• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar
Марин БГ

Марин БГ

За борбени хора с мечти

  • ПУБЛИКАЦИИ
    • Личностно израстване
    • Самопомощ
    • Щастие
    • Самочувствие
    • Любов
    • Интервюта
    • Разни
  • ВИДЕО
  • ЗА МЕН
  • КНИГИ
  • КОНТАКТИ

Личностно израстване

Как да живеем по-дълго

януари 4, 2020 от Марин

Ярък пример от лекция на Милена Мутафчиева, посветена на детското развитие. Невръстно дете може да каже: „Мамо, гладен съм. Нарежи пицата на повече парчета!“ Когото детето премине в следващата фаза от развитието си, вече не прави тази грешка, но както се случва в природата, нищо не се губи и започва да прави друга грешка, особено пагубна, когато стане възрастен – счита, че животът е еднакво дълъг независимо на колко парченца го нарежем и че щом парченцата са живот, то те са сходни на вкус. В основата на тази грешка са две обстоятелства:

Мерим живота в хронологично време, но всъщност го живеем в субективно време.

Тези от Вас, които се интересуват по-активно от психология, биха могли да се сетят, че способността „време“ е различна от способността „точност“ (позитивна психотерапия) или че имаме различни линии на времето (НЛП, в случая повлияно от Ериксонианската хипноза). Тези от Вас, които все още не са се сблъскали с тези идеи, сигурно са чували, че „животът ни се мери не с това колко пъти вдишваме, а колко моменти са взели дъха ни.“ (вероятно цитатът принадлежи на Вики Корона.) Срещал съм различни вариации на тази идея и като разкази, и като сентенции. Вероятно и Вие. И какво става, когато някой ни напомни за разликата между живуркане и живот? Емоция, но не и конкретни действия как да увеличим живота си.

Подценяваме колко хубаво е да направим нещо ново, след като „филтрите ни за сходство“ са се запушили с шлаката на битовизма.

Пак интересна идея от НЛП, а именно, че различните хора имаме различна сетивност за различие. Някои са много сетивни и бързо се насищат. Други не и търсят сходство в нещата. Обичат нещата да са им както вчера и както на съседа, но дори и над тях в един момент надвисва досадата на монотонността. Промяната посреща базова човешка нужда – нуждата за ръст (или ако предпочиташ, себеактуализация по Маслоу). Ако сме що-годе във функционалната норма и промяната не представлява чрезмерен стрес, то тя насища живота ни, насища времето ни и вместо моментите да се сливат, се обособяват – вместо един месец да се чувства като един вечен монотонен ден, се случва точно обратното: новите усещания, новите действия, новите контакти се появяват като нови континенти над безкрайна сива морска шир.

И така, ако искам да живея по-дълго, бих живял по-разнообразно. Бях прочел, за съжаление, не помня, чия е мисълта, че колкото по-безсмислено е било съществуванието на някого, толкова повече се плашил от смъртта. Естествено, не можем да приемем буквално тази мисъл, но ми се струва, че има доза истина в нея.

Знам, че има много хора – мъже, тъкмо останали без работа, жени, тъкмо останали без приятелите си, хора, тъкмо започващи нов бизнес, отиващи в друга страна, започващи нещо ново. И може би на много от тези хора им е стресово, но това, което ми се иска да напомня е, че точно тези моменти и точно за тези хора крият най-големия подарък от още време и още живот. Просто трябва време, за да се усети и осъзнае. За останалите от нас – нека не забравяме, че да сме богати на живот е най-голямото богатство.

Категория: Личностно израстване, Щастие

Без-действие

октомври 19, 2019 от Марин

Започнах да посещавам група по импро театър. Златин ни даде упражнение почти без насоки. С изключение на Евтим всички си сложихме едно или друго ограничение. Дори можехме да се групираме спрямо ограниченията, с които усложнихме живота си.

Още с момента, в който осъзнаваме нова информация, сами си налагаме ред ненужни ограничения. Експериментът „2-4-6“ на Питър Уейсън е добър пример. Казват Ви три числа, следващи правило. Цел – да разгадаете правилото. Можете да предлагате последващи редици от три числа, с които тествате предположенията си. Чувате: 2, 4, 6. Какво според Вас е общото правило?

Много хора несъзнавано си налагат ограничения (числата да се цели, положителни и т.н.), а правилото е числата да са подредени в нарастващ ред, без каквито и да е други ограничения.

