Самопомощ

Приключвам серията статии за любовта със съвети как да преминем по-лесно през раздялата. Често любовта към даден човек има край, правейки място за нови емоции и уроци, които идват с друго лице, друг адрес и друго име.

Ако сега някой минава през по-тежка раздяла, бих препоръчал книга на Сюзън Елиът. Дава редица полезни съвети, разглеждайки естествените етапи на тъгата и окуражавайки ни да се грижим за себе си.

Загубата или изоставянето от близък неврологично е сходно до физическа болка:

Когато хората изпитват заплаха или щета на техните социални връзки, мозъкът реагира по много сходен начин както би реагирал на физическа болка. [1]

Еволюцията е направила своя залог, че страданието е приемлива цена, която да платим за това да сме човеци. [2]

Първото нещо, което трябва да знаем е, че тъгата не е права линия…Тя се случва на „фази“. [3]

Също така загубите се складират и стари раздели могат да натежат, ако не сме отделили време да се освободим от болката. Според Сюзън Елиът повечето дисфункции във връзки могат да бъдат директно приписани на неразрешени минали загуби в единия или двамата партньори [4]. Инетересни са и изследвания, които показват, че средностатистически жените преживяват доста по-болезнено раздялата, но се възстановяват по-цялостно от мъжете, докато ние, мъжете, по-скоро замитаме под килима и продължаваме напред.

Кои сa най-важните неща от горните:

• Тъгата при раздяла е цената за това да сме хора.
• Минава през (три) фази.
• Ако не я изчистим, се складира.

Това, което предлагам, като решения с едната ръка „крадне“ от източната философия, Ошо, будизма, а с другата от някои базови постулати в психотерапията. Премесвам с мои преживявания, анализ и решения, които са работили за мен, когато съм ял дървото.

Потребности

Хората имат базовата потребност да бъдат обичани. Много имат нужда някой друг да им дава обич, защото сами не могат да си я дадат. Когато тази обич бива взета обратно, стигат до извода, че обичта във Вселената с тяхното име върху нея вече е изчерпана. Някои дори могат несъзнателно да стигнат до извода, че не заслужават да бъдат обичани или че жените/мъжете не могат да обичат, че всички са егоисти и т.н.

Това, което повечето книги казват е обичай себе си. Много хубав постулат, но има зряла и важна стъпчица към него, която често бива пропускана – обичай живота и стихиите му. Една от тези стихии е любовта.

И когато я обичаш, бъди честна/честен с нея. Говори открито с нея. Виж всичките лица, в които е идвала досега при теб. Какви са били хубавите повтарящи се навици, които е имала, а лошите? Благодари й и й напиши какво търсиш и какво няма да приемеш, както би написал/а реално писмо.

Често не се разбираме ясно в комуникацията ни с любовта. Често искаме да ни даде неща, които ние трябва сами да си дадем и често не й даваме, това от което пък тя има нужда.

Моментите на болка са прекрасни от гледна точка на това да седнем и да се замислим какво ни е липсвало. Какво е липсвало на човека отсреща и как да напаснем картите по-добре следващия път. Трябва, вместо да ревем, да диагностицираме какви потребности са били засегнати и какви убеждения са били формирани. Правейки това, ние си гарантираме по-конструктивен диалог следващия път, когато любовта ни дойде на гости. Затова, напиши писмо до любовта. Прибери го за седмица и после си отговори писмено от нейно име. Много неща ще ти се изяснят и болката ще олекне.

Когато достигнем яснота и честност какво сме дали и какво сме взели. Когато видим къде не получаваме това, което искаме и къде не даваме насреща, вземаме водеща, конструктивна роля в разговора с любовта. Осъзнавайки това, доверието ни в нас самите и в любовта, която предстои се увеличава и с това болката намалява, защото част от болката е в бъдещето, покрита с неизказани страхове и грешни убеждения. Изчистим ли грешните убеждения и очакваната, бъдещата болка изчезва. Потребностите ни могат да бъдат засрещнати. Напиши ги, анализирай ги.

Фиксация

Част от нещата, които правим, когато близък си отиде от този свят са сходни с това, което правим, когато дадена връзка се изчерпи. Разбери – не живеем вечно. Не реви за загубата на доброто, а се постарай да подготвиш сърцето си за още по-доброто. Да се вкопчим в минала връзка често е като да се вкопчим в труп.

Нещо, което се казва в редица книги и статии е „без контакт“. Тоест свърши ли дадена връзка, трябва да преустановим контакт, за да зарасне раната. Да, но в днешно време със социалните мрежи и интернет е доста лесно да подадем и веднага да погледнем снимката на бившата, да пишем, да звъннем и реално да разчешем раната. Не така.

Съветът ми е да си позволите три месеца самовлюбеност и див нарцисизъм. Ако е нужно, преструвайте се, докато не се получи.

