Миналата година в Германия бяха осезаемо изменени законовите разпоредби, регулиращи извършването на психотерапия. Предполагам донякъде вдъхновени от немските си колеги,  Дружеството на психолозите в Република България (ДПРБ) отново опитва да прокара законопроект, залагащ правна рамка на професионалната дейност на психолозите в България. Това ме провокира да Ви поканя да обменим мнения и идеи за очакванията ни конкретно към психотерапевтите в България и за развитието на психологията в две конкретни насоки:

• доклинична терапия,
• личностно развитие.

Първо ще споделя мои впечатления и после оставям отворено пространство на свой ред да се съгласите или не с тях в секцията коментари във Фейсбук, както и да споделите собствен опит, било то в качеството си на клиент, терапевт или психолог.

Проблеми и терапия

Много хора не осъзнават, че психичното здраве е малко по-добре от денталното здраве. Например, според СЗО през 2015 г. 3.6% от световното население е страдало от тревожни разстройства. Ако се разходим из рубрика VI на МКБ-11 нищо чудно да констатираме, че може би 10% от населението на земята може да бъде причислено към някоя от подрубриките. И докато част от тези хора се нуждаят от клинично лечение, болшинството въобще не са за клиника, а за психотерапия и биха изпитали и субективно облекчение, и функционално подобрение при подходяща терапевтична намеса. Идеята обаче, че всеки може да предложи такава е фрапантна. Надали бихте искали всеки, който реши, че може да е зъболекар да отваря кабинет, или пък всеки, който реши, че може да извършва таксиметров превоз, с или без книжка, психически годен или не, да може да извършва такъв. А при, да кажем, изразен суициден риск, „катастрофата“, породена от неквалифициран терапевт, може да е по-сериозна отколкото от таксиметров шофьор без книжка. В този ред на мисли, що се касае оказване на терапевтична помощ, считам, че е не само несериозно, а и безотговорно да няма минимален стандарт за извършване на доклинична терапевтична помощ като услуга в рамките на общественото здравеопазване.

Също така считам, че е крайно време отделни терапевти да могат да бъдат подведени под съдебна отговорност, ако поради липса на професионализъм вредят на здравето на клиента. За съжаление, съм чувал за случаи в България, които са братовчеди на някои спечелени дела за милиони долари в САЩ. Психотерапията се развива с всяка изминала година и не е професионално и отговорно човек да живее концептуално в славната 1905 г. Терапевтите имат отговорност както към клиентите си, така и към колегите си, защото няма как обикновеният човек да знае, че, например, психодраматист и когнитивно-поведенчески терапевт имат толкова общо колкото кардиолог и гинеколог. Затова независимо от избраната модалност, терапевтът е събирателен образ за всички терапевти в очите на хората, които нямат, а и не се очаква да имат, познания по психотерапия. Считам, че точно по тази причина е редно да има въведена съдебна отговорност при фрапантна липса на професионализъм, за да може да се подхожда с нужната отговорност към изискванията на професията. За съжаление, това е нож с две остриета и може в даден момент да доведе до избягване на по-тежки случаи и избягване на третиране на клиенти с конкретни „рискови“ диагнози, но поне според мен е необходимото зло, защото качеството предполага и поемане на отговорност.

Дотук и съм на едно мнение с ДПРБ.

Това, с което обаче по никакъв начин не мога да се съглася e прилагането макар и в олекотена форма на според мен алогичното изискване на EFPA за това човек да има академично образование по психология, за да е терапевт. Ако човек иска да се развива в сферата на психотерапията, моделът академик – практик, според мен, е най-доброто, но не трябва да е задължителен и не гарантира качество, дори ако изборът на специализация е клинична психология. Трудно е човек лишен от самокритичност, неотворен към нови идеи, с недостатъчно жизнен опит да го превърнеш в терапевт. Също така за мен е крайно странно, че в резултат от разпоредбите на чл. 4.2 и чл. 6, поне както аз ги тълкувам [1], излиза, че лекари преминали терапевтична школа няма да могат да практикуват психотерапия. Да си припомним, че повечето от най-големите имена в психотерапията по академично образование не са психолози, а медици: Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Алфред Адлер, Вилхелм Райх, Виктор Франкл, Фриц Пърлс, Доналд Уиникот, Хайнц Кохут, Милтън Ериксън, Аарон Бек, Носрат Песешкиян, а Александър Лурия пък е и медик, и педагог. А за Карл Роджърс – агроном и теолог, въобще да не говорим. Личностните качества, критичната мисъл, хуманистичната насоченост и практиката са това, което според мен прави терапевта. Затова и много по-смислено ми се струва вместо да следваме западната мода, ако наистина искаме да сме клиентски-ориентирани, изискванията да стъпват на практиката, а практиката в България за разлика от Великобритания и САЩ се осъществява в извънакадемични школи (изкл. магистратурите по клинична психология).

Считам, че изискване за практическо обучение в психотерапевтична модалност и изпит за правоспособност, аналогичен на този на медиците или този в Германия, е по-смислено и по-обективно.

Който иска да учи психология в академичен контекст, само ще спечели от това, но не считам, че има достатъчно добри доводи да се изисква каквато и да е академична степен по психология за извършването на терапевтична дейност извън клиника.

