Днес кънти тътен от блогове на стотици езици – залп след залп от драма, възхита, емоции и пухкави женски сърчица, трептящи като хиляди пеперуди, при поредната комбинация от преплитащи се мотиви на „Обичай ме“, „Обичам те“, „Защо не ме обичаш? Аз нали те обичам!“, „Не те ща вече. Ти си виновен. Ще си намеря да друг да ме обича!“.

Толкова писане, а малко се говори за любовта. Често вземаме само една от съставките й, смесваме я с боза и наричаме цялото това нещо с гръмкото „любов“, а то горкото е просто странно, гъсто, сладникаво питие, на което обаче сме възложили големи надежди. Питие, в което полусляпо привличане, бягство от самотата и скуката, глад за внимание, а понякога дори неосъзната нужда от драма и трагедия биват премесени с биологичните номера, които природата ни играе, за да се чифтосаме, а не задължително, за да сме щастливи. Любовта не е палатка, а палат, чиито строеж отнема години, но повечето хора препират, устремени към посредствеността и ако си човек поне малко, е трудно да ги виниш.

В любовта дорисуваме най-красивото и нежно лице на човек насреща без да осъзнаваме, че в тази си форма „любовта“ е мухоловка, за която първоначално не знаеш, че си се залепил. Понякога страстта умира. Понякога хората престават да „общ“-уват. Понякога отдадеността или я няма, или започва да тежи, защото партньорът, в когото е „инвестирана“ се занемарява, правейки цената й прекомерна. И така, няколко години по-късно, много хора се оказват заедно в сиви кутийки от нещастие, слепени я с деца, я с липса на пари, я с инертност, която за по-удобно наричат привързване.

Жълта точка на сив фон. Любовта е надценена, ако подцениш живота. За много „любовта“ е най-интересното нещо, което може да се случи. Оттам и ситуациите, в които да се мятат, ликувайки „Любов!“ са много повече. Не влизайте в любовта заради скука, самота, социални очаквания, защото това е „евтина“ любов и с времето може да разочарова. Инвестирайте в себе си – в това да имате интересен, творчески, динамичен живот, да успявате. Протегнете ръка към любовта, но не я превръщайте във фиксация.

Любовта е скривалище, ако не се приемаш безрезервно. Хора уж се раздават в любовта, а всъщност тичат след несигурното си его, подведено с пържола от променливо внимание. Хора уж се жертват за някого, а всъщност несъзнателно търсят оправдание за невъзможността си да се борят за място под слънцето. Хора уж прощават и правят компромиси, а всъщност не вярват, че могат да получат повече. Любовта не е круша да ти падне на главата. Тя се изгражда с годините на база първоначалната „лудост“, която ни доближава. А, за да я изградим, ни трябва зрялост. Може да изглеждаме големи, но докато нямаме нужното ниво правилен опит в любовта, сме малки в нея – дете, което с времето научава и съзрява. Без да си дадеш право да си слаб и да станеш на идиот, няма как да израснеш и да си научиш уроците, а точно на тези уроци стъпват хубавите връзки. Затова и трябва да се приемеш безрезервно, без „защото“, без лъжи, за да можеш да приемеш да грешиш, което и да ти даде свободата да опитваш и в крайна сметка да намериш своята си рецепта на любовта.

Не стой в локалното платно на живота, дай си свобода да пораснеш в любовта, знаейки, че всички правим грешки и всички понякога се кепазим, всички понякога се обръщаме по гръб и махаме с опашка и колкото и глупаво да се чувстваме постфактум, това е неразривна част от емоционалното ни израстване и пътя към ресурсите, за да изградим любов с бъдеще, а не само настояще. Всичко започва с качеството ти на живот и отношението ти към теб. Желая ти любов, в която влизаш, не заради скука или липса на избор, а въпреки всичко друго, което ти дава животът.

Ще пиша пак на 3 март. Този път за българското самочувствие или липса на такова.

М

Хората понякога се опитваме да глътнем по-голям залък, отколкото можем и като празничната еуфория изветрее, се отказваме от плановете си. Затова ще ти предложа три лесни стъпки, за да дефинираш ефективно своите цели за 2019 г. и да ги постигнеш.

Представи, че си кондиционен инструктор и имаш нов клиент. Какво ще направиш, ако искаш да постигне дълготрайни резултати без да се контузи или да намрази спорта?

Първо, тренировъчният му режим трябва да отговаря на нивото му. По същия начин е и с целите. Може да съобразиш, че ако пресилиш в началото, има опасност да се претовариш и да се откажеш.  Тайната на дългосрочните резултатите е постоянството през целия път, а не спринт първите 100 метра.

Второ, трябва да следиш дисциплината му, да му обръщаш внимание, че се променя не само външно, но и като воля и навици, да му звъннеш, ако изтърве тренировка. Същото е и с целите. Човек се държи като такъв, какъвто вярва, че е, а вярва, че е такъв, като каквито възприема действията си. Затова първата стъпка е да натрупаш обем правилни действия в период от време – от няколко месеца до половин година. След това пътят към целта е почти по инерция.

Трето, представи си, че на клиента се отдава да тренира ръце, но краката му вървят бавно. Затова иска да тренира само ръце. Ако допуснеш това, ще е с големи ръце и крака като клечки. Така и ако не преследваш целите си, влизайки в зоната на дискомфорт, ще се „изродиш“ от зоните на комфорт, които имаш.

