Разни

Представи си, че животът ти е огледален образ на пет вълшебни царства. Между тях има мостове. Те гъмжат от търговци и царствата просперират или са потънали в кал от войнишки обувки и царствата тънат в тъга и гняв. Кои са петте царства и как определят щастието ни?

Заимствам някои идеи от позитивната психотерапия, НЛП, психоанализата и медитативните практики.

Щастието и царство: СЕТИВА

В царството на телесното има голям резервоар жизнена енергия и щастие, а според някои хора и мъдрост. Грижи се за тялото ти и то ще се отблагодари.

1. Вслушай се в тялото ти, когато негодува. Давай му време за почивка. В Япония има дума за смърт от преработване – „Кароши“. Има достатъчно възможности човек да оптимизира начина, по който действа тялото му с биохакерство вместо с два литра кафе и късметче, на което пише депресия, повишена обща тревожност и т.н.

2. Мисли за стойката си и дишането си. Една добра стойка, съчетана с коремно дишане може да подобри релаксацията ти и ерго да снижи нивата на стрес и невротичност. Ще се чувстваш много по-готино и ще вземаш по-трезви решения.

3. Подари движение на тялото си. Подари си една хубава, потна и яка тренировка. Това е страхотен начин да рестартираш съзнанието си, да подобриш общото си здраве и да зарадваш мозъка си с порция ендорфини.

4. Тренирай се на контрол на импулса. Например, аз вземам 5 минутни ледени душове. Не го препоръчвам на хора със здравословни проблеми. Познати постят по един ден седмично само на чай и плодове. Това е залегнало и в редица религиозни практики.

5. Следи храната си. Пий повече вода.

Това са само няколко простички съвета, които не са трудни за следване, а могат да увеличат щастието ти и продуктивността ти.

Щастието и царство: МИСЛИ

Според Алфред Адлер болшинството сме невротици с чувство за малоценност. Ако имаме балансирана психика, успехите ни ще намалят това чувство и ще развием увереност. В противен случай е възможно да развием комплекс за малоценност или за превъзходство.

Позитивните мисли са семената, от които покълва увереност още преди успехите да са факт. Ключово е да ги посеем на плодородна почва – нашата психика. Ако психиката ни не е достатъчно спокойна и не знаем кои са проблемните зони на подсъзнанието ни, то има опасност да се саботираме искайки да продадем на подсъзнанието ни вестник, в който не вярва. Корените на позитивното мислене са в моста към предишното царство – тялото. Нека като застраховка да работим с мускулна релаксация и така да подготвим почвата за положително мислене. Най-простото упражнение: по 5 минути всеки ден усещайте как водещата ръка натежава.

Също така добре е да разберем негативните ни мисли. Повечето от тях са вариации на няколко проблемни зони, които са отпечатани в подсъзнанието ни. Нека отбележим кои са тези зони. И кои са спусъците, които дърпат тези мисли. Ако например са негативни новини, то преставаме да четем вестници, в които фокусът е върху такива. Също така е редно да не позволяваме на негативна мисъл да цикли. Тревожете се добре, но един път. Повечето ни опасения и страхове са толкова далеч от реалността и съществуват само в главата ни.

1. Нещо, което научих от Ангел Лазаров от Института по НЛП. Всяка вечер преди сън си казвайте кои седем неща днес сте направили добре. Искате да насочите вниманието си към успехите си.

2. Всяка сутрин правете яки, енергични афирмации. Вижте Тони Робинс, когато прави афирмация цялата му физиолгия, глас, мимика, енергетика е в тон с афирмацията.

3. Ние сме просто хора. Чух руски психотерапевт, Елман Османов, да казва, че крайните позитивни афирмации не са за всяка уста. Могат да засилят истерична невроза („Аз съм велик. Другите са ми виновни.“). Редно е да знаем, че сме просто хора, но със здрава работа, вяра, пот и кеф можем да стигнем много далеч. С тази уговорка можем й да се съгласим да правим позитивни афирмации.

4. Позитивните мисли са позитивно формулирани. Най-добра практика е да избягвате частицата „не“ и лоши думички. Подсъзнанието има много беден речник и основно работи с картинки и усещания. Ако искаме нашата позитивна мисъл да стигне до подсъзнанието, тя трябва да е много простичка, ясна и хубава.

