Различни сме: отговорни – безотговорни; моногамни – полигамни; сърдечни – студени; злобливи – разбиращи, но се влюбваме. Зад думата „любов“ се крие пъстър калейдоскоп от разнообразни чувства и мисли, от нагони и социални норми, от надежди и страхове. Любовта бива възхвалявана. Любовта бива регулирана. Рядко обаче бива разбирана в динамичната й, многомерна природа на едновременни процеси, за които важи правилото, че „цялото е различно от сумата на частите“.

Няма универсални правила за любовта, но често, ако образно си представим светофар на любовта, той би ни предпазвал от произшествия, когато показва:

• червено, ако използваме любовта, за да валидираме егото си, за да се оценим през оценката на някой друг, ако използваме любовта като етикет с цена за социалната ни желателност,

• жълто, ако осъзнаваме, че любовта е съвкупност от различни динамични процеси, които понякога са в конфликт и че е сложно явление, което често бива обрисувано по много детински и наивен начин в масовата култура,

• зелено, ако поемем отговорност за изборите си, доверим се на живота и търсим градивното.

Любов и его

Няма как да се изгради стабилна връзка на слаби подпори. Подпорите са зрелостта на Вашето его и егото на партньора. Зрелият човек знае, че:

• обективно почти няма специални хора, а има хора, които са ни „специални“, заради чувствата, които сме вложили в тях,

• каквото и отношение да имат близките ни към нас, ако ние нямаме приемане, любов, разбиране и уважение към себе си, никога няма да се почувстваме истински сигурни и свободни,

• ако комуникацията от събеседване се превърне в съдене, то контактът не се развива, а се разбива.

Естествено е да искаме да сме специални за някого, да ни се възхищава, да вярва в нас. Естествено е обаче и да знаем, че хората не са идеални, включително ние, че отношенията в една връзка включват редица компоненти, които се променят с времето и че е съвсем нормално за много връзки да се износят и скъсат. Детинско е обаче това да бъде съпроводено със срив в егото и съответстващи опити да бъде разбито егото на „злата“ половинка. Не забравяйте, че сте просто двама обикновени хора възложили един на друг да сбъднете някакви потребности и фантазии и че това какви сте се определя от отношението и действията Ви всеки ден на широкото житейско поле, а не от това какво мислят за Вас Вашите ненагледни половинки.  Нормално е да има гняв и фрустрация, че нуждата да сте специални не е посрещната или вече не е посрещана в някакъв момент в развитието на връзката, но е нормално и ако се вгледате по-дълбоко, да видите, че това е урок за отношението Ви към Вас и към живота. Искайте да сте обичани и обичайте. Искайте да сте специални и помагайте на хората, които обичате да се чувстват специални, но ако нещата не се получат, не се сърдете, а проявете доверие в живота и приемане, че живеем в свят реален, а не идеален, че:

• отношението ни към нас и другите е определящо за стойността ни, а не отношението на партньора,

• и че светът в крайна сметка ще се усмихне, ако му се усмихнете и ще се намръщи, ако му се намръщите. Изборът е Ваш.

Любов и осъзнатост

Любовта има физически, емоционални, умствени измерения, като докато в началото на връзката често векторите и на трите компонента сочат към партньора с развитието на връзката понякога някой или няколко от векторите могат да посочат към друг човек. Хора с различен темперамент – сексуално и емоционално, с различни възприятия, ценности и мисловен процес поради една или друга приумица на съдбата понякога свършват заедно. В много от тези ситуации има конфликт и между различни вектори (сексуален, емоционален, умствен) и между реалността (общо жилище, деца и т.н.) и желания изход. Реалността е такава каквато е. В такива ситуации всичко, което човек може да направи е да пие една студена вода, да разгледа внимателно всички възможности, които има, да избере максимално добрата за момента и да насочи енергията си към градивното. На едно по-високо ниво на разбиране в рамките на житейския си път можем да се сблъскаме с много разбити идеали. Спокойствието ще дойде, когато осъзнаем реалността, приемем я за момента, осъзнаем изборите, които имаме и изберем най-градивния от тях. През годините това отпушва възможности и дава и други параметри на избори – често по-добри от тези, които трябва да направим в настоящето. Стъпка по-стъпка напред и нагоре. Животът не е идеален, нито хората, но почти винаги има място за крачка напред.

Любов и отговорност

Любовта е и отговорност – към Вас и към партньора за решението дали да сте заедно, защо да сте заедно и как да сте заедно. Имате избор – да, понякога избор без избор, но често реален избор, който ще Ви накара да помислите върху самочувствието си, страховете си, нуждите си, социалните и родовите схеми, които използвате като GPS за реалността и отношението Ви към Вас, другите хора, бъдещето. Можете да отречете отговорност за този избор, но това при много активира схеми за жертва и вторичен безплоден гняв, който пречи на продуктивната връзка с живота. Можете и да направите избора си и с това да насочите погледа си към това, което печелите, а не това, което губите.

Заключение

Любовта е съвкупност от сложни процеси, понякога забулени от социални норми и идеали и пипа дълбока в нуждите, страховете и егото на хората. Важно е да имате доверие в живота, доверие в себе си, да се изграждате и развивате, за да може да имате баланса и увереността да развиете една връзка без да я счупите с егото си или без тя да счупи егото Ви и без да се превърне в затвор. Любовта е отношение към Вас, партньора, живота и здрава работа в това да имате адекватен, градивен и уважителен контакт.

Животът дава избор. Не винаги този избор е перфектен, но почти винаги е наличен. Бъдете уверени, бъдете реалисти, бъдете положителни и рано или късно животът ще Ви се отплати. А любовта, не я възприемайте като глуповато, пухкаво, розово мече. Тя е като плаване в открито море. Може да откриете нови земи, а може и някоя буря да потопи кораба Ви, докато Вие се карате зад руля.