Фиксирайте се в себе си самите. Започнете да пишете на себе си колко сте готини, колко си се възхищавате. Извадете си снимки, на които изглеждате добре или които са от моменти, които са били щастливи. Обичайте се все едно сте си собствено дете и се гордеете безобразно много със себе си.

Спомнете си за първите красиви, силни любови, които сте имали. За моментите, когато сте получавали хубава обратна връзка на обич. Любовта има много лица и тя е във вас, колкото и извън вас. Докато дойде с ново лице, фиксирайте върху себе си. Така поне с единия крак, любовта ще присъства в живота ви.

Здравословен начин на живот

Аз съм от хората, които всичко лекуват, ако не със спорт, то с много спорт. С повече спорт, природа, сън и правилно хранене, организмът произвежда химия на щастието. А понякога един процеп светлинка, една мимолетна усмивка е достатъчна, за да обърнем играта и да надделеем над болката.

В никакъв случай не тръгвайте по пътя на алкохола, безразборните връзки, безразборното ядене. Това само ще ви забие надолу. Погрижете се за тялото си и ще ви олекне и на съзнанието.

Да се погледнеш от страни

Водете си дневник по колко пъти на ден мислите за бившата/бившия. По колко време? Кога? А колко време прекарвате в градивни действия – да си казвате, че се обичате, да се грижите за тялото си, да разбирате убежденията, които ви движат и нуждите, които искате да бъдат засрещнати. Може би няма да ви хареса това, което ще видите.

Болката от раздялата понякога може да бъде смалена, виждайки колко кретенско поведение предизвиква и позволявайки на егото ни да й набие канчето.

И не забравяй, че за каквото и да те боли сега, най-вероятно след две години вече няма да е актуално.

М

Не можеш да надвиеш смъртта, но можеш да надвиеш смъртта в живота, понякога.

Чарлс Буковски, „Смеещото се сърце“

 

Христос воскресе!

Да заимствам от Щастливеца. Надали има против. „Разни хора, разни идеали“. Наистина разни по това кое прави живота жив за всеки.

„Хора на действието“, живи, когато покоряват в бизнес или кариерен план.

„Хора на сенките“, живи в живота на ръба и нуждата да надрусат реалността и да странстват до изгубване вътре в нея.

„Хора на любовта“, живи в прегръдките и целувките на любим човек и строфи от любовни стихове и песни.

„Хора на мислите“, живи в някоя прашна библиотека и методологични спорове, водещи до неописуема възбуда на академичното его.

И, разбира се, грамадна маса от „човешки материал“, бленуващ за сигурност, силен бащица и работа в консервна фабрика соц. тип с модерен облик и дивно, чуждоземно име, по-възможност враг с партиен билет, когото заедно да мразят и някой в техните очи по-смотан чуждоселец, когото да сочат с пръст.

Както и много други уж духовно възвисени или идеологично подковани люде, чудещи се къде е тяхното място на тази китна планета и създаващи временни неуредици, опитвайки се да го намерят в тъмното.

И всеки носи в една или друга степен един или няколко от горните образи.

И всеки има някакви житейски уроци, през които да мине, евентуално откривайки нещо под привидните физиологични, социални и духовни нужди, но по-често не.

И всеки е съвместим с едни и несъвместим с други.

И много дори са горди от парите си, духовната си осъзнатост, визията си, кариерата си, свободата си, пола си, религията си, националността си, степените си и прочието когнитивни тенекии, с които се кичат, за да отклонят поглед от себе си самите.

И когато вземем тези хорица и ги поставим на една обща планета – виждаме, че се получава трептяща маса с общ притегателен център. В следствие на милиарди човешки взаимодействия, тази маса създава „магнитно поле“ с определена амплитуда, което определя как ще си живеем живота. Освен ако не ни тресне яка шизофрения и не почнем да се реем в безкрайните космични полета, но по-добре не, защото не е ясно какви простотии нашепват звездите.

Къде се позиционираме в това „магнитно поле“, определя колко интензивно чувстваме живота. Ако сме в краища, които не предават на нашите честоти, то животът не тече през нас. И ние сме като радио, което само бучи. Не само, че е безинтересно, ами си е направо мъка.

Стигнем ли нашето си кътче в „магнитното поле“ на живота, изведнъж има ясен сигнал и се прераждаме всеки ден или по-скоро възкръсваме – по-изчистени, по-близки до някаква крайна точка, която ни е била зададена като възможност и въпросителна още, когато сме се родили.

Започва път на постоянни трансформации, на постоянно напукване и разширяване на възприятията и на все по-голяма вътрешна сила. За целта обаче трябва да чуем вълната на живота, която нашите рецептори са настроени да приемат. Трябва да отидем там, където можем да прихванем тези честоти, което понякога означава да зарежеш всичко и да се качиш на първия самолет, а понякога означава да се върнеш назад и да почнеш отначало, но този път в твоята посока.

Животът става жив, когато гъсеницата стане на пашкул, а пашкулът на пеперуда, а не когато пашкулът стане на коприна.

