Любов

Приключвам серията статии за любовта със съвети как да преминем по-лесно през раздялата. Често любовта към даден човек има край, правейки място за нови емоции и уроци, които идват с друго лице, друг адрес и друго име.

Ако сега някой минава през по-тежка раздяла, бих препоръчал книга на Сюзън Елиът. Дава редица полезни съвети, разглеждайки естествените етапи на тъгата и окуражавайки ни да се грижим за себе си.

Загубата или изоставянето от близък неврологично е сходно до физическа болка:

Когато хората изпитват заплаха или щета на техните социални връзки, мозъкът реагира по много сходен начин както би реагирал на физическа болка. [1]

Еволюцията е направила своя залог, че страданието е приемлива цена, която да платим за това да сме човеци. [2]

Първото нещо, което трябва да знаем е, че тъгата не е права линия…Тя се случва на „фази“. [3]

Също така загубите се складират и стари раздели могат да натежат, ако не сме отделили време да се освободим от болката. Според Сюзън Елиът повечето дисфункции във връзки могат да бъдат директно приписани на неразрешени минали загуби в единия или двамата партньори [4]. Инетересни са и изследвания, които показват, че средностатистически жените преживяват доста по-болезнено раздялата, но се възстановяват по-цялостно от мъжете, докато ние, мъжете, по-скоро замитаме под килима и продължаваме напред.

Кои сa най-важните неща от горните:

• Тъгата при раздяла е цената за това да сме хора.
• Минава през (три) фази.
• Ако не я изчистим, се складира.

Това, което предлагам, като решения с едната ръка „крадне“ от източната философия, Ошо, будизма, а с другата от някои базови постулати в психотерапията. Премесвам с мои преживявания, анализ и решения, които са работили за мен, когато съм ял дървото.

Потребности

Хората имат базовата потребност да бъдат обичани. Много имат нужда някой друг да им дава обич, защото сами не могат да си я дадат. Когато тази обич бива взета обратно, стигат до извода, че обичта във Вселената с тяхното име върху нея вече е изчерпана. Някои дори могат несъзнателно да стигнат до извода, че не заслужават да бъдат обичани или че жените/мъжете не могат да обичат, че всички са егоисти и т.н.

Това, което повечето книги казват е обичай себе си. Много хубав постулат, но има зряла и важна стъпчица към него, която често бива пропускана – обичай живота и стихиите му. Една от тези стихии е любовта.

И когато я обичаш, бъди честна/честен с нея. Говори открито с нея. Виж всичките лица, в които е идвала досега при теб. Какви са били хубавите повтарящи се навици, които е имала, а лошите? Благодари й и й напиши какво търсиш и какво няма да приемеш, както би написал/а реално писмо.

Често не се разбираме ясно в комуникацията ни с любовта. Често искаме да ни даде неща, които ние трябва сами да си дадем и често не й даваме, това от което пък тя има нужда.

Моментите на болка са прекрасни от гледна точка на това да седнем и да се замислим какво ни е липсвало. Какво е липсвало на човека отсреща и как да напаснем картите по-добре следващия път. Трябва, вместо да ревем, да диагностицираме какви потребности са били засегнати и какви убеждения са били формирани. Правейки това, ние си гарантираме по-конструктивен диалог следващия път, когато любовта ни дойде на гости. Затова, напиши писмо до любовта. Прибери го за седмица и после си отговори писмено от нейно име. Много неща ще ти се изяснят и болката ще олекне.

Когато достигнем яснота и честност какво сме дали и какво сме взели. Когато видим къде не получаваме това, което искаме и къде не даваме насреща, вземаме водеща, конструктивна роля в разговора с любовта. Осъзнавайки това, доверието ни в нас самите и в любовта, която предстои се увеличава и с това болката намалява, защото част от болката е в бъдещето, покрита с неизказани страхове и грешни убеждения. Изчистим ли грешните убеждения и очакваната, бъдещата болка изчезва. Потребностите ни могат да бъдат засрещнати. Напиши ги, анализирай ги.