5. Вижте имате ли изгоди от негативните си мисли и помислете с какво да ги замените. Ако негативните ви мисли са свързани с травма, то е възможно тя да ви дава енергия или изгоди. Например, травма, избиваща в стаен гняв и набъбващ нарцисизъм съчетани с идеята, че другите са идиоти и картечен огън от мисли в това русло, може да даде някои работни успехи и е въпрос на осъзнатост да се види, че цената е липса на нормални, истински, искрени отношения с останалите представители на човешкия вид.

Щастието и царство: ДЕЙСТВИЕ

Действай. Не спирай да се развиваш. Всеки със своето си темпо. Стреми се да имаш постижения и си ги признавай. Отпразнувай ги. Радвай им се. Хубаво е човек да работи качествено, но не падай в капана на перфекционизма. Често просто е нужно да скочиш във водата след 3 месеца тренировки на сухо и това ще даде повече от още 3 години махане на ръце и крака на пясъка.

Корените на постиженията и действието са в моста към миналото царство – мисли. Вярвай. Имай доверие в себе си. Разбира се оценявайте реалистично рисковете, но не се подценявай и не си отрязвай крилата сам/а.

1. „Просто го направи.“
   

2. Ти можеш!

Щастието и царство: ОБКРЪЖЕНИЕ

„С какъвто се събереш, такъв ставаш.“ Избягвам хора, които са като черни радиостанции. Ние получаваме и отдаваме енергия на хората. Няма смисъл да сме с някого, който консистентно ни плюе в езерцето на мисловна чистота. Нека сме с хора, които ни дават енергия. Тук не става дума за хора, които ни гладят по косъма, а за хора, които са позитивни, които вярват в нас и ни поддържат.

1. Събери се с енергични, поддържащи, борбени хора.

2. Гледай интервюта и чети книги на такива хора.

Щастието и царство: СЪДБА

Съдба ли е или стечение на обстоятелствата? В това царство се случват неща, които са свързани двупосочно с предишните четири царства. И това е царство, което има високи стени, зад които е трудно да видим, но понякога можем да дочуем неща. Ако насотрим слух и попитаме вътрешният си глас, какво наистина ми трябва, за да съм щастлив/а? Много вероятно е да е гласът, който трябва да послушаме. Това не е глас, който се чува. Това е глас, който се усеща като щастие, като решителност, като енергия. И той е допирателен до траекторията на нашия житейски урок в този момент.

Успех!

Марин

Знаеш ли, че си хубава?

Да, хубава си! Преди около месец ми бе хвърлена ръкавица. На курс за „тренери“, на който признах, че стилът ми на презентиране е такъв, че трудно работя с женски аудитории, две курсистки ми казаха: „Поне напиши нещо. Ще е полезно.“ И така малко нелепо запретвам ръкави и пиша по тема монопол на женското блог пространство, а именно колко много жени не осъзнават, че са хубави.

Всичко, за което пиша вече е казано. Хубаво есе – не се знае дали е дело на Брад Пит. Реклама на Dove под надслов: „По-красива си, отколкото мислиш.“ И прекрасен цитат на Елеонор Рузвелт:

„Никой не може да те накара да се чувстваш втора ръка без твое съгласие.“

Позната. Стройна. Хубава. Неин колега от университета й казвал, че е дебела. Той самият – хърба. Писнало й. С усмивка му казала: „Щом има мъже като теб, трябва да има жени като мен.“ Не всички имат нейното ниво на самочувствие и хумор. Момичета се разболяват от множествена склероза вероятно поради нещастна любов. Жени стават парцали, защото са мачкани във връзки. Жени са на безумни диети, защото някой им казал, че са дебели, а те са 50 кила с мокри дрехи и флиртуват с анорексията. Поддават. Има една реплика от Роки Балбоа (2006). В нея Мартин казва на Мейсън: „Единственото уважение, което си заслужава в този проклет свят е самоуважението.“ И ако не запомните друго, то задръжте тази мисъл.

