Капан на комфорта и мляко с ориз

Най-красивото нещо на този свят?  Женската усмивка. Някой от най-красивите женски усмивки съм виждал породени от неща, които дори не отразявам – малко животинче, цветя, аромат, или някаква абсолютна дреболийка. Красота! Прекрасно е човек да може да оценява „малките“ неща, но понякога хората се крият в тях.

Толкова хора в удобни и тъпи връзки, работи, скривалища. И тогава, за да оцелееш, се научаваш да се радваш на големите „малки“ неща – цветенца, животинки, салса партита, срещи с приятели, нови дрешки, някой друг филм или екскурзийка. А може дори и някой нов автомобил или апартаментче. Все е мляко с ориз обаче – въпросът е дали с канела или кокос.

Ще кажа нещо грозно и вярно. Има хора, за които е мъчително или дори болезнено да се борят за повече. Това не е стигма, а обстоятелство, което е редно, да признаем. Хората не сме еднакво силни физически и психически.

Има и такива, които ценят това, което имат, но могат и повече. Често обаче са твърде емоционално обвързани към това, което имат. За тях важи мисълта на Джон Рокфелер, че не трябва да се страхуват да оставят доброто, за да получат отличното, но в свят на средни величини и доброто е добре, особено ако не си виждал или виждала по-добро. На думи е лесно да кажеш остави, но на практика не е точно така.

Хубаво е някой да ти крещи от YouTube, че трябва да искаш да успееш, колкото искаш да дишаш, но е с ограничена приложимост до ситуациите, в които нямаш „хомот“. От личен опит мога да ти кажа, че ако животът ми беше дал това, което исках, когато исках, щях да съм в много по-лоша позиция сега. Но ако ми го беше дал, щях с усмивка да влезна в клетка с кадифени решетки като всеки нормален човек.

Природата на първо място я вълнува да оцелееш и на второ да се размножиш. Затова и понякога сигурна гадост е по-малко плашеща от несигурността.

Понякога хубавото на живота без да го разбираме е, че е жесток, че жената, в която си влюбен не те отразява, че мъжът, с когото сте заедно от 30 години ти повтаря, че си трътлеста лелка, „опрашва“ всичко що има пола и те оставя, че няма как да станеш малко по-голямо малко колелце в корпоративната машина, че животът ти изхвърля млякото с ориз в боклука.

Това е моментът, в които си очи в очи със съдбата си и колкото и да не може да го повярваш, колкото повече те обича животът, толкова повече ще ти обръща яденето, за да се научиш да готвиш каквото искаш, а не да ядеш каквото ти сервират.

Много често сами не сме достатъчно силни да отворим капана на комфорта, за разлика от нас животът има безмерна сила и го отваря лесно, но тази новопридобита свобода от връзки с хора, работа, дадености тежи много първоначално.

Всяко хубаво нещо дори не чак толкова хубаво има своя магнетизъм, но когато си отиде, а магнетизмът остане, става черна дупка и тогава просто трябва да си намерим друга обитаема планета, иначе ще бъдем засмукани. Животът си има своята логика и е трудно понякога да я разбереш. Може би така рисуваме картата на реалността без да знаем и то не само с красиви цветове. В тези моменти, колкото повече психическа сила имаме, толкова по-често можем да определим в кой-цветови диапазон отива четката на живота и какво рисува.

Решимостта е Суецкия канал

Когато животът ни изкара от капана на комфорта, ни дава меню с различни цени и ястия. Късметът е в това, че за някои хора едно и също нещо ще е по-евтино или по-скъпо, личният избор е в това дали можем да го платим или не. Плащането е не само с действия, а с плътни действия. И плътността не идва от надежда, не идва от вяра, идва от окончателна решимост. При много жени и някои мъже крайната точна е вярата – може и ще. Решимостта звучи малко по-различно, нещо като – мамка ти, ще!!!! И няма второ мнение по въпроса. Тя е свързана в по-голяма степен с твоето решение, твоите действие, теб и в основата си чистотата на твоето искрено желание.

Наблюденията ми са, че има директна връзка между решимостта и това дали, когато капанът на комфорта се отвори можем да додрапаме до нещо повече от мляко с ориз или точно обратното ще ни се струва блян и най-доброто, което имаме.

Решимостта не при всички е даденост и не винаги е дадена по справедлив начин спрямо нашите разбирания. Има прекрасни, красиви хора почти без решимост и долни боклуци с огромна решимост. При повечето от нас обаче решимостта може да бъде подобрена.

Представи си голяма река, която трябва да се прецеди през много малък шлюз, който я води към новоизграден канал. Става голям напор върху стените на шлюза. Започва да се тресе, но поточето след шлюза е минимално. Така и когато шлюзът на нашите мисли и разбирания е твърде ограничен спрямо нашите емоции, вътре в нас има болка, не можем да отпушим емоциите си, оползотворявайки ги като енергия за постигане на целите си.

От друга страна, ако на мъничка вада сложим грамаден шлюз, водещ към грамаден канал, то след шлюза вадата няма вълшебно да се превърне в Нил. Това е и един от основните пропуски на някои хора, които фокусират само върху съзнанието си, без да опознаят емоционалността си или да я доразвият посредством поведението си и преживяванията, които то поражда.

Решимостта се развива, като намерим тези реки в нас, които са най-пълноводни и силни и построим правилните шлюзове от мисли и поведения, с които да ги насочим в посоката, която искаме. За целта просто трябва да не мислим емоциите си, а да ги усещаме. Много често през мислите си осакатяваме емоциите си, не защото двете не трябва да взаимодействат, а защо избързваме с мислите и то не с правилните мисли. По тази причина нямаме картография на езерата, реките и океаните от емоции (енергия) в нас и се кокорим като диваци на сушите и наводненията, вместо да си начертаем една вътрешна карта и да знаем къде какво има в кой сезон.

