Има свестни хора, постъпващи човешки, а за тях почти никой не говори. Имам чувството, че хора, говорещи, че нищо не може да се направи, че сме дефектни са завзели значимо медийно пространство и налагат собствената си пропаганда през уж общия компромис, че българите освен да се снишаваме и да мятаме салфетки, друго не можем. В обществото ни има вакуум за положителни примери. Няма как „патогенен“ дискурс, редуващ депресивни с параноидни послания, да подхрани здравословни мисловни схеми за обществото ни и бъдещето на страната ни. Част от сънародниците ни наистина имат потресаващо ниска социална култура, но има и такива, които са за пример, а точно техните постъпки, редовно остават в сянка.

Нека си направим подарък за трети март – в секцията с коментари към публикацията във Фейсбук напиши конкретен скорошен пример за нещо хубаво, достойно, човечно, направено от наш сънародник, на което си станал свидетел или за което си разбрал.

Не ми харесва, че в България активно се говори, че всички мъже са страхливци. Сравнявайки със ситуация в Холандия, в България наистина липсва този групов „полицейски“ инстинкт, но мъже не липсват и не един път или два пъти са се намесвали. Наскоро позната ми разказа как психично болен се качил в метрото и безпричинно започнал да тероризира момче. Започнал и да го пита иска ли бой. В този момент господин, който тя описа като „чичо“, застанал пред психично болния и казал: „Да, искам бой“. Психично болният се стреснал и оставил момчето на мира.

Знам за редица подобни случаи на про-обществено поведение, но за тях рядко узнаваме. Хора има навсякъде дори в най-тъмните моменти от човешката история. В България хора има не малко, но за тях се говори малко. Това отслабва доверието ни един в друг, а без него обществото ни е за никъде. Нека поне на 03 март всичко, което ни заобикаля да не се изчерпва с корона вирус и криминална хроника. Сподели скорошен добър пример в секцията с коментари.

М

Докато не се поставиш в позиция да дефинираш даден критерий, а не той теб, имаш ахилесова пета в самооценката. Ако искаш да се чувстваш комфортно като българин или като каквато и да е обща категория, трябва да се чувстваш безусловно комфортно като себе си. Първо си човек и после всичко останало. Ако някой гледа отгоре на теб, а си човек с голямо сърце, този, който те гледа с пренебрежение, е недостоен за уважение.

Много от гордостта е на база отразен образ – особено националната. Като обърнем монетата – същото се отнася и за срама. Само дето не си огледало. Къде си роден често е определящ фактор колко богат и образован си, но като наследство показва от кого, а не от какво си направен. Когато отмиеш грима от етикети, насреща или имаш човек, който ще ти покрие гърба, или не. Ако не може, пари, паспорти и сертификати са без значение.

Един от житейските ми идеали е да определям хората по изборите и действията им, а не по обстоятелствата им. Предубеден съм съзнателно и несъзнателно към различни групи хора, макар и рядко да го показвам, но усетя ли свестен човек насреща, предубежденията ми се изпаряват – нито как изглежда, на колко години е, колко пари или какво образование има или от коя страна е има значение, има ли сърце и душевна сила. Може би и ти си така. Може би повечето сме така. Затова и приеми, че може да има предразсъдъци към теб по безброй причини – как изглеждаш, на колко си и откъде си. Не се сърди или плаши от това. Ако имаш що-годе нормален човек насреща и имаш човешки качества, те ще вземат превес над „формата“. Ако не, мнението му за теб е без стойност.

Сега искам да напиша малко и за „няма такава държава“, „в нормалните държави“, и всички, които са ни виновни. От известно време си изкарвам хляба с частен бизнес. Това ме научи на няколко важни урока:

1. С оправдания пари не се изкарват.
2. Животът е несправедлив – понякога в твой ущърб, понякога в твоя полза.
3. Хора всякакви, намери свестните и бъди свестен.