М

Тегобата на амурчетата

Да си амур е тъпа професия. Хем от години ти обещават работно облекло, ама бюджетът все не стига, хем минат не минат три дни, те арестуват за ексхибиционизъм, хем, не си е работа да бориш демографския спад сред хората със стрелички, пригодени за кучета и котки.

Поръчах си кафе и ми се падна следното късметче на Lavazza:  

Никой човек не е идеален. Докато не се влюбиш в него.

Тичаме един към друг с разперени ръце, халюциниращи, границите ни стават пропускливи. Прилив и отлив. Тръгваме обратно към себе си. Егото се завръща. Партньорът е активирал схема за любов – наръчник, уникален синтез на личен опит, родова памет и личностна структура що се касае любовта. И когато се изправят двама души с два различни наръчника, в които вярват като в Светото Писание и когато вярват детински, че какво пише в техния наръчник е очевидно за другия, става страшно. Започват религиозни войни, в които са войници на техния Господ Любов. Както е и едноименната книга на Аарон Бек „Само любов не стига“. Още на страници 1 и 2 от американското издание на книгата, доктор Бек пише:

И те като пациентите ми имаха склонност да се вторачват в това, което не бе наред в браковете им и да игнорират или да са слепи за това, което бе хубаво.

Книгата показва колко криво разбрани, криво разбиращи и нерационални може да сме един с друг и как лека по лека мостовете на общуването могат да се сринат, превръщайки двама доскоро обичали се хора в глухи един за друг сърдитковци, правейки негативни свръхобобщения за другаря си на база привидно невинни ситуации.

Как се стига до там? Може би двама изначално несъвместими индивида са подкрепяли илюзиите си за любов, докато реалността не е светнала лампата. Може би пък двама подходящи партньори не са се научили на езика на другия и липсата на емоционална хомеостаза между тях е довела до болест във връзка.

Джон Готман в книгата си The Relationship Cure (бълг. „Лекарство за връзки“) пише следното (стр. 28):

Може би не е от значение дълбината на интимност в разговора. Може би дори не е от значение дали партньорите се съгласяват един с друг. Може би важното е как тези хора си обръщат внимание един на друг, независимо за какво говорят или какво правят.

Идеята на доктор Готман в две изречения – в рамките на деня хората правят редица заявки за емоционално свързване посредством общуване. Тези, които взаимно регистрират и връщат заявките си са в значително по-стабилен съюз.

Някой от най-щастливите моменти не искат думи, а споделеност. Когато тази споделеност се загуби, тогава и потъваме повече в себе си, в мислите си и в субективни очаквания за любов и отдаване на внимание. В много случаи неадекватното емоционално общуване прогресивно води до плътно капсулиране на всеки партньор, до чувство на самота и разочарование, до динамика на отношенията, при която всеки бива съден спрямо неписан, невидим закон и наказван за провинения, без да знае какви са (идеята за съдене спрямо необявени правила съм срещал и в „Само любов не стига“, и в позитивната фамилна терапия).

Двама отворени за другия, зрели партньора, могат да управляват адекватно съюза си през всички кризи, когато са изградили емоционални канали помежду си и когато не си позволяват да отворят шлюза от негативни емоции докрай и да удавят партньора в тиня.

Нека „поговорим“ за управлението на този поток от емоции.

Ежедневно: добронамерен хумор

В книгата си „Why Marriages Succeed or Fail: And How You Can Make Yours Last“ (бълг. „Защо браковете са сполучливи или се провалят: И как да направиш своя брак траен“) Джон Готман пише по отношение обсъждането на теми, по които партньорите имат разногласия (стр. 216):

Тъй като тази фаза може да стане много нагорещена емоционално, е времето да се прилагат оздравителни механизми (хумор, топлина, емпатия)…

Изгради комуникация с партньора, в която има хумор и осъзнаване, че и двамата правите глупости, че и двамата може би сте вдетинени по един или друг начин, в една или друга ситуация. Поддържайте и практикувайте добронамерен хумор в ежедневното си общуване. Ще Ви е безкрайно полезен, когато трябва да деескалирате напрежение помежду ви и да се върнете към по-продуктивно общуване в моменти на несъгласие. Разбира се винаги може като зрели индивиди да предпочетете сърдене, крайни позиции, свръхобобщения и в крайна сметка гневът към партньора да стане отровната норма в отношенията ви.

Няколко пъти месечно: ситуационно почесване на егото

Хората имат нещо много общо с кучетата и котките. Понякога произвеждат звуци, за да сигнализират, че искат да ги почешеш, но не по козинката, а по егото. Способността да отреагираме адекватно на „скимтенето“ за почесване, носещо се от партньора, е ключова в създаването на устойчиви връзки. Възможността да вчесваш егото правилно е и възможност да овластяваш партньора да развива потенциала си. Когато имаш реално основание, похвалвай действията на партньора си, насочени в посока, в която иска да се развие.

Никога: апокалиптичен потоп от праведен гняв

Понякога корабът майка пуска мощен сигнал и гърмят бушони, очичките святкат и обвинението, изпълнено с патос и заслужен гняв, сипе другарчето с жупел. Да, ама не е хубаво така. Затова, когато усетиш, че те напира гневът, отиди в тоалетната и започни да дишаш дълбоко и бавно. След около десет бавни издишания си задай въпроса, ако този човек изчезне от живота ти, би ли искал/а крайно гневната ти реакция, когато излезеш от тоалетната да остане, запечатана във времето. И докато ти дишаш тежко и мислиш по този важен въпрос, партньорът ти ще остане с впечатление, че всеки път, когато имате разногласия, перисталтиката ти не издържа на напрежението.

 Благодаря ти, че…

Цялата осма глава от книгата “Happy Together” (бълг. „Щастливи заедно“) на Сюзан и Джеймс Поуелски е посветена на това как да отдаваме и получаваме благодарност във връзката си, като по този начин я правим по-силна. Интересно е следното наблюдение (стр. 189):

Точно като в танците, благодарността включва иницииране и отговор. И за да протече гладко танцът на благодарността и двете роли [подаването на импулса и реакцията на него] трябва да бъдат изпълнени гладко.

