Разни

Като студент се колебаех за професионалния си избор – какъв искам да стана. Бидейки зодия близнаци този избор ми изглеждаше особено труден. Получих ценен  съвет – прави нещо, което обичаш истински и стани много добър в него вместо да търсиш отъпкани пътища. Започнах да забелязвам още по-ясно хората, които имат страст за това, което правят: артисти, спортисти, предприемачи, хора, които обичат работата си сама по себе си. Във всички виждах едно и също качество, което наричам работна обсесия (натрапчива фикс идея) или работна страст. Затова и искам да споделя шест прекрасни цитата на хора започнали от нулата, които говорят за предприемаческа страст или обсесия. (Превеждам ги с една идея по-свободно, за да се запази смисълът).

Не започвай бизнес освен, ако не е обсесия и нещо, което обичаш. Ако имаш стратегия за изход, значи не е обсесия.

Марк Кюбан

Помня, частта от книгата на Марк Кюбан, в която разказва как, отивайки в Далас няма и стотинка и месеци наред спи на пода в апартамент на приятели, които го подслоняват и как, като за пръв път има повече пари си купува какво? Качествени хавлии. Една от основните идеи на Марк е да опитваш неща, докато не намериш това, което наистина обичаш. В цялата книга е видно каква страст има за бизнеса. От спане на пода до милиардер. Браво Марк!

Мнозинството от успешните бизнесмени използват същата мотивация, която задвижва професионалните атлети и артисти и основният й симптом е обсесията.

Робърт Хържевак

Прекрасен цитат от книга на Робърт Хържевак. Когато е на 8 години, родителите му имигрират от Хърватия в Канада. Израства в изключителна бедност – имигрантско дете, което първоначално дори не знае английски и на което останалите деца се подиграват. Работи като сервитьор, разносвач на вестници и прочие престижни работи. От бедно имигрантско дете, израстнало във ферма до милионер, живеещ в къща за 7.5 милиона щатски долара. Nice, a?

Не мисля, че човек може да остави бизнеса си, когато и да е. Трябва да мисли за него през деня и да го сънува през нощта.

Хенри Форд

Хенри вместо да последва желанието на баща си и да стане фермер, какви ги е свършил. Останалото е история.

Когато нещо е достатъчно важно, го правиш дори шансовете да не са на твоя страна.

Илон Мъск

Илон в борбата TESLA и SpaceX да пробият стига момент, в който вкарва всичките си пари в бизнесите си и се налага да заеме пари, за да си плаща наема. Когато преди година излизайки от Schiphol Airport (AMS) видях наредени таксита TESLA, искрено се зарадвах за Илон.

Истинските предприемачи имат страст за това, което правят, проблем, който трябва да се реши и цел, която ги движи напред.

Майкъл Дел

Колко деца познавате, които инвестират парите си от почасови работи в ценни метали и акции, които забелязват прилики и разлики между клиентите си, продавайки абонамент за вестник и използват тази информация, за да таргетират продажбите си, които обръщат с краката нагоре статус кво-то в даден пазар от стаята си в студентското общежитие, забелязвайки пробойна в преобладаващия бизнес модел. Майкъл комбинира страст с прозорливост и изпълнение.

Последната мисъл за тази статия принадлежи на вече покойния Стийв Джобс:

Работата ще заема голяма част от живота ти. Единственият начин да си истински удовлетворен е да правиш това, което считаш за страхотна работа. И единственият начин да правиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не си го намерил(а) още, продължавай да търсиш. Не се задоволявай с по-малко. Като с всички търсения на сърцето, ще знаеш, когато го намериш.

Желая ти много предприемаческа страст и нека да ти се получат нещата.

Успех,

Марин

Има редица изключителни реклами. Ще споделя пет реклами, които харесвам.  Това са реклами, които трябва да видите, ако имате интерес към рекламирането или, които вече сте видели, ако работите като рекламист.

Бащи по слипове

Великолепна работа на Saatchi&Saatchi (Буенос Айрес), която заслужено им спечели злато през 2012 на Кан Лайънс. Това, което ми харесва е не само как прозрението („инсайтът“) е използвано, за да се създаде много забавна реклама, но и това, че сектор, характеризиращ се с по-сухи и технически реклами е атакуван от съвсем друг ъгъл. Смело решение на BGH, които рекламират климатиците си и отлично изпълнение на екипа на Сачи енд Сачи.