Хубостта започва от отношението ти към теб.

Интересувам се от спортна психология. Там особено активно се работи с предефиниране на личностната концепция. Ако човек няма идеята, че е победител, то този човек има слаба воля за победа. Същото е и с красотата. Виж се в огледалото. Ако си кажеш хубава съм, обичам тялото си, то тогава и ще усетиш нуждата да спортуваш с кеф и да направиш този гладък корем, който искаш. И това ще стане с лекота. Едно време спортувах много. И когато най-много се харесвах, най-много се грижих за себе си. Имах и период от няколко години, когато бях сянка на себе си. Може би дори и сянка не бях. Имах негативни мисли на талази – надебелях, пиех много, пуших. В една седмица скъсах два панталона на бизнес срещи при сядане. Ужас. После ми дойде акъла в главата. Бил е на ваканция нехранимайкото цели няколко години без да знам. По този повод нека ви кажа един виц:

Пътува човек в автобуса и си мисли: „Шефът – идиот. Съседът – тъпак.“ До него ангел господен записва усърдно и се чуди: „Защо все това си поръчват?“

Познавам момичета, които със смяната на отношението си към тях от пухкавички работливки станаха център на мъжко внимание. Както казва един майстор по бойни изкуства: „Победата се ражда в главата.“ Бих добавил красотата също.

Заслужаваш да си хубава

Има ли нужда да казвам повече? Спортувай, храни си интелигентно, ходи на козметик, купувай си дрехи на първо място заради теб самата. Искам да отидеш в залата за спорт или да си купиш тези прекрасни обувки, защото това си ти – твоята визия, твоето тяло. Ти си на лов за щастие заради теб самата. Имаш един живот и ако има прераждания, в другия може да си кенгуру. Сега ти е паднало. Позволи си, като случайно се погледнеш в някое огледало, да си си дала толкова внимание и грижа, че да ти се прииска да се усети едно небрежно нежно „мляс“ по повърхността на огледалото. А какво ти казват Пешо, Ицо, Цецо или леля ти, това си е техен проблем. Дай още едно мляс на огледалото. Не бъди стисната.

Добродетелност

Казвай хубави неща на приятелките си и на роднините си. Прави им комплименти за хубавите неща в тях.

На мъжа си или приятеля си не натяквай, че е олигофрен. Имах съседи като от италиански филм. Жената имаше лека форма на хистерия и за лека нощ деца правеше мъжа си на пет стотинки. Този човек, когато съм го виждал по улицата имаше вид все едно, че преди малко са го изкарали от центрофугата. Ние мъжете се борим да държим първенството по идиотия. Мили дами, не се опитвайте да ни отнемете първото място. Защо Ви е да го правите? Вместо това си позволете да бъдете хубави и заради вас самите, защото го заслужавате.

Поздрави,

Марин

Бе 2008-ма. Голяма зала до реката Маас. Съчетаваше доджо по Айкидо и няколко малки стаички, в които инструкторът живееше. Семинар по медитация. Говорим за прошката. Той каза, че прощава, защото обича себе си. Седем години по-късно осъзнах, че прошката е да разбереш света и с това да поемеш съдбата си в по-голяма част в свои ръце – знаейки, че нещата са такива, каквито са, миналото си е минало, а бъдещето чака да го прегърнеш.

Искам да простиш на себе си, човече.

Ти си човек. Не контролираш всичко и в теб има толкова неща и толкова ехо от периоди, за които дори не помниш, толкова чужди модели записани в теб, за които дори не знаеш. Недей да бъдеш в конфликт със себе си. Приеми се и с това ще започне промяната към съвсем друго качество на живот. Прости си, че си имала слабост. Прости си, че си бил идиот. И приеми миналото, за да може то нежно да си тръгне и да отпуши затлаченото време. Да отвори широко прозорецa към бъдещето. Вътре в главата ни често има съд: „Свръх аз“ срещу „То“. Караница между под-личности и роли, всякa от които има едно или друго разбиране за нашия живот. Каквото е било е било. И искам днес да си простиш за всичко, за което може някак си странно да осъзнаваш, че чувстваш вина. Прости си. Приеми се. Приеми слабостите си. Запретни ръкави и промени живота си. Такъв какъвто искаш да бъде.