Фиксация

Част от нещата, които правим, когато близък си отиде от този свят са сходни с това, което правим, когато дадена връзка се изчерпи. Разбери – не живеем вечно. Не реви за загубата на доброто, а се постарай да подготвиш сърцето си за още по-доброто. Да се вкопчим в минала връзка често е като да се вкопчим в труп.

Нещо, което се казва в редица книги и статии е „без контакт“. Тоест свърши ли дадена връзка, трябва да преустановим контакт, за да зарасне раната. Да, но в днешно време със социалните мрежи и интернет е доста лесно да подадем и веднага да погледнем снимката на бившата, да пишем, да звъннем и реално да разчешем раната. Не така.

Съветът ми е да си позволите три месеца самовлюбеност и див нарцисизъм. Ако е нужно, преструвайте се, докато не се получи.

Фиксирайте се в себе си самите. Започнете да пишете на себе си колко сте готини, колко си се възхищавате. Извадете си снимки, на които изглеждате добре или които са от моменти, които са били щастливи. Обичайте се все едно сте си собствено дете и се гордеете безобразно много със себе си.

Спомнете си за първите красиви, силни любови, които сте имали. За моментите, когато сте получавали хубава обратна връзка на обич. Любовта има много лица и тя е във вас, колкото и извън вас. Докато дойде с ново лице, фиксирайте върху себе си. Така поне с единия крак, любовта ще присъства в живота ви.

Здравословен начин на живот

Аз съм от хората, които всичко лекуват, ако не със спорт, то с много спорт. С повече спорт, природа, сън и правилно хранене, организмът произвежда химия на щастието. А понякога един процеп светлинка, една мимолетна усмивка е достатъчна, за да обърнем играта и да надделеем над болката.

В никакъв случай не тръгвайте по пътя на алкохола, безразборните връзки, безразборното ядене. Това само ще ви забие надолу. Погрижете се за тялото си и ще ви олекне и на съзнанието.

Да се погледнеш от страни

Водете си дневник по колко пъти на ден мислите за бившата/бившия. По колко време? Кога? А колко време прекарвате в градивни действия – да си казвате, че се обичате, да се грижите за тялото си, да разбирате убежденията, които ви движат и нуждите, които искате да бъдат засрещнати. Може би няма да ви хареса това, което ще видите.

Болката от раздялата понякога може да бъде смалена, виждайки колко кретенско поведение предизвиква и позволявайки на егото ни да й набие канчето.

И не забравяй, че за каквото и да те боли сега, най-вероятно след две години вече няма да е актуално.

М

Още малко за любовта.

Можем да я разгледаме като серия от химични реакции, необходими за продължаването на човешкия вид: тестостерон и естроген, серотонин, окситоцин [1], кортизол при раздяла [2]. Кой ни харесва – резултат от нивата на невротрансмитери в мозъците ни: допамин „търси“ допамин, серотонин „търси“ серотонин, но високи нива на тестостерон „търсят“ високи нива на естроген/окситоцин [3].

Можем да открием голямо припокриване в мозъчните центрове, които се активират при физическа награда, например нещо вкусно, и емоционална награда, например нещо за сърцето, и тези, които се активират при физическа и емоционална болка [4].

Можем да я разгледаме като решаване на уравнения заложени ни в детските години. Колко жени решават нещо с бащите си в избора на партньорите си, колко мъже с майките си.

Можем да предположим, че сме сугестирани как да обичаме от приказките и филмчетата, които гледаме. Теза, която чух наскоро от руския психотерапевт Юрий Чекчурин.

Можем да видим, че в много отношения, картите са раздадени. Оттук насетне е въпросът как да ги изиграем. В това имаме свобода от момента, в който химичният коктейл се уталожи и се окаже, че другарката/другарчето не е чак толкова красиво, умно, невероятно, а и ние за нея/него.

Напишете смислен общ сценарий

Много често всеки партньор си има своята приказка в главата и под влияние на майката природа, особено от една възраст насетне, когато часовникът бие по-силно, първото нещо на бял кон става принц и първото нещо с дълги руси къдрици – принцеса. С времето се оказва, че дори принцът може да се превърне в жаба, като го целунеш, а принцесата – в проповедник на твоята кривота и нищожност. Как се стига до тук?