Това, което предлагам по-горе работи за повечето хора и за да проработи реално, давам три приложими съвета.

1.Не започвай с грамадна цел. 

Първата ти задача е не постигане на целта, а генериране на постоянна скорост, която комфортно можеш да поддържаш по пътя си към целта. Да кажем, че искаш да отслабнеш с 5 килограма. Смъкни целта на половина, нека са 2 килограма, но ги задръж. Да кажем, че искаш да научиш английски. Не е нужно да покриеш две или три нива в година, може да е едно, но 5 дни седмично учи по 5 нови думи. Малки, но постоянни и упорити промени в дългосрочен план ще те заведат по-далеч от напъни, които не могат да бъдат поддържани дългосрочно.

2.Води си ежедневна таблица.

Не е достатъчно да хванеш момент на висока мотивация. Трябва  да намериш начин, когато мотивацията се е изчерпала и пак караш по-старому, отново да се върнеш в играта. Този начин е повторението, защото хората сме инерционни същества. Води си таблица с две колони. Измервай дните, в които се движиш към целта и дните, които не го правиш. Това сменя перспективата. Не е битка, а война. Виж нагледно как се справяш с пътя към целта си и се амбицирай, ако видиш, че си назад с резултата. Води си таблица поне 4 месеца.

3.Разреши си да се орезилиш

Не се асоциирай с образ, който трябва да проектираш на останалите, а с процес на израстване посредством целево взаимодействие със света. Не се тревожи, че понякога ще си с усет, че се резилиш. Приеми, че усетът за срам и несигурност е нещо, през което много вероятно ще минеш, защото за да се учиш от грешките си, първо трябва и да ги направиш. Когато приемеш това, ще имаш свободата да се забавляваш, докато се резилиш и ще видиш, че не е чак толкова страшно. Какво е най-лошото, което може да се случи?  Да те изгонят в пещера извън населеното ти място?

Повечето хора са твърде заети със себе си и притесненията си те да не се окепазят, та да обърнат повече от прелитащо внимание на грешките ти, докато ги правиш. От друга страна, когато извлечеш дивидентите от грешките си, изведнъж ще се окаже, че се обръщат доста повече погледи след теб – не, че има особено значение. Грешките са мостове, по които положителният идеал, които имаш за себе ще завземе реалния свят. А и както има хора, които, като сгрешиш ще размахат пръст, така има и много хора, които ще се усмихнат и ще ти подадат ръка. Все пак всички постоянно минаваме през това, освен най-страхливите, криещи се в черупка от „правилност“ и бездействие.

Преговор

Създай положителна инерция на промяна към целта. Започни по-леко. Води си таблица и дори да загубиш дисциплина за малко, не се предавай, а се върни в играта. И да не ти пука дали първоначално ставаш за смях. За да израснеш е необходимо да правиш грешки.

Януари ще си почина от писане, но февруари ще напиша нещо свежо за празника на бозата.

Междувременно, грешете, учете се и в процеса се веселете, постигайки своите цели.

Успех!

М

Дори безобидните спомени могат да са магия. Посредством тази статия ще вникнеш в тънкостите на тази магия, за да промениш поне една сюжетна линия в живота си към по-добро.

От някои спомени поникват вярвания, които растат с нас, но не помъдряват с нас. Затова в първата част на статията ще се научиш да редактираш спомени, за да са адекватни към настоящия ти жизнен опит. Във втората ще се научиш да режисираш бъдещето си, осъзнавайки настоящето като вектор от бъдещи спомени с посока постигане на мечтите. В третата ще осъзнаеш нещо за спомените, което ще ти даде още пространство за ръст.

Редактирай спомените

Спомените са като градина с красиви цветя, повехнали цветя и плевели, като не всеки бодлив спомен е лош и не всеки красив спомен е жив. Наша отговорност е да опознаем тази градина и да я облагородим. Нека и затова сега да разберем какво са и не са спомените.

Паметта не е торба, в която събираме обективни факти, а няколко торби, в които събираме парченца от пъзел, оцветени в тълкуването ни какво се е случило. За да си спомним, пренареждаме пъзела отново, правейки несъзнателни допускания на мястото на липсващите парченца. За да разберем настоящето, съзнателно или не, сверяваме с парченцата от пъзелите, които имаме. За да си представим бъдещето търсим подходящи парченца, с които да сглобим възможните бъдещи картини. Затова и бъдещето ни е ограничено от това с какви и с колко парченца разполагаме – не можем да изберем картини, които не можем да си представим. Не можем да направим избор, за който не знаем, че съществува.

Същевременно паметта не е перфектна. По-скоро е променлива перспектива. Двама души могат да помнят различно една и съща ситуация и с това тя да има коренно различен ефект върху живота им. Паметта може да бъде излъгана. Знаеш ли, че в САЩ може да осъдиш терапевт за седем-цифрена сума, защото е посадил лъже-спомени (виж)? Дори и когато паметта е изцяло вярна, решенията, които дава, може да са неадекватни за света, в който вече живеем.

Затова и в тази статия ще гледаме на спомените като на невидим житейски коловоз. Целта – да го насочиш към най-желаната дестинация, като по пътя може да разбереш, че някои убеждения и реакции, които имаш в момента са ненужно ограничени спрямо потенциала ти. За постигането на тази цел използвай различните техники по-долу.