Сами по себе си нито свободата, нито силата, нито любовта, нито творчеството имат живот, ако не са поставени върху нашите си честоти, ако не са съобразени с логиката на нашата си житейска радио програма.

Да докоснеш безцелната свобода, нарцистичната сила, фантасмагоричната любов, суетното творчество, това е да гладиш нещо гладко и хубаво, но мъртво. Много по-трудно е да се успокоиш, да протегнеш ръката си напред и да видиш как пеперудата на живота каца на нея. По-трудно е, но е единственото правилно нещо. Това е моментът на възкресението.

Повечето хора дори не знаят кои са, дори не знаят колко силно са сугестирани от обществото, в какъв унесен транс протича целият им живот – нещо като будна кома.

Човек трябва да намери вътре в себе си какво иска, не защото му/й е казано, че така трябва, не защото всички останали хора карат лъскави коли и защото някакъв черен брат с ланец те облъчва от екрана, не защото в Листопад любовта е такава или защото локумът вече има име на сериал, не защото един панел видни момци и дами, могат да ти кажат добре ли пееш, танцуваш или ставаш ли за изпълнител в цирка на комерса и ако имаш забележителности под блузата, може и поп фолк икона да станеш, а защото това да се пресегнеш вътре в себе си и да намериш тази бележка, на която пише дадена честота – била тя да се боря, да обичам, да творя, да се веселя, да помагам и т.н. – е единственият начин да настроиш сетивата си на правилните честоти и да почнеш да обикаляш из живота, докато не хванеш сигнал. Тогава и ще възкръснеш от смъртта кореняща се в бързите рецепти, с които ни храни човечеството.

Повечето хора, обаче няма да надвият „смъртта в живота“, вместо това ще се задоволят с копринени ризи и копринени чаршафи. Една уж свобода, уж сила, уж любов, ако въобще стигнат до там. Други обаче ще възкръснат. Бъди сред тях, ако все още не си.

Поздрави,

Марин

Пролетта изчиства земята от студа полепнал по нея. Скоро крачетата ходят по горещ пясък. Чуваме морето или шушукането на вятъра в кристален планински въздух. Време е и да изчистим прашните прозорци, осъзнавайки, че много от проблемите са просто прах, от който чистим сетивата, за да влезе пролетното слънце.

Пролетно чистене на проблеми: игра с перспективата

Наскоро се видях с приятел от студентските години. Спомена, че видял „пишман бизнесмени“. Като го попитах, какво аджеба има в предвид, ми обясни образно що е то „пишман бизнесмен“. Превивах се от смях под масата. Много често, не винаги, но много често проблемите ни са точно това – нелепи позьори. Има два варианта да забележим това – виждайки гротеската на ниво детайл или абсурдността им на глобално ниво.

Zoom in.

Независимо дали разглеждаме медитативни практики или работата на един от най-невероятните психотерапевти, Милтън Ериксън, осъзнаваме, че когато фокусираме изцяло върху момента тук и сега, усещаме, че голяма част от проблема е в сетивото ум и нереален.

Част лежи в спомените за миналото, част от него в очакванията за бъдещето и всички тези части са хванали по един слон наречен емоции и така три части и три слона ни тежат. С малко приложна магия сега ще превърнем слоновете в мухи и две от частите в снимки.

Минало заминало. Пазиш ли си костюма или роклята от абитуриентския бал? Аз изхвърлих моя. Тогава бях 75 кг. Сега съм 90 кг. Панталонът не можах да закопчея. Сакото ми стоеше като от филмите с Бъд Спенсър. Вратовръзката бе като от циганска сватба. Понякога и с проблемите е така. Част от тях уж можем да си сложим по спомен, но реално – не – защото сме израснали, защото сме други и защото дори да влезем в тях, вече ни стоят нелепо.

Понякога не самият проблем, а това, че се съотнася към минали травми, създава тежест. В тези случаи е добре да осъзнаем, че миналото, както името му предполага, е минало. И когато се облечем в него изглеждаме нелепо. Аз със сигурност – с панталон, който не мога да закопчея, със сако, което ми стои като усмирителна риза и с вратовръзка, която дори ме е срам да коментирам. А ти? Мисля, че и ти. Както би ни посъветвал и Милтън Ериксън, да изтрием миналата част от проблема.

Бъдещето е в твоите ръце. Толкова много хора са роби. Роби на едно фиксирано мислене метър, на метър, на метър. Ковчег за джуджета, от който никога не са излезнали. Някои дори не мърдат. И така до последния си ден – „живите мъртви“. Бъдещето се гради всеки ден. И докато нямаме пълен контрол, докато късметът играе не малка роля, все пак в дългосрочен план можем да направим много, но се иска търпение, честност със себе си, воля, амбиция, не малко лудост и много енергия. А хората са мързеливци в една или друга степен. По-лесно първоначално е да живееш в ограничено мислене, вместо всеки ден да плащаш емоционалната и енергийната цена на постоянното разширяване на зоната на комфорта.