Първо, много често не сме имали съвсем ясна преценка в какво сме се влюбили. Може да се окаже съвсем различно същество от това, което сме си представяли.

Второ, това, че една жена е страстна, не означава, че ще е любяща съпруга. Това, че един мъж знае как да сваля звезди не значи, че след като се ожените няма да сваля на съседката нещо друго. Вземаме човек в една роля предполагайки, че ще играе добре друга роля. Не винаги е гаранция. Има артисти, които имат малък репертоар.

Трето, ние самите не осъзнаваме как се променяме и не осъзнаваме, че вероятно за партньора ни сме били къде-къде по-красиви и обаятелни.

Ако търсим нещо повече от това да се гушкаме по почивните дни, ако търсим нещо, което да има потенциал за ръст в бъдеще, то трябва да знаем, че ролите, които играем в общия сценарии, трябва да са най-добрите версии на нас самите, а не нечии чужди фантазии.

Подходящи роли и реквизит

Трябва да видим кой е другият човек в момента и дали реално може да изиграе ролята, която му/й задаваме, както и дали ние можем да засрещнем очакванията му/й. В крайна сметка, ако даваме много по-малко или повече отколкото вземаме, рано или късно нещата могат да се счупят.

След това е редно да съобразим, че комуникацията ни с другия човек е и комуникация с нас самите, с нашите бивши, с нашите родители, с нашите навици, с нашите страхове, с нашите нужди, с нашите мечти. Волно или не, обличаме другия в нашето си възприятие за него нея. Ако ние не сме с нормална комуникация с нас самите, то дори ролята на партньора да е подходяща, дрехите в който го/я виждаме ще са грозни, мръсни, намачкани.

Трябва да разпределим правилно второстепенните роли. Често на юг всички сме едно голямо семейство и нашите или нейните/неговите родители, могат да поискат главна роля в продукция, в която им се пада второстепенна такава. Виждал съм връзки, в които хората се обичат, но поради силно и неадекватно месене на родителите всичко отива по дяволите.

Нямаме време за губене

Виждал съм го и сред жени, и сред мъже. Принцът се оказал олигофрен, принцесата се оказала патица и се почва едно реване до небесата. Нормално е човек, като го боли да си излее душата, да го е яд. Най-малкото, че гневът подтиска болката и това в известна степен е и защитен рефлекс. 

Понякога обаче, хора се задържат твърде много в яд за накърненото си его, а зад този яд най-често стои неувереност, че ще има нов принц/принцеса или че въобще има принцове/принцеси. Гневът е затваряща емоция и те фокусира към миналото. В такова състояние, мърморейки гневно и движейки се с дупето напред, може хиляда принца да те подминат, но ще видиш само Д-то на бели коне. При мъжете поне е по-добре – виждаме Д-то на принцеси.

Фокусирайте към живот, към радост, към хора и към много спорт и се увеличава шансът да срещнете късмета.

Не гледайте мелодрами, мили дами!

Това е специално за жените. Ако имате някаква драматична емоция във вас и я помпате със сладникави истории, дори без да го осъзнавате, ще се озовете в пародийни ситуации, в които Мистър Бийн трябва да играе Брад Пит. Някак си няма да се получи. Следете мислите си и действията си. Понякога много здраво се зомбирате с глупости и сами си ритате късмета по Д-то.

Любов да има,

М

Нужни са двама за танго. Напоследък около мен се случват странни неща на фронта на любовта. Циникът в мен казва: „Казах ли ти!“. Не му давам контрол. Не го пренебрегвам.

Ако се минат здравословни граници, цинизмът е лоботомия – сестра Милдред Ратчид получава своето.

От друга страна, ако отсъства, не можем да разберем, че за много любовта е като дечица, които си играят в пясъчник и имат различни гледни точки за пясъчния замък. Едното удря другото с лопатката по главата, докато не бъде посипано с кофичка пясък в знак на ответна „любов“. След това, който от където, освен ако не са се превърнали в роби на замъка.