Техника: Същност вместо форма

Използвай тази техника, за да управляваш спомени, които са дразнещи за егото и в които привидно дразнителят са действията на друг човек спрямо теб. Една от идеите с широко приложение в НЛП е, че има силна връзка между това как си спомняме или представяме нещо и отношението ни/емоциите ни към него.

Сет Майерс предлага, ако нарцис злобее срещу нас, да усетим, че се държи като дете и да си го представим като такова. Използвай точно тази техника. На колко годинки е поведението на човека, засегнал те? Използвайки отново дарбата на фантазията си и представяйки си насрещния човек като дете, чуй какво ти казва. Какво е скритото съобщение под думите: „Искам важност!“, „Искам внимание!“ или друго?

Заемам още от НЛП, за да направим и още един мисловен фокус. Представи си киносалон. Седиш в него. И същевременно се наблюдаваш от стаичката за прожекции. Върви редактиран филм със спомена, в който дете ти казва, „Искам….!“. Гледаш реакциите си на филма. Може би са малко странни. Сега разгледай спокойно само спомена за реакцията си на реакциите ти. Това е актуално. Филмът вече е минало и можеш да подметнеш лентата далеч назад. Запомни новата си реакция на спокоен страничен наблюдател.

Техника: Втора и трета позиция

Ще използваш разновидност на техника, която в НЛП се приписва на Уолт Дисни, но която вярвам е много по-стара от него. Приложи я върху спомени, в които с някого взаимно сте си вгорчили живота. Представи си спомена, но през очите на другия човек, а после и през очите на страничен наблюдател. Равнината, съдържаща тези три точки е приближение за ситуацията такава каквато наистина е била.

Техника: Момент на израстване

Кажи името си и сега го помести в многоточието „Красивият живот на …“. Това е заглавието на филм. Представи си как много хора го гледат. Всичко е перфектно, всеки ден, всяка секунда. Никакво съпротивление, никакви пречки. Кой би го издържал? Дори някой може да протестира и да си иска парите за билетчето.

Във всяка мотивираща история има момент на конфликт, на екзистенциална несигурност, кулминация и развръзка, в която побеждава несломимият човешкия дух. Всяка болка, всеки тежък спомен е възможност, когато някой гледа живота ти, тук или горе, да види тази победа на човешкия дух и да си каже: „Хей, това е филм,  а не онзи претенциозен сироп ‚Красивият живот на…‘“.

Затова, ако имаш наистина тежки спомени, те са и моментът в твоя житейски филм, в който дори без да го осъзнаваш, ти се дава възможност да превъзмогнеш обстоятелствата и с това да надрастнеш себе си. Това и ще доведе до последващите все по-щастливи и по-щастливи епизоди на филма, защото силният дух е като стомана – и двете се каляват. Погледни спомените като кратък кадър от филм за силен човек, кадър, след който започва да се проявява истинската и необятна сила на характера на главния герой.

Достатъчно сме се занимавали с документални филми. Нека направим нещо насочено към бъдещето.

Режисирай бъдещето

Не ходи към бъдещето с дупето напред. Погледни къде трябва да стигнеш, откъде трябва да заобиколиш, на кой светофар трябва да изчакаш. Прекарай мисловно пътя през главата си и тръгни.

Техника: спомени от бъдещето

Как би се удивило детето, което бе ти, ако можеше да те види сега. И как може да се удивиш, като погледнеш в бъдещето, в което постигна твоя голяма мечта. Как изглеждаш? Къде си? Какво правиш? Как се чувстваш? Задръж върху картините и усетите, породени от това бъдеще.

Започни леко да връщаш погледа си обратно насам и в подсъзнанието ти може да се появи низ от картини. Разгледай ги в детайл. Какво правиш? Нещо по-различно от досега? Може би нещо, което почваш да правиш от днес. Когато превърнеш тези снимки в реални спомени, снимка след снимка, ден след ден, един ден, ще си спомниш с усмивка точно тези бъдещи спомени, които виждаш сега, защото хората се усмихват, когато сбъднат мечта.

В живота са заложени различни сюжетни линии, но само някои от тях се сбъдват. През някои от тях минаваме независимо какво правим, а другите са резултат от нашите действия. Когато няма крайна точка, подсъзнанието, рисува жизнения вектор само на база предишните точки от опит. Тоест, ако в  подсъзнанието отсъстват ясни картини на бъдещето, векторът на живота е в голяма степен лъч с проекции от миналото. Когато обаче позволим на подсъзнанието да има краен образ къде отиваме и изтеглим обратно към настоящето снимките с действията ни, съградили пътя натам, в живота ни се появява втора линия на магнетизъм, пропорционален на действията ни.

Представяй си реално снимките с твоите действия, насочени към сбъдване на мечтите ти. Може би понякога ще ти е лесно, а понякога може да е трудно. Затова виж и усети как дори да е трудно се справяш и продължаваш. Усети как енергията към мечтите те фокусира и дърпа напред. Редовно си повтаряй тези образи и усети как в моменти на колебание, правиш правилното действие и колко добре се чувстваш от това. Придвижваш се кадър напред в сюжетната линия на мечтите ти. Това е повод за радост и гордост.

Техника: втори шанс

Любим цитат от „Човек в търсене на смисъл“ на Виктор Франкл:

Живей сякаш живееш за втори път и сякаш първия път си действал толкова погрешно колкото се канеше да действаш сега.