Шинзен Янг разглежда различните видове мисли: спомени, мечти, съдене и т.н. Част от мислите, през които прекарваме нашите емоции може да са ограничителни или неуки, тоест да са твърде тесен шлюз. Затова и като втора грешка посочвам използване на неправилните мисловни структури за канализиране на емоциите ни.

Като разбирания се отличавам от голяма част от хората с фокус личностно развитие, тъй като считам, че определени нива на ригидност и невротичност може да са полезни, ако се гонят конкретни цели в материалния свят, защото могат краткосрочно да са като треньор, който вдига летвата повече и крещи повече, но с това и гарантира резултати, ако ще и краткосрочни. Разгледайте кои са тези ваши разбирания, които водят до най-голяма продуктивност и ефективни действия. Това е газта. Разгледайте и кои са тези разбирания, които водят до най-голям комфорт и вътрешен мир. Това е спирачката. Много хора търсят само разбирания за комфорт. Половинчато. Ако си насочен или насочена към постигане на цели, то трябват ти различни стратегии и мисловни карти.

Целта ти е да познаваш емоциите си и разбиранията си, за да може, когато животът дойде и избие купичката с мляко с ориз от масата ти и тя направи пльок, това да не е трагедия, а скрита възможност. Представи си как построяваш Суецкия канал и шлюзовете с възможности се отварят един по един. Съвсем нови възможности! Ключовото нещо е да поддържаш реката от енергия пълноводна, докато търсиш нови възможности. И не спирай.

Намери шоколада

Баба ми имаше хубав навик от комунистическо време да крие шоколадчета Кума Лиса от мен на различни места. Явно се е презастраховала, защото ги откривах и изяждах всичките наведнъж. От нея се научих да не спирам да търся нещо по-вкусно от наличното на масата дори и да открия една шоколадче, винаги може да има и още някое, и още някое. В някаква степен животът ми напомня на баба ми, Бог да я прости. Не спирам да търся шоколадчета. И когато ми изхвърли млякото с ориз си казвам време е за шоколад.

М

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ (Мат. 5:5) Ти как мислиш, душичка?

Мисля, че много хора не оценяват колко хубаво е да си добър, когато е искрен порив. Причината – добротата при тях е мекота. Не е продукт на избор, а присъда. Фалшива доброта е. Не идва не от сърцето, а от усет за слабост и бръмбари чавдарчета в главата.

Преди да продължа ще поговорим за извънземните, изкуствения интелект, тайните на вселената и китайците, тъй като там се крие ключът на знанието. Изведнъж ще ти светне пред очите, че добротата, когато е избор, не е беззъб помияр, макар че много несъзнателно я третират като такъв. Между другото няма да пиша за Бермудския триъгълник, а само за извънземните, така че не очаквай да ти разкрия повече тайни отколкото е редно. Висоцки е загатнал отговорите на останалите.

Надвиснала ли е извънземна или високотехнологична заплаха над България?

Покойният Хокинг се опасяваше, че я извънземна цивилизация, я изкуственият интелект ще ни бастиса. Подобни тежки мисли често налягат и Илон Мъск. По различен начин мисли  Масайоши Сон. Според него изкуственият интелект може да предпочете хармонията пред конфликтите и да реши, че е много по-смислено да ни помага вместо да ни унищожава.

Нормално за хората и другите животинки е да се плашим от непознати и силни неща. Няма гаранция, че извънземните са вегани пацифисти. И все пак с цивилизацията се движим макар не и по права линия все повече към хармония и към уважение към другия, дори когато е по-слаб от нас. Опитай се да обясниш на средновековен селянин, че децата имат права или пък на някой предприемач от 19 век, че децата нямат място във фабриката. Дотолкова доколкото можем да приемем, че извънземните са просто проекция на нашето разбиране за човешката ни природа си мисля, че с времето са на път да стават все по-добри.

Пътят напред изисква голямо количество доброта и човечност иначе обществото ще се разнищи и самоизяде. Проблемът е, че има много „хора“, които паразитират върху добрите хора и без защитна реакция, човек вижда само слабостта в добротата си, а не и смисъла в нея. Както съм казвал в предишни публикации, според известния психолог Робърт Хеър около 1/10 от хората са с достатъчно високи нива на психопатия, за да представляват риск за околните. Ако човек няма армия от предпазни програми, има опасност добротата му/й да бъде разграбена и душата му/й да обеднее. Човек трябва да пази и цени сърцето си, а това означава, че освен топлина в него трябва да има и студ. Добротата трябва да стане искрен избор, а не даденост или социален конформизъм.

Китайските деца – зло, католическите – ангелчета?

Доколкото знам католиците считат, че децата са самата невинност, нещо като ангелчета, докато в китайската култура е залегнало разбирането, че децата са нещо зло, което посредством възпитание трябва да бъде научено на доброта. Когато още от много ранна детска възраст децата започват да се социализират в някаква степен те сами се само-урегулират и тези, които не успяват, имат значително по-голяма вероятност да развият прояви на антисоциално поведение и да свършат в изправителни институции. Ако са пък прекомерно добри, ще им крадат камиончетата, куклите и шоколада. Трябва баланс.

Ако не сме се научили на този баланс, то можем да се научим. Ако осъзнаем много ясно, че добротата без искреност е фалшива и че както е казал Марк Цукърбърг, „Катеричка умираща пред къщата ти може да е по-уместна за това, което те вълнува в момента, отколкото хора умиращи в Африка.“, то ще имаме и повече свобода да изследваме собствената си доброта без да я симулираме, но и без да я ограничаваме.