Сюзан и Джеймс дават личен пример (стр. 187 от книгата). Сюзан похвалила Джеймс за презентация, която направил. Джеймс се насладил на казаното от жена му и споделил, че се е почувствал много добре от това, което му е казала и че благодарение на обратната й връзка се чувства отлично по отношение презентацията си. След това попитал Сюзан може ли да му посочи нещо конкретно в презентацията, което е намерила за особено ефективно. Това отворило пространство за разговор между тях как Джеймс може да подобри презентациите си, като в крайна сметка двамата съвместно започнали да умуват как презентациите на Джеймс да станат по-добри. Джеймс твърди, че съвместният им анализ дал резултати още при следващата му презентация, което на свой ред довело до още взаимно ценене и свързване с жена му.

Обобщение и допълнителни насоки

Ако искате да запомните поне нещо от тази статия, нека е това: бесни сме 30 секунди, а следите от твърде остри думи остават и по 30 години. Затова право в тоалетната, дишайте дълбоко и нека излезете оттам просветлени, а не като разярен бик.

Ако имате мотивация да влезете в по-голяма дълбочина и статията само ви раздразни апетита, то:

• отделете време да осъзнаете какви са схемите/концепциите, които прилага всеки от вас във връзката. Начална точка могат да са гореспомената книга на Аарон Бек и „Позитивна фамилна терапия“ на Носрат Песешкиан. Вероятно, както би предположил Албърт Елис, в следствие на горе-предложената интроспекция, ще откриете, че таите някои нереалистични очаквания към партньора и неуместни производни негативни емоции.

• отделете време да помислите как реагирате на стрес или тревожност във връзката. Керън Хорнай има интересни наблюдения как реагираме на базова тревожност – избягвайки хората, искайки да ги доминираме или ставайки прилепчиви (анг. moving away, against, towards people).

• поговорете как отработвате конфликтите си. Дори в смесените единоборства има забранени прийоми. Според доктор Готман има три стабилни стила за отработване на конфликт (глави 2 и 8). Единият партньор може да предпочита един стил, а другият друг.  Желателно е обаче да се разберете кой стил за отработване на конфликта избирате съвместно, за да бъде връзката по-стабилна. Книгата е налична и на руски – „Как сохранить любовь в браке“. Дори и да не стъпите на нейните предписания, поговорете какви са очакванията ви за продуктивно отработване на конфликти и си поставете етични правила.

• отговорете си честно доколко потребността от партньора е истинска и доколко е инструментална – например, партньорът служи като патерица, за да не паднем по очи в страха от самота или негодност да сме обичани, партньорът служи като оправдание, че заради нея или него не случваме нещо. Ако е инструментална, има възможност да използвате партньора като прах, който сами хвърляте в очите си, за да се заслепите за фрустрации, породени от това, че несъзнавано считате, че в една или друга степен не можете да се справите с живота. За някои хора това е адекватен защитен механизъм, но за съжаление е и изключително осакатяващ за личностното израстване и автономност.

В основата си нещата са прости, хората не сме перфектни. И хубавото, и кризите са част от взаимното израстване с партньора, но ако искаме връзката да дава плодове, то е редно да подхранваме почвата с любов, усмивки, масажи на егото и да избягваме да пускаме твърде много жлъч, защото ако ли не, нищо няма да порасне и рано или късно връзката или ще се счупи, или ще се превърне в душевна гробница. Стопанисвайте отговорно връзката си.

М

Днес кънти тътен от блогове на стотици езици – залп след залп от драма, възхита, емоции и пухкави женски сърчица, трептящи като хиляди пеперуди, при поредната комбинация от преплитащи се мотиви на „Обичай ме“, „Обичам те“, „Защо не ме обичаш? Аз нали те обичам!“, „Не те ща вече. Ти си виновен. Ще си намеря да друг да ме обича!“.

Толкова писане, а малко се говори за любовта. Често вземаме само една от съставките й, смесваме я с боза и наричаме цялото това нещо с гръмкото „любов“, а то горкото е просто странно, гъсто, сладникаво питие, на което обаче сме възложили големи надежди. Питие, в което полусляпо привличане, бягство от самотата и скуката, глад за внимание, а понякога дори неосъзната нужда от драма и трагедия биват премесени с биологичните номера, които природата ни играе, за да се чифтосаме, а не задължително, за да сме щастливи. Любовта не е палатка, а палат, чиито строеж отнема години, но повечето хора препират, устремени към посредствеността и ако си човек поне малко, е трудно да ги виниш.

В любовта дорисуваме най-красивото и нежно лице на човек насреща без да осъзнаваме, че в тази си форма „любовта“ е мухоловка, за която първоначално не знаеш, че си се залепил. Понякога страстта умира. Понякога хората престават да „общ“-уват. Понякога отдадеността или я няма, или започва да тежи, защото партньорът, в когото е „инвестирана“ се занемарява, правейки цената й прекомерна. И така, няколко години по-късно, много хора се оказват заедно в сиви кутийки от нещастие, слепени я с деца, я с липса на пари, я с инертност, която за по-удобно наричат привързване.

Жълта точка на сив фон. Любовта е надценена, ако подцениш живота. За много „любовта“ е най-интересното нещо, което може да се случи. Оттам и ситуациите, в които да се мятат, ликувайки „Любов!“ са много повече. Не влизайте в любовта заради скука, самота, социални очаквания, защото това е „евтина“ любов и с времето може да разочарова. Инвестирайте в себе си – в това да имате интересен, творчески, динамичен живот, да успявате. Протегнете ръка към любовта, но не я превръщайте във фиксация.