Искам да простиш на другия.

Съзнанието ни е изпълнено от стотици чаши с вода. Някоя чиста. Някоя мръсна. И ние пием енергия от тази вода. А тези чаши, те са пълни с нашето отношение към света и с нашите спомени. Има спомени и хора, които са в миналото. Които много са ни наранили, предали или разочаровали. Каквото и да е станало, остави го там. Не го оставяй да замърси водата в тези чашки, защото ти я пиеш и от нея можеш да се разболееш. Изсипи каквото има да изсипеш и го напълни със светлина и спокойствие. Животът си има своите идеи за нас и понякога ще ни прекара през такава кал, само за да стигнем до върха на планината. Благодари на живота за всичко и не съжалявай за нищо. Бъдещето е твое.

Обичай се и обичай,

Марин

Клиентите. Точно кои? Рев.

Можем да консумираме статията с мезе. Посветена е на няколко грешки, които можем да направим, ако тръгнем „юруш на клиента“, а именно:

1.   Не сегментираме клиентите.

Има полезен термин: CLV (client lifetime value). Това е всеобхватната нетната настояща стойност на клиента за нашия бизнес. Казано простичко:

• Колко директна печалба очакваме клиентът да донесе през годините.
• Колко индиректна печалба ще донесе, например, като ни препоръчва.

Ако работим в сектор, където правим повтарящи се продажби на даден клиент, е особено важно да оптимизираме ресурсите си така, че да задържаме и привличаме клиентите с най-висока стойност и да махаме тези с негативна. В консултантския бизнес често се ползва правилото на Мендел – 80/20, а именно: 20% от наблюденията (клиентите) дават 80% от резултата (печалбата). Примери за грешки:

• Не се знае кои са лоялните клиенти и кои са новите клиенти и не се вижда, когато има отлив на лоялни клиенти. А един лоялен клиeнт е в пъти по-ценен. Вместо да гледате само продажбите, особено ако имате интернет бизнес, е редно да гледате и динамиката в сегментите на клиентската ви база.

• В момент на пазарна война всички се мятат да гонят нови клиенти и забравят да запазят лоялните си такива. Новият клиент често е „вербуван“ лоялен клиент на конкурента. Докато тичаме да гоним дивото, да не изтървем питомното.

• Не се дефинира кои клиенти не трябва да ползват услугите ни от един момент нататък. Например, има места по света, в които няма да сервират още едно на някого, ако го видят, че се напива. Така ресторантът губи от него, но печели от всички останали клиенти, които не искат неадекватен пияница около тях.

2.   Твърде много клиенти не винаги е добре.

• Ако фокусираш само върху количеството на клиентите си и не следиш качеството им, то количеството лесно може да стане текучество и моментният ръст да не е устойчив и дори да се изроди в несъбираеми вземания. Ако си се полакомил и имаш „повечко“ фиксирани оперативни и финансови разходи (operating и financial leverage), може да е добре да научиш някоя молитва.

• Ако влезнеш с маркетинг кампания, генерираща повече търсене от това, което можеш да посрещнеш, даваш хляб на конкурентите. Как? Убедил си клиента, че има нужда от продукт. Не му го даваш. Отива при конкурента. Бонус: ако в пазарната ниша има ниски бариери за навлизане, може като резултат да се „пръкнат“ и нови конкуренти.

• Може да развалиш качеството на продукта или услугата, която продаваш и така да отрежеш клона, на който седиш.

Също така при големи производствени компании, които оптимизират нивата си на инвентар и производствения процес и са обвързани с редица договори, неочаквано висок еднократен наплив на клиенти може да оскъпи производствените разходи за сметка на печалбата на компанията.

3.   Клиентът винаги е прав, само ако е кон.

Има случаи, в които клиентът очевидно греши. Бях чел за следния случай в САЩ. Опашка пред касата на авиолиния. Много злонамерена клиентка прави момичето на гишето на нищо. Издевателства над нея психически. Зад нея на опашката, обаче е висш мениджър (жена) от съответната авиокомпанията. Писва й. Отива при клиентката. Представя й се. Кани я да дойде с нея до гишето на конкурентите. Вади си кредитната карта и й плаша билета. За довиждане й казва: „В бъдеще летете с тях“.