И трите са приложими към манталитета „няма такава държава“. Разглеждам ги по-долу:

Оправданията не дават резултати. Има хора, които изначално или са се приучили да мислят като жертви, или извличат вторични изгоди от това и „няма такава държава“ е поредният външен манифест на вътрешната им истерично-невротична реалност. Няма значение дали България е най-прекрасната или най-ужасната страна на света, докато не поемем лична отговорност за положението й, както и на която и да е обществена група, към която се числим и ни е важна, нямаме право да изискваме каквото и да е. Има много хора, които мерят с два аршина: едни за колко им дават и един за колко дават. В Германия пътищата били невероятни, да, ама и данъците и осигуровките са невероятни и хората си ги плащат. Хората на запад били усмихнати и възпитани, а ти колко непознати усмихна днес. Едно от нещата, които можем да подобрим бързо и за което не трябват ни пари, ни политическа благословия е да сме по-внимателни един към друг. Прави по нещо  хубаво за непознат на ден – дори две мили думи или една усмивка вършат работа. И да сме само 1000 човека така, докато 100 000 си търсят оправдания да плюят България и сънародниците си, пак това са 365 хиляди усмивки повече за годината в България. Хората не осъзнават как и малък жест на нежност и малък жест на грубост, могат да осветят или помрачат нечий чужд ден.

Животът е несправедлив. Приеми го без да се предаваш. Едно от най-лошите да не кажа и най-лошата черта на обществото ни е, че е несправедливо, корумпирано и обърнато наопаки, като стойност се дава на редица хора с ограничен капацитет за морално действие, а хора добри и стойностни биват поругани. Дори в такова общество пак има безкрайно много възможности да пробиеш без да се губиш като човек. Има и други варианти освен пионерски идиотизъм и цинизъм. Един от тях е да си реалист, който не подценява както факта, че в редица отношения има невидими фактори, така и факта, че в редица отношения такива отсъстват. Най-страшното на несправедливостта е да внуши безсилие. Не го ли направи можеш да я надвиеш.

Хора всякакви. Най-големите простаци, които съм виждал в кино, бяха две холандски баби във филмотечно кино в Маастрихт – то не бяха крясъци и възгласи по време на филма, то не бе чудо. Най-дразнещите деца в метрото, които съм виждал бяха група австрийски тийнейджъри. Единият не си бе махнал чантата и я навираше в лицето на миловидно момиче, седнало срещу мен. Дори се наложи в един момент да стана и да хвана чантата му. Мога да ти дам и редица противоположни примери за неща, от които ми е падала устата като социално отговорност от „западняци“. Познавам хора от почти цял свят и честно казано не съм забелязал да сме кой знае колко различни. Навсякъде има хора, които са добронамерени и отворени към други хора и такива, които не са. Навсякъде има и културни хора и чутовни комплексари. Грозно е, че и български, и чуждестранни медии държат жив образа на „тъмните балкански субекти“ при положение, че това е извадка, която не е представителна за болшинството от нас.

За много България е я плювалник, я паметник – за мен е отношенията между хората в нея. Има неща, в които отстъпваме пред „запада“, има такива, в които го превъзхождаме. Строго индивидуално е къде е по-добре. Това, което можем, а и трябва е да станем по-големи индивидуалисти и по-самоуверени и що се касае изначално нашето собствено самочувствие, и що се касае поемането на отговорност за обществото ни. Като минимум поне се опитвайте да усмихвате по непознат на ден. Далеч не е малко.

Ще пиша пак на 01 април за това как най-често се лъжем за щастието.

До скоро,

М

Да си мислиш, че се обичаш, а де се окаже, че се употребяваш. Да не се обичаш и да изчистят пода с теб. Има огромно пространство между това да си спретнеш порно моноспектакъл или да се превърнеш в парцал, но много ги влекат точно тези две крайности. Ще говорим за пространството между тях, защото там е здравословното и истинското.

Хората сме стадни. Искаме да се сгушим в стадото, да се покатерим на върха на някоя елха. Тоест, имаме напъни да сме звезда на върха стадната пирамида. И в цялата тази интеракция буквално от момента, в който сме фъстъчета, стадото или ни приема, или отхвърля, или подбутва към върха или надолу и това рефлектира върху маймуна, който обитава подсъзнанието ни и за когото взаимоотношенията със стадото определят колко банани ще получи и дали въобще ще получи банани, демек дали ще го бъде. И оттам насетне:

• или се появяват свръхкомпенсации, който обричат човек на самота и емоционална слепота за собствените му гърбици,
• или ниско самочувствие, което води до това, че хора, които и за чеп за зеле не стават се опитват да ти се покатерят на главата,
• или пък осъзнаваме, че ако искаме да получим и да се поучим от другите, то не можем да изграждаме непрогледни стени от его около нас, но и не можем да допускаме всеки да се разхожда из личното ни пространство и да лепи всякакви етикетчета за нас без да сме дали разрешение.

