• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar
Марин БГ

Марин БГ

За борбени хора с мечти

  • ПУБЛИКАЦИИ
    • Личностно израстване
    • Самопомощ
    • Щастие
    • Самочувствие
    • Любов
    • Интервюта
    • Разни
  • ВИДЕО
  • ЗА МЕН
  • КНИГИ
  • КОНТАКТИ

Самопомощ

Орлин Баев за тревожността и страховете

юли 18, 2016 от Марин

За тревoжността и страховете

Говорим с Орлин Баев за тревожността и страховете. Трудно ми е да представя Орлин като психотерапевт, хипнотерапевт, духовен човек, защото е ограничаващо. Орлин е човек, имащ смелостта да се спусне в дълбокото на човешката душа, да намери човещината, любовта, смирението. От години Орлин помага на клиентите си да разградят невротичните страхове и да вдишват отново с пълни дробове от магията на живота.

Орлине, съдействал си на много клиенти да изпратят по живо, по здраво развилнялата се тревожност. В блога си и в книгата си „Психология на смелостта“ пишеш много по темата. Можеш ли да ни предложиш два навика, които да приложим в ежедневието си, за да разхлабим колана от тревожност.

Мога и повече! 🙂

  1. Четене на добри книги – защо четене? Защото съвременният човек, увлечен в зяпането на визуални стимули, развива ментален дефицит на вниманието, неспособност за фокусирано и задълбочено усилие, липса на търпеливо следване на дългосрочна цел. А следването на цели, идващи от целостта, от душите ни, е една от гаранциите за преобразуването на нормалния стрес в силен, щастлив и смислен живот! Четенето, освен познания, създава предпоставки за разтварянето на вътрешна мъдрост, философски мироглед, но и психологична култура, които пряко спомагат за преобразуване на тревожността.
  2. Четири или повече пъти седмично спорт: защото изгаря ендокринния корелат на стреса, адреналина, но и представлява психотелесна практика, при която тялото, а оттам и психиката се поставят в условията на здрав стрес. Така цялата система свиква със здравото усилие, а психичната реакция на стреса от потискането му или бягането от него, се преобразува до приемането му с охота и воински дух на себепредизвикване. Така стресът се превръща в жизненост, сила, висока мотивация и вдъхновение. Разбира се, всичко с мярка! Особено корелиращи със съвременното бизнес ежедневие са бойните спортове. Те, освен физическо усилие, са и психотелесна и психодуховна тренировка – директно предпоставят развиването на смелост, мъжественост, решителност и готовност за адекватно и със себедоверие действие в напрегната среда. Спортът, когато е практикуван съзнателно, се превръща в динамична медитация, а изковаваните в него качества неусетно се прехвърлят като отношенчески нагласи във всяка житейска сфера. Разбира се, не само бойните, а всеки спорт е добър, когато е правен с желание и радост.
  3. Медитация: при редовната ѝ практика, комбинирана с дихателни и психоенергийни упражнения, самосъзнанието се прехвърля във вътрешния зрител. Човек се разидентифицира от маймуната на ума, а последната постепенно се научава да притихва смирено пред безкрая от потенциал, обич, жива мъдрост, светла сила отвътре. При медитацията се случва естествено преобразуване на страховете – когато умът притихне, огромна сила и светлина заливат подсъзнателните наличности и стапят тревожността. В началото, когато човек я пробва, правилото е, че умът започва да крещи: „Не, това са глупости! Това не е моето нещо. Обади се по телефона! Виж оня документ!…“ Умът се страхува от медитацията. За него тя е нищо. За духа обаче е всичко. Принципът е следният: колкото повече потенциал се събужда, толкова и тревожност се разкрива в нас. Колкото пораснем нагоре в потенциала си, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието си. Затова освен блаженство и творчески потенциал, медитацията е и сериозна работа по себе си. Поне истинската – тази отвъд наивния позитивизъм на западния човек.
  4. Запознаване с основните принципи на световните духовни учения. Ще видиш, че при по-добро вглеждане, паралелите са толкова много и качествено идентични, че водят до един общ източник от жива обич, светла мъдрост и свободата да бъдеш Себе си! В духовните учения са вложени глобални насоки, които пряко резонират с богатството на вътрешния ти потенциал от сила и смисъл и водят към него. Не говоря за външни църкви, догми, следване на дадена деноминация, а за следването на духа си!
  5. Понякога, когато някои проблеми и трудности ни измъчват и не успяваме да ги преодолеем сами, е добре да проявим интелекта си и потърсим помощ от специалист – психотерапевт за няколко помощни сесии. Защото психотерапия търсят високо интелигентните и мотивирани хора, които ценят живота и времето си на тази земя, знаят че то е ограничено и затова когато има даден проблем, търсят решението му, намират го и продължават помъдрели пътя в силата си!
  6. Слънцето, водата, природата и общуването с нея, разбира се. Когато човек живее от сърце и душа, природата се превръща в жива книга – книгата на живата природа. Паралелното мислене на интуицията, но и сърдечният разум виждат в природните закономерности, в живота на флората и фауната дълбоки послания, законите на битието, които водят стъпките в личното ежедневие. А отвъд всичко, красотата, посланик на любовта, изпълва и най-малката ежедневна рутинност с вълшебството да познаваш и живееш единството си с целокупния живот.
  7. Адекватно планиране и връзка с реалността: често си мислим, че следваме собствени цели, докато всъщност само изпълняваме сугестирани в нас от възпитателите и обществото програми. Когато опознаем себе си, премахнем „облаците“ на страха, тъгата, вината и срама, тогава познаваме призванието си. Когато го следваме, планираме краткосрочните и дългосрочните си цели не от празно фантазиране, нито само от суха логика, а от интуитивно вдъхновение – следваме тихия „глас“ на душата, на Себе си. Тогава и логиката и визуалната представност се явяват добри, услужливи помощници в пътя на конкретизиране на призванието ни. Тоест, умът се явява добър слуга, но нищо повече. В Бхагавад Гита (индийския аналог на библията) се казва: „Следвай собствената си Дхарма (съдба), колкото и примамлива да е чуждата!“ . А връзката с реалността – когато познаваме истинските си цели, от ментални, е добре да ги приземим до количествено измерими, пипними, постижими, навременни, поставени в реален контекст, съобразени с реалните ни ресурси, помощници и условия. Тогава мечтите се превръщат в реални цели, които с радост и вдъхновение следваме, радвайки се не само на постиженията, а на всяка стъпка по пътя на този чуден живот!