4.   Не се оправдава доверието на клиента.

Има бизнеси, в който печалбата на продавача е загубата на клиента (win-lose) и такива, в които и двете страни печелят (win-win).

Вторият модел е този, който ми харесва и ще говоря само за него. Ще споделя нещо, което научих от по-стари консултанти, в годините, когато бях в корпоративните финанси:

1. Първите 10 години работиш за името си. После то работи за теб.
2. Име се прави трудно и се разваля изключително лесно.

Клиентът ви дава нещо много важно – доверие. Този свят е изграден на база доверие и този, които може да го оправдае е този, който печели в дългосрочен план. Винаги ще има тарикати и хора, които виждат точно 3 метра пред носа си, но не визитката ти или парите ти говорят за теб, а името ти. Изгради бизнес, който да стъпва на здрав етичен фундамент спрямо клиентите ти.

Толкова за днес.

И сега можеш да споделиш тази статия и да имаш мега готин ден.

Поздрави,

Марин

Минаваме край стотици хора. Повечето не забелязваме. И някак странно, обаче някои ни правят толкова силно впечатление. Същото е и с компаниите. Ако искаме споменът за нашата компания, да не се удави безпомощно в първата глътка сутрешно кафе на потенциалния клиент, тя трябва да има ясно отличимо и консистентно през времето лице, т.е. бранд.

В следващите няколко параграфа искам да дам перспектива как можем да подходим към бранда си, ако засега сме бизнес фарфалаци.

1.   Прозрения за бранда

·         Брандът – това не е кой казваш, че си, а кой „клиентите ти“ казват, че си.

Брандът е много повече от лого или наименование. Той е отношението на клиента към даденото лого/наименование и асоциациите, които прави с него. Той е как се чувстваме и какво мислим, когато видим едно познато лице.

Лицето на компанията се определя от всяка точка на контакт, която клиентът има с нея: рекламата в интернет, секретарката, продавача в магазина, правния отдел.

Голямата сила на малкия бизнес: той по-лесно може да има консистентно положителен образ.

Защо? Като правило работят по-малко и по-високо мотивирани хора – редовно 20% от тях са собственикът, 40% негови приятели и 40% двама ентусиазирани стажанта. По-малко възможности за разнобой. Когато правим нашия бранд нека да не изтървем това конкурентно предимство. Например: не може да пускаме реклами, в които казваме, че клиентът е цар, а от друга страна телефона да вдига братовчедката, която е добро момиче, стига да имаш нервите да прозреш през буреносните облаци, които се стелят като цимент над добрата й душа.

Важно е и да търсим обратна връзка от клиента възприема ли ни по начина, който искаме да ни види.

Особено за тези от нас, които са по-продуктово ориентирани е хубаво да не вземаме за даденост, че ако в нашата глава брандът е един, то той е такъв и в очите на клиента.

·         Брандът е дърво, чиито корени са управителят на компанията.

В началото управителят сме ние.

Затова е добре да направим бранда така, че да е като костюм по мярка за нас.

Вижте. Компанията ни е нашата сянка в корпоративния свят. Брандът – нейният официален тоалет. Дори без да го осъзнаваме това кои сме ние се отразява в това кои са клиентите ни, работниците ни, съдружниците ни и т.н. Ако това, което казваме за компанията не можем да го кажем за нас, то рано или късно дигата ще се пропука. Стийв Джобс и Apple, Елън Мъск и Tesla, Доналд Тръмп и The Trump Organization – много силни брандове „първо поколение“. Част от силата им е точно в това, че те са истински спрямо техните „бащи“, които са се борили със зъби и нокти, за да ги наложат.

·         С времето брандът може да ни отеснее. Да се скъса при резки движения.

