсем естествено можеш да направиш, ако си дадеш свободата да разгърнеш потенциала си и глада да го надграждаш всеки ден.

Да дадеш най-доброто, което можеш. Можеш. Какво чувство само!

Успех,

М