В твоя статия даваш голямо количество полезна информация за паническите атаки. Какво се прави след първата паническа атака? Чувал съм, че ако не бъде приета спокойно, на всеки втори физически дискомфорт му се лепи етикетчето “panic attack” и хората ефективно си самовнушават панически атаки под път и над път.

Когато те разтресе първата паник атака, най-важното е да се информираш от подходящ източник какво си преживял, че нищо кой знае какво не се случва, а че просто някои потиснати дотогава подсъзнателни наличности са експлоадирали, за да ти помогнат да преобразуваш стари нагласи, вярвания и модели до адекватни със силата и мъдростта на духа ти. Да, животът е мъдър, случването на паника не е случайно, а фасилитиращо развитието ти до по-цялостен, спокоен, силен, смел и щастлив човек. Тревожните разстройства въобще, не са нито болест, нито наказание, а изключително силна и неслучайно дадена ти възможност за себеопознаване и развитие, за учене и „наливане на ново вино в нови мехове!“ Ако избереш кривите лабиринти на вярването, че си злощастна жертва, на мрънкането до безкрай, на убедеността че си болен, на „маршируването по моста на оплакването“ в разни форуми и нет групи на оплаквачи, до падането в капана на хронифицираното състояние, поддържано и от химическата дрога,  овеществена част от менталното потискане, изтласкване и бягане от сянката си, продавана щедро от легализирани наркопласьори – това е слаб избор. Изборът вместо да се учиш, да „бягаш от час“… Може, но ще се наложи да повтаряш часа и класа още и пак и пак… Да, в последното десетилетие паническите атаки са някакси модерни – за тях се тръби по всяка медия и недай си боже да ти претупка сърцето от турския сериал и джипито вече те е диагностицирал (или ти сам си го направил) с паническо разстройство. Често социалните тревожни атаки, хипохондричните и хистерични пристъпи, дори и естествените житейски вълнения са погрешно диагностицирани като панически атаки…