Любим пример: Marlboro. До 50-те години на 20-ти век са цигари с филтър за жени. В този период мъжете пушат цигари без филтър. През 50-те излизат изследвания, че цигарите могат да доведат до рак и филтърът намалява този риск. Така на мястото на хубавица от 50-те се появява Marlboro мъжът, даващ комфорт на мъжете да пафкат на воля цигари с филтър без да бъдат женчовци. Интересно как Marlboro ще се репозиционира през 21 век, в който „Marlboro мъжът“ е прилично епилиран и окултурен. Вместо да препуска из прериите „препуска“ след кариерно развитие в офис сграда. Според статия в Гардиън, Marlboro се репозиционира към по-младите аудитории. Да видим. Нека, обаче да мислим и в перспектива относно нашата компания. Живеем във времена на бум на електронната търговия, електронните валути са пред портата, големите бази данни, интернет и високите технологии най-вероятно ще променят до неузнаваемост редица сектори от медицината до финансите. Затова е важно да се поинтересуваме какви са тенденциите, как може да изглежда пазарът за стоките ни/услугите ни след 10 години. Кои ще са клиентите ни.

Редно е брандът ни да бъде достатъчно гъвкав, за да може със съвсем малко грим да пасне на новите времена.

2.   Как се кове бранд за бизнес прощъпулник

За начало, като си седнем на Д-то и помислим сериозно върху следните въпроси.

1. Какви са най-силно изразените ми положителни човешки качества и ценности сега?
2. Какво искам да дам на клиента?
3. Каква е ключовата клиентска нужда, която посреща моят продукт?
4. Как я посреща?
5. Кои са моите клиенти като демография и интереси?
6. Кои мисля, че ще са моите клиенти след 10 години?
7. Коя е моята конкуренция сега?
8. Коя мисля, че ще е моята конкуренция след 10 години?

• След като сме си отговорили на горното е добре да помислим:

1. Какви уникални решения на клиентски нужди предлагаме. Какво даваме на клиента по-добре от конкуренцията.

2. За кой клиентски сегмент продуктът ми е най-релевантен. Ще остане ли релевантен?

3. В кои клиентски сегменти има най-малко конкуренция. Ще навлезнат ли още играчи?

Като от всичкото за най-важно намирам да сме уникални.

Защо?

Тези от вас, които се занимават с реклама знаят, че когато има редица неотличаващи се реклами на конкуренти, те се приписват в някаква част на пазарния лидер. Тоест, ако ние сме второстепенен играч, които не се е диференцирал добре, част от положителния ефект от рекламата ни ще отиде в джобчето на пазарния лидер. Когато сме бизнес прощъпулници нашето рекламно и бизнес присъствие е редно да бъде изцяло фокусирано върху уникалните решения, които даваме на клиентите си. Защо? Както се казва „интереса клати феса“.

Не се разфокусираме.

Наскоро бях в Рим. Там имаше едно неугледно кафе с големи опашки, виещи се пред него от сутрин до вечер. Защо? Защото се знаеше, че правят много хубаво кафе. Никой не отива там заради обслужването, пастичките, локацията. По-добре е да размазваш по един критерий и да гледаш да си чат пат добре по останалите, вместо да си добре по всички и отличен по никой. Помислете и как хората комуникират. Никой няма да каже: „Бях в едно кафе с горе-долу ядивни пастички, добра локация. И сервитьорката бе ОК.“ Много ще кажат, обаче: „Леле, човек, какво кафе пих!“

Ако покажем нагледно на клиента, че има конкретна първостепенна негова нужда, която посрещаме по-добре от всички конкуренти, като сме горе-долу добри и по останалите параметри, които са важни за клиента макар и от второстепенно значение, то вероятно имаме продажба. Грешка е да се разфокусираме. Целта ни е да имаме 6 + по ключовия параметър за клиента, а по останалите можем да минем и с 5-ци и 4-ки.

• След като сме направили и това е добре да създадем бранда си, като добро пионерче, което си има една точна конкретна кауза, помага на точно конкретна група хора, по точно конкретен начин. Има конкретно поведение и се придържа към него.

Искаме простота и консистентност.