Трябва да знаем, че добротата не е константа. Например, при силен стрес или когато имаме малко дете е възможно да поизстинем за нуждите на хората с изключение най-близките ни. Осъзнавайки това, осъзнаваме и че имаме капацитета да не сме винаги добри и да сме егоисти.

Как да намерим баланс?

Не можеш да промениш всеки живот, да помогнеш на всеки и да направиш хубаво на всеки, защото просто нямаш тези ресурси. По-скоро виж тези неща, в които имаш сърце и фокусирай там. И тук идва въпросът как да си по-несъобразителен или несъобразителна. На първо място без да го изискваш сърдито от себе си, защото това ще отрови потенциала ти да цениш добротата си. По-скоро се отвори за нови усети на асертивност и непукизъм: бизнесът, бойните изкуства, театърът са различни сетивности, които може да са ти полезни. А, ако си готов или готова за това винаги можеш да потърсиш психотерапевт или коуч, с който да поработите върху повече асертивност и по-малко пионерски добродетели. Ключовото в случая е да намериш човек и школа, които ти пасват. Има такива, които може да са ти полезни, както и такива, които може да са ти вредни, ако самите не са минали през преживявания, които са ги научили на това каква е разликата между асертивност и агресия.

Специално на по-младите мъже препоръчвам искрено да се занимават поне година с контактни спортове: бокс, тай-бокс, кик-бокс, бойно самбо, ММА, Киокушин, Кудо и др. И то нещо, в което трябва да поемат удари и да носят на удари. Ще им даде повече от това да помпат ц*ци във фитнеса. Причината, че го препоръчвам е, че спарингът създава определени намотки в подсъзнанието, които позволяват на човек да докосне и по-първичната си или ако предпочитате архетипно мъжката си страна, което контра-балансира по-меката част в човека. Дори след като един мъж стане по-уверен, ще му е много по-малко нужно да изглежда „батка“, да има дебел глас и т.н. Когато имаш силата да се облегнеш на по-агресивната си страна, много по-лесно можеш да си позволиш да изразиш по-меката си страна. По-цивилизованата унисекс алтернатива е бизнесът.

На жените от друга страна бих предложил да осъзнаят, че не е необходимо да са харесвани на база добротата си, а на база честността им. Добротата и примиреността са не само вътрешно усещане, но понякога и детска стратегия, за да сме харесвани и да се чувстваме сигурни. Когато човек е пораснал обаче е редно да фокусира повече върху това как тя или той съди и защо, а не как е съден. На повечето жени, които си казват, че са по-добри отколкото трябва не в случай на изолирано разочарование, а в следствие на низ от преживявания, първо бих казал да фокусират силно върху това да инвестират в себе си. Човек, който е уверен в себе си и силите си, не се стяга много как ще го възприемат. Добро занимание за развиване на непукизъм са курсовете по актьорско майсторство. Ако сте минали през уводни уроци по актьорско майсторство, при които вие кудкудякате, а на среща някой ви лае, то сигурно знаете, че след няколко месеца не се стягате толкова, ако не сте съвсем примерни или такива каквито се очаква от вас.

Вълци в овча кожа и овце във вълча кожа

Има определена група хора, които са доста гнили и точна поради това успяват да оценят функционалните ползи от маската на доброта. Докато ти правят мили очи ти плетат интриги зад гърба. Има други хора, които са бонбончета реално, но слагат едни лоши и страшни маски. Виж, хората не искаме да сме заобиколени от зли егоисти. Искаме добри хора около нас, така че ако си, не го крий, но просто не прави компромиси със себе си и не се превръщай от добряк в лицемер. Не предобряй с добротата си, но в никакъв случай не я третирай все едно е идиот и не се сърди на себе си ако си добър или добра. Проблемът не е в присъствието на добротата, а в забравеният ресурс да си лош като китайско бебе ?.

Пазете и ценете добротата си. Не я пилейте и насилвайте.

М

Мисля, че ако човек погледне живота си като низ от емоции и иска в крайна сметка да приключи на положителен баланс е хубаво да си направи съвсем елементарен отчет. Дори може да го направи на хартийка от баничка.

Майски одит

Отдели време и всеки ден в рамките на една седмица отбелязвай кои действия и бездействия с повтaряем характер са ти създали хубави и лоши емоции. След тази седмица си помисли кое неприятно действие би могла или би могъл да замениш с приятно действие.

Трябва сама или сам да намериш за себе си кои заместители са адекватни. Недей да „предобряш“. Спри се на по едно хубаво и едно лошо нещо. 

Заслужава си. Ползите от това да подобриш дори със съвсем малко емоционалното ти състояние в рамките на деня се равняват на десетки часове повече хубави емоции в рамките на живота ти.

Нека да ти дам и няколко идеи и стратегии, които може да са ти полезни.

Действия и възприятия, създаващи положителна емоционална стойност

Подобри дисциплината си

Има много неща, които ни радват, а е просто въпрос на по-ефективна организация на времето и дисциплина, за да ги правим повече. Дали ще е спорт, разходки, учене на език, повече време със семейството, пътуване.

За себе си съм забелязал, че колкото по-дисциплиниран съм, толкова повече капацитет имам за хубави емоции, защото инвестирам много по-ефективно времето си в нещата, които обичам.

Мисля, че знанията на болшинството хора как да са по-ефективни, фокусирани, подредени са доста ограничени, ако не са отделяли допълнително време да ги развият. Изграждането на дисциплина е основата за по-голямо количество хубави емоции всеки ден. Това, което бих ти препоръчал е, ако към момента не го правиш, да започнеш да си създаваш планове – първоначално леки и да ги следваш. Добре е ежедневието ти да е структурирано и да имаш задължително заделено време за нещата, които ти доставят удоволствие.