Потенциал и терапия

Ако погледнем САЩ и хуманистичната модалност и всички нейни съвременни разклонения, в които бих сложил дори Тони Робинс, ще видим ясно, че терапията някак неусетно се е разширила и докато не малко терапевти са проспали възможността да излезнат извън патологията и да посрещнат нуждите на типичния „нормален невротик“, който иска да е някой, то решението не е регулация, а въвеждането на адекватни стъпки, които да могат да помогнат на мениджъри, професионалисти и други експерти в техните сфери да получат качествено образование в хуманистични модалности и техни производни и да разнообразят редиците на психотерапевтите с ясното разбиране, че по-скоро ще се развиват като „коучове“ по личностно развитие. Не виждам смисъл в разпоредбите на чл. 4.2 и чл. 6 що се касае ограничаването на „консултациите за разгръщане на личностния потенциал“ само до психолози, защото докато некачествена терапевтична услуга реално може и да е животозастрашаваща в психопатологичен контекст, то в контекста на личностното израстване, никой няма да пострада, защото не е „открил великана в себе си“. Също така мисля, че работата в норма с цел ръст и работата в патология с цел терапия в някаква степен предполагат и различен профил на терапевта, колкото и скандално да звучи.

Пари и терапия

И в България, и извън нея, с редки изключения, смислени пари не се правят от индивидуална психотерапия. Съвсем нормално е желанието да се ограничи предлагането на услуги по признак качество, за да бъде възможно за качествени кадри да търсят реализация на пазара на предлагане на терапевтични услуги и да не го оставят след две-три години, защото това е наистина тежка работа и е редно поне в някаква степен да посреща материалните им нужди. По тази причина регулация въз основа признак качество според мен е оправдана, но не трябва да е формална, а същностна, тоест, на ниво достатъчен приложим практичен опит в терапевтична школа, личностни качества и задължителни минимални базови познания в сферата на клиника, психопатология, невропсихология и т.н., които считам най-обективно могат да бъдат оценени с изпит, аналогичен на този в Германия, а не с академична справка и кандидатстване към ДПРБ, което макар по ясни критерии все пак има субективен елемент.

Заключение

В юрисдикции като САЩ и Великобритания моделът за изграждане на кадри (предимно академик-практик) предполага много важна роля на академията. От 01 септември 2020 г. това е факт и в Германия, но същевременно в държави като България, мястото на школите в различни модалности е било централно в исторически аспект (в интерес на истината също и в Германия, и Австрия) и все още е и съответно те трябва да са в основата на определянето кой да практикува терапия и кой не.

Също така считам, че общ изпит за правоспособност, включващ и етична секция, който е администриран от ДПРБ ще е допълнителен гарант за качество и се надявам с времето ДПРБ да развие инициативите си в тази по-обективна, макар и значително по-трудоемка насока, която същностно дори съответства по-добре на най-новите практики в Германия.

Вярвам и че макар и неприятните съдебни и процедурни последици е редно да се търси по-висока отговорност относно професионалното предлагане на терапевтични услуги и в това поощрявам ДПРБ, че предприемат стъпка, която може би първоначално ще доведе до сериозен правен риск, но в дългосрочен план ще има благотворно въздействие върху имиджа на професията.

Това е моето мнение, като знам, че се различава от това на не един или два психолога, които биха казали: “Kакво толкова, една магистратура по психология, а ти пък изпит, а и без това повечето от школите искат да си психолог, медик или педагог, най-малкото защото това са формалните изисквания наложени от европейските им майки, сега един доктор не може да изкара една магистратуркa по психология ли?” и биха изброили варианти. За мен е редно обаче всяка школа да прецени изисква ли конкретно образование, възраст и прочие, а не ДПРБ. ДПРБ, ако иска да наложи един уважаван минимален стандарт, според мен, може да избере по-трудния и по-обективен път: изпит.

Ще се радвам да прочета Вашите мнения, бележки, критики, идеи под публикацията във Фейсбук. Ще ги прочета с интерес.

[1] бел. ред. – След публикуването на статията, търсейки определние на “психотерапия” в нормативната уредба, попаднах на:

Наредба № 24 от 7 юли 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Психиатрия“

Считам, че опасението ми, че лекари биха били негативно засегнати при приемането на Проектозакона е неоснователно по отношение на случаите обхванати в Наредбата, а именно тези на терапевтиране, но не и в случаи на работа с клиенти в нормата с цел разгръщане на личностния потенциал.

Тъжно е да ти мине животът и да се питаш какво би било. Колкото повече време минава, толкова по-ясно го осъзнавам. Хора поръсили времето си със скука и посягащи към твоето, а то ти трябва, защото от него градиш мост към по-различно бъдеще, към нещо, което понякога усещаш, че ти е писано да разгърнеш.

И все пак понякога се сещам за живота преди да се превърна в темерут. Не бе чак толкова отдавна – хора от танците, от тези 2-3 месеца, които правих импро театър, дори и за лятото на 2017 г. Ще ти разкажа за трима от тях и как покрай коронавируса всеки един от тях ми донесе усмивка: Теди, Златин и Радо.

Теди от Ритмо

На 1 юли 2018 година се върнах след 10 месеца учене във Виена. Не можех да свикна със София. Бях емоционално изтощен и дезориентиран. И така дойде септември. Тръгнах на бачата при Ина и Захари от Латин Форс. Беше прекрасно и след половин година вече правих по 13 тренировки на седмица: успоредно в различни групи на Латин Форс, Палетро, Паланте и Ритмо. Имам определена маниакалност и избива в какво ли не. Един Господ знае що ниви щях да съм прекопал в името на Сталин по време на комунизма.

Безкрайно благодарен съм на всичките си инструктори до един за огромното количество усмивки, но сега специално искам да благодаря на Теди от Ритмо, че ме усмихна и по време на епидемията с COVID-19. Със съпруга й, Митко, и другите инструктори на Ритмо веднага започнаха да изкарват видеа. Създадоха възможност за онлайн тренировки. Връзката е https://usmivka.ritmo.bg. И дори изкара курс в Udemy, отговаряйки на въпрос, който хич не е лесен – какво да правят дамите с ръцете си (тук) по време на танци. Вярвам, че е як курс, макар и без тренировки за бицепс.