Любовта е скривалище, ако не се приемаш безрезервно. Хора уж се раздават в любовта, а всъщност тичат след несигурното си его, подведено с пържола от променливо внимание. Хора уж се жертват за някого, а всъщност несъзнателно търсят оправдание за невъзможността си да се борят за място под слънцето. Хора уж прощават и правят компромиси, а всъщност не вярват, че могат да получат повече. Любовта не е круша да ти падне на главата. Тя се изгражда с годините на база първоначалната „лудост“, която ни доближава. А, за да я изградим, ни трябва зрялост. Може да изглеждаме големи, но докато нямаме нужното ниво правилен опит в любовта, сме малки в нея – дете, което с времето научава и съзрява. Без да си дадеш право да си слаб и да станеш на идиот, няма как да израснеш и да си научиш уроците, а точно на тези уроци стъпват хубавите връзки. Затова и трябва да се приемеш безрезервно, без „защото“, без лъжи, за да можеш да приемеш да грешиш, което и да ти даде свободата да опитваш и в крайна сметка да намериш своята си рецепта на любовта.

Не стой в локалното платно на живота, дай си свобода да пораснеш в любовта, знаейки, че всички правим грешки и всички понякога се кепазим, всички понякога се обръщаме по гръб и махаме с опашка и колкото и глупаво да се чувстваме постфактум, това е неразривна част от емоционалното ни израстване и пътя към ресурсите, за да изградим любов с бъдеще, а не само настояще. Всичко започва с качеството ти на живот и отношението ти към теб. Желая ти любов, в която влизаш, не заради скука или липса на избор, а въпреки всичко друго, което ти дава животът.

Ще пиша пак на 3 март. Този път за българското самочувствие или липса на такова.

М

Исках да пратя букет преди две седмици и съвсем естествено започнах да забелязвам всички, които носеха цветя: нескопосано момче на около 20 години с бяла риза и черни панталони, което стискаше бяла роза, издокаран арабин с жълта роза и така, докато стигнах до цветарския магазин.

Цветята имат своята история, тайни, надежди, спомени. Не ценя особено цветята. За сметка на това обожавам как жените им се радват. Също така се радвам, че не си подаряваме бодили. Макар че понякога сме по-подлички и не само си ги подаряваме, а подмолно се замерваме по гърба като пишлемета в голямо междучасие.

Преди години чух Ошо да казва, че често обичаме като просяци за любов. Тази мисъл остана с мен. Скоро попаднах на подобни мисли от Абрахам Тверски, който разказва за „рибната любов“. Прекрасна макар и едностранна притча. За тези от вас, които тепърва ще учат английски, прилагам превод на част от нея под оригинала.

– Млади човече, защо ядеш тази риба?

– Защото обичам риба! – казва младият човек.

– О, ти обичаш рибата и затова я извади от водата и я уби, и я свари.

– Не ми казвай, че обичаш рибата. Обичаш себе си. И защото рибата ти е вкусна, затова я извади от водата и я уби, и сготви.

Толкова много от любовта е „рибна любов“. И така млада двойка, момче и момиче, се влюбват. Какво означава това? Това означава, че той е видял в това момиче някой, който е усетил, че може да задоволи всичките му физически и емоционални нужди…

Всеки от тях се е грижил за посрещането на собствените си нужди.

От друга страна човек не може и да игнорира собствените си нужди, защото повечето хора без любов повяхват и в крайна сметка, ако ти не се грижиш за емоционалното си оцеляване, то кой? Господ не те е сложил на тази земя, за да се превърнеш в пустинен кактус.

Затова и ще споделя някои наблюдения, които може да са ти интересни, макар че сигурно и ти забелязваш същите очевидни неща.

Пияни и лъжещи се

Опиянен или опиянена от любовния еликсир, освен ако не си препатил или препатила, си като пияно шимпанзе, което трябва да приземи пътнически самолет. Кръстиш се и се надяваш да не си дръпнал или дръпнала късата клечка, но с времето нещата си идват по местата.

Преди години се запознах с разработка на двама руснаци, наречена „Бойно НЛП“. Едно от интересните приложения бе деконструкция на убеждения. Упражнението изпълниха с дама, която подложи на изпитание любовта на благоверния си. На пръв поглед упражнението изглеждаше глуповато. Нещо от рода на:

– Миша защо ти звъни често?

– Защото ме обича!

– А не е ли защото е контролиращ ревнивец?

На втори прочит обаче е много хубаво за нормалните хора, защото в конкретни точки пробива мъглата от захарен памук и осъзнаваме, че понякога и най-прекрасната девойка може да пусне газ, а принцът на бял кон да има пърхот. Може и да не, но за по-емоционалните хора едно ниво на заблуда породено от емоциите е възможно. Понякога и е необходимо, за да се доближим един до друг и да си дадем шанс за истинско доверие и емоционална близост.

Има мисъл на Марк Твен, че колкото повече научава за хората, толкова повече започва да харесва кучето си. И понякога и ние може да се почувстваме така, ако не сме осъзнавали колко различни сме като хора и ако сме имали очакванията, че някой е на тази планета заради нас и нашето щастие. Това прикрито сърдене е незряло, освен ако човекът, към когото сме имали чувства не ни е лъгал в очите или не ни е действал зад гърба, в който случай ядът е оправдан, но пак не е оптималното решение – създава бръчки и краде усмивки. А, чуй, никой няма право да те лишава от усмивката ти.

Когато човек няма нужда да получава любов от обекта X, защото може да получи и от обекта Y. Когато обектът X не служи като лост, с който да повдигнем самооценката си. Когато сме балансирани, а не любители на драмата и сополите. Тогава можем да приемем спокойно, че всичко е било урок на път към нещо по-хубаво. Да, но много хора са с ниско самочувствие, изначално мързеливи и неуверени и съмняващи се в доброто намерение на живота за тях и оттам съзнателно или не, понякога складират развалена риба в хладилника си, което само води до душевно разстройство.