Към това добавяме и тревожност, обрисуваща катастрофални картини при най-малкото ни излизане от матрицата, липса на критично мислене „трябва“ ли всъщност да правим като всички останали и липса на смелост да погалим щастието си по косичката, защото „доброжелател“ може да ни плесне през ръчичката. За 36 години се убедих, че в житейски план има два вида хора – открито глупави и прикрито глупави. С времето първите стават глупави хора с опит, а вторите – без. Опитът, а не акълът, прави разликата и той променя хората. Разбира се взема своите жертви, но в много случаи е доста безопасен. Опре ли до срам, а не до страх, действай. Каквото и да говорят, никой не е умрял от срам. И по-добре засрамен свободен човек, отколкото срамежлив роб на идеален образ. Когато искаш да направиш нещо, което не вреди нито на другите, нито на теб, направи го, ако ще и да изглеждаш нелепо, ако ще и да си последен. Единственият показател за успех е усмивката на лицето ти. Трудно ми е да кажа кой е най-беден – човекът без здраве, без пари, без близки или без действия. Струва ми се, че най-много бедняци има в последната категория, хора сами кастрирали се от свободата си. Хулите, ръкопляскането, пораженията, победите –второстепенни са спрямо дълбока връзка с живота, в която оценяваш, че най-голямата награда е, че Господ ти е дал възможност да изразиш нещо, което носиш дълбоко в себе си – независимо дали то е повече или по-малко от това, което е дал на човека до теб.

Ако само тъпчеш в коловоза, нищо чудно в следващия си живот да се превърнеш във вагон от БДЖ. Е, може и да не е чак толкова зле.

https://www.vbox7.com/play:17356ddff0

Това е последната ми статия до 01 септември 2020 година. Следващите 10 месеца ще напиша книга, с която ще споделя много от уроците, които животът ми преподаде. От поне година ме гложди, че много от рецептите за лично израстване фокусират върху симптома, а не първопричината и залитат в плоскост.  Искам да разкажа как независимо какви са обстоятелствата животът предлага много повече от безкраен коловоз, водещ към непрогледен тунел. Това ще е книга, която прегръща силно живота и която вярвам животът ще прегърне силно.

До след 10 месеца,

Марин

Категория: Личностно израстване

Мъжете – какво могат да научат от жените … за лидерството.

септември 29, 2019 от Марин

Тезата, която ще изложа в статията е забавно представена в клипа по-долу – трима мъже. Кола. Единият се самопровъзгласява за царя на задната скорост. Другите му се присмиват. Тогава „царят“ казва, че може да кара „оттук“ до Кейптаун на задна, ако пожелае. Хващат се на бас дали може. Остава да видите резултата. Ако не разбирате добре английски, можете да изберете субтитри на руски от cc в долния десен ъгъл за настолен компютър или от трите вертикални точки в долния десен ъгъл за мобилно устройство.

„Обикновеният“ мъж вероятно се надценява за разлика от „обикновената“ жена

Докато от човек до човек има огромни разлики, вероятно осреднено мъжете са по-самоуверени от жените, като тази разлика се появява в юношеството и изчезва в зряла възраст [източник, източник]. Предполагам, че това води и до разлики в поведението на средностатистическата жена спрямо средностатистическия мъж. В този ред на мисли, изследване проведено в HP, според което мъжете подават за повишение, ако посрещат 60% от изискванията на по-високата позиция, докато жените – ако посрещат 100% от изискванията е лесно да се разтълкува като резултат от това, че жените са по-малко самоуверени от мъжете. Например, такава позиция бе публикувана във Форбс [източник] и критикувана в HBR [източник].

На базата на това, какво съм прочел и видял последните 15-тина години съм склонен да приема, че осреднено мъжете сме по-склонни наистина да вярваме в илюзорното си превъзходство над „другите“ и да се надценяваме [пример], като с времето и броят грешки, които сме направили, започваме да оценяваме възможностите си по-трезво. Също така считам, че този ефект не важи за състезателни сфери, където мъжете и жените се самоселектират що се касае амбиция, увереност, борбеност и далеч не са представителни за болшинството. Например, жените мениджъри вероятно въобще не отстъпват на мъжете мениджъри по увереност в мениджърските си способности [източник, източник]. Затова и искрено се учудвам, когато видя мнения на запад, които обрисуват войни и финансови кризи като резултат от мъжко мислене, без да се осъзнава очевидното, а именно, че не може да се правят изводи за водачите въз основа на общото население.

От друга страна считам, че средностатистическият „Иванчо“ се надценява в сравнение със средностатистическата „Марийка“ и че това, което мъжете водачи, а и жените водачи, могат да научат от „обикновените” жените и в частност майките преди да карат на задна до Кейптаун е да помислят защо го правят и колко са готови да пожертват, за да задоволят егото си.