Едно голямо браво на Теди от мен, че не се даде на епидемията, че запази усмивката си, че я сподели и че запретна ръкави и дори щурмува Udemy.

Златин от Шизи

Обичах тренировките по танци, но вече не ми бе тръпка да ходя в Калиенте или Микстейп (дискотеки със салса партита). Вече нямаше емоция. Нещо там въртиш жените и се чудиш колко ли завъртания е правила Валентина Терешкова и как ли би изглеждала партньорката с костюм на космонавт. Липсваше ми истинска експресия, истинска комуникация – без грим, претенции и без нуждата да блеснеш. Понякога хората са безкрайно досадни и предвидими. Чувство, че един и същи човек обитава стотици тела. Чувство, че водиш един и същи блудкав разговор отново и отново.

И така се записах на импро при Златин от Шизи Про. Беше нещо невероятно! Курсистите бяха много готини и интересни хора, с които ходихме по барове, говорихме за какво ли не и се смяхме до сълзи. Все още получавам писма от Шизи Про. Ще споделя малко от написаното от Златин, но първо трябва да транспортирам едно паяче навън… Готово. И така, Златин:

В този месец и половина от “застоя” аз лично преминах през много етапи. Промяната беше двойно по-рязка и заради нуждите на едномесечната ми дъщеря, но смяната на 12 часа навън с почти никакво излизане от вкъщи беше фрапантна. Но нали това е същината на импровизирането:

Адаптацията.

Преди да се роди Рая си мислех, че ако трябваше да избирам да науча детето си на едно единствено нещо, то то би било адаптацията. Да приема промяната като повод за надграждане и да е отворена към нея като към най-естественото нещо. Да импровизира живота си.

Едно от нещата, които правят от по-горните нива на Шизи е Zoom импро на фейсбук страницата си (тук) почти всеки петък. Безплатно е, но можете да си купите и билетче, ако Ви е харесало. Изкуството храни душата, но все пак. Ако ли не след кризата, ще ни остане само най-необходимото за народа – чалгата. Удр‘и един гюбек, мацка!

Ето и връзка към предстоящото им шоу на 8 май:

https://www.facebook.com/events/524760804863446/

Едно голямо благодаря на Златин и другите импро-ентусиасти, че въпреки обстоятелствата намират енергията и желанието да веселят публиката и импровизират и то през Zoom.

Радослав Благоев

Преди над 5 години минах един тон курсове по маркетинг към М3 College. От тогава ми е останало искрено хубаво чувство към двете момичета, които организираха курсовете, Жаси и Стeли, и един от преподавателите, Радо. Последно тримата се видяхме на по питие преди повече от 2 години. И всеки си тръгна по пътя.

Жаси: Binge Off

Стели: yogahouse.eu

Радо: blagoev.agency

Наскоро мернах, че Радо е изкарал видео за бизнес. Знам, че отдавна искаше да си направи YouTube канал и ми стана приятно и любопитно. Чух видеото, както и предишното. С някои неща, които Радо казва съм съгласен, с някои не съвсем. При всяко положение обаче ми бе приятно да видя трезва гледна точка на фона на морето от Бил Гейтс е станал милиардер, можеш и ти. В конкретното видео, което загледах първо, ми допадна и че Радо даде различни перспективи спрямо времеви хоризонт и мотивация за бизнес от тази на след 6 месеца си милионер само със силата на мисълта. Ето го и видеото:

Браво на Радо за това, че е сред хората, които споделят перспектива, макар и субективна спрямо неговия конкретен опит, какво е не чак толкова розово в стартирането на бизнес.

И така Теди, Златин и Радо. Да сте живи и здрави и дано има повече хора като Вас!

Имах желанието да споделя нещо готино и да дам малко светлина за това, което ме зарадва тези дни, а това е – борбени, жизнени, положителни хора, които правят нещо смислено.

И да не забравя, честит 1 май на патерицата, защото без труд не става. Песента, която пребори безработицата в САЩ преди години, а дано и тук подейства:

Заспах в седем сутринта в отвратително настроение. Последният месец бе тежък – операция, рехабилитации, преосмисляне на бизнес стратегия и най-вече тревоги за близките ми откакто вирусът се появи в България. И за капак вчера имах отвратителното чувство, че част от народа чудодейно се е вдетинил до ниво четиригодишно дете, безхаберно за тежките последствия от действията си. Не можех да заспя от яд. Не ми се бе случвало от години.

Събудих се след 4 часа сън и все още не можех да събера мислите си. Сетих се за една от любимите ми идеи, в Китай се ползва един и същи йероглиф за криза и възможност. Дадената ситуация бе възможност за мен да си преговоря умения за управление на стреса, които не бях ползвал от години, както и да тествам нови такива, да се възползвам от тези няколко месеца уединение, за да съм максимално продуктивен и да се поглезя по позабравени начини.

Стресът е в тялото

Загубя ли емоционален баланс, мислите ми и действията ми тръгват в грешна посока. Затова и днес първата ми стъпка бе да дишам. Следвах практика на Вим Хоф, много сходна с холотропно дишане.

Прилагам видео с инструкции за сигурност. Вижте ги. Има субтитри на български. С две думи – легни, защото може да ти се завие свят и да паднеш. Съобрази, ако здравното ти състояние не позволява динамична обдишване.

Самата практика е много ефективна и се прави сутринта на празен стомах. Лягате, дишате коремно, дълбоко и динамично. Усетете как коремът, ребрата, гръдният кош, дори главата се изпълва с кислород. Издишате до комфортно ниво, не до край. Така дишате – издишате 30 пъти. На тридесетото издишане, задръжте без въздух, докато не усетите нуждата да вдишате отново. След това поемете въздух и задръжте за 15 секунди. Тази комплекс се повтаря три пъти.