Какво да правим като получим паника ли? Нужно е да излезем от порочната въртележка от негативно мислене по отношение на телесната симптоматика и самата паника, да променим отношението си от страх от страха към спокойното му приемане, с осъзнаване на уроците, на които щедро ни учи, да се научим от отбягващо, да превърнем поведението си в предизвикващо страха смело и с радостна готовност. Така се сприятеляваме с него, отношението ни към взрива от адреналин вече е на пълно с доверие отпускане във вълната му. Така и телесните реакции и симптоматики се стапят, адреналинът вече събужда не производството на ужаса на кортизола, а на вдъхновението на допамина, окситоцина, ендогенните вещества на щастието.  На по-високо ниво, когато това отношение е усвоено чрез методите на психотерапията, се практикува спокойно, майндфул/ медитативно отношение на пълно с доверие и релаксация присъствие в страха, което го неутрализира за секунди и променя химията по споменатия начин. Няма безстрашен човек, а смелостта не е липса на страх, а прегръщането му от позицията на смиреното себедоверие!

Занимаваш се активно с йога и медитация, имаш над 7 години в Карате Киокушинкай, работил си много активно с контрол над импулса. Има ли базово упражнение, което можем да правим, за да засилим волята?

Иска ми се да имах повече да кажа по въпроса на дело. Аз самия има много да уча и усвоявам по-стабилно присъствие на волята. Удава ми се при волята, която изисква усилия при следване на цел. Там съм маратонец, образно казано. Когато обаче става дума за отнемане – например за хранителен режим, въздържание в какъвто и да било смисъл, изпитвам затруднения…

Един естествен начин за развиване на волята, е вече споменатият редовен спорт, но и ежедневното волево усилие при следване на професионалната посока. Като говоря за воля обаче, винаги имам предвид не насилие над себе си, а усилие, зад което стои любовта. Когато нещо ти харесва, волевите усилия в посока реализацията му са благословени. То е като усилията при тичането или при набирането на лоста – превръщат се в радостна медитация, в зареждаща с мотивация дейност, при която все по-нарастващия волеви „мускул“ носи все повече въодушевление.

По-трудни, поне за мен, са начините за развиване на волята при отлагане и лишаване от удоволствието –  от храна и сексуалност примерно. Един ден на вода или плодове седмично вече е изключително силна предпоставка за развиване на волята. Навикът за следване на удоволствието притиска отвътре с импулсите си, заставя. Колкото и да се реструктурират автоматизираните когниции, да се практикува автосугестия и молитва, решаващо остава любящото, волево усилие по издържане свободен от стария навик. Примерно петък – ден на вода. Изключително силна и пречистваща практика е това. А през седмицата – леко, но постоянно волево усилие по подбор на храните количествено и качествено, без прекалено интелектуализиране, просто като волево усилие. Всички знаем за ползата от плодовете, зеленчуците, белтъчините и за добрините, до които води ограничаването на въглехидратите и мазнините в диетата. Оттук насетне обаче, важно е приложението. Волята е да сложиш ограда на психичния си и поведенчески дом, да се заявиш твърдо, спокойно и решително в свободата си! Някои противопоставят волята на въображението. Това са абсурди – всъщност добрата визуализация подпомага здравата воля. Но, без воля не може. Човек се превръща в аморфно мекотело…

Споменавал си, че работиш с парадоксално намерение. В блога си даваш пример. До каква степен мислиш, че можем да надуваме ирационалните си негативни мисли като балон, докато се пукнат и има ли ситуации, в които е по-добре да не подхождаме провокативно.

Парадоксалното намерение е силен метод. Премахва борба/ бягство механизма, като смело поставя човека в допир до ирационалния му страх, което го десензитизира. Ползва се обаче след известна подготовка – първо, след здраво стъпване на „краката“ на твърдата логика и връзка с реалността, когато различаваш ирационалната, субективна природа на страховете си, виждаш заблудите, изкривяванията и невротичните псевдо защити в тях. После, подходяща междинна техника ефилмовата – в състояние на релаксация, се дисоциираш от вътрешния си страхов филм, осъзнавайки че е само един филм, нищо повече. Когато си си поиграл с този филм, пускал си го спирал си го, отдалечавал си го приближавал си го, преживявал си страховете си от позицията на зрител, от дистанция, вече разбираш с тялото си, дълбоко преживелищно, че те са в теб, но са относителни, субективни и нереални. Тогава идва ползването и на парадоксалното намерение – в състояние на транс, разговорна хипноза или психотеатър, страховете се магнифицират с помощта на много хумор, докато се превърнат с пародия, в гротеска и … изчезнат. Някои хора така и не успяват да изпълнят тази техника правилно. Защото не е само техника, а е принцип. А той е следният: когато страховете започнат да се преувеличават, е нужно да се продължи смело напред. Ако спреш, поради ирационалната си вяра в реалността им или поради магическо мислене, се въртиш в кръг… Силен метод е, когато е прилаган от смел терапевт спрямо готов за промяна пациент! Ползвам го постоянно – просто резонира с личността ми. 🙂