Брандът, както казахме не е да кажем, а да покажем. И искаме да имаме ясно фокусирано присъствие. Хората са затрупани с информация и не обичат сложността с изключение на философския факултет и факултета по квантова механика. Затова и най-лесният начин да останем в съзнанието им е да преценим точно кой е ключовият ни клиент, точно коя нужда посрещаме, как го правим и какво поведение имаме, което се предполага да идва от нашите силни личностни качества. На тази база и определяме какви реклами имаме. Какви хора работят за нас. Какви корпоративни цветове ползваме. И какво ли още не. През цялото време борбата е да защитим нашето уникално предимство в съзнанието на нашите клиенти.

Ако ви е било полезно, споделете.

Поздрави,

Марин

Предприемачество и свобода. Тавтология.

Ще започнем с Братя Карамазови, „Великият инквизитор“:

Ти искаш да отидеш при хората и отиваш с голи ръце, с някакъв обет за свобода, който те в своята простота и поради вроденото си безчинство не могат дори да осмислят, от който те се боят и плашат — защото нищо никога не е било за човека и човешкото общество по-непоносимо от свободата! А виждаш ли тези камъни в тази гола знойна пустиня? Обърни ги на хлябове — и човечеството ще се затири след тебе като стадо, благодарно и послушно, макар и вечно тръпнещо, че ще вдигнеш ръка и ще им свършат твоите хлябове. Но ти не поиска да лишиш човека от свобода и отхвърли предложението, защото каква е тая свобода, реши ти, щом послушанието им е купено с хлябове? Ти възрази, че човек живее не само с хляб, но знаеш ли, че в името на същия този земен хляб ще въстане срещу теб духът на земята и ще се стълкнови с тебе и ще те победи — и всички ще тръгнат подире му и ще викат: «Кой прилича на тоя звяр, той ни даде огън от небесата!» Знаеш ли, че ще изминат векове и човечеството ще провъзгласи с устата на своята премъдрост и наука, че няма престъпление и следователно няма и грях, а има само гладни. «Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели! »

Предприемачеството е един от трите ключа към свободата. И докато почти винаги парите са най-важният резултат от предприемачеството в първия момент и са обективен измерител за това „колко струваме като предприемачи“, когато мине моментът, в който бизнесът ни изяжда всичките ни пари и въобще не знаем, ще го бъде ли или не, когато започне да дава признаци, че ще го бъде, идва моментът, в който започваме да оценяваме всичко останало, което предприемачеството дава, а именно:

Свободата да бъдем истински спрямо себе си.

 Да ме извинят VC фондовете, но за да се види дали бизнес идея има потенциал, може да се нужни и 10 години. Десет години, в които продуктът, пазарът, партньорите да бъдат преосмислени радикално десетки пъти. Проба – грешка, които ако не са терминални, ни дават безценен ресурс – информация. Или както казва Томас Едисън:

Не съм се провалил. Просто намерих 10 000 начина, по които това не става.

Как, обаче преминаваме през 10 000 опита, докато създадем „електрическата крушка“? Като сме истински спрямо нас. Бизнесът го иска от нас. Как? В бизнеса има ситуации, в които гърбът ти е опрял стената и колената ти се подкосяват. В тези ситуации трябва да намериш мотивацията да щурмуваш напред, въпреки че се чувстваш като оръфан парцал. Мотивация, която за да се възпламени, да те изстреля напред трябва да е съобразена с характера ти, ценности те, стратегиите ти за справяне с живота, травмите и мечтите ти. В противен случай ще се пречупиш. Част от това, което правя занимавайки се с бизнес е, че нареждам вътрешния си свят по такъв начин, че да се прожектира достатъчно силно върху външния такъв, за да ми се получат нещата. Правя всичко така, че да е истинско спрямо мен, а не спрямо Дейл Карнеги, Робът Кийосаки или Дан Пеня. (Вземам от тях само това, което е екологично за мен.) Бизнесът е като боксова зала, в която всеки ден развиваме уникална техника, виждаме кое работи за нас. Така даваме излаз на нашата уникалност и имаме свобода да живеем на изключително високо енергийни нива. Свобода, която малцина имат и енергия, която отваря редица врати.

Свободата да променяме обстоятелствата.