Прилагам видео. Има субтитри на 29 езика, вкл. английски и руски.

След този комплекс направих 5 минути мускулна релаксация с усет за тежест. Лежах и фокусирах как с всяко издишане водещата ми ръка се отпуска все повече и натежава все повече. Това отпускане и тежест се придвижи към рамената ми, които се отпуснаха и с това съзнанието ми се отпуска. Пробвай тази техника. Също е много лесна, приятна и релаксираща.

За финал взех контрастен душ. За мен номер едно бърз цяр за напрежение са студените душове, но ги вземам от години. Ако не сте свикнали със студени душове, не ползвайте особено студена вода и то не повече от 30 секунди. Последното нещо, което искате в момента е бронхит или пневмония. Не потапяйте главата си под ледената вода, за да не си докарате синузит или менингит. Ако сте бременна или имате заболяване, проверете дали това е приемливо.

Премести съзнанието към нещо приятно, посредством действие

Избрах книга, която искам да прочета отдавна, Fooled by Randomness на Насим Талеб. Почетох я 30 минути, за да активирам мозъка си. Вече бях в добро настроение и готов за работа.

Моменти на благодарност

Отдели си време всеки ден, за да „изпратиш хубава енергия“ към хора, които обичаш. Ако имаш нужда от насоки, прилагам такива на английски и на руски:

Ако искаш, отдели и време в края на медитацията, за да отправиш благодарност и желания за здраве към целия медицински персонал у нас и по света, заангажиран в борбата за спасяване на човешки животи.

Медии и фейсбук – един път на ден

Изключително важно е да сме добре информирани, но по-добре един път дневно наведнъж, отколкото на час по лъжичка, иначе да четеш за умрели и заразени всеки час може да е твърде емоционално изтощително.

Спорт

Напълно достатъчно и силно препоръчително е да направиш комплекс упражнения за 30 – 40 минути, съобразен с нивото ти на физическа подготовка. Например, малко по-късно днес ще правя лицеви опори, а утре си поръчвам лежанка и дъмбели.

Ако публикацията ти е била полезна, сподели я. Нека достигне всички, които могат да си вземат нещо полезно от нея.

С пожелания за здраве на теб и близките ти!

М

Колебах се дали да напиша тази статия, защото не искам да насипвам по тема, която е стресираща за голяма част от читателите ми, а и не само, но в крайна сметка прецених, че е нужно, защото от една страна ситуацията ни дава възможност да си припомним важни неща позабравени от детската градина, от друга, защото хора с тревожни тенденции реагират твърде емоционално, а не разумно на ситуация, която може би е едва в зародиш.

Колко страшно е за теб?

Вчера получих две съобщения – едно от приятел, който работи във финансовата сфера в Лондон и ходи на работа в 05.00, и си тръгва в 22.00, за да има по-малко излагане на патогенни фактори в метрото и друго от приятел в българската финансова сфера, който каза, че ще се надумка с чесън, защото го е страх да не разболее тригодишния си син.

Първо, съгласно Таблица 1 от доклад на китайския Център за контрол над болестите, стъпващ на данни от 11 февруари, няма нито един случай с фатален изход сред деца на възраст под 10 години. Рискът нараства експоненциално при възраст над 60 години и/или сърдечно-съдови заболявания, диабет, хронични респираторни заболявания, високо кръвно и други. Тоест, за детенцето рискът клони към 0. Второ, докато считам, че чесънът може и да има превантивни свойства, няма научнообосновани данни да пази от коронавируса. Тази случка е показателна за реакциите на много от нас, когато смъртта напомни за себе си, а хората и в България умират от какво ли не: таблица 2.

Ако изчисляваме вероятност на база честота, то вероятността за смърт от коронавирус при зараза на човек между 30 – 39 г. при отсъствие на коморбидност, надали е повече от 0.2%, почти като тази да умре или причини смърт в пътен инцидент, ако пътува с МПС (източник). Всеки преценява за себе си, но според мен за здравите хора на възраст 10 – 49 години основният страх не трябва да е, че ще се споминат без време от коронавирус – възможно е, но е малко вероятно, а че могат да заразят човек от рискова група. Какви конкретни мерки биха били адекватни зависи от това какъв очакваме да е ходът на пандемията.

Колко зле ще стане?

Оценките на репродуктивния брой (колко хора заразява един заразен) варират от около 2 до 4, като оценки от рода на 2.2, 2.5 може би са добри прогнози на база информацията към този момент. Ако ги приемем за достоверни, е възможно някои от по-мрачните предположения на експерти, а именно пандемия, която обхваща по-голямата част от населението на земята и вирус, който няма да изчезне близките години, да се окажат верни. Дано да греша, но ако е така, то максимално бързото асимилиране на тази нова реалност и адекватни, дълготрайни промени в навиците ни са добре дошли, независимо колко скоро има ваксина и дори да сме се ваксинирали. Направете си сметката, че в САЩ дори рискът от смърт при сезонен грип е 0.7% за хора на 65 години или по-възрастни (таблица 1). Не съм запознат със статистикте в България, но гледайки в тавана предполагам: 0.5% до 1%, тоест дори към настоящия момент тази група е изложена на не малък риск. Разбира се, горните оценки обхващат хора с различен здравен профил, възраст, пол и прочие уместни характеристики и съответно надценяват риска за, да кажем, здрава жена на 65 години и го подценяват за мъж на 80 години в недобро здраве, но в крайна сметка, когато общуваме с възрастни хора, рядко можем да ги селектираме по демографски признак и здравна история. Това, което можем да направим обаче е да подобрим хигиенните си навици, както и доколкото имаме влияние над хората в преклонна възраст, да ги поощряваме към по-добра хигиена.