Все повече виждам, че в дългосрочен план, ако хората не искат да се чуят, ако не искат да комуникират, се насаждат на пачи яйца. Наскоро бях изпаднал в странната ситуация да окуражавам приятели, при които в семействата им има сериозни резки.  Все едно и също.

Мъжкият казус често е: „Ти си мъжът. ТРЯБВА да изкарваш повече пари. Трябва да ми отваряш врата. Трябва да се прибираш на време.“ Така мъжът се редуцира до някакъв мелез между банкомат, вибратор и изтривалка, който не знае да работи ли, на време ли да се прибира.

Женският казус често е: „Ама мило, то просто така се случи, че опнах най-добрата ти приятелка. А да, ще се оженим… (ама, на кукуво лято).  А това дете…ма, то аз така не си го представях…Айде, чао. И все пак, ще ти се обаждам понякога да ти обърквам живота.“

Към това можем да добавим и физическо и психическо насилие и започваме да се чудим в какво сме се озовали.

Както е казал Толстой:

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.

Нека да видим какво можем да подобрим, та да минем, ако вече не сме там, в категория на щастливците. Все пак и нещастните семейства си приличат, така че можем да изведем няколко важни точки.

КОМУНИКАЦИЯ

Без отворена, уважителна комуникация връзката е мъртва. Първо, трябва да се избяга от идеята, че връзката е даденост. Животът е динамичен. Движим се с различна скорост. Имаме тъпи моменти. Моменти, в които сме по-криви. Ако връзката стане на съд или ако стане глухоняма, то просто се разпада. Сравнявам приятелски двойки в Холандия с приятелски двойки тук и имам усета, че в България все още емоциите са твърде силни, а емоционалната интелигентност твърде ниска сред много от нас.

Много от комуникацията е погрозняваща комуникация. Една жена, която е обгрижена, която се чувства сигурна и обичана, свети. Походката и е друга. Един мъж, който получава опора от жена си е много по-силен, много по мъж. Да, но защо тогава често с думите си и действията си шокаме канчето на другарчето?

Почнем ли да се помпаме редовно с кофти емоции и епитети и окаже ли се, че с времето не можем да решим ситуацията, все пак всяка връзка има кризи, често е по-добре всеки да си продължи по своя път и да се замисли, той/тя какво би могъл/могла да направи по-добре следващия път. Или като минимум, да вземем малко време настрани един от друг.

Ще ви прозвучи странно, но доста връзки са кармични и целта им не е да сме щастливи, а да научим някой друг урок или да затворим някой друг несъзнаван механизъм останал ни от детските години.

РОБИ

Понякога хората стават роби на апартаменти и деца.

По-добре да живееш в боксониера и с по-малко пари, отколкото в по-голям апартамент, който е нещастен и посипан с взаимни обвинения и кавги.

А за децата. Като гъба са. Попиват. По-добре педагогически е да не копират студени или вредни семейни отношения, отколкото да отраснат с двама мразещи се родителя. Често мъжете, които прибягват до семейно насилие са имали бащи, които са правили същото. Често жените, които прибягват до семейно насилие са имали проклети майки. Децата са като магнетофон, който записва подсъзнателно на нашите подсъзнателни честоти. И не знам дали ти прави впечатление, но много по-лесно е да научиш дете на простотия, отколкото на нещо читаво.

Освен това животът е баланс от отговорности – както към други (семейство или деца), така и към нас самите. Изгуби ли се балансът, нещата стават грозни. Човек трябва да приеме, че в живота няма уравнения с едно неизвестно. Доста по-сложни са. И понякога горим, и понякога нараняваме, и понякога ни нараняват, но не трябва да спираме да се учим да балансираме тези отговорности все по-добре.

Началото за това е да обърнем повече време на себе си, на самотата, на това как се чувстваме и защо, както и да се научим да слушаме другите под думите. Все повече се убеждавам, че думите, често само загатват реалното съобщение, за което дори другият може да не знае.