Самочувствие

Малко са хората със зряло самочувствие и истинско доверие в живота. Много по-често виждам такива с детински нарцисизъм, свръхкомпенсации, избиващи в позьорство или ниско чело и висока наглост. Един от най-естествените и същевременно полезни начини да вдигнем самочувствието си е да увеличаваме капацитета си – финансово, умствено, емоционално, етически, физически. Тогава и основата за по-пълноценна, красива, спокойна и истинска любов се доизгражда, защото в много по-малка степен неосъзнато ще оставяме егото ни да е зависимо от другия човек и да създава изкривявания в емоциите ни.

А точно тези изкривявания в преценката ни са породени поне в част от егото, когато то е незряло, наранено или изкривено по една или друга причина. Съответно в последствие и могат да доведат до значителни разочарования, а дори и озлобяване. Дори черните емоции да имат предпазни функции и да помагат да се постигне бързо и що годе безболезнено емоционална дистанция, в дългосрочен план те не ни дават възможност да погледнем обективно и себе си, и преценката си, и нуждите си, и кривините си, и да намерим разумно решение на урока, който животът ни е преподал.

Затова и е важно, когато животът дава възможност да рестартираме, както казва Едит Пиаф да не съжаляваме за нищо, което е станало и от днес денят ни да започва с нас. Да си върнем центъра. Важно е обаче да не се подвеждаме и по глупости. Има жени, които в моменти на несигурност почват да се опитват да се харесат на мъжката аудитория по начин, който ще отблъсне реално част от по-стойностните мъже, както и мъже, които започват да се правят на нещо, което не са. Не е нужно цялата екзистенция да се описва от чалга клип и не е единственият начин да се харесаш на мъж, показвайки прелести или пък на жена, показвайки „мачизмо“. Когато се развиваме е редно да се развиваме спрямо себе си, същността си, реалните си нужди и мечти, а не спрямо някакви криворазбрани обществени очаквания.

Действие

Имам доста голям кръг от познанства, при които често чувам „….са кретени“. Съответно жените казват, че мъжете са кретени, а мъжете, че жените са идиоти. Масово и хората, които го казват май са с мнението, че са се сблъскали с представителна извадка от мъже или жени.

Ако направя футболен отбор от познатите си, мога да ги подбера така, че един от единадесетте да е бил с повече жени от останалите десет накуп. И това е стандартна статистика. Има една шепа мъже, които имат несъразмерно по-голям досег до женско внимание, или до пари, или до… Същото се отнася и за жените, макар че ми се струва, а и е логично, там да няма чак такива крайни стойности като при мъжете.

Допълнително, както е казал, ако се не лъжа, Фройд, няма как да видим това, което не съществува в подсъзнанието ни. Масово хората избират едни и същи кози или козели и подминават читавото. Самата идея, че няма къде да се намери щастието е по-скоро мързел и умора, отколкото истина. В любовта обаче понякога хората са уморени, обезкуражени и когато човекът насреща не е това, което се очаква да е, се стига до агресия. Много по-смисленият вариант за силни и зрели хора е всеки да тръгне по пътя си културно. Друг е въпросът, че силните и зрели хора не са даденост.

Ако си взел

Всъщност песента е „Ако си дал.“ Много хора обаче не водят правилно тефтера кой какво дал и кой какво взел и някак си се считат за изначално заслужили да получават нещо стойностно, а ако не го получат, „гроздето е кисело“. Като известния лаф коя жена е к*рва. Тази, която спи с другите, но не и с теб. А това, че съответният съдник няма какво да даде насреща освен претенциите си, означава, че доживот ще си остане с тях и съденето си. Това се отнася и за жените.

 

И тук отново се връщам към точката, че човек трябва да се развива всячески, но особено като емоции и дух, за да може и да даде, и да получи в личен план.

Другата страна на монетата

Някои хора, особено жени, пък зависват да се грижат за всякакви нехранимайковци и не си искат тяхната порция внимание, грижа и спокойствие и това също е огромна грешка, защото тогава те се превръщат в рибата. А рибата не мирише добре. Понякога дори мирише на фалш.

Редно е хората да са искрени и да имат някакво поне базово ниво на етика и търпение. Лошото е, че масово не сме искрени нито един с друг, нито със себе си, особено опре ли до силни емоции. Мисля, че искреността и вярата в живота са единственият път напред. Иначе, защо му е на живота да вярва в теб?

Епилог

Можеш да изпитваш „рибна любов“. Можеш да обичаш грижовно. Можеш много неща, но тези които са житейски стабилни са тези, в които везните са в баланс. Нито любов, нито приятелство ще издържи, ако единият дава в пъти повече от другия. Ако издържа при явен дисбаланс, явно е нездравословно поне за единия от двамата участници, а може би и за двамата. И както се казва, не е виновно кучето, че яде баницата. Затова и си мисля, че понякога сърденето от „просяците за любов“, за което Ошо бе споменал, е изцяло излишно.

Ако си преценил или преценила правилно човека насреща и има хубави черти, то не е нужно да го омажеш в катран, ако нещата не са се получили, по-скоро трябва да се усмихнеш, да си дадеш поне известно време плътна дистанция, да инвестираш в себе си и да видиш какво има животът за теб на следващата спирка от пътешествието ти. Вероятно ще е нещо по-добро, ако се развиваш.

М

Недоспал. Няколко дни в Брюксел. Искаше ми се да продължа да се шляя, щракайки светлосенки, но след час е осми март.

Преди години в разгара на споровете за еднополовите бракове в САЩ Джордж Буш младши изклинчи, като каза, че адвокатите трябвало да преценят кой мъж, кой жена. Ако подходим към въпроса същностно,  далеч не е лесен. Може и да е имал право.

Има хубава мисъл, че човек не се ражда мъж, а става мъж. Неочакваното й продължение обаче е, че на доста жени им се налага да „станат мъже“ и може би правейки го забравят, кое всъщност е наистина красивото в една жена.

Не съм бесен моралист, който ще порицава жена, че има силикон или филър, или че деколтето й е по-дълбоко. Аз самият колко висях по фитнесите. Имах по-нисък от мен съквартирант, който се шегуваше, че заради такива като мен нямало неговия размер фанели в магазините. Купувах свръх-впити фланелки и редовно се заклещвах в тях.