Представи си спомените ти от тук до края на живота ти, ако го живееш така, както го живееш сега. Представи си ги като вълна в космоса, която минава от галактика в галактика и от вселена във вселена. Вълна, която идва от някъде и се повтаря през теб в безброй други вселени. Позволи си да промениш тази вълна, а не само да предаваш безгласно напред, защото тя е всичко, което ще остане от теб и от теб зависи дали ще е просто сив прах или най-красивите пъстри и ярки цветове, които пронизват като стрела космическото пространство.

В момента, четейки тези редове, имаш втори шанс да се събудиш и да избереш низ от очаквани спомени, който да разплетеш и прекроиш, а с това и всички други бъдещи спомени. Ще бъдеш ли предавател без собствена воля или ще станеш палавниче, играещо „развален телефон“ с грейнала на лицето детска усмивка.

Ползвай правилно хубавите спомени

Хубавите спомени могат да ни припомнят кои сме и колко стойностни сме, да ни дадат упование в моментите на най-голяма слабост и смисъл да продължим да се борим. Те обаче, ако сме престанали да вярваме в бъдещето и в себе си, могат да се превърнат в затвор от слабост, съжаление и слепота за безброй нови възможности. Съхранявай нежно всички красиви спомени, но знай, че са спомените само на част от теб, с която се отъждествяваш. В теб има и толкова много други части, всяка със своя потенциал да открие редица нови перспективи и да реализира редица нови възможности.

ещата, които са ни радвали, хората, които сме обичали, нещата, които са ни карали да се чувстваме горди, това са силни, хубави чувства. И често точно споменът за тези чувства ни кара да се обърнем назад със замечтан поглед, а не фактическите обстоятелства. Те, същите обстоятелства, може би не биха породили същите чувства, ако бяха закъснели дори с година. Довери се на живота и не се опитвай да го оковеш неподвижен. Погали нежно миналото и тръгни с усмивка и леки стъпки по пътя към бъдещето.

Заключителни думи

Спомените са като буркани, наредени в шкафа за епизодична памет. Стъклото са фактите, съдържанието – консервираните емоции и чувства, етикетите – отношението (оценката), която им даваме. С какво съдържание пълним буркана и какви етикети слагаме в повечето случаи зависи от нас. Можем да пресипем в по-малък или по-голям буркан, да сменим етикета, да променим съдържанието. Може обаче и да имаме по-здравословна диета, наблягайки на свежи плодове и зеленчуци. Използвайки техниките в тази статия можеш да направиш точно това – да разчистиш старите буркани, за да освободиш още място за свежест в живота си.

Следващата ми статия ще е на 17 ноември.

До скоро,

М

Човешкото съзнание е като гора, в която някой някога е посадил дървета – някои, от които бурите ще прекършат, а мислите – като крехки листа, докосващи слънчевата светлина само когато се спуска точно там, където висят.

Искаш ли да се вслушаш в шума на мислите и да отгатнеш от кои дървета са или пък да посадиш дървета с пъстри листа? Ако да, ела в следващите редове.

Нарисувай гора.

Кога за последно рисува? Вземи  голям лист и пъстри моливи. Когато има мисъл, която харесваш, нарисувай я като листенце. Когато имаш подобна хубава мисъл, нарисувай друго листенце до първото листенце и така, докато нарисуваш корона на дърво. Изследвай короната. Разгледай клонките от преживявания в спомените и очакванията ти. Разгледай ствола от вярвания. Колкото по-надолу върви, толкова по-силни стават те и така чак до корените в подсъзнанието. И отново погледни листата. Докосни ги. Допирът с тях поражда приятен усет. Почувствай в коя емоция прераства.

Направи същото и с мислите, които не ти допадат, но без да се насилваш. После усети как есенният вятър леко ги отнася. Остава само едно голо дърво от минали преживявания, очаквания и вярвания – пораснало от въображението и паметта ти.

Така, вместо да бягаш от някои листа или да съзерцаваш вече увехнали такива, лека по-лека ще нарисуваш гора със своите по-светли и по-тъмни кътчета, която е вътре в теб и под която лежат магични съкровища. Може би дори вече ти е любопитно как повърхността на съзнанието ти ще се отпечата на бял лист като гора, дървета и листа?

Нарисувай какво има под, над, около и в гората.

Колко красива е гората, когато наоколо има кристално чисти планински езера и ромолящи поточета, когато хората, които допускаш вътре я облагородяват с фиданки от здравословни убеждения. И обратното, представи си каква гора расте над уморено съзнание и напрегнати нерви. Колко ще е чиста, ако из нея бродят хора, изхвърлящи грозни емоции и вярвания? И може би около гората има бодлив плет и порта, ключът от която държиш ти.

В гората има отъпкани пътеки. И понякога няма зряла логика, защо ходиш по тези пътеки освен, че са отъпкани – първо от объркано дете, после от юноша, следващ едва видните стъпчици в тревата. И така докато не се появи пътека, по която още продължаваш да минаваш. И може би част от тези пътеки водят към дърветата, които не дават нито завет, нито плод, а други едва видни пътеки те подканват към скришни кътчета в гората, в които растат магични дървета с вълшебни мисли, изпълващи те с нова сила.

Нарисувай всичко това. Почвата, хората, пътеките. Виж нагледно какво обгражда и поражда мислите ти, какво води към тях и какви емоции пораждат, като ги докоснеш.

Картината се променя, променяйки живота ти.