СЪВМЕСТИМОСТ

Представи си танго двойка, в която жената е 1.58 метра, а мъжът 2.18 метра. Жената не можеш да сложиш на кокили. Мъжът не може да танцува на колена.

Ако търсиш сериозна връзка, бъди честен или честна със себе си дали би могла да просъществува във времето с човека срещу теб без да се промени. Ако мъжът е женкар, вероятно ще остане такъв. Сещам се само за едно изключение и една прекрасна двойка. Ако жената е студена, имаш да чакаш слънцето да изгрее от запад.

На по-дълбоко ниво на анализ, много от привличането е в животинските и подсъзнателните нива от съзнанието ни. Макар и да не можем в пиковата точка на привличане – поне повечето от нас – да го изконтролираме или озаптим, е добре да си отговорим доколкото можем, защо се случи и ако не е поради тежка любовна химия, а е от скука или от социални очаквания, или защото ти е вървял/а по д-то, то на път си да се насадиш на пачи яйца.

ПОНЯКОГА СЕ ОКАЗВА НЕ ТОЧНО ТАНГО

А на здраве. За малките радости в живота.

Какво да ти кажа. Любовта може и да дойде, може и да не дойде. Често като види, че не можеш да решаваш конкретен вид задачи, ще те помпа само с тях и може свят да ти се завие и така докато не се научиш да ги решаваш или докато не умреш, което превари. Е, може и да ти се усмихне късметът някъде. Странна птица е. Друг е въпросът дали ще го задържиш, ако не си си научил/а уроците.

Голяма част от решението на това да не е кючек, а да е танго, е в комуникацията с човека насреща и в това да не слушаш нито с фантазиите си, нито със страховете си. Ще ти даде много и дори връзката да се разпадне ще имаш много по-добри шансове следващата да е по-добра. Не допускай нито на цинизма, нито на романтизма да ти замаят главата. И когато можеш, обичай. Струва си.

А ако любовта си отиде, ако не прерасне в партньорство и подкрепа, а в малоумни отношения без диалог, то…едно от най-шибаните неща е да се чувстваш самотен, а да не си сам/а в леглото. Без диалог се стига бързо до там. Животът е твърде ценен. Любовта твърде красива. Разбий инерцията. Промени. Нужни са двама за танго. Не танцувай с дърво.

М

Гледам извадка от индийския „Бодигард“ и се вълнувам, мислейки си за либофта и други тежки психични разстройства.

Е, не е чак толкова зле. Всъщност любовта е много готино нещо, но честичко сме в ръчичките на нейната малоумна сестра близнак, либофта, и докато се научим коя коя е и пак забравяме от възрастта.

Много се говори, пее, пише и прави в името на любовта, но често всъщност става дума я за търговия с внимание, секс, материални облаги, я за подаяние. Рядко става дума за съвместно творчество и импровизация. Нещо като джаз бенд с уникални и сетивни импровизатори, които съвсем естествено се допълват – ей, това е хубавата любов. Само дето при много е като комбо от хеви метъл и чалга. Защо?

Една много изтъркана теза – без да се обичаш, любовта е половинчата. Вярна е!

Често е, като да се усмихнеш на огледалото в очакване то да се усмихне. Даваш внимание и като не го получиш обратно се почва: „Ма, защо аз нали съм такъв/такава хубав/а.“ И се намръщваш на огледалото и то на теб. И, разбира се, другият или другата са криви, че не са видели красивата ни душица. Нормално е да искаме любов. Кой не я иска? Да сме честни.

Проблемно е обаче, ако любовта стане жертва на несигурността ни, на невъзможността ни да се обичаме и с кривите си носове и дебели дупета, тогава нещата се изкривяват и става като да гоним пеперуда с умопомрачен вид. Води само до неврози и повсеместна тегоба. Затова, преди да обичаш, когато и да е, обичай себе си. Защото, ако ли не, вероятно с времето и другото човече ще ти опротивее.