Тъжно ми е обаче, че единствената женственост, която се промотира е като, за да впечатли 14 годишен ч********.  Познай думата? Чекист? Не, че има лошо в женския сексапил.

Имал съм комични случаи, в които виждам красиво момиче, разговарям се с нея и след 20 секунди имам нужда да пия 3 кафета, за да не заспя. И обратното – уж невзрачно момиче, а като прояви женски финес, като е с хубава енергия и ми усмихва остатъка от деня.

Прави ми впечатление, че по едни или други причини има жени, които са доста неуверени и се увличат по кухи идеи за това какво ги прави привлекателни. С това още повече губят почва под краката си. Към това като добавим и желанието за богат мъж и само Маша може да ги „спаси“. (Между другото, интервюто хич не е лошо.)

Физическата красота има цена. Бивш колега пита момиче в дискотека колко й е часът. Отговорът: 150 лв. Това което няма цена, защото е толкова ценно, е усещането за жена. Тази доза женска нежност, топлина, финес.

На осми март бих подарил цветя на жена заради това невероятно усещане за жена, заради начина, по който може нежно да стопли, окуражи, усмихне. Без това усещане светът е сив. То е едно от малкото неща, които му придават смисъл. Иска ми се днес да отпразнуваме него, защото без него разликата между жена и добре пипнат тайландски травестит е предполагам просто в детайлите, а разликата между живот и цирк – само в броя номера в програмата.

Честит осми март на тези жени от вас, които въпреки всичко са запазили женското в себе си – невероятни сте момичета!

М

На страницата на Видислава намерих нейна статия за партньорските отношения. Много ми хареса и породи желанието да поговорим. Така се стигна до това интервю.

Привет, Видислава, на част от читателите си позната от Soul Page. Други сега се запознават с теб. Коя е Видислава?

Малко са ми трудни типичните представяния. Позната съм като автор в сайта Гнездото, както и имам статии в други български издания, наред с моя сайт vidislava.com.  Занимавала съм се с дейности в толкова различни сфери, че няма да се определя с конкретна професия. В Дъблин, където живея, се занимавам с тотално различни неща.

Заниманията, които са близо до сърцето ми, са свързани с развитието на човека. Вярвам в правото на избор на всеки човек и всичките ми дейности са породени от вярата в мен, че всеки човек има своите уникални преживявания, които го водят по неговия различен път.

Да поговорим за любовта. Какво е любовта всъщност?

Ако говорим по-мащабно, любовта е енергия. Тя е сила. Тя е усещане. Тя е действие. За мен тя е градивна сила. Любовта лекува. Дава приемане. Дава свобода. На всичко. Да бъде такова, каквото е всъщност. Чрез изпитването на любов, човек се променя много. Ако говоря за любовта като случване между двама, за мен,  тя е сходна енергия, позволяваща на тези хора да изваждат най-доброто от себе си, да покриват човешките си нужди и да потънат по-навътре в душевните изживявания. За мен лично любовта се слива с емпатията, приемането, както на себе си, така и на другите. Тя дава свободата за изява, проява и сбъдване. Не вярвам в рецептите за постигане на любов между двама. По-скоро има постигане на сполучливи връзки. А едни взаимоотношения без чувства са непълни.

Коя любов е здравословна? Коя не? Защо?

Любовта се вижда чрез действията. Ние я усещаме, но за да я проявим, се иска действие. Здравословна е онази любов, която дава свобода за изява на личността. Независимо дали става въпрос за любов между хората или любов към себе си. Онази любов, която не позволява на страхове, бариери и страх да попречат на проявата на уникалната същност на човек. Здравословна любов към себе си е, когато знаеш нуждите си, знаеш стойността си като човек и не позволяваш на нещо външно или вътрешно, да те засегне, да те спре да даваш на тялото и душата си какво е необходимо. Да обичаш себе си здравословно е да удовлетворяваш нуждите си във всички сфери в живота – да си осигуряваш качествена храна, почивка, развлечение, наслада, да живееш спрямо твоите виждания и стандарти. Това са все практични неща, но както казах любовта се вижда чрез действията.

Човек често дава на другите повече и се жертва поради убежденията си за другите, но тогава лишава себе си от ресурси. Елементарно е, че ако човек не си е дал необходимата почивка, няма да е нито продуктивен, нито пък може да даде качествено внимание и грижа за другите. Затова за мен любовта започва от самите нас.

Когато говорим за любовта между двама, за мен здравословна е онази любов, която дава свободата на двамата да бъдат себе си, да се приемат взаимно, да се уважават като уникални личности. В проявата на онази любов няма компромиси заради другият, които пък да потъпкват същността на партньора, които да искат да го променят и нагласят спрямо представите си. Здравословна е онази любов, която пуска лесно. Която разбира, че другият е свободна личност и има право да живее както поиска. Дори това да означава да се разделят пътищата им. Затова за мен любовта е свобода.

Любовта трае три години или съзрява със съзряването на човек?

Любовта за мен е състояние. Когато сме с друг човек и има явна любов е лесно. Любовта трае толкова, колкото осъзнаването му позволява да трае. Пък и всеки случай е толкова различен. Не бих дала срок. Една любов може да я има, дори когато няма отношения, дори след раздялата. Понякога се бърка влюбването с любов. И когато искрата спре да бъде толкова силно емоционална и човек си мисли, че любовта към другия е приключила. Любовта сменя облика си, проявленията си в една връзка. Любовта е тиха. Но е силна. Тя е действие. Няма нужда от много думи. Смятам, че човек може да сменя партньорите, но любовта е винаги в нас. С узряването човек се променя. Или поне някои хора. За любовта не свършва, тя преминава в друга форма, към друг човек, с други усещания.