Като че ли често хората се плицикаме на брега на живота и ни е страх да се пуснем по течението. Дали е его, дали е мързел, дали е страх, дали суета. Каква според теб е причината и как да „скъсаме въжето“?

Този въпрос пряко корелира с току що написаното. Нужно е да се осмелим да прекрачим границата на илюзорните си вторични печалби, статукво и заучена безпомощност, подхранвана от стадното мислене. Когато мислиш свободно, виждаш че параметрите на тълпата са само малки коловози, опционални жалони, които следваш, имайки връзка с консенсуса за реалност, но и виждаш безкрай от възможности, сякаш невидими за дремещото съзнание. Тогава съзнаваш, че вторичните изгоди в заучената безпомощност, която е програмирана в нас от деца, е само илюзия. Започваш да съзнаваш потенциала си. От лодка, привързана за сигурното пристанище на статуквото, се превръщаш в кораб, осмелил се да прекосява океаните, да посреща бурите, но и да покорява непознати земи.

Старите модели (схеми, програми) в нас действат на принципа на статуквото на заучената безпомощност, подхранвана от илюзорни несъзнавани печалби.  Бурканът с бълхите – отначало имат капак. Когато им се махне, продължават да скачат на същото ниво, но не излизат. Заучена безпомощност. Или слончето, привързано към малко колче. Когато порасне, могъщият слон продължава да стои, сякаш колчето е стоманена греда. Не е, освен в същата заучена безпомощност в ума му. Така и ние, често стоим привързани към някое такова ментално колче. Или направо сме приковани от програми, които ако въобще осъзнаваме, приемаме за собствени, каквито никога не са били. Затова умението да осъзнаеш и се освободиш от спъващите те програми е наистина важно. Когато го направиш, се превръщаш в творец на живота си!

Говориш много за смирението. Споменавал си за силата на „молитвата“. Защо ни е нужно смирението и какво ни дава молитвата?

Човек е като езеро. Ако е бурно, не отразява луната на духа си, а единствено размътва тинята на невежеството. Само когато малкия его ум се смири, човек започва да осъзнава духа си. Само тогава е истински самоуверен и асертивен. Тази самоувереност не се развива, а се разкрива, в процеса на смирена молитва, постепенно преминаваща в тиха, сърдечна медитация. Когато изговаряме думата Бог, нямаме предвид някаква същност, а състояние на съзнателността. Самата дума се явява котва за ума, тригерираща молитвено и медитативно състояние. В молитвата егото ни се учи да се преклони, да се подчини здраво, да се довери на безкрая на потенциала. Постепенно молитвата преминава в тихата, сърдечна молитва – медитация.

Конкретно в психотерапията молитвата се ползва освен като общ способ за постигане на състояние на транс, подобно на ериксоновата лингвистика и като чудесен способ за преработка на дълбоко заложените родителски интроекти/ образи. Няма невярващ човек. Когнитивната наука на религията, през твърдо научен рисърч твърди, че на едно базисно ниво, всеки човек без изключение е религиозен, каквото и да твърди или вярва за себе си съзнателно. Велика е силата на сърдечната молитва!

Споменавал си нееднократно, че любовта лекува. Любовта към човека и приемането му с всичките му недъгавости. Ще ни кажеш ли малко повече за твоето отношение към психотерапията и работата с клиенти?