Сестрите Барнс

Отлична реклама на BBDO (Ню Йорк). Вижда се как една добра реклама може да е максимално изчистена визуално и да има много силен ефект. Също така рекламата ми е интересна, като подход на Guinness. Подозирам ги, че вече намигат на женския пазар. Интересно развитие, ако се сетим как DESchatz преди 7-8 години с рекламата „Share one with a friend“ намаза ските на Гинес, що се касае женската аудитория, а и рекламите на Гинес типично са „мачо манталитет“.

Истинската красота

Брилянтна! Много силен инсайт и страхотно изпълнение на Ogilvy & Mather. Покойният вече Дейвид Огилви винаги е будил огромно уважение у мен и мисля, че това, което е направила агенцията му 14 години след смъртта му с тази реклама показва, че духът му е жив в тази фирма. Dove влезна в моето съзнание точно с тази реклама и макар, че съм мъж и честно казано не ме „грее особено колко съм убав“, си купувам техните сапуни с едно „Браво, Огилви!“ на ум.

Благодаря ти, мамо.

Е, това е реклама на прах за пране. Реклами стил „Леля Мария“ дълго време бяха нормата. Това, което правят Wieden+Kennedy за P&G с поредицата олимпийски реклами „Благодаря ти, мамо!“ за мен е много хубав пример за препозициониране и част от една по-нова вълна на реклами фокусиращи към благодарност към майките (пример) или бащите (пример, пример). Като изпълнение Wieden+Kennedy заслужават 6+. Силно емоционално обвързване.

Разтунинговаме ти колата

German engineering in da Haus. Ja. Добра закачка с популярното шоу по MTV “Туниговай ми колата“. Серията от реклами на Crispin Porter & Bogusky (САЩ) искрено ме забавлява с това как черпят с пълни шепи от поп културата и културни стереотипи.

Има множества отлични образци на работа на рекламни агенции навсякъде по-света, като дори и да не спечелят награди на Кан Лайънс успяват да правят много добри реклами с доста малки бюджети.

Поздрави,

Марин

Книга на Марк Кюбън. Корицата ми хареса. Покупка. Откакто пазарувам в Amazon разбирам какво им е на жените в магазин за обувки. Както и да е. Книгата е изключително добра. Напомни ми на ситуация преди година. Бях прегрял от работа, но изпитвах огромно чувство на вина и себепрезрение, че не работя достатъчно. Слушах мотивационни речи как не трябва да спиш, да ядеш, а дори и дишаш. Само трябва да работиш. Имах една таблица с това колко часа съм работил на ден. Сенки под очите. Стрес. Майка ми сигурно се е притеснила, че ще се капична, защото ми изнесе реч с три от най-добрите съвета, които съм чувал. Един от тях прочетох и в книгата на Марк преди няколко дена. Така и се стигна до тази статия, а именно: не е въпросът колко ресурси вкарваш, а колко изкарваш! За мен най-тъпият бизнес съвет е всъщност цял клъстер от съвети, който фокусират върху максимизирането на разхода, а не на печалбата. Когато целият фокус е върху това колко работиш, а не колко произвеждаш, ти решаваш грешното уравнение. Корелацията между работа и производителност, не винаги е положителна, защото от едно ниво на работа нататък, качеството на това, което произвеждаме спада и рисковете да направим „мазало“ скачат рязко. Има доста информация по темата.

Това, което още помня от една реч е, че трябва да искаш толкова силно да успееш, колкото да дишаш. Тук ще си позволя да цитирам една мисъл на треньор по баскетбол, Боби Найт, който Марк Кюбън цитира: „Всички имат волята да победят. Побеждават само тези, които имат волята да се подготвят.“

Според мен, обаче не става дума за воля за подготовка, а за кеф от подготовката. Бизнесът не е някаква клизма, която трябва да имаш волята да изтраеш. Бизнесът освен резултат е и един супер готин процес, който не е да е лишен от стрес.

Въпросът не е колко спиш и работиш, а колко произвеждаш! Въпросът не е каква е волята ти за победа, а желанието ти за подготовка!

Това не е оправдание за мързел, а е призив да намерите правилния подход към свръх-производителността. Всички тези видеа, които гледах казваха: „Работи като идиот, аз го правя и ми се получава.“ Не казваха, обаче как да го правиш постоянно без да изперкаш или да се амортизираш свръхускорено.