Водач понякога, означава „кон с капаци“

Основни качества на водача са, че изразява ясно проблемите на последователите си, че е убеден в правотата си и че е отдаден на разрешаването на проблема, който вижда. Всичко си има цена. Както се казва „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Водачите могат да се превърнат в доктор Франкенщайн, ако създадат визия, която е сляпа за обратна връзка и за възможността да става по-балансирана и цялостна с времето. Такава визия може да даде плодове като, например, следния куплет из стихотворение на Христо Радевски:

Мен хулите не ме смущават,

врагът с които те покри —

аз знам, аз вярвам, че си права,

когато съгрешиш дори!

А както е казал генерал Патън:

Ако всички мислят еднакво, значи някой не мисли!

Тези водачи, които водят поради „властова невроза“ т.е., за да са главната маймуна, проявяват повече гъвкавост, макар и в тяхна угода, от тези скочили в борба за „правота“ със запушени уши и затворени очи. По тази причина виждам и много прозорливост в думите на Михаил Бакунин:

Ако вземеш най-пламенния революционер и му дадеш абсолютна власт, след година ще е по-лош и от самия Цар.

Какво мъжете водачи, могат да научат от жените

Колкото повече усмирите егото си и от най-знаещия, и най-можещия се превърнете в най-любопитния и най-обективния, но без да губите действеността си, толкова по-бързо ще поставите идеята си на изпълнима траектория. Често груповата работа дава повече и по-разумни идеи от индивидуалните прояви, които най-вече помпат егото. Ако наистина държите на идеята си, както една майка държи на детето си, то не само ще позоволите, но и ще търсите градивна външна намеса.

Нямате на кого да показвате, че сте добър водач, карайки на задна до Кейптаун. Ако сте на водаческото място, то не е заради Вас, а за да дадете на идеята, която защитавате, възможност да порасне, помъдрее и да се развие. Това не става, ако я държите във вакуум и отричате по-широката реалност. В това отношение, добрият водач е като добрата майка – отглежда индивид, а не сателит, прави го не, за да казва колко е направила, а от дълбока любов към детето си и целия неизразен потенциал, който то носи в себе си. Тоест, Вие служите на дадена идея, а не тя на егото Ви.

Важно е, когато изграждате идея, да се замислите не само какво Ви съветват, но и от каква карта на реалността идва този съвет и как това рефлектира върху него. Както една по-осъзната майка има усет какви ценности носи в себе си и как може да ги или да не ги предаде на детето си, какви ценности носят родителите й или родителите на мъжа, с когото живее и как те рефлектират върху детето, така и един добър водач има яснота за световете, в които „живеят“ различните хора, които води и знае, че тези светове са динамични – някои ще се разраснат, а други ще изчезнат с времето. Съответно идеята, към чието реализиране води, не може да бъде възприета като нещо статично.

Водачът трябва да е готов в един момент да остави идеята да тръгне по своя си път, като се е постарал да направи всичко възможно да е стигнала пълния потенциал, който може да й даде. Съответно и той като добрата майка съобразява, че „детето му” ще порасне и ще започне да води свой живот. Ако искаме да развием нещо до абсолютния му максимум, понякога трябва да сме готови да отстъпим от ръководната позиция. Друг е въпросът доколко приемливо би било това, особено за мъжкото его и доколко човек прави това, което прави заради това, което прави и доколко го прави заради себе си и желанието си да се впечатли през очите на другите. Ако искаме да оставим максимален отпечатък върху света, често по-разумно е да подадем топката в точния миг, вместо да искаме задължително да вкараме гол.

Според мен водачът в реалния смисъл на думата е като добрата майка и докато добри майки има много, истински водачи – малко, защото мъжкото его, а в интерес на истината и женското, твърде често стъпва на това какво притежаваме, а не на какво правим и какво оставяме след нас освен, ако на него с големи букви не е написано името ни. Естествено е да пазим нашето си, да искаме да сме „някой“, но е и естествено, когато наистина държим на нещо, да го оставим да порасне над нас и в един момент без нас. И тук е въпросът кое ни е по-важно като водачи, това към което водим или ние да водим. Всеки решава за себе си.

До 01 ноември, когато ще е следващата ми публикация.

М

Категория: Личностно израстване, Разни

Жените – какво могат да научат от мъжете … за тревожността.

август 29, 2019 от Марин

Индианците Навахо саботират статията ми! Не знам дали знаеш, но езикът им е бил използван като код по време на Втората световна война от американската флота и не е бил разбит от немците. Причината – отразявал е чудатата култура на племето. Например, Навахо се делели на четири пола: мъжки мъже, женски жени, женски мъже и мъжки жени. Днешната цивилизация произвежда все повече от последните две категории и е доста трудно да кажеш, че примерно една нахъсана мацка, която се бори самичка с живота още откакто крачето й е стъпило в София, има какво да научи от някой гелосан мамин-сладък, чиято най-епична битка досега е била с космите на краката. От човек до човек разликите са огромни и това как Станка Златева размята 136-килограмовия Марчо Марчев, който имаше глупостта да излезе срещу нея на народни борби, го показва. Въпреки това, считам, че има конкретно нещо, в което на обобщено ниво има осезаеми разлики между мъжете и жените и което си заслужава да разгледам – предразположеността към тревожни разстройства и депресия. Жените са приблизително два пъти по склонни от мъжете да развият тревожно разстройство (виж) и депресия майор (виж) от пубертета насетне.

