Индианците Навахо саботират статията ми! Не знам дали знаеш, но езикът им е бил използван като код по време на Втората световна война от американската флота и не е бил разбит от немците. Причината – отразявал е чудатата култура на племето. Например, Навахо се делели на четири пола: мъжки мъже, женски жени, женски мъже и мъжки жени. Днешната цивилизация произвежда все повече от последните две категории и е доста трудно да кажеш, че примерно една нахъсана мацка, която се бори самичка с живота още откакто крачето й е стъпило в София, има какво да научи от някой гелосан мамин-сладък, чиято най-епична битка досега е била с космите на краката. От човек до човек разликите са огромни и това как Станка Златева размята 136-килограмовия Марчо Марчев, който имаше глупостта да излезе срещу нея на народни борби, го показва. Въпреки това, считам, че има конкретно нещо, в което на обобщено ниво има осезаеми разлики между мъжете и жените и което си заслужава да разгледам – предразположеността към тревожни разстройства и депресия. Жените са приблизително два пъти по склонни от мъжете да развият тревожно разстройство (виж) и депресия майор (виж) от пубертета насетне.

Докато в част от случаите причините вероятно са на биологично (хормонално ниво), то и вероятно, както предполага един от съвременните пионери в областта на депресията, Мартин Селигман, във великолепната си книга Learned Optimism депресията е черноглед начин на мислене умножен по прекомерно мислене, а жените като цяло са доста по-надарени в предъвкването и преанализирането и съответно Мартин Селигман предполага, че и това е едно от обясненията, защо в женската част от населението има повече случаи на депресия (стр. 75, 83 – 86 от книгата) – когато жените попаднат в дупка, продължават да копаят още по-надолу, за разлика от мъжете, които в по-голямата си част предпочитат да метнат лопатата и да се разсеят, отвличайки вниманието си в съвсем друга посока.

Имам усета, че в не малка част от случаите зад женската тревожност всъщност стои преекспонирана до невроза външна референция (тоест, придаване на прекомерно значение на мнението на другите), умножена по непродуктивен мисловен навик, а именно прекомерно мисловно предъвкване.

Това, което ще последва е, първо, решение по отношение развиване на вътрешна референция (тоест, да се осланяш повече на собствените си усет и мнение) и, второ, решение по отношение мисловно предъвкване.

Макар, че целевата ми аудитория за статията е женска, последните години забелязвам и бум на тревожните разстройства сред мъжете и то дори млади момчета, така че „колеги“, ако Ви тормози тревожност или депресия, не се стеснявайте, ами четете написаното по-долу. Няма да Ви порасне бюст, гарантирам, а написаното ще Ви е полезно!

За женското самочувствие или защо ме роди с такова голямо дупе

Ленинград имат два клипа с дълбоки прозрения за женските неволи. За тези от Вас, които не разбират руски, клиповете имат и субтитри на български. Можете да ги включите от бутончето за настройки (зъбното колелце) в долния десен ъгъл на екрана. Леко гледане.

Преди да споделя какво мисля, че дамите, които се припознават в някой от горните клипове могат да вземат от по-нахаканите мъже без да губят от женствеността си, ще споделя извадка от Mindset на Carol Dweck (стр. 78):

Тази уязвимост засяга някои от най-талантливите, високо-успели жени. Защо е така? Когато са малки, често тези момичета са безупречни и се наслаждават да чуват това от всеки. Толкова възпитани са, толкова са сладки, толкова са услужливи и са толкова будни. Момичетата се научават да вярват на оценката на хората за тях…

Момчетата постоянно биват упреквани и нахоквани. Наблюдавайки в класните стаи в основни училища, установихме, че момчетата получаваха осем пъти повече критики за поведението си от момичетата. Освен това момчетата постоянно се наричаха един друг нещастници и идиоти. Оценката загуби много от силата си.

Тоест, възможно е да се приеме, че броят на жените, на които сериозно им пука за мнението на другите за тях е по-голям от този на мъжете с подобен „проблем“. Личният ми опит е, че вероятно е така.

Някои от най-известните и успели мъже в днешно време са определено и сред най-плютите: Доналд Тръмп, Борис Джонсън, Владимир Путин, Еманюел Макрон, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Джордж Сорос. Ако човек иска наистина нещо повече,трябва определена доза устойчивост на негативна външна оценка.Това е нещо, което наистина успелите мъже масово притежават. Стреми се на първо място да се харесваш, а не да те харесват. Да те харесват всички означава да си ходещо огледало без собствен образ. Нещата, за които един ще те похвали, друг ще те заплюе. Всеки, най-често несъзнателно, се опитва да те формира така, че да пасваш на вътрешния му свят посредством похвалите и укорите си, тоест, посредством оценката си. Да те оценяват означава да те моделират. Да се нуждаеш неистова от положителна оценка означава да се превърнеш в пластилин.

Поддържай се физически, емоционално, умствено, но прави го на първо място заради себе си, а не за да те погали някой по косичката. Има дългосрочна полза от това да правиш нещата заради себе си, а не заради някой друг, а именно, че правиш нещата дългосрочно! Много жени си хващат мъж, приемат, че им е гарантиран и се превръщат в тетки, губещи много от женската си топлина – не, че мъжете не се превръщаме в чичаци с тумбаци. Това е бомба със закъснител, защото чуждата положителна оценка, внимание, грижа много рядко са 100% гарантирани – ако не си се научила сама да си вчесваш гривата, какво правиш, ако принцът с гребена изчезне, оставяйки ти чифт рога за мил спомен? Грижи се за себе си заради себе си!