С промените в живота ти, ще се променя и картината, ще се появяват нови пътеки и нови дървета, а други ще потъват в растителност. Някои дървета дори ще бъдат съборени от бури. Не спирай да рисуваш, защото първо картината ще отразява съзнанието и живота ти, но с времето ще се случи обратното – животът ще се превърне в отражение на картината.

Рисувай и съзерцавай.

Рисувай къде си в даден момент. Как стигна там? До кое дърво си. От какви убеждения са корените му? Каква е почвата под него? И после отново погледни цялата гора.

Може да видиш, как държиш щастливо листо или тревожно листо, но това е просто листо от цялата картина и то е паднало от едно от многото дървета, към които води една от многото пътеки. И когато прецениш, можеш да го пуснеш и да отидеш до друго дърво и да съзерцаваш друго листо по твоя воля. Опознаваш все по-добре пътеките на съзнанието си и скоро целево ще създаваш нови. Засега просто съзерцавай дърветата с любопитство и любов към себе си. Приеми ги такива каквито са и ако е нужно, добави още някое клонче или листо в картината си. Има време да засадиш много нови дървета по твой избор. Сега виж тези такива, каквито са, защото дори дърветата не са вечни.

И ако искаш, виж себе си отстрани, как гледаш дърво или дори едно листо, може би залепяйки го за носа си. И може би погледнато отстрани дори е малко смешно. Човешко е.

Живот и здраве, следващата ми статия ще е на 06 октомври. Дотогава рисувай и съзерцавай с усмивка или поне без да се цупиш. Превърни мислите в горски пейзаж, който гледаш отстрани.

Успех и до след месец!

М

Исках да пратя букет преди две седмици и съвсем естествено започнах да забелязвам всички, които носеха цветя: нескопосано момче на около 20 години с бяла риза и черни панталони, което стискаше бяла роза, издокаран арабин с жълта роза и така, докато стигнах до цветарския магазин.

Цветята имат своята история, тайни, надежди, спомени. Не ценя особено цветята. За сметка на това обожавам как жените им се радват. Също така се радвам, че не си подаряваме бодили. Макар че понякога сме по-подлички и не само си ги подаряваме, а подмолно се замерваме по гърба като пишлемета в голямо междучасие.

Преди години чух Ошо да казва, че често обичаме като просяци за любов. Тази мисъл остана с мен. Скоро попаднах на подобни мисли от Абрахам Тверски, който разказва за „рибната любов“. Прекрасна макар и едностранна притча. За тези от вас, които тепърва ще учат английски, прилагам превод на част от нея под оригинала.

– Млади човече, защо ядеш тази риба?

– Защото обичам риба! – казва младият човек.

– О, ти обичаш рибата и затова я извади от водата и я уби, и я свари.

– Не ми казвай, че обичаш рибата. Обичаш себе си. И защото рибата ти е вкусна, затова я извади от водата и я уби, и сготви.

Толкова много от любовта е „рибна любов“. И така млада двойка, момче и момиче, се влюбват. Какво означава това? Това означава, че той е видял в това момиче някой, който е усетил, че може да задоволи всичките му физически и емоционални нужди…

Всеки от тях се е грижил за посрещането на собствените си нужди.

От друга страна човек не може и да игнорира собствените си нужди, защото повечето хора без любов повяхват и в крайна сметка, ако ти не се грижиш за емоционалното си оцеляване, то кой? Господ не те е сложил на тази земя, за да се превърнеш в пустинен кактус.

Затова и ще споделя някои наблюдения, които може да са ти интересни, макар че сигурно и ти забелязваш същите очевидни неща.

Пияни и лъжещи се

Опиянен или опиянена от любовния еликсир, освен ако не си препатил или препатила, си като пияно шимпанзе, което трябва да приземи пътнически самолет. Кръстиш се и се надяваш да не си дръпнал или дръпнала късата клечка, но с времето нещата си идват по местата.

Преди години се запознах с разработка на двама руснаци, наречена „Бойно НЛП“. Едно от интересните приложения бе деконструкция на убеждения. Упражнението изпълниха с дама, която подложи на изпитание любовта на благоверния си. На пръв поглед упражнението изглеждаше глуповато. Нещо от рода на:

– Миша защо ти звъни често?

– Защото ме обича!

– А не е ли защото е контролиращ ревнивец?

На втори прочит обаче е много хубаво за нормалните хора, защото в конкретни точки пробива мъглата от захарен памук и осъзнаваме, че понякога и най-прекрасната девойка може да пусне газ, а принцът на бял кон да има пърхот. Може и да не, но за по-емоционалните хора едно ниво на заблуда породено от емоциите е възможно. Понякога и е необходимо, за да се доближим един до друг и да си дадем шанс за истинско доверие и емоционална близост.

Има мисъл на Марк Твен, че колкото повече научава за хората, толкова повече започва да харесва кучето си. И понякога и ние може да се почувстваме така, ако не сме осъзнавали колко различни сме като хора и ако сме имали очакванията, че някой е на тази планета заради нас и нашето щастие. Това прикрито сърдене е незряло, освен ако човекът, към когото сме имали чувства не ни е лъгал в очите или не ни е действал зад гърба, в който случай ядът е оправдан, но пак не е оптималното решение – създава бръчки и краде усмивки. А, чуй, никой няма право да те лишава от усмивката ти.