Така увеличаваш стойността на живота си. Иначе, човек се обръща назад в един момент и започва да се чуди къде е профукал цялото това време.

Подобри фокуса си

За себе си съм открил, че има някои съвсем дребнички привички, който подобряват положителната емоционална наситеност на дните ми. Например, винаги фокусирам върху „първия и последния бонбон“. Например, когато говоря с хора, на които държа – първите 2-3 секунди фокусирам много силно върху гласа им и правя същото последните 1-2 секунди на разговора ни.

Когато правя нещо, което ми доставя удоволствие, фокусирам върху очакването колко ще ми е приятно, точно преди да почне действието. Не знам дали помните верижните въртележки от преди много години. Винаги преди да тръгнат и бе супер тръпка и точно, като тръгнат и „кеееееф“.

В хубавите моменти има много красота и хубави емоции, но мисля, че просто сме с твърде разпилян фокус, за да я оценим освен, ако не се накараме целенасочено да погледнем натам.

Рано или късно и част от гласовете, които обичаме, част от здравето ни, а накрая дори и миризмите, усетите, звуците, цветовете, дори дишането ще изчезне. Хубаво е сега, когато можем поне по няколко пъти на ден съвсем за по-малко да благодарим на живота за всичко, което ни е дал, просто оценявайки го.

(Без)действия създаващи негативна емоционална стойност и какво да правим

Отлагаме

Колкото повече отлагаме неприятните задачи, толкова повече хабим живота си в очакването на нещо неприятно. Просто действай. Например, ако искаш да вземеш студен душ, колкото повече чакаш, толкова по-студено става. Някак си съзнанието прави намотки около неприятното очакване и гадостта става все по-голяма.

И така за някои хора не малка част от живота минава в протакане на неприятни неща, което реално е все едно стоиш пред зъболекарския кабинет цял живот вместо да влезнеш, да захапеш зъболекаря през сълзи и да излезеш с по-хубава усмивка, на която да се радват и останалите хора.

Изграждаме лоши навици

Масово хората нямат адекватни стратегии за работа със стреса – оттам често се появяват тревожност, неприятни мисли и някои лоши навици – прекомерно пиене, пушене, гледане на телевизия и така нататък.

Аз самият съм с по-възбудима нервна система и особено в моменти от живота ми, в които работих повечко по начин, който вече не ми доставяше удоволствие, бях докарал изцъклен вид. Отне ми време, четене, посещаване на обучения и най-вече работа с мен самия, за да видя какво действа за мен и какво не.

Извън обхвата на тази статия е да давам различни стратегии за борба със стреса, но това, което ще посъветвам е ако усетите, че се чувствате зле емоционално е не да пиете, пушите или да се облъчвате с телевизия, а да обърнете внимание на тялото си: 45-50 минути здрав спорт, студен душ, 5-10 минути мускулна релаксация и диафрагмени дишане и не само, че сте си оправили настроението, а и се увеличава шанса да сложите роклята или костюма от абитуриентския бал.

Много хората занемаряват тялото си, а това означава, че занемаряваме и емоционалната си хигиена. Затова и много хора прекарват живота си не само в неподдържани тела, но и в неподдържано съзнание. И тук не става дума да изглеждате като модели. Имам позната, която далеч не изглежда далеч като модел, но ходи по триатлони по цял свят. Така се поддържа в отлично енергийно състояние.

Навикът да спортувате, да релаксирате тялото си, да дишате правилно, да имате правилна стойка е основата, която трябва, за да намалите поне частично податливостта си към стрес и оттам хабене на живота в някакви безсмислени негативни емоции – често породени колкото от лоша мисловна култура, толкова и от лоша физическа култура и неправилни навици на ядене и сън.

 Да се върнем там откъдето започнахме обаче. Имаш ли желанието тази седмица да откриеш кой лош навик можеш да замениш с хубав навик? Или предпочиташ нещата да си останат така както са си в обозримото бъдеще?

Поздрави,

М

Мисленето е трудно. Затова повечето хора съдят.

Карл Густав Юнг

Няколко теми искрено ме вълнуват. Една от тях е как построяваме „реалността си“ и как това ни помага да постигнем целите си: да започнем бизнес, да си намерим подходящ партньор в живота, да се съвземем след момент, в който самочувствието ни се срива.

Преди може би 5 години се интересувах активно от НЛП и конкретно от така наречените мета програми (съвсем грубо казано филтрите, през които пресяваме реалността). В последствие започнах да проявявам и съвсем бегъл интерес към невробиологията. Така и успях да забележа всъщност колко различни сме като начин, по който възприемаме света, по който чувстваме, по който мислим и по който действаме.

Струва ми се, че за болшинството хора е характерно, че едно на ръка, не осъзнават ясно изкривяванията в мислите и чувствата си, две, не осъзнават колко селективно избират какво да чуват, виждат и в какво да вярват и три, не осъзнават безкрайното ниво на пропаганда, с което биваме облъчвани и с което облъчваме.

Това, което отдавна ми се иска да направя е да споделя с читателите си някои неща, по които по-често могат да хващат как им „продават“. Това, което ме спира е, че не искам да уча хора, за чиито етични норми не знам нищо, как да манипулират. А, ако искаш да намалиш вероятността да те преметнат, то е редно да знаеш поне някои често срещани механики на манипулация на практика.

Това, което мога да направя за теб обаче е да разгледам купувачите и продавачите на полуистини както и някои от стандартните опаковки, в които биват продавани. Целта ми е, както да намаля маргинално шанса да те баламосват, така и да ти съдействам и ти по-малко да се лъжеш.