Също така не робувай на идеята, че всички са длъжни да те харесват – безумна е! Виж къде нещата се получават и къде не, и това е. Ако понякога не получиш вниманието или харесването, което искаш, по-скоро се посмей искрено и не абсолютизирай. Разни хора разни идеали. Повечето хора намирам за преобладаващо симпатични същества, но има нещо толкова абсурдно в цялото човешко общество и общуване и сериозността, с която се опитваме да се впечатлим, че просто не мога да си представя да взема твърде насериозно чиято и да е оценка за себе си, включително собствената си. Вместо това фокусирам във връзката си с живота и действията си. Стремя се да съм глагол, а не прилагателно. Стремя се да се поддържам и провокирам умствено, емоционално, физически, да оценявам живота, да си давам свобода и да излизам извън отъпканата пътека на автоматизирани разговори и ситуации, да откривам нови части от себе си и скрити способности посредством общуването си с другите. Това е много по-жив подход към живота, отколкото да настояваш хората да те оценяват положително и да се разстройваш, ако не го правят. Ако ти е истински готино да живееш, ходиш с усмивка по улицата, независимо дали другите отвръщат на нея и независимо колко зъболекаря по навик ще вперят очи в устата ти.

Затова и силно те съветвам вместо да фокусираш върху отношението на другите към теб, върху което никога нямаш пълен контрол, да фокусираш върху всички положителни неща, които можеш да направиш за себе си и да ги направиш, както и да дадеш право на другите да не те оценяват по начина, по които би ти се искало, без да им се сърдиш.

Нероден Петко или как се заражда тревожно разстройство

Опростявайки идеи от когнитивно поведенческата и рационално-емотивно поведенческата терапия, възможно е да имаш нересурсни ирационални и често несъзнавани базови вярвания, които се активират при негативни събития или низ от тях и водят до спирала от безполезни или дори вредни мисли и емоции, пораждащи се една от друга, накрая водейки до маладаптивно поведение и негативни последствия. Това, което правят тези психотерапевтични школи е да разкриват и атакуват ирационалните вярвани и да ги заместват с по-реалистични и здравословни такива, както и да помагат на клиентите да отработят по-адекватни емоционални реакции и поведения. Това е прекрасен подход, но засега предпочитам да ти предложа нещо доста по-лесно, а именно да се самодресираш да не предъвкваш мисловно, а още веднага, когато се появи първото безсмислено „циклене“ да смениш емоционалната или мисловната рамка, своевременно прекъсвайки спиралата от тревожни мисли и емоции.

Мъжете в по-голямата си част, както споменах в началото на статията, не чоплят излишно в болни теми, а търсят с какво да се разсеят. При много от жените това умение не е толкова добре развито. Мъжете в по-голямата си част директно търсим решения на проблемите, докато доста жени искат първо да разкажат в детайл за проблема, да го анализират, да се анализират, да те анализират и дори ако предложиш директно решение, могат да се ядосат, че не си ги изслушал докрай – случвало ми се е няколко пъти. Затова и ако мозъкът ти е с хранителните навици на крава – предъвква и предъвква – ще ти предложа няколко ефективни техники за прекъсване на ненужното прежиляне. Избери си тези, които ти допадат най-много, в последователността, която най-много ти допада.

Телесна: Искам да се изпъчиш, намръщиш и максимално категорично да кажеш „Стига“, било то замахвайки авторитетно и енергично с ръка, удряйки с юмрук, щраквайки с пръсти. Усети ясно категоричността в тази команда. Вероятно още това ще пресече негативните мисли. (Заимствам от Мартин Селигман).

После остани изпъчена, поеми няколко пъти дълбоко дъх и с всяко издишане, издишай и последните остатъци от тревоги, ако има такива, докато не се прочистиш изцяло от тях. Ще усетиш как с последните няколко дълбоки издишания се отпускат раменете, ръцете, тялото, съзнанието. После можеш да ми покажеш една 24-каратова усмивка, да погледнеш нагоре и 30 секунди да се усмихваш много енергично на живота, плавно обръщайки дланите си към небето и повдигайки ръце нагоре. Сети се за някого, комуто искаш да изпратиш тази прекрасна усмивка и му я изпрати на ум. (Заимствам от няколко медитативни практики).

Аудио-визуална: Изречи негативните си мисли с максимално писклив, разтревожен и драматичен глас, като се запишеш на телефона си и после се виж отстрани. Искам да изиграеш разтревожеността си, така че Оскар да получиш – на максимум, с емоция, драма да има. Когато се видиш, ще добиеш съвсем друга перспектива за мислите си. Гледай записа 5-6 пъти подред.(Заимствам от Едмънд Борн и от терапевтичен похват на Милтън Ериксън).

Мисловна: Осъзнай, че грамадна част от живота си хората прекарват в мъгла от ниска мисловна хигиена и когато близките им са до тях, здравето им в тях, възможностите пред тях и живота навсякъде около тях, не ги оценяват. Животът минава и в последния момент идва осъзнаването за всичко, което не са оценили и всички абсолютно безсмислени, нереални тревоги, които заслепяват за безкрайния блясък на живота тук и сега. Представи си, че си далеч напред в бъдещето, много, много стара, получила си още 30 минути живот и ти е дадена възможност да се върнеш във времето и да ги изживееш сега, как би ги изживяла? Какви са всички хубави неща, които имаш, които ти се случиха, как звучи гласът на любимите ти хора, как е да поставиш ръката си под струя студена вода, какви са цветовете около теб, колко различни звука чуваш? Какво е да гледаш, чуваш, дишаш дълбоко, да обичаш, да си жива. (Заимствам от терапевтичен похват на Виктор Франкл).

Заключение

Грижи се за себе си, защото се обичаш, а не за да те обичат. Оставяй нещата да се случват и се забавлявай с отворени за живота обятия. Отвори широко очи за цялата красота, която животът предлага всеки божи ден. Не допускай всички прекрасни неща да минат пред теб незабелязано, прахосвайки времето си в циклене над глупости.