Понякога, когато приключвам работа с даден човек, го питам: „Кажи ми с какво ти помогнах!“. Очаквам да чуя за качеството на анализата, проникновеността на ползваните техники, за нивото на осъзнаване… Най-честият отговор е: „Не знам. Знам само, че чувствах твоята безусловна любов, доверих ти се и постепенно, дали правих или не и колко правих или не нещата, които ми казваше, но страхът ми се стопи!“…

Животът ти е много интересен. Колебаел си се между теология и психология, живял си две години в селището И.Д.Е.А.Л в Канада, занимавал си се редица духовни практики. Какво е усещането ти за Господ, за сакралното и каква за теб е невидимата тъкан, от която е изграден животът?

Да, исках да уча сравнителна религия в Мак Гил в Монреал. От много години и сега най-близо до сърцето ми е именно религията, сравнителната религия. Не догмите на дадена система, а религията като смисъл на самото понятие. На латински означава ре-свързване, връщане обратно … у дома. Психологията на религията ще обясни този копнеж с психичния регрес, с желанието за завръщане в сигурността на майката, проектирано като религиозно вярване в небесен отец и майка. Да, но такова разбиране е само стартово. На по-високо ниво религиозното преживяване е чисто преживелищно, носещо досег до един по-мащабен свят, от този, в който живеем през телесния си скафандър, който се явява само малка повърхностна люспа…

Благодаря за това интервю!

С уважение, Орлин 🙂

Благодаря ти, Орлине!

Категория: Интервюта, Разни, Самопомощ

Да остарееш красиво

юли 12, 2016 от Марин

Да остарееш

Мило момиче на 20, 30, 40, 50 или 60, пиша, за да напомня колко красиво и женствено можеш да остарееш. Да остарееш с усмивка, достойнство и отворени обятия. Да имаш смелостта да танцуваш с живота до края на мелодията. Да му се довериш. Да го оставиш да те води. И когато музиката спре, да го целунеш за сбогом, така че никога да не те забрави.

Странно се стигна до тази статия. Много неща. Последното – статия от Солунска 16, на която попаднах случайно. Провокира ме. Прииска ми се да пиша. Не, за да ти е комфортно, а за да отлепиш очи от този часовник – време мери, не живот.

Да остарееш до букви

Свършваш като букви в камък. Букви без живот, без мечти, без топлина, без очи, без устни, без ръце. Букви, които не изпитват нежност, не могат да прегърнат, да кажат: „Обичам те! Обичам те! Обичам те! Мляс.“

Да остарееш свободно

Чувал съм, че колкото по-безсмислен е животът на човек, толкова повече, го е страх от смъртта. Тук и сега си жива. Безброй възможности. Имаш толкова живот. Ако самооценката ти се гради на здрави основи, ако не се страхуваш да се променяш, ако не си забъркваш сапунени опери поръсени с емоционален мазохизъм, ако си смела достатъчно, за да обичаш с огън без да губиш себе си, на 99 години ще живееш с емоцията и енергията, с която красиви, но объркани момичета на 29 години не могат.

Знаеш ли, по-рано имах буйна черна коса. Бъркаха ме с италианец. Момичета се обръщаха след мен и тук, и зад граница. Сега съм плешив и с леко счупен нос. Бъркат ме с терорист. След мен се обръщат само полицаи. Не ми пука. По-щастлив съм от всякога. Почнах да правя бизнес и това ме промени доста. Оценявам свободата. Оценявам истинските хора около мен. Оценявам времето си и енергията си. Не мога да си позволя да губя време в драми. И честно казано много по-малко ми пука дали някъде ще стана за резил или не. Просто животът препуска и нямам време за глупости. Животът е като пластилин. Може да си със или без деца, сама или с любим, може да си на 60 или на 30, няма значение. Имаш живот. Имаш себе си. Просто трябва да се пресегнеш и да го намачкаш този пластилин.

Да не хвърляш живота си на боклука

Много по-страшно е колко живот хвърляме на боклука от това, колко живот ни взема времето.

Зарежи мазохизма, който избива на талази от статуси като „Ти ме рани прасе ниедно, но аз съм силно момиче и ти прощавам“, защо въобще си губиш времето да кажеш, че е имало кочина в живота ти. Давай напред.

Зарежи идеята, че самооценката ти трябва да се базира на това колко мъже не са те погледнали в очите, защото са ти зяпали бюста. Ще искат да те „уважат“, но няма да те уважават. Ако го правиш за себе си, ОК. Ако искаш секс, ОК. Ако, обаче на база погледи ти се гради себеуважението, ти вече си го изгубила. Грижи се за себе си не, за да те оценяват, а за да не са в позиция да го правят.