Когато човек няма нужда да получава любов от обекта X, защото може да получи и от обекта Y. Когато обектът X не служи като лост, с който да повдигнем самооценката си. Когато сме балансирани, а не любители на драмата и сополите. Тогава можем да приемем спокойно, че всичко е било урок на път към нещо по-хубаво. Да, но много хора са с ниско самочувствие, изначално мързеливи и неуверени и съмняващи се в доброто намерение на живота за тях и оттам съзнателно или не, понякога складират развалена риба в хладилника си, което само води до душевно разстройство.

Самочувствие

Малко са хората със зряло самочувствие и истинско доверие в живота. Много по-често виждам такива с детински нарцисизъм, свръхкомпенсации, избиващи в позьорство или ниско чело и висока наглост. Един от най-естествените и същевременно полезни начини да вдигнем самочувствието си е да увеличаваме капацитета си – финансово, умствено, емоционално, етически, физически. Тогава и основата за по-пълноценна, красива, спокойна и истинска любов се доизгражда, защото в много по-малка степен неосъзнато ще оставяме егото ни да е зависимо от другия човек и да създава изкривявания в емоциите ни.

А точно тези изкривявания в преценката ни са породени поне в част от егото, когато то е незряло, наранено или изкривено по една или друга причина. Съответно в последствие и могат да доведат до значителни разочарования, а дори и озлобяване. Дори черните емоции да имат предпазни функции и да помагат да се постигне бързо и що годе безболезнено емоционална дистанция, в дългосрочен план те не ни дават възможност да погледнем обективно и себе си, и преценката си, и нуждите си, и кривините си, и да намерим разумно решение на урока, който животът ни е преподал.

Затова и е важно, когато животът дава възможност да рестартираме, както казва Едит Пиаф да не съжаляваме за нищо, което е станало и от днес денят ни да започва с нас. Да си върнем центъра. Важно е обаче да не се подвеждаме и по глупости. Има жени, които в моменти на несигурност почват да се опитват да се харесат на мъжката аудитория по начин, който ще отблъсне реално част от по-стойностните мъже, както и мъже, които започват да се правят на нещо, което не са. Не е нужно цялата екзистенция да се описва от чалга клип и не е единственият начин да се харесаш на мъж, показвайки прелести или пък на жена, показвайки „мачизмо“. Когато се развиваме е редно да се развиваме спрямо себе си, същността си, реалните си нужди и мечти, а не спрямо някакви криворазбрани обществени очаквания.

Действие

Имам доста голям кръг от познанства, при които често чувам „….са кретени“. Съответно жените казват, че мъжете са кретени, а мъжете, че жените са идиоти. Масово и хората, които го казват май са с мнението, че са се сблъскали с представителна извадка от мъже или жени.

Ако направя футболен отбор от познатите си, мога да ги подбера така, че един от единадесетте да е бил с повече жени от останалите десет накуп. И това е стандартна статистика. Има една шепа мъже, които имат несъразмерно по-голям досег до женско внимание, или до пари, или до… Същото се отнася и за жените, макар че ми се струва, а и е логично, там да няма чак такива крайни стойности като при мъжете.

Допълнително, както е казал, ако се не лъжа, Фройд, няма как да видим това, което не съществува в подсъзнанието ни. Масово хората избират едни и същи кози или козели и подминават читавото. Самата идея, че няма къде да се намери щастието е по-скоро мързел и умора, отколкото истина. В любовта обаче понякога хората са уморени, обезкуражени и когато човекът насреща не е това, което се очаква да е, се стига до агресия. Много по-смисленият вариант за силни и зрели хора е всеки да тръгне по пътя си културно. Друг е въпросът, че силните и зрели хора не са даденост.

Ако си взел

Всъщност песента е „Ако си дал.“ Много хора обаче не водят правилно тефтера кой какво дал и кой какво взел и някак си се считат за изначално заслужили да получават нещо стойностно, а ако не го получат, „гроздето е кисело“. Като известния лаф коя жена е к*рва. Тази, която спи с другите, но не и с теб. А това, че съответният съдник няма какво да даде насреща освен претенциите си, означава, че доживот ще си остане с тях и съденето си. Това се отнася и за жените.

 

И тук отново се връщам към точката, че човек трябва да се развива всячески, но особено като емоции и дух, за да може и да даде, и да получи в личен план.

Другата страна на монетата

Някои хора, особено жени, пък зависват да се грижат за всякакви нехранимайковци и не си искат тяхната порция внимание, грижа и спокойствие и това също е огромна грешка, защото тогава те се превръщат в рибата. А рибата не мирише добре. Понякога дори мирише на фалш.

Редно е хората да са искрени и да имат някакво поне базово ниво на етика и търпение. Лошото е, че масово не сме искрени нито един с друг, нито със себе си, особено опре ли до силни емоции. Мисля, че искреността и вярата в живота са единственият път напред. Иначе, защо му е на живота да вярва в теб?

Епилог

Можеш да изпитваш „рибна любов“. Можеш да обичаш грижовно. Можеш много неща, но тези които са житейски стабилни са тези, в които везните са в баланс. Нито любов, нито приятелство ще издържи, ако единият дава в пъти повече от другия. Ако издържа при явен дисбаланс, явно е нездравословно поне за единия от двамата участници, а може би и за двамата. И както се казва, не е виновно кучето, че яде баницата. Затова и си мисля, че понякога сърденето от „просяците за любов“, за което Ошо бе споменал, е изцяло излишно.