Осъзнай ограниченията си

Първо, някои биологични параметри частично определят как си взаимодействаме със света около нас. Ако направим нещо съвсем „невинно“, като да се напием, ще забележим, че преценката ни и действията ни са не съвсем в нормата.

Ако прекалим с кафето, може пък да станем по-сърдити от обикновено. Не, че тайландците не са открили решение.

Както някои от нас е по-вероятно да прекалят с алкохола, други с кафето, трети с шоколада, така и имаме различни „съставки“ в нас, които определят как виждаме света. Например, някои имат повече „шоколад“ в тях, както някои имат повече серотонин.

Когато ни е шоколадово на душата, какво правим? Слушаме лъчезарна музика, чувстваме се хубаво в кожата си. Надали в такова настроение ще слушаме някоя от по-тежките песни на Висоцки или ще гледаме тежки филми. Надали ще имаме усета, че светът ни е крив и ние сме мънички, безсилни и кисели.

И какво ще направим, ако някои упорито се опитва да ни кара да слушаме “Hurt” на Johnny Cash и иска да оценим песента. Ами, ще си кажем този пък намери какво да ни предлага. И с усмивка на лице ще му кажем примерно да слуша “Endless Summer” на Oceana.

Да си представим обаче, че сме в отворено офисно пространство с радио точка на стената като едно време. Най-вероятно ще се пребием край радиото. Соломоновото решение е всеки да си пусне музика на компютъра или на телефона, като си сложи слушалки с ясната идея, че всеки обича конкретна музика и е свободен да слуша каквото си иска и няма една „истина“. Да, но това, което често се случва е, че постоянно има нови колеги, които убедени в невероятното превъзходство на тяхната музика, надуват или „Hurt” или „Endless Summer” и за да е рошава гаргата, ни дърпат слушалките от ушите. Така в края на деня или ни почервенява лицето, като чуем “Hurt” или като чуем „Endless Summer”.

За мен и двете песни имат техните хубави страни и подходящи моменти, в които да бъдат слушани. В интерес на истината в момента изядох десетина бонбона, изпих половин бутилка червено вино и слушам с усмивка на лице:

Това, което много от нас съзнателно или несъзнателно правят е, че трупат информация (музика) само по вкуса им и то от топ изпълнители (източници с авторитет). Например, песничката на Рита Ора по-горе ми я изпратиха. Не я бях чувал. И ми е свежо да чуя нещо по-различно от епичната музика, която нормално слушам. Разнообразява ме.

Ако мога да ти дам съвет е, когато и докъдето ти е удобно се опитвай да чуваш нови песни. Ясно е, че ще имаш вкус за конкретна музика, но малко или много ще обогатиш папката си с „музика“, ако имаш повечко песни и ако някога вземеш, че станеш DJ ще имаш възможност да си адекватен или адекватна спрямо по-голяма публика.

Това, което масово хората обаче правят е да си дърпат слушалките и да се борят за радио точката. И в борбата си за надмощие започват да се лъжат, превръщайки се в еднооки интелектуални онанисти. Защо? Защото се опитват да се убедят на база някакви интелектуални извращения в правотата си. Едно е да спориш, за да научиш нещо, друго е да спориш, за да надуеш главата на всичките си колеги с твоята любима музика. Малко ми е като да надуеш „Радка Пиратка“ в два вечерта. Разбира се има ситуации в бизнес план, морален план, личен план, които представляват интелектуална конфронтация и тогава разбира се, че си използваш мозъка по предназначение, но аз чий *** ти е да обясняваш на Бай Иван превъзходството на  Рахманинов, ако цялата му душа жадува за Лепа Брена.

Попитай се защо другият ти дава тази информация, която ти дава

Защо според теб пиша тази публикация? Твоя интерес ли гледам или моя?

В момента се тренирам върху теб, защото ми се иска в рамките на следващите години да се захвана доста по-сериозно с писане и психология. Без практика няма как. И, срам не срам, обичам да поучавам и давам акъл, в случай, че не си забелязал или забелязала. А усещаш ли, че има и много неща, които в момента премълчавам, защото са твърде лични.

Наскоро в рамките на ден майка ми и приятел от ученическите години ми споменаха за “Skin in the Game” на Насим Талеб. Имаше конкретна идея, която и двамата споменаха, която Насим Талеб разглежда. Какво е да имаш ставка в това, която правиш. И конкретно – дали този, които ти продава или дава нещо има ставка в твоето благополучие.

Има известна мисъл, че няма безплатен обяд. Когато някой ти дава информация се замисли:

Какъв интерес има този човек?

По-какъв начин е изкривен от обстоятелствата? Да кажем, че отидеш в Прадо и започнеш да гледаш картините на Гоя преди Пиренейската война и след това. Забелязваш ли някаква разлика? Пиренейската война е една от причините, далеч не единствената, зад тежките депресивни състояния на Гоя.

Ако разширим призмата, ще видим, че различни катаклизми се отразяват върху цялата „сетивност“ на системата от знание и изкуство и ерго всеки период от знание си има своята „лудост“ или напротив „радост“.

Или нещо къде, къде по-банално. Познаваш ли дъщери на следователи? Познавам една и индиректно още една. И за двете знам, че са имали стриктен вечерен час. Защо? Защото бащите им са се нагледали на човешката помия.

Има и по-фини изкривявания породени от хора, които имат ум, но не и разум и стават изкривени от липсата на баланс между реалност и мисли (аналитични, академични и т.н.).

По-тази точка може да се пишат стотици страници. Достатъчно е да се замислиш или интуитивно да почувстваш къде този човек може да е крив. Или ако много ти допада като начин на мислене, съвпада ли с твои „кривини“. И имай в предвид, че вероятно всички сме криви по-един или друг начин.