Зарежи идеята, че нещо трябва да го има до теб – мъж, деца, любовник. Зарежи и идеята, че ако искаш – деца, мъж, любовник, но е трудно, то е непосилно. Не е! Няма място за сълзи, има само прах и препускане напред, а там има щастие. Бори се, доверявай си се и живей със сърцето си, не със страховете си.

Приеми промяната, ако на 60 години си с манталитета и нуждите на 20 годишна, значи си пропиляла 40 години. Този живот е толкова неописуем и интересен, но трябва да го оставиш да те води.

Да се довериш на живота

Позволи си да си силна, но не на сила, а защото се обичаш. Позволи си да кажеш като великата Едит Пиаф, че не съжаляваш за нищо и каквото и да е имало в миналото, го остави там. После просто дотанцувай танца си с усмивка и прегръщай, радвай се, усмихвай се, защото после ще си само студени букви. Довери се на живота.

Марин

Категория: Личностно израстване, Разни, Самопомощ, Самочувствие, Щастие

Господари на времето

юни 4, 2016 от Марин

ВРЕМЕТО

Времето

Времето. Космическо. Мистично. Колкото по-силна е гравитацията на обект, толкова повече се забавя времето около него. Важи и за вътрешния ни космос. Когато малък човек пораства, събития изпълват вътрешния му космос. Ярките създават емоционална гравитация, забавяща времето около тях. И така порасналият малък човек го тегли миналото. Мислено е там. Времето е застинало. Жизнената енергия – застояла. Не е тук и сега, а нейде там из спомените си.

Този вътрешен космос е наш и можем да го изменяме. Дори можем да изпарим черни дупки, плътна маса от негативни минали събития.

ЕМОЦИОНАЛНА ГРАВИТАЦИЯ

Времето 

Има неща, които помним сякаш бяха вчера. Нервираме се, плачем, усмихваме се, радваме се. Изпитваме силни емоции. А са минали месеци, години.

Когато минем през събитие със силен емоционален интензитет, във вътрешния ни космос се създава спомен с реална маса. Ако бездействаме, емоционална гравитация на спомена притегля нови събития в орбитата си. Виждаме хора, които са истински каръци и истински щастливци. Част от това е емоционална гравитация.

Затова и е важно да създаваме правилните гравитационни полета. В тях ще попадне голямата  част от времето ни и голяма част от събитията, които ни се случват. Тоест, голяма част от живота ни. Как да го направим? 

ИЗМЕРЕНИЯ 

Времето

Ще разгледам честия казус на спомен, който тежи. Спомените са предимно в реалността на мислите. Можем да намираме ресурси за справяне и в тази реалност, но предлагам да направим нещо друго и то много приятно. Да разширим нашето възприятие и да усещаме гравитацията на другите реалности – тяло, работа, социум. В коя от тези сфери има гравитация, която притегля времето, забавило се около спомен с изтекъл срок на годност?

Ще те попитам нещо. Шофираш ли? Как? С обърната глава назад? Където и да искаш да стигнеш в живота, ако се кокориш само назад… Затова и кажи има ли спомен, който боде и искаш да притъпиш? Преди колко време бе това? Това е много време. Това са безброй секунди. Секунди, които не можеш да си върнеш и секунди, които те делят от онзи момент.

Всяка секунда правим избор кои сме и със всеки избор се сътворяваме. Ти избираш. Променяме се. Всичко се променя. Дори споменът за спомена се променя.

И съвсем естествено можеш да видиш и усетиш колко много си променил/а. Да видиш как гледаш все по-отдалечаваща се малка точка на спомен, която отдавна си подминал/а. Усети здравата гравитация на настоящия момент, на красивите мисли и мечти, на тялото ти тук и сега, на дъха ти, на дъха на хората, които обичаш. Пулсът на това, което обичаш да правиш. И когато си тук и сега, където се случва животът, където се градят мечтите, където тялото ти усеща и където живеят хората, които обичаш. Тук и сега, тогава разбираш колко далечен е споменът и колко различно е всичко.

Ти избираш в коя орбита да си. Къде тече времето ти. Къде се струпват събитията в живота ти. Ти избираш.