Когато човек съзрява (евентуално), открива любовта в различните й проявления. Всяка възраст усеща и преживява по различен начин любовта. Може би през по-младите години, любовта разбужда копнежите, по-изявена е. Опитът също си оказва влияние. Някои хора стават по-задружни и любовта им става по-силна по време на трудности, а други точно в трудните периоди не издържат. Виждам някои хора как не стават зрели с напредването на годините. Зрелостта не зависи от годините. Смятам, че всеки човек си има пътека в живота и любовта, която ще изживее е различна от тази на всеки друг. Както се казваше, три години трае онази любов, която не е преминавала изпитания, която не е катерила планини и не е посрещала залези и изгреви заедно. Любовта е зрялост.

В живота понякога сме изправени пред трудни дилеми между любовта към даден човек и отговорността към друг. Как да подходим?

Разбирам за кои ситуации питаш. Често говоря с жени на тази тема. В един момент човек съзрява и може да промени погледа си към другия човек, може да поиска да заживее приоритетите си в живота, ако не го е правил до момента. Понякога любовта се смесва с отговорността. Но в момент, когато спрем да имаме интимни чувства към някой, а се породят към  друг човек, предпочитам отворения, искрен разговор като се послуша желанието на сърцето, нуждите в конкретния момент. Не считам за нужно да се стои с някой от отговорност. Напротив. Отговорността ще е искреното отношение, като му кажем как се чувстваме. За мен това е отговорност. Да призная, че нямам чувства. Не разбирам хората, които стоят във връзка и изневеряват. За мен е просто – ако нямаш чувства или не ти е добре с някой, бъди откровен и му го кажи. Защото лъжата боли и то доста. Предпочитам истината, каквато и да е тя. 

Отговорността във връзката е точно това – да поемеш своя дял и каквото и да се случва, да приемеш ролята си, да вземеш действия и да бъдеш искрен с човека до теб. Това е зрялост. Тогава дори и да нямаш чувства към човека, показваш уважение към всичко изживяно до момента. Не лъжеш, не изневеряваш.

Не можем да контролираме кой ще обичаме. Така че, ако в даден момент се появи друг човек е хубаво да си изясним това ли искаме,  да бъдем зрели да поемем последствията. Не препоръчвам стоенето с някой, само от отговорност. Дори и да има намесени деца, отговорността пак може да продължи като родител. Това са две различни роли. Животът е прекалено кратък и смятам, че всеки е хубаво да изживее порива на сърцето си. Често попадаме на човека за нас, след доста несполучливи връзки.

В статия за Dama.bg казваш: „Един здравословен избор не включва потъпкване на собствената ти същност в името на нечии други нужди и желания.” В статия за Vidislava.com казваш, че компромисите във връзката могат да бъдат само такива, които не деформират твоята личност и че е важно с партньора да „гледате в една посока“. Има хора, които не следват горните съвети и загубват себе си, ходейки по чужд път с неподходящ партньор. Какво трябва да изградим в отношението си към нас и другите, за да не се загубим и ние?

Това, което описвам с посочените статии, според мен е здравословно. То е базирано на моя опит и преживявания. Пречупила съм го и през призмата на коучинга, защото в него има вярването, че човек живее стойностно, само когато изживява своите ценности. Самата аз съм се държала по начин, който съм определяла като компромис. Но винаги е важна границата и степента на компромиса. Това открих аз за себе си. Открих къде точно е баланса. Изпадала съм и в двете крайности – да правя компромиси там, където не се е налагало и не са “заслужавали” и да не правя компромис там, където може би е било подходящо да направя. Но всичко преживяно ме е научило да усещам точния момент и къде, колко мога да направя компромис. Смятам, че човек трябва много добре да познава нуждите си и да ги отстоява. Ако човек е зависим от външно мнение и няма самочувствие, винаги ще търси навън и ще гледа да поставя маски, само за да се хареса на околните. Някои го правят от самота, други от несигурност. В една връзка, човек се открива много. И се скрива най-много. Възможно е да се опитва да се превърне в образ, какъвто той смята, че партньора му иска. Това е най-често срещаното. И затова човек може да се загуби във връзката, за да се намери отново. Каквото правим на себе си, друг не може да ни го прави. Смятам, че човек не може да обвинява другите за “щетите”. В едни отношения има най-малко двама човека и всеки има своя дял. Така че за да не потъпкваме себе си е нужно да знаем от какво имаме нужда, как бихме искали партньорът да се държи с нас, какво можем ние да дадем в една връзка. Това са все неща, които са важни. Защото дори и да има тръпка, а те липсват, нещата няма да проработят. Всеки човек има различни нужди и напълно нормално, че не всеки може да сподели същността му. 

Много важна е обичта към себе си. Тя включва приемането ни такива, каквито сме, да се обичаме с всичкото ни. Тогава човек лесно показва кой е и не очаква всички да го харесат. 

В твоя статия казваш: „Учейки се да обичаш себе си и правейки го, показваш на другите хора как да те обичат.“ Какво можем да направим, за да разберем как нашето другарче в любовта иска да бъде обичано и как можем да го/я поощрим да обича себе си, ако не го прави?

Тук не бих дала съвет. 🙂 Смятам, че способността да се обичаш е вътрешна работа. Тук съдя по мен си и онова, което е подходящо за мен. При мен външното мнение не работи. Ако ще се промени нещо в състоянието ми, то ще е само направено от мен. Поощрения при мен не работят. За да поощрим някого как да се обича много зависи от човека, отношенията. Не мога да обобщя.

С цитатът, който си споделил, искам да кажа, че когато човек показва самоуважение и любов към себе си, другите го виждат, защото личи по постъпките му. С действията си, човек показва без думи на другите, докъде могат да стигнат в отношенията си с него. Затова и хора, които не се обичат, привличат хора, които да се държат неуважително с тях. Когато човек се обича, проличава от цялата му същност, от походката, личи си в погледа му. Все неща, които отразяват цялата ни същност. Когато човек се обича, живее своите ценности, държи се със себе си така, че да осигурява всичките си нужди. Това са и границите, които той показва на другите. Ако действията са показателни, човек учи и другите как да се държат с него. Ако самият той се отнася с пренебрежение към собствената си личност, няма как да очаква някой друг да го уважава или цени.