Другото нещо, кой не е ял дървото в емоционален план? Всички влизаме във връзки с предишен, честичко горчив опит, с не малка доза цинизъм и с всякакви травми. Да, но често се оказва, че докато нас ни боли коремчето, другарчето във връзката е уши-нос-гърло и докато нея я боли крачето, ние сме мозъчни хирурзи и пак разминавка. Вместо да се сърдим, просто трябва да приемем, че то добър лекар е трудно да намериш, камо ли човек, който да ти пасва на резките. Хубавите неща отнемат време – не се мятайте на първата жаба, защото колкото и да я целувате…

Има и любов стъпваща на много фокус към другия и губене на себе си. Това е обидно, както за нас така и за другия. Подаяния не се дават. Това принизява както нашето внимание, така и другия дори да ги взема с усмивка и протегнати ръце.

И към това, като добавим една армия от емоционални инвалиди, зловредни хора и обществен натиск да покажеш на баба „малкия Жорко“ и става весело.

Любовта е велика сила, но няма как да дойде в кочина, след като сте я гонили с мрежа по улицата под аплодисментите на тълпата. Така най-много някое прасе да си хванете.

Обичайте себе си. Намерете някого, с когото да творите заедно и да имате обща химия, и тогава евентуално любовта може и да дойде, иначе либофта е навсякъде, особено пролетта, като се събуди от зимен сън и иска да хапне шаран.

Любов да има,

М

Красотата. Любовта. Малко по-рано на Schwechat. Обичам да пиша по летищата. Ничия земя. Уж си тук, а не си. Понякога те свива сърцето. Не искаш да тръгнеш. Въздушните мили отчуждение – как тежат. Понякога пък всяка молекула на въздуха трепери с обещания за щастие. Летища поръсени с житейски пипер и канела – напомнят ми, че човек освен да живурка може да живее. Понякога горчи, понякога сладнее, но поне има вкус на безсъние.

Красотата. Любовта. Що за дебили сме да имаме толкова много различни думи за нюанси на дебил и толкова малко за нюансите на красотата и любовта. Гърците май имаха шест думи за любов от ерос до агапе. От телесна близост до душевна близост. Красотата също така има много нюанси. Едни хора забелязват едни, други – други, а някои – почти всички.

Ще разкажа за нюанс на красотата, който няма фейслифт. Пиша специално за вас дами. Живеем в много повърхностен свят. Много незрял и слаб свят. И същевременно винаги можем да построим наш си свят в него, както можем да построим дом на празна, обрулена поляна. Най-красивата жена. Не са мярки. Като се обърнеш назад и кажеш: „Благодаря ти.“ И знаеш, че така те е докоснала, така се е просмукала в сърцето ти, че топлината й, нежността й, вярата й в теб, без да разбереш, са те направили друг. Направили са те достатъчно силен и свободен да тръгнеш след мечтите си и съдбата си. Тази красота, когато си имал възможност да те докосне – тя е нещо страшно. Нещо като Господ. Нещо велико. Нещо, което мести планини. Това за мен е Красота с главна буква. Ядрена бомба на съзиданието.

Поезията, артистичният гений, често те са посветени на физическата красота. И физическата красота е нещо прекрасно. Нещо живително. Нещо първично. Имам усета, че в днешно време обаче тя стана единствената норма и като че ли много дами забравиха, че кубиците силикон и филъра те правят скъп краткотраен актив, но за дълготраен актив не стигат. Колко безкрайно красива може да е една съвсем простичка, нежна, искрена, женска усмивка на едно кръгличко, уж невзрачно личице. Колко красива може да е женската нежност, когато ти е писнало от сутрин до вечер да тичаш като изоглавен по бизнес или кариерни чукари. Хей, тези дребни неща не струват пари, а са адски красиви. Те са музика за душата. Поне за тези, чиято душа не е глуха.

Сещам се за думите на Джеймс Браун, че дори да е мъжки свят не струва нищо без жена в него. Дори една стотинка не струва. Има толкова безкрайна красота в една жена, която е красива не само физически, но и като емоция, и като мисъл. Ще си го кажа съвсем честно. Част от жените забравиха, че не може да си Клинт Истууд в емоционален план и първолак в умствен план, и да се наричаш жена освен като биологична единица. Не, че ние мъжете масово не сме пикльовци и смешници. Въобще жалка работа. Част от човечеството дъни семестъра.