Колкото и идиотски да звучи, има три неща, които много от нас не правят, а в свят с инфекциозни болести са важни:

Мийте си ръцете. Виждал съм как сервитьорка излиза от тоалетната и не си мие ръцете. Нещо толкова елементарно като осъзнатост е, че миенето на ръце е важен хигиенен навик, а толкова хора не го следват. Според Центъра за контрол и превенция на болестите в САЩ, както е цитиран в Atlantic, до 80% от инфекциите могат се предадат чрез допир.

Не се гушкайте болни. Знам за хора, които имат голяма нужда след грип да се гушнат във всеки когото могат, ако могат и да отидат на работа да покашлят, после и едно фитнесче, ако може. Знам, че е гадост сам да се изолираш като прокажен, но все пак, освен ако не си заобиколен от врагове, остави прегръдките за малко по-късно.

Кашляйте в кърпичка за еднократна употреба, изхвърлете я максимално бързо, почистете ръцете си. Да, наистина бърсането на нос и уста с ръкав, предполага кашляне в сгъвката му, но и ползването на кърпичка, както съветват англичаните, не е варварство.

Ужас и безумие, не е само короноваирус.

За всеки поотделно не е ясно как съдбата ще метне зарчетата. От една страна „човек предполага, а Господ разполага“, от друга човек трябва да си помогне сам, за да му помогне Господ. Да, от една страна има логика да ходим с каска на главата в случай, че падне саксия и като цяло да не излизаме въобще. От друга може би е редно да преценим кое според нас най-вероятно представлява сериозен риск за нас и околните. Например, според Центъра за контрол и превенция на болестите в САЩ рискът от рак на белите дробове е от 15 до 30 пъти по-голям за пушачите отколкото за непушачите, според медицинско изследване почти 3/4 от риска от инсулт е породен от фактори в наш контрол – лош хранителен режим, застоял живот, тютюнопушене. Мога да те „радвам“ с такива статистики до утре, но не това е целта.

И по отношение на коронавируса, и на редица други заболявания има неща извън твой контрол, но ако така и така си започнал да се грижиш за здравето си покрай коронавируса, то не се ограничавай само с него, иначе си малко като щраус, които едва, едва подава главичка. Помисли за хранителен режим, спорт, ниво на стрес и ако можеш, поне намали цигарите, макар че е трудно.

Като ще се мре, барем, ни запомнят с хубаво.

Писах статията с пот на чело, мислейки си колко хора от аудиторията ми са с по-висока обща тревожност и че коремът им е на топка в момента. Това, което искам да ти кажа е, че независимо дали си го признаваме или не има неща в живота, които контролираме и неща, които не контролираме. Да се тревожим за неща, които не контролираме, вместо да сме благодарни за това, което имаме е безсмислено. Животът, колкото и да е прекрасен, понякога е непонятен по идиотски начин. Човек го е страх от едно, а пък на съвсем друго се подхлъзва. Затова, ако се запасяваш с макарони, маски и маеш чесън като изоглавен, не забравяй и да купиш едно цветенце на жена си или майка си, да се усмихнеш на непознат, да кажеш една добра дума някому и вместо да те е яд на някой, че те е засякъл да поемеш дълбоко въздух, да погледнеш небето, да оцениш колко е хубаво всичко и с усмивка на лице да си измиеш ръцете.

До скоро и бъдете здрави, че ми трябват читатели.

М

П.С. Горните статистически данни са обект на редица предположения и някои методологически грешки, но са това, с което разполагам към момента. За тези от Вас, които искат да влезнат в повече детайл от това, което дават медиите, можете да прочетете връзките по-долу. Също така не забравяйте, че статистките (1) са агрегирани, обобщавайки въз основа само един от няколко важни фактора, например, възраст и (2) все още е трудно да се използват за прецизни прогнози.

https://www.worldometers.info/coronavirus/

https://www.ecdc.europa.eu/en/coronavirus

http://www.euro.who.int/en/health-topics/health-emergencies/coronavirus-covid-19

https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/index.html

https://coronavirus.jhu.edu/

https://www.imperial.ac.uk/news/195217/coronavirus-fatality-rate-estimated-imperial-scientists/

Тезата, която ще изложа в статията е забавно представена в клипа по-долу – трима мъже. Кола. Единият се самопровъзгласява за царя на задната скорост. Другите му се присмиват. Тогава „царят“ казва, че може да кара „оттук“ до Кейптаун на задна, ако пожелае. Хващат се на бас дали може. Остава да видите резултата. Ако не разбирате добре английски, можете да изберете субтитри на руски от cc в долния десен ъгъл за настолен компютър или от трите вертикални точки в долния десен ъгъл за мобилно устройство.

„Обикновеният“ мъж вероятно се надценява за разлика от „обикновената“ жена

Докато от човек до човек има огромни разлики, вероятно осреднено мъжете са по-самоуверени от жените, като тази разлика се появява в юношеството и изчезва в зряла възраст [източник, източник]. Предполагам, че това води и до разлики в поведението на средностатистическата жена спрямо средностатистическия мъж. В този ред на мисли, изследване проведено в HP, според което мъжете подават за повишение, ако посрещат 60% от изискванията на по-високата позиция, докато жените – ако посрещат 100% от изискванията е лесно да се разтълкува като резултат от това, че жените са по-малко самоуверени от мъжете. Например, такава позиция бе публикувана във Форбс [източник] и критикувана в HBR [източник].