Човек, който твърди, че се обича и същевременно или съди болшинството хора, или ги гледа втренчено, за да види дали ще го/я погалят или шляпнат зад тила, всъщност не се обича. И докато за втората категория хора това е по-ясно, за първата, а именно тези с някакво ниво щитове от самовлюбеност, това е неясно. Обичат илюзорен образ на себе си на някаква красива, успяла, умна, духовно възвишена, знаеща, можеща, уникална биологична единица. Да де, но ако не ги треска здрава шизофрения и връзката с космоса не е по-силна от връзката с тази планета, няма такова положение, което да води до щастлив край. Маймуната в нас си иска бананите и да е гушкана, пък ти ако ще бъди по-по-най. И докато човек не осъзнае, че я има тази маймуна, вероятно въшлива, миризлива, изпосталяла и вкисната, то тази обич към идеалният ни и прекрасен образ ще ни лиши от възможността да бъдем прегърнати, приети и оценени точно в този си маймунски вид.

Хората, които от друга страна се кокорят на публиката и се чудят с колко къса пола трябва да са, за да им бъде изръкопляскано, колко трябва да са мили, за да получат бонбон, колко да се перфектни, в по-голяма степен осъзнават, че ако човек се обича, не се поставя под другите и това понякога и им удря самооценката. Маймуната в нас не само иска да е част от стадото, но и не иска само тя да пощи, а и иска и тя да бъде пощена. Дали си го признаваме или не поради някакъв морален снобизъм, но обичта към нас иска и ниво егоизъм. Това може би го пиша за десети път.

Двете категории, които описах горе не винаги са разделени. Напротив, често преливат в един и същи човек от контекст в контекст. В тях няма баланс и няма обич насочена към нас такива каквито сме – комбинация от всичко най-хубаво и най-лошо на тази планета.

Как да обичаме себе си пълноценно?

1.     Познавайки се

Как да се обичаме без да знаем кои сме или пък за какво да се обичаме?

Представи си човек, когото наистина обичаш. Сети се как се усмихва. Не искаш ли да се усмихнеш, да помахаш, дори да прегърнеш този човек. А сега си представи кукла манекен. Искаш ли да се усмихнеш?

Представи си как непознат човек проявява грижа или хумор, или…Искаш ли да се усмихнеш? А сега си представи как този човек стои като пън. Искаш ли да се усмихнеш?

Можеш да си пуснеш тази песен, докато четеш следващите редове:

Ако ти изглежда странно Дони какви ги върши край тази кукла, не избързвай да сочиш с пръстче. Без да го осъзнаваш може да си на същото дередже.

Дори когато се видим в огледалото, не се виждаме реално така, както ни виждат другите, дори когато чуваме гласа си, докато говорим, не го чуваме така, както го чуват другите. Какво остава за личността ни? Какво виждаме от нея обективно?

Трябва да имаш честност със себе си не само на рационално ниво, но и на емоционално ниво и да имаш смелостта да видиш и по-тъпите си странни и тези, които могат да дразнят другите хора, които могат да са под средното ниво. Трябва да имаш и смелостта да си признаеш в кои отношения другите могат да са по-добри от теб. И обратното в кои отношения си наистина на ниво, по-напред от останалите. Кои твои действия харесваш, кои не, кои те объркват? Това вече не е манекен, а реален човек – човек, за когото можеш да се грижиш.

2.     Грижейки се повече за себе си

Ще започна с цитат от „Малкият Принц“:

Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

Много от нас искаме да се обичаме като някаква измежду много рози на база това какви си въобразяваме, че сме или какви сме, а не въз основа на това как се грижим за себе си. Хайде да уважим братството между народите, учейки думичка на английски всеки ден: Bullshit!!! Демек, пълни глупости. Всичко започва с безусловната ти грижа за теб. Без да се грижиш за себе си, ти нямаш инвестиция в себе си, в живота си.