Много от проблемите – тъпа работа, незадоволителни връзки, бавно развитите в бизнес план – всичко това е или присъда или процес. Когато е присъда това често е, защото сме отказали да поеме отговорност за бъдещето си. При някои хора е поради мързел. При много други обаче е, защото са загубили вярата в себе си, дори да не си го признават. Това е пълно безумие. Не така! Вярата в себе си е ключът към спасението.

Когато се застоим в нещо, което не ни устройва, но се опитваме да охлабим хвата му поне със сантиметър и после с още сантиметър и така лека по-лека да създадем пространство, вероятно в един момент ще ни се даде възможност да се отскубнем. Нека затова да не спираме да се борим. Да не се отказваме. Не сме слабаци.

Когато сме с усета, че най-хубавото е минало, че не може да има нещо още по-хубаво, грешим! Дори в процеса на борба за нашето си място под слънцето, ние ставаме различни, което в един момент става толкова ценна награда, че дори и другото вече не е толкова важно, а то е все по-постижимо и един ден реално. Отново сме силни.

И сега какво? Миналото не ни е по-мярка, имаме контрол над бъдещето си. Единствено остава да префокусиране сетивата си.

Ако проблемът е от работно естество – търсете алтернативи, борете се, не стойте като осъдени. Ако проблемът е от лично естество – хора, хора и още хора. Танци, усмивки, приятели. Има научни изследвания, че базовата програма на мозъка е да мисли за хора. Затова нека му дадем много положителни социални стимули, върху които поне за малко да префокусира.

Много пъти съм го казвал – мислите понякога пораждат емоции и там, както казва Шинзен Янг, се получава ефектът на множител. Ако имаме проблеми трябва да сме дисциплинирани мислите да не доведат до спирала от тежки емоции или обратното. Стават твърде много стимули, които не можем да обработим и се губим. Не, че не може със систематичен подход и себесъзерцание да се намерим за нула време.

Съвет: спорт, природа, хора, положителни книги и филми. Искаме да намалим обема от потенциално кофти мисли и емоции. Да е по-малко вероятно да се засекат и да тропнат някое безумно хоро върху сърчицето ни.

Zoom out.

Животът е картина с жълто и черно, червено и синьо, оранжево и зелено, сиво и бяло, розово и кафяво. За някои от нас, включително и за мен, животът е доста емоционално наситен. И има моменти в които има тъга, има мъка, има болка, има несигурност. В тези моменти можем да се огледаме и да разберем, че не сме сами. Гледайки най-близките ми хора през годините винаги се е получавало така, че една година едни са горе, а други долу, а след пет години обратното. Нито можем, нито трябва да отричаме болката, защото има и проблеми, които не можем да обиколим или отречем. Тогава трябва да ги приемем и да променим формата им, променяйки формата на съзнанието, в което се отразяват.

На едно по-дълбоко ниво, тук вероятно ще загубя разбирането на много читатели, хората сме част от нещо много по-голямо със своя вибрация – вибрация, която понякога ще ни срива, но вибрация, върху която ние можем да сложим нашата вибрация и така да променим мелодията на живота си.

Погледнете този свят през времето – времето, което е било и времето, което ще бъде и времето сега. Океан с приливи и отливи от щастие и тъга. Понякога океанът е тих, а вятърът духа в наша посока, понякога смъкваме платна и плуваме през вълните, докато всичко се клати, но нашият кораб е само един от милиарди. Това е част от живота. Вместо да се ядосваме, нека да благодарим, че сме имали възможност да тръгнем на това пътуване в този интересен океан, независимо колко силни са вълните. И нека знаем, че след бурята идва слънце.

Пролетно чистене на проблеми: да израснеш и да махнеш ненужното

Какво да ти кажа. Хората сме в голяма степен инертни. Проблемите са като шут отзад на една заблеяна овца. Израснах благодарене на проблемите. Тези ситуации, в които съм знаел, че мостовете са изгорени, че щастието в старата опаковка е загубено, че сигурността е загубена, в тези моменти е трябвало да търся ресурси вътре в себе си. Имал съм огромен късмет с какви хора се пресече пътят ми, но все пак си бе зверско човъркане вътре в мен и си дадох сметка, че не трябва да спира, защото много често хората въобще не осъзнаваме колко сила и възможности има в нас – просто трябва да намерим правилния път навътре към нас и потенциала ни.

Това съм го забелязал и по близките ми хора. Tези, които животът ги е позавъртял и поожулил са точно тези, които са изградили навика да са силни, които са намерили нови ресурси и възможности в себе си и които са постигнали много по-дълбоко разбиране за себе си и света.

Понякога проблемите са просто като тежка тренировка във фитнеса. Проклетисваш първоначално, но като видиш резултата върху себе си и се радваш. Понякога обаче трябват месеци или години, за да видиш резултата, но не се отказвай – точно като фитнеса.