На базата на това, какво съм прочел и видял последните 15-тина години съм склонен да приема, че осреднено мъжете сме по-склонни наистина да вярваме в илюзорното си превъзходство над „другите“ и да се надценяваме [пример], като с времето и броят грешки, които сме направили, започваме да оценяваме възможностите си по-трезво. Също така считам, че този ефект не важи за състезателни сфери, където мъжете и жените се самоселектират що се касае амбиция, увереност, борбеност и далеч не са представителни за болшинството. Например, жените мениджъри вероятно въобще не отстъпват на мъжете мениджъри по увереност в мениджърските си способности [източник, източник]. Затова и искрено се учудвам, когато видя мнения на запад, които обрисуват войни и финансови кризи като резултат от мъжко мислене, без да се осъзнава очевидното, а именно, че не може да се правят изводи за водачите въз основа на общото население.

От друга страна считам, че средностатистическият „Иванчо“ се надценява в сравнение със средностатистическата „Марийка“ и че това, което мъжете водачи, а и жените водачи, могат да научат от „обикновените” жените и в частност майките преди да карат на задна до Кейптаун е да помислят защо го правят и колко са готови да пожертват, за да задоволят егото си.

Водач понякога, означава „кон с капаци“

Основни качества на водача са, че изразява ясно проблемите на последователите си, че е убеден в правотата си и че е отдаден на разрешаването на проблема, който вижда. Всичко си има цена. Както се казва „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Водачите могат да се превърнат в доктор Франкенщайн, ако създадат визия, която е сляпа за обратна връзка и за възможността да става по-балансирана и цялостна с времето. Такава визия може да даде плодове като, например, следния куплет из стихотворение на Христо Радевски:

Мен хулите не ме смущават,

врагът с които те покри —

аз знам, аз вярвам, че си права,

когато съгрешиш дори!

А както е казал генерал Патън:

Ако всички мислят еднакво, значи някой не мисли!

Тези водачи, които водят поради „властова невроза“ т.е., за да са главната маймуна, проявяват повече гъвкавост, макар и в тяхна угода, от тези скочили в борба за „правота“ със запушени уши и затворени очи. По тази причина виждам и много прозорливост в думите на Михаил Бакунин:

Ако вземеш най-пламенния революционер и му дадеш абсолютна власт, след година ще е по-лош и от самия Цар.

Какво мъжете водачи, могат да научат от жените

Колкото повече усмирите егото си и от най-знаещия, и най-можещия се превърнете в най-любопитния и най-обективния, но без да губите действеността си, толкова по-бързо ще поставите идеята си на изпълнима траектория. Често груповата работа дава повече и по-разумни идеи от индивидуалните прояви, които най-вече помпат егото. Ако наистина държите на идеята си, както една майка държи на детето си, то не само ще позоволите, но и ще търсите градивна външна намеса.

Нямате на кого да показвате, че сте добър водач, карайки на задна до Кейптаун. Ако сте на водаческото място, то не е заради Вас, а за да дадете на идеята, която защитавате, възможност да порасне, помъдрее и да се развие. Това не става, ако я държите във вакуум и отричате по-широката реалност. В това отношение, добрият водач е като добрата майка – отглежда индивид, а не сателит, прави го не, за да казва колко е направила, а от дълбока любов към детето си и целия неизразен потенциал, който то носи в себе си. Тоест, Вие служите на дадена идея, а не тя на егото Ви.

Важно е, когато изграждате идея, да се замислите не само какво Ви съветват, но и от каква карта на реалността идва този съвет и как това рефлектира върху него. Както една по-осъзната майка има усет какви ценности носи в себе си и как може да ги или да не ги предаде на детето си, какви ценности носят родителите й или родителите на мъжа, с когото живее и как те рефлектират върху детето, така и един добър водач има яснота за световете, в които „живеят“ различните хора, които води и знае, че тези светове са динамични – някои ще се разраснат, а други ще изчезнат с времето. Съответно идеята, към чието реализиране води, не може да бъде възприета като нещо статично.

Водачът трябва да е готов в един момент да остави идеята да тръгне по своя си път, като се е постарал да направи всичко възможно да е стигнала пълния потенциал, който може да й даде. Съответно и той като добрата майка съобразява, че „детето му” ще порасне и ще започне да води свой живот. Ако искаме да развием нещо до абсолютния му максимум, понякога трябва да сме готови да отстъпим от ръководната позиция. Друг е въпросът доколко приемливо би било това, особено за мъжкото его и доколко човек прави това, което прави заради това, което прави и доколко го прави заради себе си и желанието си да се впечатли през очите на другите. Ако искаме да оставим максимален отпечатък върху света, често по-разумно е да подадем топката в точния миг, вместо да искаме задължително да вкараме гол.

Според мен водачът в реалния смисъл на думата е като добрата майка и докато добри майки има много, истински водачи – малко, защото мъжкото его, а в интерес на истината и женското, твърде често стъпва на това какво притежаваме, а не на какво правим и какво оставяме след нас освен, ако на него с големи букви не е написано името ни. Естествено е да пазим нашето си, да искаме да сме „някой“, но е и естествено, когато наистина държим на нещо, да го оставим да порасне над нас и в един момент без нас. И тук е въпросът кое ни е по-важно като водачи, това към което водим или ние да водим. Всеки решава за себе си.

До 01 ноември, когато ще е следващата ми публикация.