Докато в част от случаите причините вероятно са на биологично (хормонално ниво), то и вероятно, както предполага един от съвременните пионери в областта на депресията, Мартин Селигман, във великолепната си книга Learned Optimism депресията е черноглед начин на мислене умножен по прекомерно мислене, а жените като цяло са доста по-надарени в предъвкването и преанализирането и съответно Мартин Селигман предполага, че и това е едно от обясненията, защо в женската част от населението има повече случаи на депресия (стр. 75, 83 – 86 от книгата) – когато жените попаднат в дупка, продължават да копаят още по-надолу, за разлика от мъжете, които в по-голямата си част предпочитат да метнат лопатата и да се разсеят, отвличайки вниманието си в съвсем друга посока.

Имам усета, че в не малка част от случаите зад женската тревожност всъщност стои преекспонирана до невроза външна референция (тоест, придаване на прекомерно значение на мнението на другите), умножена по непродуктивен мисловен навик, а именно прекомерно мисловно предъвкване.

Това, което ще последва е, първо, решение по отношение развиване на вътрешна референция (тоест, да се осланяш повече на собствените си усет и мнение) и, второ, решение по отношение мисловно предъвкване.

Макар, че целевата ми аудитория за статията е женска, последните години забелязвам и бум на тревожните разстройства сред мъжете и то дори млади момчета, така че „колеги“, ако Ви тормози тревожност или депресия, не се стеснявайте, ами четете написаното по-долу. Няма да Ви порасне бюст, гарантирам, а написаното ще Ви е полезно!

За женското самочувствие или защо ме роди с такова голямо дупе

Ленинград имат два клипа с дълбоки прозрения за женските неволи. За тези от Вас, които не разбират руски, клиповете имат и субтитри на български. Можете да ги включите от бутончето за настройки (зъбното колелце) в долния десен ъгъл на екрана. Леко гледане.

Преди да споделя какво мисля, че дамите, които се припознават в някой от горните клипове могат да вземат от по-нахаканите мъже без да губят от женствеността си, ще споделя извадка от Mindset на Carol Dweck (стр. 78):

Тази уязвимост засяга някои от най-талантливите, високо-успели жени. Защо е така? Когато са малки, често тези момичета са безупречни и се наслаждават да чуват това от всеки. Толкова възпитани са, толкова са сладки, толкова са услужливи и са толкова будни. Момичетата се научават да вярват на оценката на хората за тях…

Момчетата постоянно биват упреквани и нахоквани. Наблюдавайки в класните стаи в основни училища, установихме, че момчетата получаваха осем пъти повече критики за поведението си от момичетата. Освен това момчетата постоянно се наричаха един друг нещастници и идиоти. Оценката загуби много от силата си.

Тоест, възможно е да се приеме, че броят на жените, на които сериозно им пука за мнението на другите за тях е по-голям от този на мъжете с подобен „проблем“. Личният ми опит е, че вероятно е така.

Някои от най-известните и успели мъже в днешно време са определено и сред най-плютите: Доналд Тръмп, Борис Джонсън, Владимир Путин, Еманюел Макрон, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Джордж Сорос. Ако човек иска наистина нещо повече,трябва определена доза устойчивост на негативна външна оценка.Това е нещо, което наистина успелите мъже масово притежават. Стреми се на първо място да се харесваш, а не да те харесват. Да те харесват всички означава да си ходещо огледало без собствен образ. Нещата, за които един ще те похвали, друг ще те заплюе. Всеки, най-често несъзнателно, се опитва да те формира така, че да пасваш на вътрешния му свят посредством похвалите и укорите си, тоест, посредством оценката си. Да те оценяват означава да те моделират. Да се нуждаеш неистова от положителна оценка означава да се превърнеш в пластилин.

Поддържай се физически, емоционално, умствено, но прави го на първо място заради себе си, а не за да те погали някой по косичката. Има дългосрочна полза от това да правиш нещата заради себе си, а не заради някой друг, а именно, че правиш нещата дългосрочно! Много жени си хващат мъж, приемат, че им е гарантиран и се превръщат в тетки, губещи много от женската си топлина – не, че мъжете не се превръщаме в чичаци с тумбаци. Това е бомба със закъснител, защото чуждата положителна оценка, внимание, грижа много рядко са 100% гарантирани – ако не си се научила сама да си вчесваш гривата, какво правиш, ако принцът с гребена изчезне, оставяйки ти чифт рога за мил спомен? Грижи се за себе си заради себе си!