3.     Виждайки как израстваме и се променяме към хубаво

Колкото повече се грижим за себе си, толкова повече ще започваме да забелязваме резултати. Ако погледна последните 10 години – научих толкова много нови неща, толкова се промених към хубаво. Как да не си се радвам? Чак ми иде да се прегърна сега. Чакай, че набиват сълзи от вълнение ?. Когато фокусираме върху хубавите промени в нас, не само, че си даваме заслуженото уважение за промените в нас, но и се научаваме, че не сме нещастна, пълничка, клюмнала точица на листа на живота, а вектор, който сочи нагоре.

4.     Разрешавайки на хората да не ни харесват без да им се сърдим или да ги принизяваме

В много от нас дори без да го осъзнаваме вътрешният маймун може да е сърдит, че не е гушкан и пощен, но трябва да дадем право на хората да не ни харесват. Да не би ние да харесваме всички хора?

Освен това няма общ стандарт за хубост – външна или вътрешна. Майка ми ми е казвала, че е имала състудентка африканка, която била грациозна като пантера – невероятно хубава жена и всички жени откровено и се възхищавали. Та стои тази красавица сама на първи ред. В другия край свръхпълна африканка, а край нея се наредили всички африканци и който седне зад нея го бодат с вилица, за да се махне и някой друг да седне. Тези, които имат познати от Африка вероятно осъзнават, че там се ценят по-природни форми. Това момиче, което е шашвало белите жени с хубостта си, не е било отразено от африканците. Със сигурност пък, ако африканската сексбомба се разходи из някоя страна, където се ценят по-кльощави девойки, тя ще се чуди мъжете защо не я отразяват. Често няма единен стандарт дори в това, което ни изглежда очевидно! Затова и вместо да искаме всички да ни харесват нека се ориентираме на кой стандарт отговаряме. Надали Мис Венецуела би спечелила конкурса Мис Ирак и обратното. Ако се окаже, че сме отишли на грешния конкурс, по-скоро е редно да се разсмеем вместо да се сърдим или депресираме. И вече в последствие е редно да отидем на правилния конкурс.

5.     Имайки чувство за хумор

Бих казал, че сме маймуни, които Господ е облагородил с една клетка от себе си. И тази клетка обича, взема етични решения, твори, представя си по-хубав и мирен свят…

Твърде много се отъждествяваме с тази клетка обаче, игнорирайки всичките програми, които сме наследили от нашите опашати праотци, които ако погледнеш през една по-романтична призма или трябва да се депресираш доживотно или трябва да се разсмееш. Бих предпочел второто. Осъзнай, че гръбнакът ти завършва с опашна кост. Същото се отнася и за останалите хора.

6.     Имаш право да те обичат така, както обичаш.

Ако си от хората, които повече ги бива в това да обичат, отколкото да се обичат, забележи съвсем откровено, че хората, които обичаш далеч не са перфектни, а просто са твоите хора –съответствате си на резките и ръбовете, пасвате си много хубаво на магариите.

В хората има огромен капацитет да се обичат и приемат неперфектни стига да си пасват. И тук въпросът не е в каква е стойността ти обективно, а каква е стойността ти за човека, с когото изграждате приятелство или семейство. За съжаление понякога хората се хващат с партньор, който няма капацитета да оцени 80% от личността им или още по-зле понякога не случват на родители, които да изградят адекватно самооценка у тях. И оттам насетне седни им обясни, че отношението, което са получили към тях не говори само за тях, а и за човека проявил това отношение.

Ако нямаш слабост и кривини, изтърваваш едно от най-големите удоволствия на света – да бъдеш приет или приета и с глупостите в поведението си и по-малкото пари, и повечето килограми, и по-малкото статус, и повечето ти странности. Изтърваваш възможността да изградиш силно семейство или приятелство на база на това как взаимно сте си помогнали да израснете. Същото се отнася и за отношението ти към теб. Отношението ти към слабостите ти е ключът да се обичаш. Лесно е да обичаш идеален образ на себе си, но това не е сладко.