М

Индианците Навахо саботират статията ми! Не знам дали знаеш, но езикът им е бил използван като код по време на Втората световна война от американската флота и не е бил разбит от немците. Причината – отразявал е чудатата култура на племето. Например, Навахо се делели на четири пола: мъжки мъже, женски жени, женски мъже и мъжки жени. Днешната цивилизация произвежда все повече от последните две категории и е доста трудно да кажеш, че примерно една нахъсана мацка, която се бори самичка с живота още откакто крачето й е стъпило в София, има какво да научи от някой гелосан мамин-сладък, чиято най-епична битка досега е била с космите на краката. От човек до човек разликите са огромни и това как Станка Златева размята 136-килограмовия Марчо Марчев, който имаше глупостта да излезе срещу нея на народни борби, го показва. Въпреки това, считам, че има конкретно нещо, в което на обобщено ниво има осезаеми разлики между мъжете и жените и което си заслужава да разгледам – предразположеността към тревожни разстройства и депресия. Жените са приблизително два пъти по склонни от мъжете да развият тревожно разстройство (виж) и депресия майор (виж) от пубертета насетне.

Докато в част от случаите причините вероятно са на биологично (хормонално ниво), то и вероятно, както предполага един от съвременните пионери в областта на депресията, Мартин Селигман, във великолепната си книга Learned Optimism депресията е черноглед начин на мислене умножен по прекомерно мислене, а жените като цяло са доста по-надарени в предъвкването и преанализирането и съответно Мартин Селигман предполага, че и това е едно от обясненията, защо в женската част от населението има повече случаи на депресия (стр. 75, 83 – 86 от книгата) – когато жените попаднат в дупка, продължават да копаят още по-надолу, за разлика от мъжете, които в по-голямата си част предпочитат да метнат лопатата и да се разсеят, отвличайки вниманието си в съвсем друга посока.

Имам усета, че в не малка част от случаите зад женската тревожност всъщност стои преекспонирана до невроза външна референция (тоест, придаване на прекомерно значение на мнението на другите), умножена по непродуктивен мисловен навик, а именно прекомерно мисловно предъвкване.

Това, което ще последва е, първо, решение по отношение развиване на вътрешна референция (тоест, да се осланяш повече на собствените си усет и мнение) и, второ, решение по отношение мисловно предъвкване.

Макар, че целевата ми аудитория за статията е женска, последните години забелязвам и бум на тревожните разстройства сред мъжете и то дори млади момчета, така че „колеги“, ако Ви тормози тревожност или депресия, не се стеснявайте, ами четете написаното по-долу. Няма да Ви порасне бюст, гарантирам, а написаното ще Ви е полезно!

За женското самочувствие или защо ме роди с такова голямо дупе

Ленинград имат два клипа с дълбоки прозрения за женските неволи. За тези от Вас, които не разбират руски, клиповете имат и субтитри на български. Можете да ги включите от бутончето за настройки (зъбното колелце) в долния десен ъгъл на екрана. Леко гледане.

Преди да споделя какво мисля, че дамите, които се припознават в някой от горните клипове могат да вземат от по-нахаканите мъже без да губят от женствеността си, ще споделя извадка от Mindset на Carol Dweck (стр. 78):

Тази уязвимост засяга някои от най-талантливите, високо-успели жени. Защо е така? Когато са малки, често тези момичета са безупречни и се наслаждават да чуват това от всеки. Толкова възпитани са, толкова са сладки, толкова са услужливи и са толкова будни. Момичетата се научават да вярват на оценката на хората за тях…

Момчетата постоянно биват упреквани и нахоквани. Наблюдавайки в класните стаи в основни училища, установихме, че момчетата получаваха осем пъти повече критики за поведението си от момичетата. Освен това момчетата постоянно се наричаха един друг нещастници и идиоти. Оценката загуби много от силата си.

Тоест, възможно е да се приеме, че броят на жените, на които сериозно им пука за мнението на другите за тях е по-голям от този на мъжете с подобен „проблем“. Личният ми опит е, че вероятно е така.

Някои от най-известните и успели мъже в днешно време са определено и сред най-плютите: Доналд Тръмп, Борис Джонсън, Владимир Путин, Еманюел Макрон, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Джордж Сорос. Ако човек иска наистина нещо повече,трябва определена доза устойчивост на негативна външна оценка.Това е нещо, което наистина успелите мъже масово притежават. Стреми се на първо място да се харесваш, а не да те харесват. Да те харесват всички означава да си ходещо огледало без собствен образ. Нещата, за които един ще те похвали, друг ще те заплюе. Всеки, най-често несъзнателно, се опитва да те формира така, че да пасваш на вътрешния му свят посредством похвалите и укорите си, тоест, посредством оценката си. Да те оценяват означава да те моделират. Да се нуждаеш неистова от положителна оценка означава да се превърнеш в пластилин.

Поддържай се физически, емоционално, умствено, но прави го на първо място заради себе си, а не за да те погали някой по косичката. Има дългосрочна полза от това да правиш нещата заради себе си, а не заради някой друг, а именно, че правиш нещата дългосрочно! Много жени си хващат мъж, приемат, че им е гарантиран и се превръщат в тетки, губещи много от женската си топлина – не, че мъжете не се превръщаме в чичаци с тумбаци. Това е бомба със закъснител, защото чуждата положителна оценка, внимание, грижа много рядко са 100% гарантирани – ако не си се научила сама да си вчесваш гривата, какво правиш, ако принцът с гребена изчезне, оставяйки ти чифт рога за мил спомен? Грижи се за себе си заради себе си!