Също така не робувай на идеята, че всички са длъжни да те харесват – безумна е! Виж къде нещата се получават и къде не, и това е. Ако понякога не получиш вниманието или харесването, което искаш, по-скоро се посмей искрено и не абсолютизирай. Разни хора разни идеали. Повечето хора намирам за преобладаващо симпатични същества, но има нещо толкова абсурдно в цялото човешко общество и общуване и сериозността, с която се опитваме да се впечатлим, че просто не мога да си представя да взема твърде насериозно чиято и да е оценка за себе си, включително собствената си. Вместо това фокусирам във връзката си с живота и действията си. Стремя се да съм глагол, а не прилагателно. Стремя се да се поддържам и провокирам умствено, емоционално, физически, да оценявам живота, да си давам свобода и да излизам извън отъпканата пътека на автоматизирани разговори и ситуации, да откривам нови части от себе си и скрити способности посредством общуването си с другите. Това е много по-жив подход към живота, отколкото да настояваш хората да те оценяват положително и да се разстройваш, ако не го правят. Ако ти е истински готино да живееш, ходиш с усмивка по улицата, независимо дали другите отвръщат на нея и независимо колко зъболекаря по навик ще вперят очи в устата ти.

Затова и силно те съветвам вместо да фокусираш върху отношението на другите към теб, върху което никога нямаш пълен контрол, да фокусираш върху всички положителни неща, които можеш да направиш за себе си и да ги направиш, както и да дадеш право на другите да не те оценяват по начина, по които би ти се искало, без да им се сърдиш.

Нероден Петко или как се заражда тревожно разстройство

Опростявайки идеи от когнитивно поведенческата и рационално-емотивно поведенческата терапия, възможно е да имаш нересурсни ирационални и често несъзнавани базови вярвания, които се активират при негативни събития или низ от тях и водят до спирала от безполезни или дори вредни мисли и емоции, пораждащи се една от друга, накрая водейки до маладаптивно поведение и негативни последствия. Това, което правят тези психотерапевтични школи е да разкриват и атакуват ирационалните вярвани и да ги заместват с по-реалистични и здравословни такива, както и да помагат на клиентите да отработят по-адекватни емоционални реакции и поведения. Това е прекрасен подход, но засега предпочитам да ти предложа нещо доста по-лесно, а именно да се самодресираш да не предъвкваш мисловно, а още веднага, когато се появи първото безсмислено „циклене“ да смениш емоционалната или мисловната рамка, своевременно прекъсвайки спиралата от тревожни мисли и емоции.

Мъжете в по-голямата си част, както споменах в началото на статията, не чоплят излишно в болни теми, а търсят с какво да се разсеят. При много от жените това умение не е толкова добре развито. Мъжете в по-голямата си част директно търсим решения на проблемите, докато доста жени искат първо да разкажат в детайл за проблема, да го анализират, да се анализират, да те анализират и дори ако предложиш директно решение, могат да се ядосат, че не си ги изслушал докрай – случвало ми се е няколко пъти. Затова и ако мозъкът ти е с хранителните навици на крава – предъвква и предъвква – ще ти предложа няколко ефективни техники за прекъсване на ненужното прежиляне. Избери си тези, които ти допадат най-много, в последователността, която най-много ти допада.

Телесна: Искам да се изпъчиш, намръщиш и максимално категорично да кажеш „Стига“, било то замахвайки авторитетно и енергично с ръка, удряйки с юмрук, щраквайки с пръсти. Усети ясно категоричността в тази команда. Вероятно още това ще пресече негативните мисли. (Заимствам от Мартин Селигман).

После остани изпъчена, поеми няколко пъти дълбоко дъх и с всяко издишане, издишай и последните остатъци от тревоги, ако има такива, докато не се прочистиш изцяло от тях. Ще усетиш как с последните няколко дълбоки издишания се отпускат раменете, ръцете, тялото, съзнанието. После можеш да ми покажеш една 24-каратова усмивка, да погледнеш нагоре и 30 секунди да се усмихваш много енергично на живота, плавно обръщайки дланите си към небето и повдигайки ръце нагоре. Сети се за някого, комуто искаш да изпратиш тази прекрасна усмивка и му я изпрати на ум. (Заимствам от няколко медитативни практики).