Бяхме малки и искахме да пораснем. Играехме на възрастни. Способността да носиш отговорност е това, което отличава зрелия човек от детето и тя е цената на свободата. В бизнеса вземаме решения, понякога правилни, понякога грешни. В бизнеса сме малко или много в родителска функция. Нас ни гледат с очакване за някоя играчка и сърдито, ако е неправилната играчка. Ние слагаме храната на масата. Показваме кое може и кое не. Само, че го правим, в окопа, правим го на фронта, правим го в една среда много различна от топлия семеен уют. И когато го правим достатъчно дълго виждаме, че от нас зависи нещо, че ако боцнем света тук или там, той отреагира. Бизнесът създава менталния мускул да преместваме обстоятелствата по-такъв начин, че да ни грее слънце – вместо да хулим дъжда. Учи ни да не се сърдим на обстоятелствата, а да запретваме ръкави и да ги променяме. Бизнесът е като зала за вдигане на тежести. И ставаме по-силни, и изглеждаме по-добре.

Свободата да растем.

Първоначално започваме с малък бизнес и трябва да правим 1001 неща. След това той се увеличава и развиваме умения да селектираме и мотивираме хора, които да работят с нас. Той расте още повече и рисковете, които управляваме са от съвсем ново естество. Създаваме значителна вътрешна структура и правила. Често капиталовата структура се променя с времето и така възникват де факто нови обстоятелства, които трябва да бъдат съобразявани при контрола над и решенията за бизнеса. С течение на времето бизнесът ни предлага нови и нови предизвикателства, които ни дават нови умения, нов опит. Човешкият ни капитал расте с размера на бизнеса. Ставаме един бизнес супермен. Не помня кой милиардер бе казал, че за да имаш милиард долара, трябва да си човек за милиард долара. Има редица случаи, в които мултимилионери са били на прага на банкрута, но са намирали начин да се върнат в играта. Смешна случка с Доналд Тръмп. Ходил по улица в Манхатън с приятелка. Срещу него се задал просяк. Доналд с обърнал към жената и казал: „Знаеш ли, че той е по-богат от мен?“ Тя го попитала: „Как така?“. В този момент собственият капитал в компаниите на Доналд е бил минус 800 милиона долара (толкова не му достигали, за да си покрие задълженията). Не само, че е огромно удоволствие да виждаш как можеш още и още, и още неща, които едно време не си можел. Не само, че това те прави да се чувстваш невероятно жив. Не само, че е огромна привилегия да имаш свободата да се развиваш вместо да правиш едни и същи скучни задачи години наред от 08.30 до 17.00 и никога да не разгърнеш този потенциал, който имаш. Но също така е изключително полезно да акумулираш всички тези знания и умения, защото са ресурс, който във всеки един момент можеш да използваш, за да обърнеш вълната по-начин, който малцина могат.

Свободата да се приемем.

 Занимавам се активно с бизнес от 16 месеца, а ми изглежда цяла вечност. Преди това пет години оказвах половинчата подкрепа на непечеливш бизнес, които семейството ми се опитваше да развие без особен успех. Случиха се „катаклизми“, които ми дадоха енергията или по-точно агресията да вложа себе си на 100% в този бизнес и нещата се промениха коренно. Все още правя 1001 неща, което дори за хиперактивен представител на зодия Близнаци е малко множко. Освен огромния кеф, който бяха тези 16 месеца, те бяха и момент на разбиване на много окови. Вече не ми пука как съм облечен, колко вдигам от лежанка. Не си правя труда да си пиша разните там сертификати зад името. В много по-малка степен ме интересува мнението на другите за мен. Защото, когато едно хубавичко се сбориш с живота и се окаже, че не се предаваш, започваш хем да се възприемаш с по-голямо доверие към себе си, хем по-спокойно да си виждаш кусурите и нямаш проблем да си ги кажеш или пък необходимост някой да ти ръкопляска. Достатъчно е да се събудиш в 3 сутринта събота да имаш идея как да оптимизираш маркетинговата стратегия, да включиш лап-топа и да работиш като в транс до 07.00 сутринта. Когато си направил това и си имал този кеф, не ти пука ако ще и с разкопчан цип да ходиш. Много се измества фокусът от това да се правиш към това да правиш.

Сподели тази статия.

Поздрави,

Марин