Попитай се дали тази информация е качествена и приложима за обстоятелствата ти

Можеш ли да тестваш дали това, което казват наистина е така? Ако не можеш, имай предвид, че това, че звучи логично или че изглежда очевидно, не значи, че е така. Можеш ли да си представиш колко хора са поддържали геоцентричния модел (слънцето се върти около земята) включително Аристотел и че има такива, които са били измъчвани или убити, защото не го поддържат – Галилео Галилей, Джордано Бруно.

Когато ти говорят в общи категории, можеш ли да опишеш дистрибуциите? Да предположим, че Бил Гейтс, Джеф Безос и още 100 милиардера станат граждани на България – средно Българските граждани ще са сигурно толкова богати колкото швейцарските, на практика – не. Ако не можеш да опишеш две дистрибуции, знаеш доста малко, а ако не знаеш средните, максималните, минималните стойности и вариацията – не знаеш почти нищо.

Извадката представителна ли е? Да разгледаме за момент част от изследванията в психологията – често стъпват върху извадки от граждани на САЩ или Великобритания и то вероятно студенти. Кога са представителна извадка и кога не според теб? Например, това което е установено валидно ли е за баба Пена от Първомай. Сега да си представим нещо още по-крайно: четири от пет експерта казват, че…Можеш ли да ми казваш колко експерта са интервюирали?

Един от основните проблеми с много хора е, че като чуят учен, професор, университет и приемат нещо за даденост. Можеш да видиш какво мазало от каращи се научни светила е понякога по научните журнали. Има толкова възможности моделът да не е специфициран правилно или дори да даде някакви статистически значими резултати, които да са подвеждащи. Например, Робърт Матюс (2001) открива статистически значима корелация между броят щъркели и броят бебета в Европа. Естествено корелацията не предполага причинно-следствена връзка в едната или другата посока, но пак доста шантаво откритие. Сега ако видиш реклама, в която експерт ти казва какво да правиш, запитай се дали това, че е експерт е достатъчно основание да повярваш. Понякога дори не е експерт, а актьор облечен като експерт.

Живеем в много забързан свят и не можем да тестваме всичко, защото просто е необоснован разход на енергия, но става ли дума за нещо важно направи си труда да си отговориш поне на един от горните въпроси – този, който намериш за най-уместен в конкретната ситуация.

Та какво ще си купиш

Наблюдението ми е, че както има огромно търсене за „полуистини“, така и има много предлагане на такива, като най-често срещаната опаковка, в която биват купувани е експерт.

Понякога, ако човек не го излъжат, се лъже сам. Съветът ми към теб, ако искаш да се развиваш и да увеличиш възможностите си за ползотворно взаимодействие с останалата среда е да си по-внимателен или внимателна в това как обработваш информация. Разбира се, можеш и да го игнорираш.

Трябва да се намери някакво оптимално ниво – не може да изследваш всичко, което чуваш до безкрай или да обясняваш всичко, което казваш в безкраен детайл, но вероятно особено за нещата, които са ти важни можеш да се запиташ като абсолютен минимум имаш ли нуждата да се излъжеш и източникът, от който получаваш факти в каква степен е приложим за теб.

Със сигурност не искам, когато и да е да ме възприемаш като експерт, защото това означава, че вероятно не мислиш критично върху това, което ти казвам. Това е нещо, на което държа. В противен случай вместо да настояваш, че името ти е Джаклин, Блейк, или Денийс може да се съгласиш на Джейкуолин, Бълакей или Динайс.

Успех!

М

Великден е. Да поговорим за вярата в чудеса.

Започвам с история от света на спорта, защото е от тези моменти, в които вярата в чудеса прави чудеса.

Краят на осми рунд на мача за световната боксова титла на WBA. Александър Поветкин е обезсърчен. Треньорът му, Теди Атлас, се опитва да повдигне бойния му дух още от края на шестия рунд. И така стигаме до една от най-запомнящите се почивки между рундовете в боксовата история.

Превеждам дословно думите на Теди Атлас:

„Можеш ли да си силен за 12 минути? А? А, сега ме слушай. Вярваш ли в чудеса? В чудеса? Понякога можем да върнем обратно хора, които са ни оставили. Можем да върнем баща ти обратно тази вечер. (Бащата на Поветкин почива приблизително година преди мача). Знаеш ли защо? Защото ще говорят за сина му, новия световен шампион. И когато говорят за него, ще мислят за баща му!“

Поветкин печели мача и Теди Атлас, повдигайки очи нагоре, посочва с пръст към небето.

Помня мъдрост, която баба ми, Бог да я прости, е научила от прадядо ми. Казвал съм я в още поне една публикация:

„Ако загубиш пари, нищо не си загубил. Ако загубиш приятел, загубил си много. Ако загубиш вярата си, загубил си всичко.“

Забелязал съм, че хората в крайни ситуации имат преобладаващо три реакции:

• да се счупят – много го правят психически, физически, морално,
• да се озлобят и да минат с пяна на уста напред колкото силите им стигат,
• да повярват в чудеса – и по този начин да продължат напред под слисания поглед на несгодите.

Вярата в чудеса е като лекарство – в правилната ситуация и в правилната доза е спасение, в неправилната ситуация и неправилната доза е опиат. Като лекарство е и в още едно отношение – не е достъпно до всички, тъй като имаме генетични предразположености, включително и да виждаме света по-розов или по-сив.

Тази статия е за хората, които не са със сиви очила. За тях по-подходящата стратегия е да карат на инат, на пук и това е стратегия, която е много силна. Ние, оптимистите, имаме с една стратегия повече обаче – вярата в чудеса. И сега искам да поговорим за нея.