Ако си преценил или преценила правилно човека насреща и има хубави черти, то не е нужно да го омажеш в катран, ако нещата не са се получили, по-скоро трябва да се усмихнеш, да си дадеш поне известно време плътна дистанция, да инвестираш в себе си и да видиш какво има животът за теб на следващата спирка от пътешествието ти. Вероятно ще е нещо по-добро, ако се развиваш.

М

Да си мислиш, че се обичаш, а де се окаже, че се употребяваш. Да не се обичаш и да изчистят пода с теб. Има огромно пространство между това да си спретнеш порно моноспектакъл или да се превърнеш в парцал, но много ги влекат точно тези две крайности. Ще говорим за пространството между тях, защото там е здравословното и истинското.

Хората сме стадни. Искаме да се сгушим в стадото, да се покатерим на върха на някоя елха. Тоест, имаме напъни да сме звезда на върха стадната пирамида. И в цялата тази интеракция буквално от момента, в който сме фъстъчета, стадото или ни приема, или отхвърля, или подбутва към върха или надолу и това рефлектира върху маймуна, който обитава подсъзнанието ни и за когото взаимоотношенията със стадото определят колко банани ще получи и дали въобще ще получи банани, демек дали ще го бъде. И оттам насетне:

• или се появяват свръхкомпенсации, който обричат човек на самота и емоционална слепота за собствените му гърбици,
• или ниско самочувствие, което води до това, че хора, които и за чеп за зеле не стават се опитват да ти се покатерят на главата,
• или пък осъзнаваме, че ако искаме да получим и да се поучим от другите, то не можем да изграждаме непрогледни стени от его около нас, но и не можем да допускаме всеки да се разхожда из личното ни пространство и да лепи всякакви етикетчета за нас без да сме дали разрешение.

Човек, който твърди, че се обича и същевременно или съди болшинството хора, или ги гледа втренчено, за да види дали ще го/я погалят или шляпнат зад тила, всъщност не се обича. И докато за втората категория хора това е по-ясно, за първата, а именно тези с някакво ниво щитове от самовлюбеност, това е неясно. Обичат илюзорен образ на себе си на някаква красива, успяла, умна, духовно възвишена, знаеща, можеща, уникална биологична единица. Да де, но ако не ги треска здрава шизофрения и връзката с космоса не е по-силна от връзката с тази планета, няма такова положение, което да води до щастлив край. Маймуната в нас си иска бананите и да е гушкана, пък ти ако ще бъди по-по-най. И докато човек не осъзнае, че я има тази маймуна, вероятно въшлива, миризлива, изпосталяла и вкисната, то тази обич към идеалният ни и прекрасен образ ще ни лиши от възможността да бъдем прегърнати, приети и оценени точно в този си маймунски вид.

Хората, които от друга страна се кокорят на публиката и се чудят с колко къса пола трябва да са, за да им бъде изръкопляскано, колко трябва да са мили, за да получат бонбон, колко да се перфектни, в по-голяма степен осъзнават, че ако човек се обича, не се поставя под другите и това понякога и им удря самооценката. Маймуната в нас не само иска да е част от стадото, но и не иска само тя да пощи, а и иска и тя да бъде пощена. Дали си го признаваме или не поради някакъв морален снобизъм, но обичта към нас иска и ниво егоизъм. Това може би го пиша за десети път.

Двете категории, които описах горе не винаги са разделени. Напротив, често преливат в един и същи човек от контекст в контекст. В тях няма баланс и няма обич насочена към нас такива каквито сме – комбинация от всичко най-хубаво и най-лошо на тази планета.

Как да обичаме себе си пълноценно?

1.     Познавайки се

Как да се обичаме без да знаем кои сме или пък за какво да се обичаме?

Представи си човек, когото наистина обичаш. Сети се как се усмихва. Не искаш ли да се усмихнеш, да помахаш, дори да прегърнеш този човек. А сега си представи кукла манекен. Искаш ли да се усмихнеш?

Представи си как непознат човек проявява грижа или хумор, или…Искаш ли да се усмихнеш? А сега си представи как този човек стои като пън. Искаш ли да се усмихнеш?

Можеш да си пуснеш тази песен, докато четеш следващите редове:

Ако ти изглежда странно Дони какви ги върши край тази кукла, не избързвай да сочиш с пръстче. Без да го осъзнаваш може да си на същото дередже.

Дори когато се видим в огледалото, не се виждаме реално така, както ни виждат другите, дори когато чуваме гласа си, докато говорим, не го чуваме така, както го чуват другите. Какво остава за личността ни? Какво виждаме от нея обективно?

Трябва да имаш честност със себе си не само на рационално ниво, но и на емоционално ниво и да имаш смелостта да видиш и по-тъпите си странни и тези, които могат да дразнят другите хора, които могат да са под средното ниво. Трябва да имаш и смелостта да си признаеш в кои отношения другите могат да са по-добри от теб. И обратното в кои отношения си наистина на ниво, по-напред от останалите. Кои твои действия харесваш, кои не, кои те объркват? Това вече не е манекен, а реален човек – човек, за когото можеш да се грижиш.

2.     Грижейки се повече за себе си

Ще започна с цитат от „Малкият Принц“:

Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

Много от нас искаме да се обичаме като някаква измежду много рози на база това какви си въобразяваме, че сме или какви сме, а не въз основа на това как се грижим за себе си. Хайде да уважим братството между народите, учейки думичка на английски всеки ден: Bullshit!!! Демек, пълни глупости. Всичко започва с безусловната ти грижа за теб. Без да се грижиш за себе си, ти нямаш инвестиция в себе си, в живота си.