Успех,

М

Наближава празникът на любовта, което ме вдъхнови да пиша по една изключително романтична тема – натрапливите мисли. Едно от най-прекрасните неща е човек да е влюбен/влюбена. Имам чувството, че цялото бюро с всичките ми задачи, графици, документи бива избърсано с един замах на ръката и на него се озовава голям портрет на любимата жена. Красиво и приятно, макар и не особено продуктивно състояние. 

Има и друго състояние, което се разпространява все повече в обществото, поради изключително „смисления“ ни начин на живот – това на бюрото ти вместо да се появи портрет на любим човек, да се окаже голям балон в най-гнусния и противен цвят, който можеш да си представиш и да не знаеш как да го преместиш. Балон, наречен натрапливи мисли. Всъщност е относително лесно да махнеш въздуха от този балон, докато не стане съвсем мъничък, и да го преместиш спокойно в другия край на бюрото си, да сложиш снимката на любимия човек, барабар с календара, тефтера и всичките неща, на централно място и съвсем леко и естествено да преместиш погледа си към тях, защото на стената е часовникът на твоя живот. Тиктака.

Натрапливите мисли могат да се резултат от какво ли не: по-висока обща тревожност, ригидни характерови структури, непречистена травма, която сме набутали в подсъзнанието, недостиг на серотонин и т.н. Докато при един по-дълбочинен подход е редно да разберем какво си ял/а, та да зацапаш съзнанието си, за да оптимизираме диета ти. За целта на тази публикация, ще пропуснем анализа и просто, ще ти дам няколко идеи как бързо да сменяш памперса, за да дръпнем малко хигиената на съзнанието.

Цялостен подход

Грешка е директно да се метнем на мислите. Нека започнем от тялото.

Без да го осъзнаваме, животът е станал такъв, че разказва играта на нервната система, особено на хората с по-лесно възбудима такава. Тук идва на помощ нашият приятел, серотонинът – той е своего рода веселяк, дето казва на нервната ни система да е щастлива или казано по-научно моноаминен невротрансмитер, способстващ да се чувстваме щастливи. Щастието е като масаж за претовареното ни съзнание. Разпуска блокажите в мислите ни. Успокоява ги. Не познавам човек, който в момент на щастие да има натрапливи мисли, а стресирани, преуморени хора, които циклят върху глупости с лопата да ги ринеш.

Союз нерушимый республик свободных. В случая: Спорт, Социум, Слънце, Радост.

Спорт

Не случайно голяма част от най-„големите“ изпълнителни директори и бизнесмени в световен мащаб отделят по 20-30 минути всеки ден за спорт. От личен опит мога да кажа, че научих колкото повече дърпам стреса и ангажиментите, колкото по-малко време имам, толкова по-безкомпромисно да имам време за спорт.

Може животът ти да е прекрасен – след десет дена недоспиване, кафенца, пийване, ситуационен стрес, липса на физическо движение, нервната ти система ще се преумори, съзнанието ти ще се пренапрегне и ще почнеш да мислиш по-бавно, по-„криво“.

Мозъкът ти не е по-различен от мускул. Ако няма почивка, ако претоварваш, ще се появят болки и евентуално контузии. Една от тези мозъчни болки, породена от по-високи нива на стрес, които в един момент са станали хронични, са точно натрапливите мисли. В редица случаи е достатъчно да почнеш да спортуваш активно и стресът, с който са надути ще спадне. Ще видиш, че реално са абсолютна глупост. Ще станат много по-леки и ще са като перце за федербал. Ще продължат да съществуват, но с усмивка на лице ще можеш да ги забучиш в някой далечен храст.

Социум

Чета много хубава книга на Матю Либерман – Social. Мозъците ни са устроени така, че да сме социални същества. Трябва да съобразим това. Ако се поставим във весела, усмихната, приятна среда, то и позитивните емоции, които се създават, ще отмият натрапливите мисли в голяма степен. Пробвайте танци. Аз съм фен на салсата, но защо не и народни танци, танго, спортни танци. Идеята е да не е самостоятелен танц, а да има групова динамика, купон, кеф. Дори сега при положение, че имам контузия на коляното и времето ми не стига за нищо, пак намирам време за танци. Убеден съм, че и ти ще успееш.

Създай приятелства с положителни, слънчеви хора. Усмихвай се, като ходиш по улицата. Шегувай се. Изведнъж като си погледнеш бюрото и балонът с натрапливи мисли няма да го има. Ти ще искаш да му нарисуваш усмивка, брадавици и крив нос, а той ще отсъства.

Слънце

Слънцето, спомага за производството на серотонин. Дава хубав тен. Ако си плешив, прави кубето ти да светка – поне в моя случай е така. Ако си жена, помага на мъжете да те огледат, а на другите жени да ти видят чантата и обувките. Можеш да видиш как котки и кучета се препичат. Можеш да правиш слънчеви зайчета в кабинета на „шефа“. Когато има слънце, в обедната си почивка отделяй по 10-20 минути да се поразходиш. Прави го и след работа. Ще ти даде щастие и ще разсее илюзията за реалност или значимост, с която се кичат тези джуджета, натрапливите мисли.