Вярата в чудеса като лекарство

Вярата в чудеса помага на някои хора да не се сломят

Както понякога нещата се „прецакват“ от изневиделица, така и понякога нещата се случват от изневиделица. За някои хора ситуациите, в които възможността за „чудо“ е извън диапазона от цветоусещания се появява усетът за безпомощност, за задънена улица и оттам насетне преждевременно престават да се борят. За други, точно вярата в чудеса се притича на помощ и им позволява да съхранят фокуса и емоциите си и да продължат напред, преминавайки през „тъмните дни“. Когато тази вярва позволява действие, когато служи като подпора за това човек да не се сломи, тя е изключително важна. Бих казал, че е като обезболяващо, което позволява на човек да продължи да се бори, докато победи.

Вярата в чудеса ни помага да сме по-близко до реалния си потенциал

На много хора в една или друга степен им е внушена слабост. Те я приемат безропотно и тя живее от тяхно име. Целият си живот кретат овързани с въображаеми окови. Вярата в чудеса освобождава.

Дали за всеки ще е така? Не, но ако хората не опитваха, за никого нямаше да е така.

Понякога чудеса се случват, защото вярата в тях позволява на подсъзнанието да разбие колоните, които придържат слабостта. А подсъзнанието не е за подценяване.

Например, чувал съм доста интересни случаи от сферата на психиатрията относно хора страдащи от множествено личностно разстройство. Едната личност е болна, другата здрава. Или още по-фрапантно – едната личност е със силна  алергия към пчели, другата не. Човекът ужилен. Бере душа в линейката. Стигат в болницата – свеж като краставица. Познайте защо? Личностите са се „сменили“ в линейката.

Не заемам позицията, че съзнанието и подсъзнанието могат всичко, но имам доста сериозното съмнение, че могат повече отколкото знаем засега. Вярата в чудеса понякога дава пространството необходимо за „повече“.

Вярата в чудеса не винаги е безпочвена

Хората живеем в изключително слабо и сляпо състояние, но имаме арогантността да казваме, че щом виждаме само в оттенъци на сивото, то няма други цветове. Изпитваме страх от липсата на яснота и като много живи същества понякога искаме да си останем там, където сме.

Едни ще отрекат възможността на всяка реалност извън тази, която е достъпна за ума и сетивата им натрупани до този момент, други ще си създадат фантазии и ще вярват в тях.

Усетът ми от тази гледна точка е не дали да „има вяра в чудеса“, а как човек следва усета за по-висша цел и как пътят към нея отваря врати в най-трудните моменти. Понякога човек успява да усети защо е тук и какви карти ще му дава животът. Стъпвайки на този усет може да направи и немислимото.

Понякога може дори да не е усет, а диагноза, но в правилното време да даде изключителни резултати: например, Жана д‘Арк.

Вярата в чудеса като опиат

Вярата в чудеса може да изгради картонени кули

Не всеки жабок става принц. Най-много да пусне език, гледайки те опулено в очите, девойко. Не всяка спяща красавица се буди, напротив, може да започне да хърка. Не всяка тиква става каляска. Въобще понякога вярата в чудеса, може да доведе не до приказката, която очакваш, а до с извинение гледане на порно в очакване младежите да се вземат (изтъркан виц).

Понякога животът дава и кофти карти. Може да искаме човек, на когото държим да се промени – романтичен партньор, син или дъщеря, близък, но да няма желанието или капацитетa и с това да ни дърпа надолу. Звучи жестоко, но човек не може да избяга от съдбата си и колкото и да ни се иска да променим пътя му или пътя й, все пак сме хора. Понякога по-правилното нещо е в един момент да приемем ситуацията и да оценим пораженията за нас от всеки курс на действие. Животът си има своята логика. Понякога можем да го убедим в нашето, понякога просто трябва да стиснем зъби и да продължим напред с по-малко багаж.

Вярата в чудеса може да забави най-борбените хора

Имаме поне три възможности: да вярваме в чудеса, да вярваме, че ще се издъним, да си признаем, че не знаем как ще приключи дадена ситуация. Ако човек се мобилизира от по-високи нива на стрес и от „не“, то когато махне вярата в чудеса, а я замени с откровено незнание какво ще стане, намира още сили в себе си да наклони резултата в своя полза с действията си. Когато махнем вярата в чудеса, страхът че ще се продъним ни дава още сили.

Кога и колко пъти на ден?

Когато вярата в чудеса ни помага да действаме – колкото повече, толкова по-добре. При здравословни проблеми – всеки ден по-много. В трудните моменти, в които правим всичко, което можем – колкото повече, толкова повече. Това, че е тъмно преди зазоряване не означава, че слънцето няма да грее силно след няколко часа.

Когато от друга страна още малко стрес ще ни направи още по-активни, например в бизнеса или спорта, то по-добре да приемем, че в живота понякога няма яснота.

Когато искаме някой друг да се промени по начин, който животът не му е предвидил поне в този момент, то понякога  е по-добре да пуснем. Колкото и странно да звучи, това може да е най-доброто и за нас и за другия човек, защото може да сме изградили нездравословна система, в която нашата грижа или внимание, хранят неговата или нейната слабост. Дори и да боли първоначално, когато човек не си сърба супата, няма как да се научи да готви добре.

И макар да не съм религиозен в рамките на конкретно вероизповедание искам да поздравя всички християни с празника.

Христос Воскресе!

До скоро,

М

Пиша тази статия за две групи читатели – първо за всички клиенти, второ за всички хора, които имат някакви ценности, вярват в това, което продават, но клиентите им ги отсвирват.