Най-красивото нещо, което Господ е създал е женската нежност и топлина. Те правят света красив. Те са почвата върху, която расте всичко и те са толкова хубави. Знам колко трудно е да трябва да се борите в един мъжки свят, да сте силни, да правите хиляда и петдесет неща, да не можете да си позволите да сте слаби, но знайте, че си заслужава да запазите това късче фина женска топлина, това дребничко, но постоянно женско колебание и тази безкрайна нежност. Това са цветята на този свят. Това е слънцето, което дава живот. Това е красота, която не е въпрос на културна норма.

Вие държите ключа към отоплението на тази планета. И когато уцелите правилния градус, разцъфва живот. Това е красота, която не е ограничена само във вас, но която давате на целия свят. Великолепни сте. Позволете си да сте женствени. Нека светът не замръзва.

А сега да видим дали ще си хвана полета за София.

Марин

Говорим с Ирина Кирякова, психотерапевт с голям опит в Позитивната психотерапия и Гещалт терапията и автор на „Любовта намира начин“. Говорим за любовта, за позитивното, за мигове, които топлят и озаряват живота.

Ирина благодаря ти от името на читателите на Марин БГ и от мое име за отделеното време.

Какво всъщност е любовта?

Свързване. Единение. Бог. Цялост. Светлина. Безкрайност. Тя е всичко, тя е тъканта на живота, на клетките, от които сме изградени. На божественото й присъствие в живота ми дължа всичко постигнато. Тя е онова, което не мога да опиша, не мога да обясня как работи, но зная, че е в основата на всяко раждане, пробуждане, придвижване и развитие.

Любовта е красива, стопляща, свързваща, нежна и изпълваща. Фино докосване, което осъществява по-силен и дълбок усет за допир от осезаемо плътния, физически контакт.

В твой материал казваш, че любовта не се завладява, че тя е подарък, че е безусловна. Струва ми се, че любовта на много хора към самите себе си е под условие, особено на перфекционистите. Защо се получава така? Каква е първата стъпка към промяната.

Да обичам, за мен,  означава да се свързвам, да приемам, да отдавам без условия. Хората обичат най-често така, както са били обичани.

Когато сме малки светът ни отразява и ни учи как да се възприемаме. Ако са ме отразявали като красива и са ме дарявали с нежност, вероятно ще се харесвам и аз също ще дарявам нежност. Ако са ме отхвърляли и осъждали, много е вероятно и аз да постъпвам така със себе си и околните. Първата стъпка към промяната е да осъзная настоящата ситуация и да я приема. В душата ни има почва за развитие на разнообразни модели, нагласи, мисли, поведение – зависи какво ще отглеждаме и поливаме. Ако възпитанието и опитът ни са способствали да пораснат храсти и плевели, това не означава, че не можем да отгледаме рози и теменужки. Нужно е да облагородим почвата, да донесем вода и да погледнем към слънцето.

Какво те вдъхнови да напишеш “Любовта намира начин”?

Целият ми житейски път. Избрах това заглавие, тъй като професионалния ми опит, макар и скромен (15 години работа като консултант и терапевт), ме научи, че няма по-голям лечител и вдъхновител от любовта. Тя е моят основен терапевтичен инструмент, учител, стимул и посока в живота. Книгата представлява опит за разрез на ежедневието ни, така както го виждам след много години работа върху себе си и практика с хората. Всички онези малки, а понякога и големи неща, които ни заобикалят и оформят живота ни и чието съдържание често пропускаме и пренебрегваме. Опитала съм да направя това, чрез проза, поезия и визия, за да достигна до повече сетива.

Ако можеш да опишеш с едно изречение душата на книгата, какво би било то?

Вдъхновение за изгрев.