Когато осъзнаеш, че си човек и е редно да се обичаш както обичаш останалите хора с техните си кривини и резки, тогава ще разбереш, че всъщност, когато си позволиш точно този вид обич, тогава ще си истински способен не само да обичаш себе си по-качествено, но и другите по-качествено и оттам да си обичан или обичана още по-силно.

7.     Използвай два вида обич

Целият дискурс около това как да се обичаме се върти около майчината топла безусловна обич. Бащата къде се загуби? В кръчмето с другите чичаци? Особено тези от нас, които са по-състезателни знаят, че е много лигава работа да караме само на гушкане – понякога си трябва и някой шамар, за да вдигнем максималната тежест, която можем, за да си стигнем максимума (виж 03:02 ?).

Приеми, че това да се обичаш не е само да обичаш себе си и със слабостите си, но и да обичаш всичко, което можеш да бъдеш. Това означава да изискваш от себе си, но не за да впечатлиш някого, а за да видиш колко още по-голям или голяма можеш да пораснеш.

Прояви честност и се грижи за себе си и обичта ще дойде! Ще дойде не като компенсаторен механизъм при липса на достатъчно обич отвън, а като баланс, единение със света и безкрайна свобода да си и да растеш.

М

Недоспал. Няколко дни в Брюксел. Искаше ми се да продължа да се шляя, щракайки светлосенки, но след час е осми март.

Преди години в разгара на споровете за еднополовите бракове в САЩ Джордж Буш младши изклинчи, като каза, че адвокатите трябвало да преценят кой мъж, кой жена. Ако подходим към въпроса същностно,  далеч не е лесен. Може и да е имал право.

Има хубава мисъл, че човек не се ражда мъж, а става мъж. Неочакваното й продължение обаче е, че на доста жени им се налага да „станат мъже“ и може би правейки го забравят, кое всъщност е наистина красивото в една жена.

Не съм бесен моралист, който ще порицава жена, че има силикон или филър, или че деколтето й е по-дълбоко. Аз самият колко висях по фитнесите. Имах по-нисък от мен съквартирант, който се шегуваше, че заради такива като мен нямало неговия размер фанели в магазините. Купувах свръх-впити фланелки и редовно се заклещвах в тях.

Тъжно ми е обаче, че единствената женственост, която се промотира е като, за да впечатли 14 годишен ч********.  Познай думата? Чекист? Не, че има лошо в женския сексапил.

Имал съм комични случаи, в които виждам красиво момиче, разговарям се с нея и след 20 секунди имам нужда да пия 3 кафета, за да не заспя. И обратното – уж невзрачно момиче, а като прояви женски финес, като е с хубава енергия и ми усмихва остатъка от деня.

Прави ми впечатление, че по едни или други причини има жени, които са доста неуверени и се увличат по кухи идеи за това какво ги прави привлекателни. С това още повече губят почва под краката си. Към това като добавим и желанието за богат мъж и само Маша може да ги „спаси“. (Между другото, интервюто хич не е лошо.)

Физическата красота има цена. Бивш колега пита момиче в дискотека колко й е часът. Отговорът: 150 лв. Това което няма цена, защото е толкова ценно, е усещането за жена. Тази доза женска нежност, топлина, финес.

На осми март бих подарил цветя на жена заради това невероятно усещане за жена, заради начина, по който може нежно да стопли, окуражи, усмихне. Без това усещане светът е сив. То е едно от малкото неща, които му придават смисъл. Иска ми се днес да отпразнуваме него, защото без него разликата между жена и добре пипнат тайландски травестит е предполагам просто в детайлите, а разликата между живот и цирк – само в броя номера в програмата.

Честит осми март на тези жени от вас, които въпреки всичко са запазили женското в себе си – невероятни сте момичета!

М

Егото е донякъде като човек. Може да съзрее.

Незрялото его

Обществото може да окичи страхливец с лавров венец и той да повярва, че е герой. Много по-комфортно е да пазиш вид, да искаш да си винаги правият, винаги силният, винаги харесваният, но това е присъда. Присъдата да не си ти, а те, да си житейски недорасляк.