Следващата ми публикация ще е на 05 октомври и ще е посветена на това какво мъжете могат да научат от жените за лидерството.

До 05.10,

М

Дори безобидните спомени могат да са магия. Посредством тази статия ще вникнеш в тънкостите на тази магия, за да промениш поне една сюжетна линия в живота си към по-добро.

От някои спомени поникват вярвания, които растат с нас, но не помъдряват с нас. Затова в първата част на статията ще се научиш да редактираш спомени, за да са адекватни към настоящия ти жизнен опит. Във втората ще се научиш да режисираш бъдещето си, осъзнавайки настоящето като вектор от бъдещи спомени с посока постигане на мечтите. В третата ще осъзнаеш нещо за спомените, което ще ти даде още пространство за ръст.

Редактирай спомените

Спомените са като градина с красиви цветя, повехнали цветя и плевели, като не всеки бодлив спомен е лош и не всеки красив спомен е жив. Наша отговорност е да опознаем тази градина и да я облагородим. Нека и затова сега да разберем какво са и не са спомените.

Паметта не е торба, в която събираме обективни факти, а няколко торби, в които събираме парченца от пъзел, оцветени в тълкуването ни какво се е случило. За да си спомним, пренареждаме пъзела отново, правейки несъзнателни допускания на мястото на липсващите парченца. За да разберем настоящето, съзнателно или не, сверяваме с парченцата от пъзелите, които имаме. За да си представим бъдещето търсим подходящи парченца, с които да сглобим възможните бъдещи картини. Затова и бъдещето ни е ограничено от това с какви и с колко парченца разполагаме – не можем да изберем картини, които не можем да си представим. Не можем да направим избор, за който не знаем, че съществува.

Същевременно паметта не е перфектна. По-скоро е променлива перспектива. Двама души могат да помнят различно една и съща ситуация и с това тя да има коренно различен ефект върху живота им. Паметта може да бъде излъгана. Знаеш ли, че в САЩ може да осъдиш терапевт за седем-цифрена сума, защото е посадил лъже-спомени (виж)? Дори и когато паметта е изцяло вярна, решенията, които дава, може да са неадекватни за света, в който вече живеем.

Затова и в тази статия ще гледаме на спомените като на невидим житейски коловоз. Целта – да го насочиш към най-желаната дестинация, като по пътя може да разбереш, че някои убеждения и реакции, които имаш в момента са ненужно ограничени спрямо потенциала ти. За постигането на тази цел използвай различните техники по-долу.

Техника: Същност вместо форма

Използвай тази техника, за да управляваш спомени, които са дразнещи за егото и в които привидно дразнителят са действията на друг човек спрямо теб. Една от идеите с широко приложение в НЛП е, че има силна връзка между това как си спомняме или представяме нещо и отношението ни/емоциите ни към него.

Сет Майерс предлага, ако нарцис злобее срещу нас, да усетим, че се държи като дете и да си го представим като такова. Използвай точно тази техника. На колко годинки е поведението на човека, засегнал те? Използвайки отново дарбата на фантазията си и представяйки си насрещния човек като дете, чуй какво ти казва. Какво е скритото съобщение под думите: „Искам важност!“, „Искам внимание!“ или друго?

Заемам още от НЛП, за да направим и още един мисловен фокус. Представи си киносалон. Седиш в него. И същевременно се наблюдаваш от стаичката за прожекции. Върви редактиран филм със спомена, в който дете ти казва, „Искам….!“. Гледаш реакциите си на филма. Може би са малко странни. Сега разгледай спокойно само спомена за реакцията си на реакциите ти. Това е актуално. Филмът вече е минало и можеш да подметнеш лентата далеч назад. Запомни новата си реакция на спокоен страничен наблюдател.

Техника: Втора и трета позиция

Ще използваш разновидност на техника, която в НЛП се приписва на Уолт Дисни, но която вярвам е много по-стара от него. Приложи я върху спомени, в които с някого взаимно сте си вгорчили живота. Представи си спомена, но през очите на другия човек, а после и през очите на страничен наблюдател. Равнината, съдържаща тези три точки е приближение за ситуацията такава каквато наистина е била.

Техника: Момент на израстване

Кажи името си и сега го помести в многоточието „Красивият живот на …“. Това е заглавието на филм. Представи си как много хора го гледат. Всичко е перфектно, всеки ден, всяка секунда. Никакво съпротивление, никакви пречки. Кой би го издържал? Дори някой може да протестира и да си иска парите за билетчето.

Във всяка мотивираща история има момент на конфликт, на екзистенциална несигурност, кулминация и развръзка, в която побеждава несломимият човешкия дух. Всяка болка, всеки тежък спомен е възможност, когато някой гледа живота ти, тук или горе, да види тази победа на човешкия дух и да си каже: „Хей, това е филм,  а не онзи претенциозен сироп ‚Красивият живот на…‘“.

Затова, ако имаш наистина тежки спомени, те са и моментът в твоя житейски филм, в който дори без да го осъзнаваш, ти се дава възможност да превъзмогнеш обстоятелствата и с това да надрастнеш себе си. Това и ще доведе до последващите все по-щастливи и по-щастливи епизоди на филма, защото силният дух е като стомана – и двете се каляват. Погледни спомените като кратък кадър от филм за силен човек, кадър, след който започва да се проявява истинската и необятна сила на характера на главния герой.

Достатъчно сме се занимавали с документални филми. Нека направим нещо насочено към бъдещето.

Режисирай бъдещето

Не ходи към бъдещето с дупето напред. Погледни къде трябва да стигнеш, откъде трябва да заобиколиш, на кой светофар трябва да изчакаш. Прекарай мисловно пътя през главата си и тръгни.