Tри съставки за решение на този въпрос:

• Страст. Спомням си, като бях малък как нямах търпение да дойде ваканцията и да играя по цял ден. Едно дете не играе по план график, който следва, за да е по-добър в игрите. То играе, защото му е кеф. Имам приятели музиканти. На тези хора, ако им вземеш музиката, си им взел много повече от прехраната. Аз самият помня какъв кеф ми бе едно време моментът, в който навивах боксовите бинтове, след като примерно не съм тренирал седмици. Попадаш на друго място. Изцяло си в момента и изцяло се кефиш на интеракцията си с този момент. Не е нужно, да имаш високи умения или сериозно предизвикателство. Може просто леко да тананикаш или да правиш едни лежерни лапи, но ушите ти плющят от кеф.

• „FLOW” (Поток). Това е най-разпространеният термин, който заимствам от Михай Чиксентмихайи. (Кратко резюме) Срещал съм и сходна идея: „да се намираш в зоната“. А именно, трябва да сме в ситуация на високо предизвикателство (1) и висока способност (умения) да го преодолеем (2).

• Мостовете са изгорени и си на режим оцеляване. Познавам не малко хора, които успяха в бизнеса, защото просто нямаха какво да губят. Единственият път напред бе през бизнеса, а зад гърба им – пропаст. Затова и моменти, в които всичко ти се срути са идеални да започнеш бизнес, като нивото на стрес първоначално може да е много добър генератор за проактивно действие, ако си така устроен/а, че стресът да те мобилизира.

За мен отговорът към високите часове работа, не е в едно напразно работене по 80-90 часа на седмица, просто с цел да работя по толкова, а е:

1. Намиране на нещо, което наистина те мотивира да го работиш. Нещо, което да не е просто бизнес, а да е част от теб. Да е теб.

2. Постоянно развиване на уменията ти и лекичко вдигане на летвата, така че в един момент да сме постоянно в зоната.

3. Когато има сътресения, да ги използваме, за да работим още по-здраво.

Не фокусирайте сляпо върху работата, а върху резултата. Работата няма да избяга, а резултатът, той може и да се изплъзне. Фокусирайте върху него.

Поздрави и успех,

Марин

И ти, добра душо, която чувствуваш същия копнеж като него, почерпи утеха от неговото страдание и нека книжката стане твой приятел, ако поради орис или собствена вина не можеш да си намериш по-близък. (източник)

„Страдантията на младия Вертер“ е интересна не само от литературна, но и от психологическа гледна точка. Самоубийството на лиричния герой в книгата предизвиква експлозия от самоубийства в Европа в края на 18 век. Книгата бива забранена на редица места. Двеста години след публикуването на книгата д-р Дейвид Филипс прави серия статии (първата: 1974), в които твърди, че

Отразяването на самоубийство на първа страница на вестниците води до бум в самоубийствата, катастрофите и самолетните катастрофи в рамките на двата месеца следващи новината.

Само парче от пъзела. В книгата си „Влиянието“ Робърт Чалдини пише за т.нар. принцип за социално одобрение (Social Proof). Твърди, че сме склонни да правим това, което виждаме, че правят другите, като колкото повече други го правят, толкова по-силно е въздействието. Дава много примери как това се използва за манипулиране.

Да разгледаме казаното досега през призмата на новините:

• честотата на негативни новини,
• повторението на негативни новини,
• борбата за постоянно показване на конкретни личности от обществения живот,
• троловете по форумите

Всичко това вероятно ни влияе по редица начини, които надали дори можем да осъзнаем.

• Епидемиите от случаи на насилие по улиците.
• Случаите на серии от самозапозапалване.
• Рекламите, където „чуждестранен експерт“ дефинира, кое какво е и в нашето забързано ежедневие, още едно внушение пуска корени в съзнанието ни.

На английски има термин – self-fulfilling prophecy, а именно: самосбъдващо се пророчество. Хайде, да сменим малко новините, за да сме още по-заредени за успех.

• Няма смисъл да гледаме негативни новини, ако на тяхна база не можем да предприемем конкретно действие или избегнем риск. Не знаем какво ще запише подсъзнанието ни.
• Не искаме да гледаме кървави, негативни сензации. Това вероятно дърпа нивата на стрес (източник).