НЯМА ПЕРФЕКТНИ ХОРА

Времето

Или Господ обича английски хумор, или извънземната цивилизация, от която произлизаме е пратила някакви зевзеци да експериментират тук, или наистина когато видим маймуната в зоопарка, можем да кажем с пълно гърло: „Братчед, как си?“ Красотата на хората не е в едно ефимерно съвършенство, а в това какво правят с несъвършенството си. Понякога просто трябва да смъкнем малко енергията от главата, да стъпим здраво на краката си, да вдишаме няколко пъти здраво и да дадем цялата си тежест върху сегашния момент, където се случва настоящето и гради бъдещето.

Поздрави,

Марин

Категория: Личностно израстване, Разни, Самопомощ

Благодарността и едно плачещо момиче

април 24, 2016 от Марин

Благодарността. Благодарността към живота. Какво дебилно племе сме хората понякога. Оценяваме живота, колкото маймуна – Рахманинов. Бе топла лятна софийска вечер. Около 21.30. Пешеходствах от Лъвов Мост към Петте Кьошета. Яд ме бе за нещо. Исках да проветря напрежението. Разсейвах се спорадично единствено от травестите, които по това време излизат по двойки към пл. Македония. Нещата изглеждат сюрреалистични понякога. Почти стигнах Петте Кьошета. Тогава я видях.

Беше се свила на едно стъпало. Гушнала чантичката си. Подминах. Големият град те прави дебелокож. Пълчища мошеници. Утайка. Минах 20 метра. Спрях се. Обърнах се и тръгнах към момичето. Седнах войнишки вдясно от нея. Усмихнах се и я попитах как е. Каза, че е добре. Попитах какво има. Каза: „Нищо сериозно, дреболия.“ Зададох втори въпрос: „Ти си добре, Вашите са добре, нали?“ Тогава каза: „Да, просто баща ми почина наскоро…и понякога…“ Очите й се изпълниха със сълзи. Понякога нямаш много какво да направиш. Казах й че всички минаваме през това, че хич няма да й е лесно, а и дори на моменти ще й е по-трудно, че ще й трябва не малко време, но в един момент слънцето отново ще изгрее ярко, че най-хубавото тепърва й предстои, сватби, деца. Казах и че имам приятел от детските години, загубил родителите си на нейната възраст и че се е справил – в момента прави кариера в Ню Йорк. Казах й, че трябва да се радва на живота и заради баща си, защото най-страшното нещо е не, че умираш, а че оставяш хората, които обичаш – без да можеш да ги прегърнеш, да ги успокоиш, да им кажеш, че винаги ще си до тях. Казах й, че баща й винаги ще е до нея и винаги може да се върне на ум в спомените си и да го прегърне, да усети как той се усмихва и я обсипва с топлина. Казах й, че животът има толкова много хубави неща за нея, че ще справи.

Говорил съм с психолози и лекари. Виждал съм как хора с железни маски плачат като деца. Виждал съм много стаена болка и тъга. Сещам се за нещо, което чух от един хирург: „Знаеш ли, хора умират в ръцете ти. Всички се борят отчаяно за живот. А повечето време хората не оценяват живота.“ Така е. Свикнали сме да чуваме, да виждаме. Не оценяваме краските, мелодията на птичките. Вземаме хората до нас за даденост. Здравето си, живота си за даденост – само, за да разберем в един момент, че всичко може да се срути в рамките на едно телефонно обаждане. И тогава, ако ти не си обектът на обаждането, трябва да намериш сили да строиш отново. Като погледнеш назад, виждаш колко много си имал/а, а не си оценявал/а. Животът дава втори шанс, трети шанс, но трябва да си ги заслужиш. Трябва да се научиш да благодариш на живота за това, което имаш, вместо да проклинаш, че някой ти е одраскал колата или те е прецакал при бизнес сделка, или ти е казал нещо на криво.

Един ден животът ще вземе гумичката и ще започне да трие. Ще изтрие хора, които обичаш. Ще изтрие теб. Ще изтрие спомена за теб. Животът е като будистка рисунка. Като я нарисуваш, животът я поглежда за миг и я изтрива с ръката си. Единственото върху, което имаш контрол е каква ще е тази рисунка, дали ще я оцветиш пъстро, дали ще е хармонична, дали ще е динамична или едно безформено, пльокнато петно.