Техника: спомени от бъдещето

Как би се удивило детето, което бе ти, ако можеше да те види сега. И как може да се удивиш, като погледнеш в бъдещето, в което постигна твоя голяма мечта. Как изглеждаш? Къде си? Какво правиш? Как се чувстваш? Задръж върху картините и усетите, породени от това бъдеще.

Започни леко да връщаш погледа си обратно насам и в подсъзнанието ти може да се появи низ от картини. Разгледай ги в детайл. Какво правиш? Нещо по-различно от досега? Може би нещо, което почваш да правиш от днес. Когато превърнеш тези снимки в реални спомени, снимка след снимка, ден след ден, един ден, ще си спомниш с усмивка точно тези бъдещи спомени, които виждаш сега, защото хората се усмихват, когато сбъднат мечта.

В живота са заложени различни сюжетни линии, но само някои от тях се сбъдват. През някои от тях минаваме независимо какво правим, а другите са резултат от нашите действия. Когато няма крайна точка, подсъзнанието, рисува жизнения вектор само на база предишните точки от опит. Тоест, ако в  подсъзнанието отсъстват ясни картини на бъдещето, векторът на живота е в голяма степен лъч с проекции от миналото. Когато обаче позволим на подсъзнанието да има краен образ къде отиваме и изтеглим обратно към настоящето снимките с действията ни, съградили пътя натам, в живота ни се появява втора линия на магнетизъм, пропорционален на действията ни.

Представяй си реално снимките с твоите действия, насочени към сбъдване на мечтите ти. Може би понякога ще ти е лесно, а понякога може да е трудно. Затова виж и усети как дори да е трудно се справяш и продължаваш. Усети как енергията към мечтите те фокусира и дърпа напред. Редовно си повтаряй тези образи и усети как в моменти на колебание, правиш правилното действие и колко добре се чувстваш от това. Придвижваш се кадър напред в сюжетната линия на мечтите ти. Това е повод за радост и гордост.

Техника: втори шанс

Любим цитат от „Човек в търсене на смисъл“ на Виктор Франкл:

Живей сякаш живееш за втори път и сякаш първия път си действал толкова погрешно колкото се канеше да действаш сега.

Представи си спомените ти от тук до края на живота ти, ако го живееш така, както го живееш сега. Представи си ги като вълна в космоса, която минава от галактика в галактика и от вселена във вселена. Вълна, която идва от някъде и се повтаря през теб в безброй други вселени. Позволи си да промениш тази вълна, а не само да предаваш безгласно напред, защото тя е всичко, което ще остане от теб и от теб зависи дали ще е просто сив прах или най-красивите пъстри и ярки цветове, които пронизват като стрела космическото пространство.

В момента, четейки тези редове, имаш втори шанс да се събудиш и да избереш низ от очаквани спомени, който да разплетеш и прекроиш, а с това и всички други бъдещи спомени. Ще бъдеш ли предавател без собствена воля или ще станеш палавниче, играещо „развален телефон“ с грейнала на лицето детска усмивка.

Ползвай правилно хубавите спомени

Хубавите спомени могат да ни припомнят кои сме и колко стойностни сме, да ни дадат упование в моментите на най-голяма слабост и смисъл да продължим да се борим. Те обаче, ако сме престанали да вярваме в бъдещето и в себе си, могат да се превърнат в затвор от слабост, съжаление и слепота за безброй нови възможности. Съхранявай нежно всички красиви спомени, но знай, че са спомените само на част от теб, с която се отъждествяваш. В теб има и толкова много други части, всяка със своя потенциал да открие редица нови перспективи и да реализира редица нови възможности.

ещата, които са ни радвали, хората, които сме обичали, нещата, които са ни карали да се чувстваме горди, това са силни, хубави чувства. И често точно споменът за тези чувства ни кара да се обърнем назад със замечтан поглед, а не фактическите обстоятелства. Те, същите обстоятелства, може би не биха породили същите чувства, ако бяха закъснели дори с година. Довери се на живота и не се опитвай да го оковеш неподвижен. Погали нежно миналото и тръгни с усмивка и леки стъпки по пътя към бъдещето.

Заключителни думи

Спомените са като буркани, наредени в шкафа за епизодична памет. Стъклото са фактите, съдържанието – консервираните емоции и чувства, етикетите – отношението (оценката), която им даваме. С какво съдържание пълним буркана и какви етикети слагаме в повечето случаи зависи от нас. Можем да пресипем в по-малък или по-голям буркан, да сменим етикета, да променим съдържанието. Може обаче и да имаме по-здравословна диета, наблягайки на свежи плодове и зеленчуци. Използвайки техниките в тази статия можеш да направиш точно това – да разчистиш старите буркани, за да освободиш още място за свежест в живота си.

Следващата ми статия ще е на 17 ноември.

До скоро,

М

Великден е. Да поговорим за вярата в чудеса.

Започвам с история от света на спорта, защото е от тези моменти, в които вярата в чудеса прави чудеса.

Краят на осми рунд на мача за световната боксова титла на WBA. Александър Поветкин е обезсърчен. Треньорът му, Теди Атлас, се опитва да повдигне бойния му дух още от края на шестия рунд. И така стигаме до една от най-запомнящите се почивки между рундовете в боксовата история.

Превеждам дословно думите на Теди Атлас:

„Можеш ли да си силен за 12 минути? А? А, сега ме слушай. Вярваш ли в чудеса? В чудеса? Понякога можем да върнем обратно хора, които са ни оставили. Можем да върнем баща ти обратно тази вечер. (Бащата на Поветкин почива приблизително година преди мача). Знаеш ли защо? Защото ще говорят за сина му, новия световен шампион. И когато говорят за него, ще мислят за баща му!“

Поветкин печели мача и Теди Атлас, повдигайки очи нагоре, посочва с пръст към небето.