Мозъкът е като тялото – ако го храним с боклуци, няма да е в най-добрата си форма.

Помислете добре има ли смисъл всеки ден да четете/гледате по 30 минути новини. Ако ги замените с нещо, като учене на чужда език, то в рамките на 5 години сигурно ще добавяте по един език. Ако това ви изморява, пробвайте медитация. Направете нещо полезно за вас. Пазете съзнанието си от вредни внушения.

Поздрави,

Марин

За да стигнем до 21 век като генетичен материал, праотците ни с извървяли тежък път.  Оцеляването им е зависило от това да са нащрек за свиреп тигър, а не за ароматни теменужки. В течение на хиляди години в мозъка ни е закостенявал т.нар. negativity bias – по-склонни сме да виждаме нещата през тъмни очила и да изпитваме много силни негативни емоции, който способстват реакциите на тялото ни при форсмажорни обстоятелства. Как се е отразило това на  културата ни? 62% от думите в английските речници, отнасящи се за емоции са с негативна конотация и едва 32% с положителна (източник). Новините, продажбите, политическите кампании, редица филми разчитат на негативното, защото то се забелязва повече, буди по силна реакция. Момичета и момчета, според скорошни изследвания, за да е щастлива една връзка негативните интеракции трябва да са 5 пъти по-малко от положителните (източник). При 50:50 сте кандидати за раздяла. Толкова по-мощни са негативните емоции. И докато този негативизъм има някои ползи, той има и своите големи минуси, ако е единствената ни житейска програма. Изкривява реалността, в която живеем като мръсен прозорец, през които едва се процежда слънчевата светлина и топлина. Добре дошли в тунела. Нещастието е безплатно.

Ползите от позитивните емоции

Много хубаво изложение на ползите от позитивните емоции от Д-р. Барбара Фредриксън в курс, който може да гледате безплатно. С две думи това са емоции, които ни помагат да развием креативност, да виждаме глобалната картина, да сме по-здрави, да се социализираме по-добре. Май пропуснах нещо, а да – помагат ни да сме по-щастливи.

Позитивното е нещо ново

Полъхва свеж вятър с положителен привкус, който се нарича позитивизъм. Той е извън проблема и слабостта, а е насочен към наградата и силата. Както казва Мартин Селигман, ако махнем всичките си проблеми сме на нулата, а ние искаме да сме на плюс. И тук идва идеята, че за да сме щастливи ни трябват различни качества от тези, необходими ни, за да не сме нещастни. И докато негативните емоции ни позволяват да оцелеем, тоест количество живот, то позитивните ни дават възможност да имаме качествен живот (Рик Хенсън). Кои са тези качества?

Ама, какво е това щастие?

Една от четирите базови емоции. По-рано ги брояха шест, но явно са решили да спестят хартия. Тази емоция, обаче е много финна, много изтънчена. Тя е като мелодия на Моцарт съпоставена с негативните емоции, които са като джангър в автотенекеджийница. Мелодията на щастието включва редица по-трудно доловими емоции:

• Интерес към това, което правим.
• Радост от това, че виждаме нещо красиво.
• Благодарност към непознат.
• Гордост от нас или близък нам човек.
• Любов.

И още много други (източник). И странно как познавам хора, които казват, че няма щастие, а това, което правят им е интересно. Гордеят се с постиженията си. Но има и хора, на които отвътре им е да не са щастливи: хора с депресивни или меланхолични характери, хора потънали в лапите на зависимости, хора със зловредни схеми в главите си. И какво ги правим тях.

Гроздето е кисело и щастието не е за всеки.

Ако за някого гроздето е твърде високо, може би е по-добре да го оставим да си говори колко е кисело. Борбата за щастие е по-лесна за някои и по-трудна за други, но тя иска желание и осъзнатост.  Щастие е дори нещо наглед толкова дребно като това колко ярко виждаш цветовете и как усещаш как въздухът изпълва дробовете ти. Щастие, което например един човек, които кара тежка депресия и за когото и синьото е убито и въздухът е досаден не може да си позволи. И който докато не изяви собствено желание да отвори кепенците на душата си и да пусне външната светлина да освети паяжините, няма какво да го правиш. Щастието иска енергия. Иска да се бориш за него. Иска да си дефрагментираш диска понякога. Няма безплатен обяд. Щастието трябва да се заслужи с отношение към света, към хората и към теб самия. Ако ли не „гроздето е кисело“, а нещастието – безплатно.