Радост

Радвай се на живота. Гледай комедии. Забавлявай се. Например, дори да не знаеш английски или норвежки, ако случайно се появи някоя досадна повтаряща се натраплива мисъл, вместо да й обръщаш внимание, виж това. Банкомат, който изпълнява гласови команди.

И така, не забравяй: СССР.

Приеми и рамкирай

Това е базов принцип при работа с емоции. В случая също ни върши прекрасна работа. Когато се бориш с натрапливите мисли, им даваш енергия. Това, което трябва да направиш е да осъзнаеш, че са ирационални и да ги рамкираш, но не и да ги потискаш. Напротив. Приеми ги. Прегърни ги. Не ги оставяй да си починат. Като заспят, светни лампата. Ритни ги отзад. И им казвай: „Айде, идвайте.“ Ще се видят в чудо и ще те оставят.

Ще ти предложа две техники от книга на д-р Една Фоа и д-р Райд Уилсън.

Първо, направи си два периода дневно, всеки от по 15 минути, в които да се тревожиш. Отлагай натрапливите мисли за тогава. Ще видиш, че да се тревожиш 15 минути, когато е на сила хич не е лесно.

Второ, запиши се 15 минути как повтаряш някоя натраплива мисъл. Слушай този запис всеки ден. Прекрасна десенситизация. След няколко дена, натрапливата мисъл ще се е превърнала в досадно насекомо – дребно и незначително.

Ще ти дам още един съвет. Оцени мисълта си като професионален риск мениджър. Колко е вероятно това да се случи и колко реално бих загубил, ако това се случи. Така ще разбереш, че мислите ти са изцяло ирационални. Когато се появят, не ги бори, представи си една голяма червена точка, която да ти напомня, че това е нещо ирационално. Повесели се малко с тези мисли. Така и така, като са ирационални – направи ги гротескни. Смени картинките, които си представяш. Гласовете. Контекста. Като е гарга, да е рошава. Натрапливите мисли са абсурдни, бъди огледалото, което отразява абсурда им.

Друго ниво на осъзнатост

Често натрапливите мисли са просто нещо на повърхността. Това, което създава проблема са не те самите, а реакцията ни към тях. Когато приучим съзнанието си на спокойствие, когато разберем какво се крие под тях, когато разберем, че мислите са нещо не по-различно от усещанията в дясното ни кутре и се научим на цялостен усет за живота и себе си, те ще се превърнат във водни боички, изложени на красив летен дъжд. Ще бъдат отмити.

Започни да се занимаваш с медитативни практики. И благодари на съдбата, че ти е дала натрапливи мисли, за да можеш да обърнеш внимание на мислите си и да разбереш, че понякога са не по-умни от проблеми с перисталтиката.

Хей, дай ми една усмивка, че закъснявам за тренировка заради тази публикация.

До,

М  

И едно ретро поздравче:

Танцът на Шива. Преди да разкажа за него, ще споделя мисъл на Джордж Сантаяна:

Да се интересуваш от променящите се сезони е по-щастливо състояние на ума от това да си безумно влюбен в пролетта.

Хората имаме гледни точки, не гледни окръжности. Чуваме живота като отделни ноти, не като цялостна мелодия. Поради това и често не можем да разберем, че по-ниските ноти са предвестници на високи ноти и обратното. Понякога има забавяне в житейската мелодия, точно преди да чуем фанфари. Тогава и повечето хора се пенят, кръстят, божикат, или се тросват и цупят като малки деца, вместо да оценят тишината във въздуха, момента на самота, момента неизвестност, преди да се усмихнат на първите ноти от предстоящото кресчендо.

Удоволствието от живота бива осакатено поради невъзможността да се види цялостно – все едно да гледаш точка от картина на Вермер или Веласкес и да очакваш да видиш изкуство. Господ не рисува на малко платно.

Танцът на Шива

Първо с танц Шива събужда вселената, после с танц и я разрушава. Танцът му има за цел да разпръсне илюзиите, в които живеем.

Често животът се оказва по-добър, по-услужлив и по-мъдър и от най-добрите ни приятели и събаря колибата, в която живеем, за да построим палат на нейно място. Това, което най-често ни пречи, са пилоните от значение, на които сме построили вътрешния си свят. Често значение без смисъл. Значение, на което служим, вместо то да служи нам.

Както реалността поражда тълкувание и значение, така и значението поражда реалност. По-мързеливите хора вземат готови значения с основно ограничаващ характер. Това и прави живота им по-безвкусен. По-осъзнатите хора знаят, че значението, което дават на дадена ситуация, ще определи и дали тя ще доведе и до възходяща или низходяща спирала. Затова и когато Шива руши, когато видите нещата реално, имайте смелостта да ги погледнете от максимално много гледни точки и след това проявете безочието да припишете такова значение, което ще ви даде най-много стимул да предприемете положителни действия. Както казва Херман Хесе:

Винаги съм вярвал и още вярвам, че независимо дали на пътя ни се изпречи щастие или нещастие, винаги можем да му дадем значение и да го преобразим в нещо ценно.