Възпитан съм в семейство, в което честността и обществената отговорност са били ценност поне четири поколения – по-голяма ценност от парите, но успоредно с това и съм бил в ситуация, в която затварям вратата на корпоративната кариера, нямам доход, захващам се да продавам нещо, в което вярвам безкрайно и виждам, че хората са мързеливи магарета. Имал съм и някакви половинчати социални напъни да направя някои неща по-прозрачни в нашата страна и видях пак същите тези мързеливи магарета, но с афинитет да се оплакват. С времето почнах да гледам в огледалото и да виждам, че и аз имам дълги уши и грива. Започнах да подхождам с разбиране и готино чувство към клиентите си, което и бе преломният момент, в който разбрах какво реално са продажбите, както аз искам да ги правя. Допълнително с това и израснах като човек и разбрах, че това, че нещо за мен е ценно, не означава, че за другия човек е.

За клиентите

В рамките на бизнес опита си съм виждал, че някои хора не четат внимателно договори дори за милиони, че нямат енергията дори с малко усилие да придобият навици, които могат да им спестят време и грешки или пък да ги изстрелят напред в кариерен и бизнес план, че има редица хора, които са с манталитет на бедняци и по-скоро ще спестят 1 лев, вместо да го изхарчат, за да могат да направят 10 лева, както и че се като прасета за политическа пропаганда и гласуват за политици, както се гласува за някое телевизионно предаване. Ако можеше и с SMS най-добре.

Колкото по-малко човек има навик върху това да контролира фокуса си, колкото повече предпочита да плюе и да се оплаква вместо да направи нещо градивно, толкова повече ще създава благодатна среда не само да бъде преметнат от амбулантни търговци до политици, но и създава средата за хора, които продават на база крайни емоции и лъжи да просперират. Така вреди не само на себе си, но и на обществото като цяло.

Съветът ми за всеки от нас в качеството си на клиент е да се научи да задава въпроси, да не взема прибързани решения и да слага действията си там където слага устата си. В противен случай е много лесно да бъдем манипулирани на база контрол на контекст, когнитивна рамка или позиция на власт. Добре е да си напомняме, че поне частично е наш избор да сме неинформирани, да не проверяваме какви възможности имаме или да приемаме нещата за даденост, вместо да търсим възможности за нещо по-добро.

За обезсърчените продавачи

Представи си как искаш да продадеш концертен билет за премиерата на „Турандот“ в Русе:

на концерт, на който се слуша това:

Може би ще има няколко хора в публиката, които имат широки музикални интереси, но по-вероятно, ако обясняваш колко прекрасна е музиката на Пучини да си до никъде. Най-много да се обезсърчиш и ако си по-хитър да почнеш да обясняваш колко VIP е и каква нечовешка гъзария е да отидеш и да се правиш, че слушаш Пучини и какви са супер местата и че ще стане „ба*ти“ селфито и че може и някой големец да засечеш и да те вземе на работа. И другият вариант, при който продаваш билет за Щилян и орк. Китка на премиерата на Турандот също ще предполага подобни козове извлечени от недрата на вселенската глупост.

За мен горният случай е масов и е излишно губене на нерви да се озовеш в него, ако не си хитрец по душа.

Всяка смислена продажба за мен стъпва на взаимно уважение между клиент и продавач и последващия градивен диалог между тях.

Първо, за да се случи това трябва да подбереш правилните клиенти. Няма смисъл да продаваш продукта си на всеки, освен ако не си продавач на килими на Капалъ Чарши. Клиентите имат ограничени ресурси и ти имаш ограничено време. Направи продажбите такива, че да има потенциал за взаимна изгода. В противен случай е като да продаваш дамски чорапогащи с превръзка на очите – 50% от продажбите ти вероятно ще са към мъже и ще са кауза пердута, освен ако не ти върви на ексхибиционисти.

Второ, (перефразирам О‘Гилви) продавай така както искаш някой да продава на майка ти или детето ти. Бъди уважителен, не вкарвай его и не прави продажба на всяка цена, ако ще и Алек Болдуин да припадне (ABC от Гленгари Глен Рос). Единственият начин да се чувстваш комфортно със себе си, ако не си тарикат по душа, е да не си продавач, а да си помощник на хората да направят най-правилното за тях. Това няма да работи в определени сектори, където се правят еднократни продажби, но не мисля и че мястото ти е в тях, ако не си готов да мачкаш и да мажеш ски. От друга страна ще работи в тези ситуации, в които клиентите не купуват еднократно или в които клиентските препратки са основен канал на бизнес.

Трето, осъзнай, че не винаги става въпрос за теб. „Продаваме се“ по интервюта за работа, бизнес срещи, романтични срещи – много често „не“ не е „не“ за теб, а за контекста. Например, човекът просто може да е изморен или може да е кофти седмица за рекламна кампания, или…

Осъзнай и че когато „не“ е „не“ за това, което продаваш, ако имаш възможност да го подобриш, то подобри го. Това е особено важен урок за настоящи и бъдещи бизнесмени, които имат контрол над продукта или услугата, която предлагат.

Ако човек подходи от арогантната позиция на съдене на клиента или на това аз имам най-доброто , „вземи го“, то мижи с едното око, защото много от реалните нужди на клиента не са изказани. Поне от няколко години ми прави впечатление, че какво „трябва“ да купи клиентът в един идеален свят на любознателни, рационални хора е различно от това какво купува  в един свят на преуморени хора с разпилян фокус, плашещи се от промяната като котка от прахосмукачка.

Затова и вместо да се чумериш – отдели още време върху правилните клиенти, подходи с уважение и не вземай нещата лично, но не изпускай възможността да се поучиш.

Та така празнуват ли продавачите на 1 април?

Аз лично, не. В повечето сектори честността и уважителното човешко отношение са плюс, когато не продаваш боклуци, така че предполагам, че не съм изключение.

Поздрави,

М