Помня мъдрост, която баба ми, Бог да я прости, е научила от прадядо ми. Казвал съм я в още поне една публикация:

„Ако загубиш пари, нищо не си загубил. Ако загубиш приятел, загубил си много. Ако загубиш вярата си, загубил си всичко.“

Забелязал съм, че хората в крайни ситуации имат преобладаващо три реакции:

• да се счупят – много го правят психически, физически, морално,
• да се озлобят и да минат с пяна на уста напред колкото силите им стигат,
• да повярват в чудеса – и по този начин да продължат напред под слисания поглед на несгодите.

Вярата в чудеса е като лекарство – в правилната ситуация и в правилната доза е спасение, в неправилната ситуация и неправилната доза е опиат. Като лекарство е и в още едно отношение – не е достъпно до всички, тъй като имаме генетични предразположености, включително и да виждаме света по-розов или по-сив.

Тази статия е за хората, които не са със сиви очила. За тях по-подходящата стратегия е да карат на инат, на пук и това е стратегия, която е много силна. Ние, оптимистите, имаме с една стратегия повече обаче – вярата в чудеса. И сега искам да поговорим за нея.

Вярата в чудеса като лекарство

Вярата в чудеса помага на някои хора да не се сломят

Както понякога нещата се „прецакват“ от изневиделица, така и понякога нещата се случват от изневиделица. За някои хора ситуациите, в които възможността за „чудо“ е извън диапазона от цветоусещания се появява усетът за безпомощност, за задънена улица и оттам насетне преждевременно престават да се борят. За други, точно вярата в чудеса се притича на помощ и им позволява да съхранят фокуса и емоциите си и да продължат напред, преминавайки през „тъмните дни“. Когато тази вярва позволява действие, когато служи като подпора за това човек да не се сломи, тя е изключително важна. Бих казал, че е като обезболяващо, което позволява на човек да продължи да се бори, докато победи.

Вярата в чудеса ни помага да сме по-близко до реалния си потенциал

На много хора в една или друга степен им е внушена слабост. Те я приемат безропотно и тя живее от тяхно име. Целият си живот кретат овързани с въображаеми окови. Вярата в чудеса освобождава.

Дали за всеки ще е така? Не, но ако хората не опитваха, за никого нямаше да е така.

Понякога чудеса се случват, защото вярата в тях позволява на подсъзнанието да разбие колоните, които придържат слабостта. А подсъзнанието не е за подценяване.

Например, чувал съм доста интересни случаи от сферата на психиатрията относно хора страдащи от множествено личностно разстройство. Едната личност е болна, другата здрава. Или още по-фрапантно – едната личност е със силна  алергия към пчели, другата не. Човекът ужилен. Бере душа в линейката. Стигат в болницата – свеж като краставица. Познайте защо? Личностите са се „сменили“ в линейката.

Не заемам позицията, че съзнанието и подсъзнанието могат всичко, но имам доста сериозното съмнение, че могат повече отколкото знаем засега. Вярата в чудеса понякога дава пространството необходимо за „повече“.

Вярата в чудеса не винаги е безпочвена

Хората живеем в изключително слабо и сляпо състояние, но имаме арогантността да казваме, че щом виждаме само в оттенъци на сивото, то няма други цветове. Изпитваме страх от липсата на яснота и като много живи същества понякога искаме да си останем там, където сме.

Едни ще отрекат възможността на всяка реалност извън тази, която е достъпна за ума и сетивата им натрупани до този момент, други ще си създадат фантазии и ще вярват в тях.

Усетът ми от тази гледна точка е не дали да „има вяра в чудеса“, а как човек следва усета за по-висша цел и как пътят към нея отваря врати в най-трудните моменти. Понякога човек успява да усети защо е тук и какви карти ще му дава животът. Стъпвайки на този усет може да направи и немислимото.

Понякога може дори да не е усет, а диагноза, но в правилното време да даде изключителни резултати: например, Жана д‘Арк.

Вярата в чудеса като опиат

Вярата в чудеса може да изгради картонени кули

Не всеки жабок става принц. Най-много да пусне език, гледайки те опулено в очите, девойко. Не всяка спяща красавица се буди, напротив, може да започне да хърка. Не всяка тиква става каляска. Въобще понякога вярата в чудеса, може да доведе не до приказката, която очакваш, а до с извинение гледане на порно в очакване младежите да се вземат (изтъркан виц).

Понякога животът дава и кофти карти. Може да искаме човек, на когото държим да се промени – романтичен партньор, син или дъщеря, близък, но да няма желанието или капацитетa и с това да ни дърпа надолу. Звучи жестоко, но човек не може да избяга от съдбата си и колкото и да ни се иска да променим пътя му или пътя й, все пак сме хора. Понякога по-правилното нещо е в един момент да приемем ситуацията и да оценим пораженията за нас от всеки курс на действие. Животът си има своята логика. Понякога можем да го убедим в нашето, понякога просто трябва да стиснем зъби и да продължим напред с по-малко багаж.

Вярата в чудеса може да забави най-борбените хора

Имаме поне три възможности: да вярваме в чудеса, да вярваме, че ще се издъним, да си признаем, че не знаем как ще приключи дадена ситуация. Ако човек се мобилизира от по-високи нива на стрес и от „не“, то когато махне вярата в чудеса, а я замени с откровено незнание какво ще стане, намира още сили в себе си да наклони резултата в своя полза с действията си. Когато махнем вярата в чудеса, страхът че ще се продъним ни дава още сили.

Кога и колко пъти на ден?