Благодарността и едно плачещо момиче

Учат ни на математика, информатика, философия, психология. Не ни учат как да живеем. И няма един отговор. Просто бъди благодарен/благодарна на живота в тези секунди, в които все още можеш да прегърнеш хората, които обичаш, да чуеш песните на птичките, да се бориш с пълни сили за мечтите си. В противен случай си капка смазочен материал от недоволство и неблагодарност в колелцата на историята.

Разстрел и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично.

Вапцаров, а може и да си позволиш да се любуваш, да благодариш, да усещаш, да оценяваш и един миг като на Дебелянов.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага

Живей, човече!

И не забравяй благодарността към живота.

Поздрави,

Марин

Категория: Разни, Самопомощ, Щастие

Прошката или как да се обичаш истински

март 13, 2016 от Марин

Бе 2008-ма. Голяма зала до реката Маас. Съчетаваше доджо по Айкидо и няколко малки стаички, в които инструкторът живееше. Семинар по медитация. Говорим за прошката. Той каза, че прощава, защото обича себе си. Седем години по-късно осъзнах, че прошката е да разбереш света и с това да поемеш съдбата си в по-голяма част в свои ръце – знаейки, че нещата са такива, каквито са, миналото си е минало, а бъдещето чака да го прегърнеш.

Искам да простиш на себе си, човече.

Прошка

Ти си човек. Не контролираш всичко и в теб има толкова неща и толкова ехо от периоди, за които дори не помниш, толкова чужди модели записани в теб, за които дори не знаеш. Недей да бъдеш в конфликт със себе си. Приеми се и с това ще започне промяната към съвсем друго качество на живот. Прости си, че си имала слабост. Прости си, че си бил идиот. И приеми миналото, за да може то нежно да си тръгне и да отпуши затлаченото време. Да отвори широко прозорецa към бъдещето. Вътре в главата ни често има съд: „Свръх аз“ срещу „То“. Караница между под-личности и роли, всякa от които има едно или друго разбиране за нашия живот. Каквото е било е било. И искам днес да си простиш за всичко, за което може някак си странно да осъзнаваш, че чувстваш вина. Прости си. Приеми се. Приеми слабостите си. Запретни ръкави и промени живота си. Такъв какъвто искаш да бъде.

Искам да простиш на другия.

Съзнанието ни е изпълнено от стотици чаши с вода. Някоя чиста. Някоя мръсна. И ние пием енергия от тази вода. А тези чаши, те са пълни с нашето отношение към света и с нашите спомени. Има спомени и хора, които са в миналото. Които много са ни наранили, предали или разочаровали. Каквото и да е станало, остави го там. Не го оставяй да замърси водата в тези чашки, защото ти я пиеш и от нея можеш да се разболееш. Изсипи каквото има да изсипеш и го напълни със светлина и спокойствие. Животът си има своите идеи за нас и понякога ще ни прекара през такава кал, само за да стигнем до върха на планината. Благодари на живота за всичко и не съжалявай за нищо. Бъдещето е твое.

Обичай се и обичай,

Марин

 

Категория: Личностно израстване, Разни, Самопомощ

  • « Go to Previous Page
  • Go to page 1
  • Interim pages omitted …
  • Go to page 3
  • Go to page 4
  • Go to page 5

Основна странична лента

Последно от публикации

Честита нова 2021 година!

Искрено Ви желая през 2021 г. да тръгнете смело по тези пътищата, които носите в сърцето си и да … Прочети повече... about Честита нова 2021 година!

Почивайте в мир, доц. Атанасов

На 30 октомври получихме съобщение от доц. д-р Никола Атанасов да го изчакаме - лекцията ще започне … Прочети повече... about Почивайте в мир, доц. Атанасов

Кое е по-страшно: да се провалиш или да не опиташ

Ако хората бяхме скулптури, много щяха да са недодялани, а каквото се вижда по тях да е дело на … Прочети повече... about Кое е по-страшно: да се провалиш или да не опиташ

Marin.BG | Copyright © 2021

  • Условия на ползване
  • Политика на сайта
  • Контакти
Сайтът използва "бисквитки", за да има възможност да предоставя проактивно най-полезната за вас информация. Разбрах Научи повече
Privacy & Cookies Policy

Privacy Overview

This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Необходимо
Винаги е активирано

Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.

Non-необходимо

Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.