Сега относно – “Какво можем да направим, за да разберем как нашето другарче в любовта иска да бъде обичано”. Ще дам пример. Имаме двама партньора. Единият очаква любовта на другия към него, да бъде показана по точно определен начин. Другият човек обаче, изразява обич по съвсем различен начин от очаквания. И тук излизат недоуменията и разногласията. Почти всеки човек има някакви представи как се изразява обич. И при всеки човек тълкуването на жестовете на обич са различни. Отново ще се върна към компромисите и любовта към себе си. Ако човек познава своите нужди, ще знае каква обич иска. Ако познава своите способности да изказва любов и ако познава своите особености, ще знае какво може да даде на друг човек. И ако двамата са достатъчни откровени в началото, да си покажат и изкажат от какво имат нужда и кой е техния начин в любовта, няма да се налага да се правят компромиси, които да потъпкват личността. Тук вече няма да има изисквания, а яснота между двама зрели хора какво искат и какво могат. Любовта е и практика, действие, не само усещания. Човек може да иска да даде “много” на другия, но да не е способен точно тези неща да даде. Точно защото неговата личност няма да ги има достатъчно развити. А е хубаво да бъдем себе си. А не да се преобразяваме само, за да задоволим нечии нужди и представи. Тогава вече няма да сме ние. Тогава се обезличаваме и губим. И често хората го правят и мълчат, потъпкват се и един момент всичко избухва като бумеранг срещу другия. Затова изразяването на себе си е важно.

Какви съвети би дала на една млада дама, например дъщеря ти, за любовта, а на една по-зряла дама?

Не мисля, че бих дала съвет на някой. Всичко е толкова уникално всеки път, дори при самата мен. С всеки различен човек, във всеки различен миг. Мисля, че единственото, което бих отцедила като важно е, човек да не забравя собствената си тежест, дори попадайки в любовта. Да не превръща някой друг човек в негов център, за да не загуби и заличи собствената си индивидуалност. Но всичко става с цел. Всичко ни учи на нещо. Затова може би и съветите са излишни.

Какво би казала на мъжете за любовта? Какви грешки правим ние най-често според теб?

Мисля, че основното е комуникацията. Срещам и отворени мъже- такива, при които нещата са лесни. Мисля, че при мъжете има един страх. Дали ще покажат достатъчно мъжествеността си. И тук всеки мъж я разбира и живее по различен начин. Точно както и ние, жените си изживяваме женствеността. Но мисля, че при мъжете откритата комуникация е хубаво да се засили. Да казват ясно и открито какво искат. Да не се плашат от емоциите, от своите и от тези на жените. При мъжете има едно отпускане в началото и после свиване навътре. Необяснимите чувства застрашават мъжката същност. Мисля, че ще е хубаво, ако мъжете нямат сериозни намерения към някоя жена, да не се впускат с погрешни послания, защото при жената изживяванията са по-емоционални и дълбоки. Жената усеща. Разбира се това е до човек, не толкова до пол, но виждам подобни движения при мъжете. Той е като ловец, после му става безинтересно.

Ние, жените, сме по-емоционални и когато сме влюбени набираме сила и откриваме по-лесно чувствата си. Забелязала съм, че често мъжете се плашат от техните чувства, действат по-бавно и стават по-затворени. Мъжът често обича мълчаливо. Предпазливо понякога. За разлика от една жена, която е готова да извика на целия свят за любовта си. И все пак е до човек и до неговото осъзнаване. Без значение полът. Мъжът е свикнал да е отговорен, да предлага на жената, за да усеща мъжествеността си. И понякога това е плашещо. Пак заставам зад вярването ми, че всеки човек има своят темп на развитие и той не бива да се форсира.

Знам, че сме тотално различни като пол, но ако целта на всички ни е да бъдем заедно като щастливи двойки, може би най-важното е да разберем, че другият пол е различен от нас, но е тук, за да се допълним. И това ще се получи лесно, ако има приемане. Не е нужно да разбираш нечия същност. Просто да има приемане, че това е този уникален човек.

Знам, че си коуч. Какво всъщност е това и какво те мотивира да избереш тази професия?

Коучингът обединява идеалите и разбиранията ми – вярвам, че всеки човек има различен път, че едни неща са приложими за един, но не са подходящи за друг, че всеки човек има различен ритъм, различни способности и по различно време иска и може да направи промяна. Обичам да мотивирам, защото вярвам, че всеки може. Може колкото позволяват способностите му, но и колкото той самият желае. Мотивацията и подкрепата са много важни за мен. Коучингът ми дава всичко, което искам и чрез което мога да дам моя принос към хората и най-вечер, понеже го правя с огромно желание и вяра.

Коучингът  е процес, който дава възможност на човек да работи със собствените си ресурси, да развие потенциала си и да постигне желани цели, насочвайки се в желаната посока и партнирайки си с коуч. Коучът е човек, обучен за този процес, принципно самият той е минал през същата форма на промяна и трансформация. 

За да се запиша на коучинг сесия при теб, освен да попълня формата какво би очаквала от мен като нагласа или мотивация?

Най-важното е човек да желае промяна. Не е задължително да знае каква точно да е тя или какво иска да промени – това се получава като насока в коучинг процеса. Нужно е човек да знае, че резултатите зависят от самия него – аз не форсирам и не задължавам. Когато реши човек може да спре. Като нагласа е хубаво човек да има усещането, че всичко е в негови ръце, но има голяма подкрепа и сътрудничество от моя страна. В процесът сме равни партньори. Мотивацията ще е онази желана точка, до която иска да стигне клиента. Какво може да го мотивира по-добре от мисълта за удовлетворението, когато се постигне желаното.

Хей, благодаря ти за прекрасното интервю. Усмивки и успех и чакам следващите ти публикации на Soul Page.

Благодаря ти много за интереса и предоставената възможност.