Когато вярата в чудеса ни помага да действаме – колкото повече, толкова по-добре. При здравословни проблеми – всеки ден по-много. В трудните моменти, в които правим всичко, което можем – колкото повече, толкова повече. Това, че е тъмно преди зазоряване не означава, че слънцето няма да грее силно след няколко часа.

Когато от друга страна още малко стрес ще ни направи още по-активни, например в бизнеса или спорта, то по-добре да приемем, че в живота понякога няма яснота.

Когато искаме някой друг да се промени по начин, който животът не му е предвидил поне в този момент, то понякога  е по-добре да пуснем. Колкото и странно да звучи, това може да е най-доброто и за нас и за другия човек, защото може да сме изградили нездравословна система, в която нашата грижа или внимание, хранят неговата или нейната слабост. Дори и да боли първоначално, когато човек не си сърба супата, няма как да се научи да готви добре.

И макар да не съм религиозен в рамките на конкретно вероизповедание искам да поздравя всички християни с празника.

Христос Воскресе!

До скоро,

М

„Никой човек не е остров затворен в себе си“

Джон Дън

Почти всеки е зациклял в негативни емоции в един или друг момент от живота си. И колкото и да не си го признаваме, понякога може да сме стресирани, тъжни, самотни или депресирани. Това е нормално. Потвърждава, че сме хора. В един момент обаче ни се иска да си починем от тези емоции и е редно да имаме ресурсите да го направим.

Давам простичка рецепта, която действа много силно, защото се корени дълбоко в еволюционното ни развитие дори още на ниво бозайник.

Ако някога почувстваш тъга, самота, несигурност или стрес, ако някога имаш нужда от подкрепа, то плати в аванс.

За разлика от едноименния филм, не искам да платиш в аванс нещо голямо или по график. Искам да оставиш сърцето ти да избере как, но да не е престорено. Цукърбърг бе казал нещо от рода на това, че е естествено да ни вълнува повече съдбата на замръзващата катеричка пред портата, отколкото на децата в далечна Африка.

Прояви малко човещинка

Не е нужно да е нещо голямо. Толкова хубава енергия понякога се получава от едно простичко отваряне на врата, подаване на изтървана ръкавичка или от отразяване на емоционалното състояние на човека срещу теб. Дори и да сгрешиш е повод за разговор и шега.

Кажи нещо хубаво

Преди може би 15 години бях на лекция организирана от журналиста Аернаут ван Линден. Лекторът ми направи много добро впечатление и след лекцията попитах Аернаут дали е ОК да го поздравя за отличната лекция. Още помня какво ми отговори: „Ако имаш да кажеш нещо хубаво някому, винаги го казвай.“ 

И един страничен практически съвет за мъжете. Ако позната, колежка, приятелка има наближаващ рожден ден или важно събитие, опитайте се да запомните прическата й точно преди него, шансът да е с „нова глава“ на рождения ден е значим. Направете й комплимент. Една не малка част от женската красота е в хубавите думи, които жената чува за себе си. Като се замисля и при нас мъжете може би е така.

Направи малък подарък

Например, във видеото по-горе мъжът плаща сметката на напълно непознати в магазина.

Помня трогателен разказа на американския милиардер Джон Пол ДеЖориа, който преди да забогатее години наред е живял в бедност, та включително и няколко месеца е бил бездомен. След години къртовски труд за пръв път разбрал, че бизнесът му ще го има, защото не се е налагало да се разправя с доставчиците за забавянията в плащанията от негова страна. По този повод решил да отпразнува и отишъл на ресторант. На масата срещу него едра черна жена, ако се не лъжа от църква, заобиколена от малчугани. Джон Пол казва, че виждайки начина, по който тя чете менюто е разбрал, че търси възможно най-евтиното ястие, което му напомнило, че той самият правил същото години наред. Съответно помолил сервитьорката да даде на всички от тази маса най-скъпите ястия от менюто, като не казва от кого е „почерпката“. Когато афроамериканката получила този неочакван подарък се огледала, без да задържа поглед върху него, явно преценявайки, че няма как той да го е направил, и казала силно: „Не знам кой си, но Господ да те благослови!“.

Не винаги хората са лоши

И покрай новините, и покрай всякаквите там тролове и социопати из интернет, понякога не съобразяваме колко много човещина може да има около нас. Не във всеки, разбира се, но в много от хората около нас. И то дори не защото сме хора, а защото сме бозайници и защото това се е оказал еволюционният път напред – заедно.

Не сме по-различни от маймуните в много неща, включително и в добрите.

Най-добрият лек срещу много от житейските несгоди е да бъдеш добър човек и да храниш съзнанието си с истории за доброта.

Поздрави,

Марин

Да поговорим за силно лекарство, което го няма в аптеките – действието.

Малко предистория. Мартин Селигман, един от основоположниците на позитивната психология в САЩ, изследвайки клиенти с клинична депресия, стига до извода, че една от причините за депресията им може да е приучена безпомощност. Безпомощност, която може да е изцяло въображаема.

Селигман обръща внимание на това, че от една страна сме различни като гени и обстоятелства и в изследванията си върху плъхове, кучета и хора стига до много интересна статистика: една трета никога не се предават в лицето на несгодите, а една осма са безпомощни още от самото начало [1].

От друга страна интерпретацията на проблемите ни, очакванията за бъдещето, отношението към миналото според Селигман са под наш контрол и работейки над тях можем да увеличим щастието си.

Много от успешните хора и поговорките на различни народи относно трудностите имат обща характеристика – не допускат проблемът да създаде усет за безпомощност. И ако използваме частично и идея от логотерапията на Франкъл, не позволяват проблемът да е възприет като безсмислено страдание.