Аудио-визуална: Изречи негативните си мисли с максимално писклив, разтревожен и драматичен глас, като се запишеш на телефона си и после се виж отстрани. Искам да изиграеш разтревожеността си, така че Оскар да получиш – на максимум, с емоция, драма да има. Когато се видиш, ще добиеш съвсем друга перспектива за мислите си. Гледай записа 5-6 пъти подред.(Заимствам от Едмънд Борн и от терапевтичен похват на Милтън Ериксън).

Мисловна: Осъзнай, че грамадна част от живота си хората прекарват в мъгла от ниска мисловна хигиена и когато близките им са до тях, здравето им в тях, възможностите пред тях и живота навсякъде около тях, не ги оценяват. Животът минава и в последния момент идва осъзнаването за всичко, което не са оценили и всички абсолютно безсмислени, нереални тревоги, които заслепяват за безкрайния блясък на живота тук и сега. Представи си, че си далеч напред в бъдещето, много, много стара, получила си още 30 минути живот и ти е дадена възможност да се върнеш във времето и да ги изживееш сега, как би ги изживяла? Какви са всички хубави неща, които имаш, които ти се случиха, как звучи гласът на любимите ти хора, как е да поставиш ръката си под струя студена вода, какви са цветовете около теб, колко различни звука чуваш? Какво е да гледаш, чуваш, дишаш дълбоко, да обичаш, да си жива. (Заимствам от терапевтичен похват на Виктор Франкл).

Заключение

Грижи се за себе си, защото се обичаш, а не за да те обичат. Оставяй нещата да се случват и се забавлявай с отворени за живота обятия. Отвори широко очи за цялата красота, която животът предлага всеки божи ден. Не допускай всички прекрасни неща да минат пред теб незабелязано, прахосвайки времето си в циклене над глупости.

Следващата ми публикация ще е на 05 октомври и ще е посветена на това какво мъжете могат да научат от жените за лидерството.

До 05.10,

М

Категория: Личностно израстване, Разни, Самопомощ

Умни коледни цели

декември 21, 2018 от Марин

Умни коледни цели

Хората понякога се опитваме да глътнем по-голям залък, отколкото можем и като празничната еуфория изветрее, се отказваме от плановете си. Затова ще ти предложа три лесни стъпки, за да дефинираш ефективно своите цели за 2019 г. и да ги постигнеш.

Представи, че си кондиционен инструктор и имаш нов клиент. Какво ще направиш, ако искаш да постигне дълготрайни резултати без да се контузи или да намрази спорта?

Първо, тренировъчният му режим трябва да отговаря на нивото му. По същия начин е и с целите. Може да съобразиш, че ако пресилиш в началото, има опасност да се претовариш и да се откажеш.  Тайната на дългосрочните резултатите е постоянството през целия път, а не спринт първите 100 метра.

Второ, трябва да следиш дисциплината му, да му обръщаш внимание, че се променя не само външно, но и като воля и навици, да му звъннеш, ако изтърве тренировка. Същото е и с целите. Човек се държи като такъв, какъвто вярва, че е, а вярва, че е такъв, като каквито възприема действията си. Затова първата стъпка е да натрупаш обем правилни действия в период от време – от няколко месеца до половин година. След това пътят към целта е почти по инерция.

Трето, представи си, че на клиента се отдава да тренира ръце, но краката му вървят бавно. Затова иска да тренира само ръце. Ако допуснеш това, ще е с големи ръце и крака като клечки. Така и ако не преследваш целите си, влизайки в зоната на дискомфорт, ще се „изродиш“ от зоните на комфорт, които имаш.

Това, което предлагам по-горе работи за повечето хора и за да проработи реално, давам три приложими съвета.

1.Не започвай с грамадна цел. 

Умни коледни цели

Първата ти задача е не постигане на целта, а генериране на постоянна скорост, която комфортно можеш да поддържаш по пътя си към целта. Да кажем, че искаш да отслабнеш с 5 килограма. Смъкни целта на половина, нека са 2 килограма, но ги задръж. Да кажем, че искаш да научиш английски. Не е нужно да покриеш две или три нива в година, може да е едно, но 5 дни седмично учи по 5 нови думи. Малки, но постоянни и упорити промени в дългосрочен план ще те заведат по-далеч от напъни, които не могат да бъдат поддържани дългосрочно.

2.Води си ежедневна таблица.

Умни коледни цели

Не е достатъчно да хванеш момент на висока мотивация. Трябва  да намериш начин, когато мотивацията се е изчерпала и пак караш по-старому, отново да се върнеш в играта. Този начин е повторението, защото хората сме инерционни същества. Води си таблица с две колони. Измервай дните, в които се движиш към целта и дните, които не го правиш. Това сменя перспективата. Не е битка, а война. Виж нагледно как се справяш с пътя към целта си и се амбицирай, ако видиш, че си назад с резултата. Води си таблица поне 4 месеца.