Звучи добре, но когато реалността те ритне отзад и паднеш по очи на асфалта, какво правиш? Какво правиш когато загубиш близък? Какво правиш когато бизнесът ти фалира? Какво правиш когато здравето ти се развали? Танцуваш, ако не заедно с Шива, то заедно със Зорба. 

И после поглеждаш цялата картина на живота със всичко хубаво и тъжно, което е минало и всичко хубаво и тъжно, което предстои и всичко това на фона на безкрайния лабиринт от човешки съдби. Мартеница от бяло и черно, радост и сълзи, топлина и студ. Разбираш, че всичко е просто прашинка, колкото и тежка да е в този момент, просто прашинка. И започваш да търсиш желанието. Търсиш „крилете на желанието“. Те са разликата между падането и полета.

Както е казал Чарли Чаплин:

Защо ти трябва смисъл? Животът е желание, не смисъл.

 

“Криле на желанието”

Нека се спрем за малко върху друг цитат на Херман Хесе:

Щастието е как, а не какво. Талант, а не обект.

Действията ни, целите ни, мислите ни трябва да са подхранвани от желание. Желание, родено от светлата, лека, отворена, градивна енергия на „Ерос“, а не от тежката, затваряща, тъмна енергия на „Танатос“.

На думи добре, а на практика? Понякога, когато сме разклатени, когато танцът на Шива срива из основи нашата вселена, мозъкът започва да жужи като упорита муха, удряща се в стъкло. Точно в тези моменти е добре да усетим тялото си, чувствата си и да видим, коя мисъл, мечта или спомен ни кара да се чувстваме добре и оттам да разберем каква нужда и емоция стоят зад нея. Да видим има ли пречупвания през страх или гняв и ако има, да не абдикираме пред тях, да не ги оставяме да ни завладеят. И така, докато не достигнем до някаква ядка от светлина. Когато започнем да я изучаваме, да я подхранваме, от нея ще порасне желанието, то ще породи и мисли, и действия, и щастие.

Като практическа бележка, ако видите, че анализирате, че циклите – пишете на лист. Все едно, че имате консултантски мандат. Отбележете всички тревоги, неясноти, надежди. Сортирайте ги в сходни групи. После оставете листа и се обърнете вътре в себе си. Доверете се на подсъзнанието и го оставете да работи. За него е ясно къде е желанието, къде е светлината. Попитайте го без да го назорвате. Усетете тялото си. И вероятно в рамките на няколко дена до няколко месеца, дори без да го очаквате, ще разберете къде е това желание, подхранвано от живителната енергия на „Ерос“. Това желание ще ви даде отношението към живота, ще ви даде това „как“, което ще вкара светлина и лекота в действията ви.

Епилог

Приемете промяната. Търсете я. Любопитствайте. Вижте цялата картина и бъдете достатъчно смели, за да прозрете поне в частичка реалността и после достатъчно безочливи, за да й дадете градивно тълкувание. Давайки й тълкувание, не се оправдавайте и не обвинявайте. Мозъкът е прекрасен адвокат, отличен прокурор и доста посредствен съдия. Затова и не обръщайте ситуацията на съд. Обърнете я на проповед на надеждата, на театър на смеха, на платно на велик, дързък артист, но не и на съд. Приемете слабостта в хората и не си губете времето с нея, гледайте напред и нагоре. Дайте красиво, смислено, положително значение, ако ще от голямата перспектива на живота.

И после потърсете желанието – желанието като чувство породено от радост, лекота, топлина, отваряне на душата и нека то ви води и съветва в последващите стъпки, защото когато танцът на разрушението приключи, започва нов цикъл с танца на сътворението, на пробуждането на нов живот и нови възможности.

Танцът на Шива – краят бележи ново начало.

Успех,

Марин

Понякога стресът идва с добро и с добро си отива. В умерени количества е полезен. Мобилизира. Понякога обаче не го пускаме да си тръгне. Трупа се. Натежава на душата, разума, здравето. После плъзва в семейството. Понякога самите го викаме в по-големи количества отколкото е нужно. Издънваме изпити, интервюта, а сме били подготвени. Защо така?

Част от стреса е извън нас. Част – в нас, под наш контрол. Просто се искат шест месеца дисциплина и можем да преосмислим връзката си с него. Да го пуснем да си отиде. Дисциплината не винаги е най-силната ни черта обаче. По-скоро безумието, започващо от това да сложиш еротично бельо на булдог и свършващо с общества, в които хората колкото повече имат, толкова повече нямат. И все пак как може да сложат еротично бельо на булдог?