3.     Виждайки как израстваме и се променяме към хубаво

Колкото повече се грижим за себе си, толкова повече ще започваме да забелязваме резултати. Ако погледна последните 10 години – научих толкова много нови неща, толкова се промених към хубаво. Как да не си се радвам? Чак ми иде да се прегърна сега. Чакай, че набиват сълзи от вълнение ?. Когато фокусираме върху хубавите промени в нас, не само, че си даваме заслуженото уважение за промените в нас, но и се научаваме, че не сме нещастна, пълничка, клюмнала точица на листа на живота, а вектор, който сочи нагоре.

4.     Разрешавайки на хората да не ни харесват без да им се сърдим или да ги принизяваме

В много от нас дори без да го осъзнаваме вътрешният маймун може да е сърдит, че не е гушкан и пощен, но трябва да дадем право на хората да не ни харесват. Да не би ние да харесваме всички хора?

Освен това няма общ стандарт за хубост – външна или вътрешна. Майка ми ми е казвала, че е имала състудентка африканка, която била грациозна като пантера – невероятно хубава жена и всички жени откровено и се възхищавали. Та стои тази красавица сама на първи ред. В другия край свръхпълна африканка, а край нея се наредили всички африканци и който седне зад нея го бодат с вилица, за да се махне и някой друг да седне. Тези, които имат познати от Африка вероятно осъзнават, че там се ценят по-природни форми. Това момиче, което е шашвало белите жени с хубостта си, не е било отразено от африканците. Със сигурност пък, ако африканската сексбомба се разходи из някоя страна, където се ценят по-кльощави девойки, тя ще се чуди мъжете защо не я отразяват. Често няма единен стандарт дори в това, което ни изглежда очевидно! Затова и вместо да искаме всички да ни харесват нека се ориентираме на кой стандарт отговаряме. Надали Мис Венецуела би спечелила конкурса Мис Ирак и обратното. Ако се окаже, че сме отишли на грешния конкурс, по-скоро е редно да се разсмеем вместо да се сърдим или депресираме. И вече в последствие е редно да отидем на правилния конкурс.

5.     Имайки чувство за хумор

Бих казал, че сме маймуни, които Господ е облагородил с една клетка от себе си. И тази клетка обича, взема етични решения, твори, представя си по-хубав и мирен свят…

 

Твърде много се отъждествяваме с тази клетка обаче, игнорирайки всичките програми, които сме наследили от нашите опашати праотци, които ако погледнеш през една по-романтична призма или трябва да се депресираш доживотно или трябва да се разсмееш. Бих предпочел второто. Осъзнай, че гръбнакът ти завършва с опашна кост. Същото се отнася и за останалите хора.

6.     Имаш право да те обичат така, както обичаш.

Ако си от хората, които повече ги бива в това да обичат, отколкото да се обичат, забележи съвсем откровено, че хората, които обичаш далеч не са перфектни, а просто са твоите хора –съответствате си на резките и ръбовете, пасвате си много хубаво на магариите.

В хората има огромен капацитет да се обичат и приемат неперфектни стига да си пасват. И тук въпросът не е в каква е стойността ти обективно, а каква е стойността ти за човека, с когото изграждате приятелство или семейство. За съжаление понякога хората се хващат с партньор, който няма капацитета да оцени 80% от личността им или още по-зле понякога не случват на родители, които да изградят адекватно самооценка у тях. И оттам насетне седни им обясни, че отношението, което са получили към тях не говори само за тях, а и за човека проявил това отношение.

Ако нямаш слабост и кривини, изтърваваш едно от най-големите удоволствия на света – да бъдеш приет или приета и с глупостите в поведението си и по-малкото пари, и повечето килограми, и по-малкото статус, и повечето ти странности. Изтърваваш възможността да изградиш силно семейство или приятелство на база на това как взаимно сте си помогнали да израснете. Същото се отнася и за отношението ти към теб. Отношението ти към слабостите ти е ключът да се обичаш. Лесно е да обичаш идеален образ на себе си, но това не е сладко.

Когато осъзнаеш, че си човек и е редно да се обичаш както обичаш останалите хора с техните си кривини и резки, тогава ще разбереш, че всъщност, когато си позволиш точно този вид обич, тогава ще си истински способен не само да обичаш себе си по-качествено, но и другите по-качествено и оттам да си обичан или обичана още по-силно.

7.     Използвай два вида обич

Целият дискурс около това как да се обичаме се върти около майчината топла безусловна обич. Бащата къде се загуби? В кръчмето с другите чичаци? Особено тези от нас, които са по-състезателни знаят, че е много лигава работа да караме само на гушкане – понякога си трябва и някой шамар, за да вдигнем максималната тежест, която можем, за да си стигнем максимума (виж 03:02 ?).

Приеми, че това да се обичаш не е само да обичаш себе си и със слабостите си, но и да обичаш всичко, което можеш да бъдеш. Това означава да изискваш от себе си, но не за да впечатлиш някого, а за да видиш колко още по-голям или голяма можеш да пораснеш.

Прояви честност и се грижи за себе си и обичта ще дойде! Ще дойде не като компенсаторен механизъм при липса на достатъчно обич отвън, а като баланс, единение със света и безкрайна свобода да си и да растеш.

М