Трябва ли да забраним нещастието?

Светът е много интересна енергийна везна. В него има място и за тъга, и за гняв. Въпросът е доколко те са наши помощници и доколко ние сме техни роби. Гневът дава състезателност. Особено, когато ножът опре до кокала дава този тих, греещ като нажежено желязо фокус. Тъгата понякога ражда красота било то под формата на изкуство или размисъл. Това са състояния, които имат място в нашия живот и които, ако биват използвани правилно, също имат своя ресурс.

Мисля, че повечето знаем как да сме сърдити, тъжни или възмутени. Това е лесно, а лесното е скучно. В бъдеще ще си говорим много за това как да бъдем щастливи и как щастието е двигател на успеха.

Поздрави,

Марин

Наскоро гледах лекция на Карл Улрих в курс: Предприемачество – да развиеш възможността. Вдъхнови ме да напиша тази статия. Първо, животът на една фирма в числа.

Животът на една фирма: статистки

• Средно едва 45% от фирмите родени в ЕС през 2007г. са доживяли до петия си рожден ден (източник). Данните за периода 2000 – 2005 са сходни (източник). Данните за България (около 47-48%) са близки до средните за ЕС и САЩ: 48.2% (източник). За ЕС вариацията е от над 60% (Швеция) до под 20% (Литва). Грубо заключение – животът на една фирма в 50-60% от случаите трае под 5 години.

• В лекцията си Карл Улрих анализира данни (n=499) на Фондация „Кауфман“ за фирми финансирани от заможни индивидуални инвеститори (angel investors). В 70% от случаите фирмите губят парите на инвеститорите. Фирмите финансирани от angel investors имат по-различен рисков профил от кварталната кебапчийница, така че тази извадка не е съвсем представителна. Все пак може да видим, че вероятността инвестицията в бизнеса да потъне далеч не е малка.

• Според статистики на НСИ през 2014г. в България има 383 905 предприятия, от които 354 988 имат под 10 души персонал.
  

А къде е предприемачът?

В пътуването към успеха може да се наложи да сменим доста полети. Бях чул за статия в HBR, колко неуспеха са имали млади предприемачи станали милионери преди 30 годишна възраст. Бройката бе над 10. За съжаление не мога да намеря статията и да потвърдя информацията. Има липса или оскъдица на статистики колко време средно отнема на предприемач да достигне финансова стабилност и колко време я задържа. По-скоро научният фокус е върху „разбиване на митове“ и редовни атаки към т.нар. survivorship bias, а именно, че сме пристрастни в полза „оцелелите“ и не чуваме историите за хилядите хора, които не са успели. Историята обича победителите.

Моят интерес, обаче е какво трябва да съобразим, за да повишим шансовете си за успех. И на тази база искам да извлечем няколко урока.

Уроци

• Подготви се за здрава борба, за да оцелее бизнесът ти. Помня как млад и зелен отидох на лекцията на бизнес ментор. Разказа как негов ученик веднага след университета отказал работа в J.P.Morgan и след 6 месеца вече имал бизнес за 50 милиона долара. От статистическа гледна точка това е резултат, който се намира далеч, далеч в опашката на разпределението. Супер, ако спечелим още с първата битка, но трябва да сме готови да се въргаляме по окопите без да се разочароваме.
  

• „Бъди гладен.“ Познавам хора, които казват: „Толкова ми стига.“ Това е напълно приемлива гледна точка, но ако наистина усещаш, че бизнесът е твоето нещо, внимавай да не се окажеш в това грамадно море от малки фирми. Иска се много борба и мислене, когато си на лов за ръст. Не подценявай това.

Както е казал Суворов: „Повече пот на тренировката, по-малко кръв в боя.“ Ако още при подготовката на нашия бизнес се приготвим за сериозно борба на пазара и осъзнаем размера на опасността нашият бизнес да не достигне петата си или десетата си годинка, то и вероятно няма да сме сред тези над 50%, които „потъват“ в първите 5 години или почти 70%, които „потъват“ в първите 10 години (последното са статистики за САЩ), а ще сме сред оцелелите и победилите.

Успех,

Марин