Да започнем с малко скорошна история на стреса. Според сравнителни статистики (за съжаление извадките, на които стъпват далеч не са представителни) на Personality Tests и Папърт (1930), базирани на теста WPI средният резултат по скала 0 – 116 и за мъжете, и за жените през 1930 година е бил 19 точки. По настоящем, резултатът е 32 точки за мъжете и 39 за жените. Personality Tests цитират Франц (1919), според когото резултати над 20 точки показват психическа нестабилност, но поставят заключенията му под въпрос и казват, че резултати до 55 точки в днешно време са в нормата.

Част от обяснението е, че архитектурата на мозъка ни не е съвсем пригодена за съвремието. Заложена ни е тъй наречената негативна предразположеност на невронно ниво. Има интересни книги на неврологът Рик Хансън как можем да променим невронните пътища, така че да коригираме негативната предразположеност на мозъците ни, за да имаме повече вътрешна устойчивост и щастие, когато сме лице в лице с живота.

Все още България не е САЩ, но с времето очаквам и тук стресът да роди депресии, панически атаки, повишена обща тревожност – редица сенки, които с една превантивна инвестиция можем да пресечем още сега.

Тепърва ще пиша по тази тема, защото е важна. Високите нива на стрес не само тровят живота на отделния индивид, но и отварят врата обществото да се вдетини и да бъде поведено по тъмни пътища, далеч от човечността.

Стресът и трите му корена

Тяло, мисъл и бездействие. Това са трите корена на стреса, които можем да контролираме.

Тяло

• Пийване и похапване – намалете и заменете със спорт. При активните занимания със спорт тялото произвежда ендорфини, като ефектът им може да е сходен с този на морфина. Помагат за намаляване на стреса. Ако сте спортували здраво сигурно в един момент сте почвали да се радвате безпричинно. Това е от ендорфините.

• Поемайте Омега – 3 мастни киселини (сьомга, скумрия, ленено семе, семена от чиа, орехи, босилек), витамин B комплекс, особено витамин B6 (слънчогледово семе, банани, спанак, риба тон, сушени сливи), също така B9 и B12, витамин D (слънчеви бани), гинко билоба, женшен, магнезии. Понамалете кафето, солта (при ниско кръвно не ги намалявайте) и рафинираната захар.

• Започнете да се занимавате с автогенен тренинг. Комплекс упражнения създадени от д-р Йоханес Хайнрих Шулц. Ако имате проблеми със сърцето или психични заболявания е редно първо да се консултирате с личния си лекар. Ще ви помогнат бързо (за около 6 месеца) да достигате до високи нива на физическа релаксация, ще балансират вегетативната ви нервна система, повлиявайки положително на хомеостазата, здравето на организма ви и смъквайки натрупания стрес. Може относително бързо, дори в рамките на няколко седмици, да смъкне по-високите нива на невротичност и тревожност.

• Дихателни практики. Поинтересувайте се от следните дихателни практики: 7:11 (използва се при панически атаки), йогистко алтернативно дишане (лява – дясна ноздра).

Мисъл

• Престави си как правиш лицеви опори до откат и после повдигаш чашка с чай пълна до край. Най-вероятно ще се олееш. Същото е и с мислите ни. Понякога треперят и ни оливат. Голяма част от мислите ни са криви, ако идват от изморено, невротично съзнание. Трябва да се научим да усещаме такива мисли и да ги оставяме нежно да се плъзват по купола на съзнанието ни без да ги задържаме или да се караме с тях. Приемаме ги като пиян човек на улицата, който бръщолеви щуротии. Ще го вземем ли насеризоно? Не им се връзваме.

• Нероден Петко. Ако нещо те тормози си задай въпросите колко вероятно е да се случи и какъв би бил най-негативният възможен изход. Ще ти разкрия една тайна: ако животът реши да те нахака, най-вероятно въобще няма да разбереш откъде ти е дошло. Като правило се тревожим за глупости и накрая се оказва, че ни пада саксия на главата и цялото тревожене е било напразно.

• Има неща, които не зависят от нас. Каквато е волята Божия, както и да се казва твоя Бог, или дори да е просто случайност. Това е въпрос на дълбоко вътрешно приемане да се довериш на живота и да оставиш енергията му да тече през битието ти. Довери се и разбери, че понякога животът ни води през тръни, просто защото това е единствения път към върха. Комфортната пътечка, по която другите тъпчат води към платото. Не се сърди на живота, няма глас та да ти каже накъде те води.

• Дишай. Ако нещо наистина те тормози и си готов/а да реагираш прибързано. Дай си 30 дълбоки вдишвания. Вероятно ще си проветриш мозъка и мислите ти ще се изчистят.

Действия 

Доколкото ти е възможно спестявай, прави здравни застраховки и т.н. Много по-спокойно е така. Също така, бъди проактивен/проактивна. Например, работата се клати. Какво чакаш, почвай да бягаш по интервюта.

Поздрави и успех,

М