3.Разреши си да се орезилиш

Умни коледни цели

Не се асоциирай с образ, който трябва да проектираш на останалите, а с процес на израстване посредством целево взаимодействие със света. Не се тревожи, че понякога ще си с усет, че се резилиш. Приеми, че усетът за срам и несигурност е нещо, през което много вероятно ще минеш, защото за да се учиш от грешките си, първо трябва и да ги направиш. Когато приемеш това, ще имаш свободата да се забавляваш, докато се резилиш и ще видиш, че не е чак толкова страшно. Какво е най-лошото, което може да се случи?  Да те изгонят в пещера извън населеното ти място?

Повечето хора са твърде заети със себе си и притесненията си те да не се окепазят, та да обърнат повече от прелитащо внимание на грешките ти, докато ги правиш. От друга страна, когато извлечеш дивидентите от грешките си, изведнъж ще се окаже, че се обръщат доста повече погледи след теб – не, че има особено значение. Грешките са мостове, по които положителният идеал, които имаш за себе ще завземе реалния свят. А и както има хора, които, като сгрешиш ще размахат пръст, така има и много хора, които ще се усмихнат и ще ти подадат ръка. Все пак всички постоянно минаваме през това, освен най-страхливите, криещи се в черупка от „правилност“ и бездействие.

Преговор

Създай положителна инерция на промяна към целта. Започни по-леко. Води си таблица и дори да загубиш дисциплина за малко, не се предавай, а се върни в играта. И да не ти пука дали първоначално ставаш за смях. За да израснеш е необходимо да правиш грешки.

Януари ще си почина от писане, но февруари ще напиша нещо свежо за празника на бозата.

Междувременно, грешете, учете се и в процеса се веселете, постигайки своите цели.

Успех!

М

Категория: Личностно израстване, Разни

Митове за мъжество и женственост

ноември 16, 2018 от Марин

Болшинството сме безобразни конформисти. Това е най-ефективно еволюционно, но дава фира. Мъже и жени с ниско самочувствие се обезобразяват като личности, правейки се на нещо, което не са. Затова и споделям мои наблюдения за мъжествеността и женствеността, защото ако човек се прави на нещо, което не е, получава нещо, което не иска, а плаща с идентичността си, докато не я изгуби.

Митове за мъжество и женственост

МИТОВЕ ЗА МЪЖЕСТВО

1. Няма място за слабост.

Голяма част от мантрите за мъжествеността са, че няма място за слабост. А реално пътят към покоряването на слабостта е през поглъщането й, а не през отричането й, през смелостта да проявиш слабост, без да се идентифицираш с нея и без да се плашиш от нея.

За да се движиш напред трябва да приемеш, че в теб има слабост и когато тя се прояви, да не се стъписваш и да не падаш духом. Това става в следствие на искреност и реално осъзнаване, че си човек, а не идеал, ако ли не, всеки сблъсък със слабостта е много тежък, защото освен слабост се появяват и страх, и съдене. Съответно не можеш ли да погледнеш слабостта в очите, ще се криеш от живота.

Бъди искрен и изискващ от себе си, но не бъди някой друг. Не се тревожи да имаш емоции и да ги проявяваш пред една жена, ако ще и да изглеждаш глуповато. Не се тревожи и да те пореже, ако си бил искрен и себе си пред нея. Не се тревожи да пробваш бизнес, ако ще и да не се получи. Не се тревожи да кандидатстваш за позиции, за които си мислиш, че нямаш шанс. Не се тревожи да сложиш боксовите ръкавици и да се качиш на ринга, ако ще и да те насветкат. Живей и не храни слабостта със страх от нея или неприемане, защото това я прави силна. Вместо това просто бъди себе си и не си казвай „не“, и не се крий зад чужди маски – на женкар, на циник, на успял такъв или онакъв, ако не си. Момченцата се правят на мъже, а мъжете не се правят на никого. Те просто са себе си, такива каквито са – хора от плът и кръв.

2. Силата е очевидна.

Много често това, което нямаш изглежда впечатляващо, а същевременно не оценяваш достатъчно това, което имаш. И много често, ако не си със стабилен вътрешен център, може да се впечатлиш от други мъже с пари, власт, сила, достъп до много жени. Можеш да си кажеш, че искаш да си като тях – особено, ако не си прехвърлил Христовата възраст. Така и може да се впечатлиш от хора, в които реално няма нито сила, нито кураж, нито мъжество и да почнеш да се правиш на нещо, което светка, но не тежи.