Твърде много инфантилно его и твърде малко искреност, много грим и малко красота. И хората не смеят да сгрешат, и смятат „2+2“ цял живот, без да съзнават, че докато парите, красотата, властта спомагат, те не заместват, а понякога и лъжат.

Понякога хората в толкова много опити да се впечатлят един-друг, забравят кой-кой е. И в крайна сметка никой не знае чий живот живее.

Незрялото его може да се превърне в плодородна почва за властова невроза или нездрави нива на нарцисизъм, когато вътрешно нестабилен човек бързо се види с власт и възможности. Получава се свръх-компенсация на дълбоката неувереност посредством твърде много показване на желаните качества и понякога твърде силно дистанциране от качествата, които са били обект на срам: бедност, слабост и т.н. Получава се великан на стъклени крака.

Най-голямата услуга, която може да ти направи животът в този случай е да те разбие на парчета и да ти даде възможност да се бориш за нещо, което ти е наистина важно, започвайки от позицията на последния, бедния, слабия, глупавия, грозния. Този повторен допир със страха и срама, ако имаш достатъчно силно желание за победа, всъщност ще те освободи и ще те подготви за истинска увереност.

Зрялото его

Зрялото его е гласът, който казва „Не!“, когато някой иска да наруши границите ти. Гласът, който казва: „Нямаш право на това, то е мое!“ Зрялото его не е ексхибиционист в парка, а дисциплинирана военна машина, която се активира в случай на война и изключва по време на мир.

Колкото и да е нелицеприятно, нека си го кажем: Основен проблем на редица добри хора е, че нямат зряло его и губят битки, които не е трябвало да губят. Губят бизнес. Губят кариерно развитие. Губят възможности. Неуверените мъже, често губят и жените, които харесват. Защо? Защото убедеността и упоритостта завземат, дори когато са неподплатени.

Ключово е обаче да знаеш кои са твоите битки и да не се разпиляваш. Ако човек е вътрешно по-състезателен, може да се отнесе и вместо да насочи енергията си към най-важното, да хвърли ненужно сили в безсмислени сражения.

При някои хора забелязвам нересурсни модели на поведение, които водят до стаен гняв – синдромът на фрустрираното пионерче. Виждал съм хора и на по 60 години, на които в някой ъгъл на главата им все още виси портрет на Вожда Димитров и майка им, учителката и всички техни съученици им махат укорително с пръст за това, че не са споделили любимата си играчка с целия квартал. Природата си знае работата по-добре от Карл Маркс. Не можеш да се поставяш винаги с преклонена глава пред нормите и да потискаш животинчето в себе си, което не иска да дели играчката с целия квартал. Всеки психоаналитик ще погледне с умиление портрета на Фройд, ако те разбере какви ги вършиш. Имаш право на здрав егоизъм.

Истинската увереност

В един момент зрялото его може да еволюира и да се превърне в истинска увереност. Докато в основата на здравото его има контролирано ниво агресия като „военна“ стратегия за получаване или защита на ресурси, когато човек е наистина уверен, той живее в мир.

Пътят до там минава през много искреност със себе си и живота, през много битки и през приемане, че понякога животът е по-силен, но оцеляваш. Истинската увереност не идва от завоюване на външния свят на човека, а от мир във вътрешния му свят. Мир със себе си, който не зависи от външни оценки или етикети на дрехите.

Пожелавам всекиму да стигне това ниво на спокойствие.

Успех!

М

Робовладелци.

Човек и маймуна еднакво се ловят.

Да си нечия маймуна.

Вързана за дърво.

Сграбчват шепа чужд смисъл,

вкопчват се,

не могат да пуснат,

стават роби.

Много от този смисъл е създаден, за да бъдат впрегнати обърканите маси в захарните плантации на призраци. Призраци, които говорят на човешкото его, а не на човешката душа, която често им е непозната.

Ако си личност, а не безличност, то е време съзнателно да изградиш своя собствен свят, започвайки от начало, защото този, който е около теб, дори без да го разбираш, е блато с жаби, комари и някой друг пияница, който гордо пикае в него.