Усетът за безпомощност предполага липсата на действие у много хора и точно това създава огромен стрес. Ще цитирам един от най-интелигентните съвременни бизнесмени, Джеф Безос. Той казва, че за него основният източник на стрес е точно липсата на действие и ерго решението е – действието. Много близка идея до тази на Мартин Селигман, с разликата, че Джеф Безос е един от най-богатите хора на света. С това мислене, нищо чудно.

И стъпвайки на клише от психотерапията, разликата между Джеф Безос и бебе като отношение към света може да е доста по-малка отколкото между него и възрастен. Бебето опитва, става, пада, става, пада, прохожда, проговаря, започва да си връзва обувките, да чете, да смята, да кара кола, да….и в един момент престава да….Природата ни е заложила да се развиваме и да се учим посредством действие, тест за резултата, повторно действие, повторен тест за резултат и така докато успеем да кажем: мама, тата, бау-бау и т.н. В един момент обаче или липсва действие или алгоритъмът зацикля и се върти все едно и също действие, което не е ефективно.

Защо така? Виждал или виждала ли си приключенски предавания, при които колкото по-малко време имат участниците, толкова по-хаотични и неефективни стават действията им. Не изследват систематично всички възможности. Недоглеждат отговора и в последните секунди зациклят върху някаква глупост. При много хора е същото – не издържат на пресата на времето. В много сфери отнема около 4 месеца да си намериш читава работа, включително извън България. Бизнесът отнема години. Може и около 10 години, ако не си с бизнес инстинкти и не познаваш добре пазара. В личен план бих казал, че може да ти се наложи да минеш през незадоволителни връзки, докато намериш половинката си и хвърляш години в главоболия и разбити илюзии. В спортен план – пак години, за да се каже, че наистина имаш някакво ниво. Иска се време.

Да, но времето предполага несигурност, защото колкото по-далеч е нещо, толкова по-трудно го виждаме. И оттам или отчаяние и бездействие, или циклене на едно и също. Не така! Първо, сигурност в този свят няма. Второ, има вероятности и колкото по-адекватни и продължителни са действията ти, толкова по-голяма е вероятността за успех. Как да постигнем това? Три принципа.

Довери се на процеса

Дори да не вярваш в себе си, дори да не вярваш в резултата, вярвай в процеса, защото се базира на всеобщи принципи, а именно, че количествените изменения се превръщат в качествени (Георг Хегел). Късметът може и да обърне каруцата, но често определя само кога и как, а не какво.

Процесът определя какво, освен ако не става дума за неща много извън нормата. Затова вместо да гледаш към неясната далечина в опит да видиш резултата, фокусирай върху процеса, тествай кое се получава и кое не, направи нещата както трябва и няма да сгрешиш.

Тръгни по-леко

Целта е да си създадеш навик: било то да се бориш за продажби, да правиш контакти с потенциални работодатели, да си търсиш другарчето в живота. Недей да си създаваш стрес с прекомерни изисквания към себе си. Важното е постоянството. Създай си навик и след това можеш да дръпнеш оборотите. Трябва, обаче да си железен или желязна за навика. Когато го създадеш, нещата стават на автопилот. Първите седмици са най-тегави. Ако е нужно намали още тежестта, но създай постоянство.

Има смисъл

Ако не стоиш като овца на заколение, а се бориш, колкото и трудно да е и колкото и години да отнеме, ще видиш, че лека по-лека гърбът ти ще заякне и в крайна сметка, ще се подобриш като човек и това ще даде хубаво отражение както в работния, така и в личния ти живот. Ако не е трудно, всеки щеше да го направи, а все пак идеята е тази възможност да е за теб, а не за всеки.

Врати

В живота има три вида врати:

• такива, които се отварят бързо,
• такива, които са вечно заключени за нас, но върху, които хабим години
• и такива, които отнема години да намерим и отключим, но зад които се крие вълшебно царство.

Приеми, че е част от живота, да си губиш време за нещо, което не става, както и че е срамота, ако не си хвърлил или хвърлила времето необходими за отварянето на поне една „вълшебна“ врата, когато си я намерил или намерила.

Фокусирай върху стъпките и приеми, че трябва повече време и то не само за теб, а и за мен, и за нея, и за него, и за тях.

Успех!

М

Грамадна част от успеха и нещастието на хората стъпва върху познат в психологията механизъм: емоция – интерпретация – чувство.

Разширявам призмата и казвам, че механизмът е: емоционално състояние – интерпретация – чувство. Особено, ако работиш активно с хора, е ключово да осъзнаваш как емоционалното ти състояние влияе на интерпретацията ти на нещата и как двете се комбинират, създавайки определени последващи чувства.

Това е тема, която си струва да разгледаме в различни аспекти: човешки взаимоотношения, бизнес и продажби и отношение към нас самите.

В тази публикация фокусирам върху частта с нас самите. Искам да видим как грешни интерпретации дори могат да доведат до създаването на панически атаки. Не казвам нещо ново за тези от вас, занимаващи се с психотерапия. За останалите, нека видим колко „умен“ и „услужлив“ е разумът понякога.

Иска ми се със следващите редове и да окуража тези читатели, които имат панически атаки. Може да се предположи, че 15% от американците са имали паническа атака поне веднъж. Предполагам, че в България числото е по-ниско, защото все пак имаме поне по 20 „психотерапевта“ на разположение – всичките приятели и роднини, които занимаваме с несгодите си, но все пак стресът е не малко и стават сакътлъци.

Широко разпространено разбиране в научната литература и сред практиците е, че един от основните виновници за паническите атаки е неправилно тълкуване на първичната емоция страх. Понякога паническата атака може да е породена дори от нещо толкова простичко, като неправилно дишане, което на свой ред при някои пациенти бие алармата (за обстоен преглед на литературата виж статия на Мойре и Риц). Решенията на свой ред са както нормализиране на физическите функции, така и разбиране, че просто става дума за съвсем нормална физическа реакция и нито ще се полудява, нито ще се мре.