Има връзки, в които хора губят себе си или биват обсебени и притежавани от другия, къде според теб е балансът между любовта към себе си и тази към другия и кога една връзка става нездравословна?

Връзката е движение от себе си към другия и обратно.

Колкото повече има Аз, толкова по-малко има Ние, колкото повече има Ние, толкова по-малко има Аз. Нужни са и двете, за да е пълноценна връзката. Няма как да се свържа, ако първо не съм Аз – индивидуалност. Няма как да изпитам единение и свързване, ако не изгубя границите си и не се разтворя за, поне миг, в Ние. Общуването винаги е процес на приближаване, разтваряне на границите – за душата това е шанс за обогатяване, за изживяване на единството, за егото – страх да не изгуби себе си. Душата се идентифицира с безкрая, с цялото, егото – с границите си, с отделното.

Вглеждайте се в хората, с които се свързвате, и ако чувствате, че те имат желание да ви обичат истински – помогнете им да ви изучат и същевременно вие не спирайте да ги изучавате. Уважавайте езика! За да намерите верните думи, е необходимо да пресявате речта си многократно, докато останат бисерите, които, нанижете ли един след друг, грейват в огърлица. Бисерен наниз, който ще докосне душата на другия с нежността и категоричността на вятъра!

“Душата ми е стон.” Ако преживяваме тежка раздяла, какво би ни посъветвала да направим, за да се поосвестим?

Първо да приемем, че в такъв момент тъгата и болката са естествено състояние. Тъгата е необходима и нормална емоция, тя има нужда от спокойствие и грижа, от пространство ,за да се излее. Виж,страданието е нещо различно, в него има съпротива срещу естествените процеси и ход на живота, има гняв. Гневът ни трови отвътре и както казва учителят Йода: „Път към тъмната страна е.“  Една моя преподавателка казваше, че няма вреден опит – има болезнен, но не и вреден. Затова уважавайте следите, впечатани в земната ви обвивка, вглеждайте се от време на време в тях и си спомняйте с какво се гордеете и какво сте научили! Животът е щастливо прекрасен заради всичко, което имаме, и безкрайно ценен заради всичко, което сме изгубили!

Какви според теб са мисконцепциите за Позитивната психотерапия? И какво е Позитивната психотерапия за теб?

Че е насочена само към хубавото, че ни кара да виждаме добрата страна. Позитивната психотерапия ни помага да виждаме нещата цели, а не на половина. Помага ни да приемем живота в неговата пълнота и пъстрота. Помислете си защо казваме „лошо“ време, времето е различно и ако е дъждовно това е необходимо, а не лошо. Как ще има зеленина без дъжда. Ако искате само слънце, резултатът е пустиня, а не цветна градина. Всичко си има цена. В известен смисъл всяка една терапия би следвало да ни прави по-цялостни, защото здравето е цялост, а болестта е раздробяване, разпадане, разделение, … За мен мисията на терапевта не е просто да спомогне за освобождаването от даден симптом или проблем, а да повиши цялостно качеството на живот на личността, да разшири границите й. Когато ни направляват множество подсъзнателни мотиви, правото ни на избор е ограничено и ние сме зависими от неосъзната програма, която други са впечатали в нас. Моята цел е човекът да е максимално свободен – тоест осъзнат, отговорен, зрял.

Какъв е най-хубавият съвет, който си получавала или най-важният житейски урок, който би искала да споделиш с читателите ни.

Който има нужда, той се движи! Най-лошият опит е този, който не е направен!

Мисля, че за много хора да отидеш на психотерапевт е, като да ходиш гол в центъра на града, но четейки тази статия има дами и мъже, които биха искали да посетят твоите обучения или да потърсят твоето съдействие. Какво би им казала?

Само силният човек е готов да открие слабостите си и да покаже уязвимост, но така той става съавтор на живота си, а не жертва на обстоятелствата. Добре дошли по пътя на осъзнатото живеене – не ви обещавам светло и безоблачно бъдеще, но ви обещавам смислен  и истински изживян път – със слънце, дъжд, вятър, цветя, звезди и много любов.

Благодаря ти!