Търси луда гениалност, търси различното, търси, когато е необходимо крайното или дори абсурдното. Повечето хора умират без да са се осмелили да обичат истински, да творят истински, да живеят истински. Много са твърде слаби за това. Много други са гениални и уникални, но са им предписани грешните рецепти за живот, с които са упоени и надрусани в някой друг сив ъгъл на обществото.

Светът може да е нормален, но е невменяем. Светът не е отдаден. Светът обича половинчато, работи половинчато, действа половинчато. Постоянните мантри за успешна кариера, щастливо семейство и материално благополучие, с които са се маскирали самотни, предали себе си хора, скрили се в поредната мимолетна мода, забравяйки, че само гениалността е вечна.

Ако ти не искаш тази боза за себе си, то и аз не я искам за теб. Изгради своя свят. Свят, който следва твоята визия и в който етикетите със значение и цена слагаш ти.

И ще ти споделя само един съвет. Само един, защото на мен ми даде безкрайна мотивация да скачам в страха, който стои между мен и мечтите ми.

Живееш живота си отново. Какво променяш?

Живей, сякаш живееш за втори път и сякаш първия път си постъпил толкова грешно, колкото възнамеряваш да постъпиш сега.

Виктор Франкъл

Горният цитат е на човек, преживял ужасите на Аушвиц и помогнал на десетки концлагеристи да намерят смисъл в живота си, дори в очите на неминуемата смърт.

Подобна нагласа е дала сили на Джеф Безос да зареже обещаваща работа на Уолстрийт, за да построи бизнес империята си. Представил си е как е на 80 години и съжалява, че не е опитал да изгради Амазон.

Когато преживееш загубата от това да предадеш мечтите си – да не се бориш до край за идеята си, за таланта си, за жената, която обичаш, за което и да е, което ти е истински важно – тогава разбираш, колко безсмислена е цялата загуба на „обещаваща“ кариера, материален „статус“ или бомбастично его, което не приема да каже: „Извинявай“ или да си признае, че не е перфектно и вместо това има нужда от тумба плазмодии да му чешат ушите.

Визитките, етикетите, позата на сила имат смисъл, даден им от количество посредствени, слаби хора – не от шепа стойностни такива. Можеш ли да обичаш, да твориш, да се бориш? Ако не можеш, за мен си никой. И каквито и да е етикети да си наслагаш, смрадта остава. Мирише на смърт – човек, в който няма любов и творчество, за мен е като ходещ надгробен камък.

Построй живота си не така, че да си един от многото, а така, че да си един от малцината, дръзнали да живеят истински. В резките от неуспехите, в резките от смелостта да обичаш истински и лудо, в резките от това да твориш като Моцарт, а всички да искат Салиери, в това е най-голямата награда, в смелостта ти да определяш смисъла на твоя живот, спрямо твоето сърце, а не спрямо устите на другите. Ти да имаш твоя визия, а не тази на твоя робовладелец, с чиято фамилия се гордееш, когато ми дадеш визитката си, това е нещо рядко, останалото е поредната самодоволна овца, която е нямала собствена визия и си е намерила пастир.

Имаш още една причина, поради която е добре да си представяш, че живееш живота си отново, след като първия път животът ти е бил режисиран от страховете ти. Освобождаваш се от тежестта на възможността за неуспех.

Моментът, в който човек се освободи от очакванията и започне да твори отново, да пее отново, да танцува отново, но тази път от радващо се сърце, този път без страх и без его, тогава цялата Вселена застава редом с него или нея, защото в действията бушува чиста, непресторена, свободна искреност, която не е заглушена от боботенето на его и страхове, захранвани от „мъдростта“ на добронамерените, но поробени събирачи на тръстика.

Това е особено важно в случаите, в които не сме особено уверени в себе си. Когато вярваме в нас, когато сме убедени в силите си, тогава положителните очаквания, решимостта, те са факт и са гориво и то какво. Когато обаче се чувстваме доста слабички, тогава просто, изрази се и не мисли какво идва – вече най-лошото е станало миналия път. Вече страхът се е изразил. Сега е твой ред да се изразиш. И знаеш ли, Вселената има една много хубава изненада за теб, защото ако това, което направиш е искрено и истинско…направи го и ще разбереш. Има талкова много пакети с нераздадено щастие.

Успех,

М