Също така не робувай на идеята, че всички са длъжни да те харесват – безумна е! Виж къде нещата се получават и къде не, и това е. Ако понякога не получиш вниманието или харесването, което искаш, по-скоро се посмей искрено и не абсолютизирай. Разни хора разни идеали. Повечето хора намирам за преобладаващо симпатични същества, но има нещо толкова абсурдно в цялото човешко общество и общуване и сериозността, с която се опитваме да се впечатлим, че просто не мога да си представя да взема твърде насериозно чиято и да е оценка за себе си, включително собствената си. Вместо това фокусирам във връзката си с живота и действията си. Стремя се да съм глагол, а не прилагателно. Стремя се да се поддържам и провокирам умствено, емоционално, физически, да оценявам живота, да си давам свобода и да излизам извън отъпканата пътека на автоматизирани разговори и ситуации, да откривам нови части от себе си и скрити способности посредством общуването си с другите. Това е много по-жив подход към живота, отколкото да настояваш хората да те оценяват положително и да се разстройваш, ако не го правят. Ако ти е истински готино да живееш, ходиш с усмивка по улицата, независимо дали другите отвръщат на нея и независимо колко зъболекаря по навик ще вперят очи в устата ти.

Затова и силно те съветвам вместо да фокусираш върху отношението на другите към теб, върху което никога нямаш пълен контрол, да фокусираш върху всички положителни неща, които можеш да направиш за себе си и да ги направиш, както и да дадеш право на другите да не те оценяват по начина, по които би ти се искало, без да им се сърдиш.

Нероден Петко или как се заражда тревожно разстройство

Опростявайки идеи от когнитивно поведенческата и рационално-емотивно поведенческата терапия, възможно е да имаш нересурсни ирационални и често несъзнавани базови вярвания, които се активират при негативни събития или низ от тях и водят до спирала от безполезни или дори вредни мисли и емоции, пораждащи се една от друга, накрая водейки до маладаптивно поведение и негативни последствия. Това, което правят тези психотерапевтични школи е да разкриват и атакуват ирационалните вярвани и да ги заместват с по-реалистични и здравословни такива, както и да помагат на клиентите да отработят по-адекватни емоционални реакции и поведения. Това е прекрасен подход, но засега предпочитам да ти предложа нещо доста по-лесно, а именно да се самодресираш да не предъвкваш мисловно, а още веднага, когато се появи първото безсмислено „циклене“ да смениш емоционалната или мисловната рамка, своевременно прекъсвайки спиралата от тревожни мисли и емоции.

Мъжете в по-голямата си част, както споменах в началото на статията, не чоплят излишно в болни теми, а търсят с какво да се разсеят. При много от жените това умение не е толкова добре развито. Мъжете в по-голямата си част директно търсим решения на проблемите, докато доста жени искат първо да разкажат в детайл за проблема, да го анализират, да се анализират, да те анализират и дори ако предложиш директно решение, могат да се ядосат, че не си ги изслушал докрай – случвало ми се е няколко пъти. Затова и ако мозъкът ти е с хранителните навици на крава – предъвква и предъвква – ще ти предложа няколко ефективни техники за прекъсване на ненужното прежиляне. Избери си тези, които ти допадат най-много, в последователността, която най-много ти допада.

Телесна: Искам да се изпъчиш, намръщиш и максимално категорично да кажеш „Стига“, било то замахвайки авторитетно и енергично с ръка, удряйки с юмрук, щраквайки с пръсти. Усети ясно категоричността в тази команда. Вероятно още това ще пресече негативните мисли. (Заимствам от Мартин Селигман).

После остани изпъчена, поеми няколко пъти дълбоко дъх и с всяко издишане, издишай и последните остатъци от тревоги, ако има такива, докато не се прочистиш изцяло от тях. Ще усетиш как с последните няколко дълбоки издишания се отпускат раменете, ръцете, тялото, съзнанието. После можеш да ми покажеш една 24-каратова усмивка, да погледнеш нагоре и 30 секунди да се усмихваш много енергично на живота, плавно обръщайки дланите си към небето и повдигайки ръце нагоре. Сети се за някого, комуто искаш да изпратиш тази прекрасна усмивка и му я изпрати на ум. (Заимствам от няколко медитативни практики).

Аудио-визуална: Изречи негативните си мисли с максимално писклив, разтревожен и драматичен глас, като се запишеш на телефона си и после се виж отстрани. Искам да изиграеш разтревожеността си, така че Оскар да получиш – на максимум, с емоция, драма да има. Когато се видиш, ще добиеш съвсем друга перспектива за мислите си. Гледай записа 5-6 пъти подред.(Заимствам от Едмънд Борн и от терапевтичен похват на Милтън Ериксън).

Мисловна: Осъзнай, че грамадна част от живота си хората прекарват в мъгла от ниска мисловна хигиена и когато близките им са до тях, здравето им в тях, възможностите пред тях и живота навсякъде около тях, не ги оценяват. Животът минава и в последния момент идва осъзнаването за всичко, което не са оценили и всички абсолютно безсмислени, нереални тревоги, които заслепяват за безкрайния блясък на живота тук и сега. Представи си, че си далеч напред в бъдещето, много, много стара, получила си още 30 минути живот и ти е дадена възможност да се върнеш във времето и да ги изживееш сега, как би ги изживяла? Какви са всички хубави неща, които имаш, които ти се случиха, как звучи гласът на любимите ти хора, как е да поставиш ръката си под струя студена вода, какви са цветовете около теб, колко различни звука чуваш? Какво е да гледаш, чуваш, дишаш дълбоко, да обичаш, да си жива. (Заимствам от терапевтичен похват на Виктор Франкл).

Заключение

Грижи се за себе си, защото се обичаш, а не за да те обичат. Оставяй нещата да се случват и се забавлявай с отворени за живота обятия. Отвори широко очи за цялата красота, която животът предлага всеки божи ден. Не допускай всички прекрасни неща да минат пред теб незабелязано, прахосвайки времето си в циклене над глупости.

Следващата ми публикация ще е на 05 октомври и ще е посветена на това какво мъжете могат да научат от жените за лидерството.

До 05.10,

М