Всяко нещо в живота си има цена и няма чисти положения. Голяма част от историите за стойност и успех са просто митове и пропаганда, ако рисуват нещата едностранно. Лично за мен последните години показаха или в следствие на личен опит, или в следствие наблюдаване на хора около мен, че сме много различни и плащаме много различна цена за изборите си, за да можем да знаем реално кой колко е издръжлив и кой колко е мъж.

Мъжът се създава в превъзмогване на себе си и обстоятелствата, а не в козметичните салони за оформяне на брада. Мъжът е уважителен към себе си и другите. Мъжът не само може да прави пари, но и да създава стойност. Мъжът не само може да е с красива жена, но и може да направи една жена красива с отношението си. И мъжът знае за какво се бори в живота, а не е лодка без платна по течението от хедонизъм и конформизъм.

Митове за мъжество и женственост

МИТОВЕ ЗА ЖЕНСТВЕНОСТ

Голяма част от мантрите за женствеността все едно са писани за тийнейджърки, но удрят несигурни в себе си зрели жени, които не осъзнават, че се саботират сами, ако стратегията им е „прави се на плеймейтка, та да си хванеш порядъчен мъж или да чувстваш някаква сила над мъжете“.

Има не една или две жени, които компенсират ниско самочувствие с външна провокативност. Проблемът с това е, че ако тези жени не се научат да се ценят безусловно, несъзнателно ще привличат и ще са привлечени от мъже, които ги третират като втора ръка, но най-вероятно няма да си го признаят.

Ако мога да ти дам съвет, ако си жена с резки по самочувствието, то е освен да се грижиш за себе си като външност, да се грижиш за себе си и като личност, и като финансови възможности, и да си по-селективна като човек. Търси мъж, който иска да те развие, да изгради самочувствието ти, който ще цени усмивките ти, гласът ти, как изглежда лицето ти, когато спиш. Намери си мъж, който ще те обича, а не само секса с теб. В противен случай гаранцията ти ще изтече и вместо да си решиш проблема само ще го отложиш за отново в бъдещето.

Създавай усещане за жена. Да, визията е важна, но и усещането. Когато човек е зрял, то става първостепенно – топлината ти, нежността ти, хуморът ти, интелектът ти, възможността да разбираш, поддържаш и окуражаваш. Не бъди сляпа за тях, за да не си намираш „слепци“. Търси равнопоставени човешки връзки, в които не валидираш и не се валидираш през другия човек, а в които просто искрено си пасвате и се допълвате, и се радвате един на друг.

БЪДЕТЕ ИСТИНСКИ

Спестете си повърхността и фалша. В тях има само овчи комфорт. Гмурнете се в живота, бидейки себе си, а не нечия карикатура.

Ако имаш желание да се развиваш, да намериш баланс, то позволи си да изразиш себе си без маска, без фалш. Може да изглеждаш глупаво, слабо, дори нелепо и ще има сериозен дискомфорт за егото, но така осветляваш себе си и се каляваш истински, така и разбираш какви реално са хората около теб. Другото са пози, които животът може да счупи много лесно и коловози от роботизирани интеракции.

В крайна сметка почти всички сме хора и почти всички имаме проблеми с това да бъдем отхвърлени. Колкото и да е парадоксално, колкото по-малко ни пука за това, толкова повече ще бъдем приемани. В много отношения хората се държат с теб, така както ти се държиш със себе си. Ако вкарваш фалш в системата, тя ще ти връща фалш – фалшиви връзки, фалшиви приятелства, фалшив успех, фалшиво самочувствие. Ще е имитация на живот.

Ще пиша пак на 24 декември.

М

Категория: Личностно израстване

  • « Go to Previous Page
  • Go to page 1
  • Go to page 2
  • Go to page 3
  • Go to page 4
  • Interim pages omitted …
  • Go to page 13
  • Go to Next Page »

Основна странична лента

Последно от публикации

Всеки ли може да е психотерапевт?

Миналата година в Германия бяха осезаемо изменени законовите разпоредби, регулиращи извършването на … Прочети повече... about Всеки ли може да е психотерапевт?

Светофар на любовта

Различни сме: отговорни - безотговорни; моногамни - полигамни; сърдечни – студени; злобливи – … Прочети повече... about Светофар на любовта

Честита нова 2021 година!

Искрено Ви желая през 2021 г. да тръгнете смело по тези пътищата, които носите в сърцето си и да … Прочети повече... about Честита нова 2021 година!

Marin.BG | Copyright © 2021

  • Условия на ползване
  • Политика на сайта
  • Контакти
Сайтът използва "бисквитки", за да има възможност да предоставя проактивно най-полезната за вас информация. Разбрах Научи повече
Privacy & Cookies Policy

Privacy Overview

This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary
Always Enabled

Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.

Non-necessary

Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.

SAVE & ACCEPT