В редица ситуации страхът от страха е всъщност единствената причина за появяване на повторни панически атаки.

Всеки го е било страх в един или друг момент от живота му – вероятно с изключение на някои доста психично болни екземпляри, които неясно как са стигнали еволюционно до тук. Въпросът е, че някои в следствие на фокус и неразбиране умножават този страх по още страх и реално получават страх на квадрат. Един път първичната емоция страх и втори път страхът породен от тълкувания: „Да не получавам инфаркт?“, „Да не полудявам?“, „Да не се случи отново?“.  Това всъщност е знакът за умножение. Това е мостът между реалните негативни усещания за недостиг на въздух, ускорено сърцебиене, виене на свят и крайните негативни очаквания.

В редица случаи е достатъчно да се осъзнае, че вероятно става дума просто за хипервентилация, което води до замайване и до ускорено сърцебиене и при определена конструкция на мозъка – по висока рецепторна сензитивност към промени в нивата на CO₂ – до задействане на алармата, че се задушаваме без това реално да е така. И за да е купонът пълен при хипервентилация спадат нивата на CO₂ в кръвта, което води до стесняване на кръвоносните съдове и по-бърз пулс (виж по-обстоен и лесно смилаем преглед на темата).

С времето при някои хора се появява абсолютно безпочвеното усещане за безпомощност или че нещата не зависят от тях и тогава вече можем да кажем, че страхът става умножен не само по страх, но и по отчаяние.

В случая разглеждаме интерпретации и негативни чувства, яздещи емоцията страх в грешната посока, но това се случва и с вторичен срам, вина и прочие чувства в други ситуации. Хората като цяло доста бодро умножават съвсем естествени биологични реакции по неразбирането си, за да се наврат сами в някакви кофти кьошета. Имаме си една хубава поговорка, че това, което сам си направиш, друг не може да ти го направи. Хубавото е, че просто можеш да престанеш да си го правиш.

Нека тогава видим как можем да приложим горното разбиране, за да управляваме ефективно емоцията страх, водеща до повторни пристъпи на паника.

Да започнем с няколко базови съвета:

• Първият ми съвет за хора, преживяващи панически атаки е да видят има ли реален дразнител. Например, нересурсно поведение, което води до тези атаки. Ако има, то може би тези пристъпи на паника имат защитна функция и е добре да се помисли за промяна в поведението.
• Вторият ми принципен съвет е тялото и мозъкът да са много активни. И по себе си и по други съм видял, че ако тялото и мозъкът не са омаломощени, имат афинитет към простотии. Като куче, което ако не го изведеш на разходка, ще опикае коридора и изгризе обувките.
• Третият ми съвет е да се избягват дразнители за нервната система: прекомерен прием на кафе, енергийни напитки, алкохол. Гледане на тежки филми по нощите.

Оттам насетне минаваме към ядрото на материала:

Ако има паническа атака, трябва да се успокои тялото и съзнанието да се фокусира в нещо друго.

• Може да се използва методът на дишане 7 – 11. За видео помощ може да се използва този източник от 03:03 насетне.
• Може да се обърне внимание как при издишането гръдният кош съвсем естествено се отпуска и на свой ред отпуска раменете. Това естествено отпускане се разстила към предмишниците и чак до върха на пръстите. В рамките на няколко минути мозъкът започва да получава обратна връзка от тялото, че всичко е наред и се отпуска все повече и повече. С времето това може да стане и буквално за две-три секунди. Просто едно издишане с отпускане и усет за тежест във водещата ръка.
• Може съзнанието да се насочи към момент, в които е много спокойно. Дали е спомен от морето или планината? Дали е усмивката на любим човек? Дали е момент, в който тъкмо разбира за успех? Или просто дъжд, трева, цветя, пухкави животинки.

С тези няколко съвсем прости стъпчици вместо да се използва съзнанието, за да се творят някакви измислени страхове, тялото се използва като бутон на дистанционно, с който първичната емоция страх е успокоена. С времето това става все по-лесно. Накрая не само, че няма следа от панически атаки, а е придобит много важният навик за естествено отпускане. Отнема от няколко седмици до половин година практика, за да бъде кодиран в мозъка.

Съзнанието е вързано за първичните емоции и за последващите чувства. Когато сме в едно емоционално състояние мислим по един начин, в друго по друг. Затова и в стресови ситуации съзнанието най-често мисли в един тесен стресов коридор, който поради това колко е малък ни създава чувството за дискомфорт, за липса на свобода. Затова и първото нещо, което е редно да направим е да разширим пространството на съзнанието и да му дадем опции за движение. Това става с фокус към телесната симптоматика.

Другото нещо, важно е да се знае, че в редица хубави ситуации тялото има пулс, учестява се дишането. И не става дума само за тези хубави ситуации, а и за други хубави ситуации – например, когато се вълнуваме много, защото ни предстои много хубав момент, защото виждаме любим човек, когото не сме виждали с месеци и т.н. Човек минал през панически атаки може да даде грешно тълкувание на такава емоционална реакция и от нищо да си направи беля. Приемете спокойно, че понякога се замайваме, сърцето ни тупти бързо, дишаме тежко – това е нормално. Просто успокояваме дишането, отпускаме мускулите и пренасочваме съзнанието и готово. Може да потрябва малко практика, но определено си заслужава.

Научим ли се вместо да създаваме последващи чувства да усещаме, приемаме, разбираме и взаимодействаме с телесните усещания, които буди у нас дадена ситуация, то е много по-вероятно да увеличим значително поведенческата си свобода и да не носим ненужни минали товари и глупави негативни очаквания.

Успех,

М