Индианците Навахо саботират статията ми! Не знам дали знаеш, но езикът им е бил използван като код по време на Втората световна война от американската флота и не е бил разбит от немците. Причината – отразявал е чудатата култура на племето. Например, Навахо се делели на четири пола: мъжки мъже, женски жени, женски мъже и мъжки жени. Днешната цивилизация произвежда все повече от последните две категории и е доста трудно да кажеш, че примерно една нахъсана мацка, която се бори самичка с живота още откакто крачето й е стъпило в София, има какво да научи от някой гелосан мамин-сладък, чиято най-епична битка досега е била с космите на краката. От човек до човек разликите са огромни и това как Станка Златева размята 136-килограмовия Марчо Марчев, който имаше глупостта да излезе срещу нея на народни борби, го показва. Въпреки това, считам, че има конкретно нещо, в което на обобщено ниво има осезаеми разлики между мъжете и жените и което си заслужава да разгледам – предразположеността към тревожни разстройства и депресия. Жените са приблизително два пъти по склонни от мъжете да развият тревожно разстройство (виж) и депресия майор (виж) от пубертета насетне.

Докато в част от случаите причините вероятно са на биологично (хормонално ниво), то и вероятно, както предполага един от съвременните пионери в областта на депресията, Мартин Селигман, във великолепната си книга Learned Optimism депресията е черноглед начин на мислене умножен по прекомерно мислене, а жените като цяло са доста по-надарени в предъвкването и преанализирането и съответно Мартин Селигман предполага, че и това е едно от обясненията, защо в женската част от населението има повече случаи на депресия (стр. 75, 83 – 86 от книгата) – когато жените попаднат в дупка, продължават да копаят още по-надолу, за разлика от мъжете, които в по-голямата си част предпочитат да метнат лопатата и да се разсеят, отвличайки вниманието си в съвсем друга посока.

Имам усета, че в не малка част от случаите зад женската тревожност всъщност стои преекспонирана до невроза външна референция (тоест, придаване на прекомерно значение на мнението на другите), умножена по непродуктивен мисловен навик, а именно прекомерно мисловно предъвкване.

Това, което ще последва е, първо, решение по отношение развиване на вътрешна референция (тоест, да се осланяш повече на собствените си усет и мнение) и, второ, решение по отношение мисловно предъвкване.

Макар, че целевата ми аудитория за статията е женска, последните години забелязвам и бум на тревожните разстройства сред мъжете и то дори млади момчета, така че „колеги“, ако Ви тормози тревожност или депресия, не се стеснявайте, ами четете написаното по-долу. Няма да Ви порасне бюст, гарантирам, а написаното ще Ви е полезно!

За женското самочувствие или защо ме роди с такова голямо дупе

Ленинград имат два клипа с дълбоки прозрения за женските неволи. За тези от Вас, които не разбират руски, клиповете имат и субтитри на български. Можете да ги включите от бутончето за настройки (зъбното колелце) в долния десен ъгъл на екрана. Леко гледане.

Преди да споделя какво мисля, че дамите, които се припознават в някой от горните клипове могат да вземат от по-нахаканите мъже без да губят от женствеността си, ще споделя извадка от Mindset на Carol Dweck (стр. 78):

Тази уязвимост засяга някои от най-талантливите, високо-успели жени. Защо е така? Когато са малки, често тези момичета са безупречни и се наслаждават да чуват това от всеки. Толкова възпитани са, толкова са сладки, толкова са услужливи и са толкова будни. Момичетата се научават да вярват на оценката на хората за тях…

Момчетата постоянно биват упреквани и нахоквани. Наблюдавайки в класните стаи в основни училища, установихме, че момчетата получаваха осем пъти повече критики за поведението си от момичетата. Освен това момчетата постоянно се наричаха един друг нещастници и идиоти. Оценката загуби много от силата си.

Тоест, възможно е да се приеме, че броят на жените, на които сериозно им пука за мнението на другите за тях е по-голям от този на мъжете с подобен „проблем“. Личният ми опит е, че вероятно е така.

Някои от най-известните и успели мъже в днешно време са определено и сред най-плютите: Доналд Тръмп, Борис Джонсън, Владимир Путин, Еманюел Макрон, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Джордж Сорос. Ако човек иска наистина нещо повече,трябва определена доза устойчивост на негативна външна оценка.Това е нещо, което наистина успелите мъже масово притежават. Стреми се на първо място да се харесваш, а не да те харесват. Да те харесват всички означава да си ходещо огледало без собствен образ. Нещата, за които един ще те похвали, друг ще те заплюе. Всеки, най-често несъзнателно, се опитва да те формира така, че да пасваш на вътрешния му свят посредством похвалите и укорите си, тоест, посредством оценката си. Да те оценяват означава да те моделират. Да се нуждаеш неистова от положителна оценка означава да се превърнеш в пластилин.

Поддържай се физически, емоционално, умствено, но прави го на първо място заради себе си, а не за да те погали някой по косичката. Има дългосрочна полза от това да правиш нещата заради себе си, а не заради някой друг, а именно, че правиш нещата дългосрочно! Много жени си хващат мъж, приемат, че им е гарантиран и се превръщат в тетки, губещи много от женската си топлина – не, че мъжете не се превръщаме в чичаци с тумбаци. Това е бомба със закъснител, защото чуждата положителна оценка, внимание, грижа много рядко са 100% гарантирани – ако не си се научила сама да си вчесваш гривата, какво правиш, ако принцът с гребена изчезне, оставяйки ти чифт рога за мил спомен? Грижи се за себе си заради себе си!

Също така не робувай на идеята, че всички са длъжни да те харесват – безумна е! Виж къде нещата се получават и къде не, и това е. Ако понякога не получиш вниманието или харесването, което искаш, по-скоро се посмей искрено и не абсолютизирай. Разни хора разни идеали. Повечето хора намирам за преобладаващо симпатични същества, но има нещо толкова абсурдно в цялото човешко общество и общуване и сериозността, с която се опитваме да се впечатлим, че просто не мога да си представя да взема твърде насериозно чиято и да е оценка за себе си, включително собствената си. Вместо това фокусирам във връзката си с живота и действията си. Стремя се да съм глагол, а не прилагателно. Стремя се да се поддържам и провокирам умствено, емоционално, физически, да оценявам живота, да си давам свобода и да излизам извън отъпканата пътека на автоматизирани разговори и ситуации, да откривам нови части от себе си и скрити способности посредством общуването си с другите. Това е много по-жив подход към живота, отколкото да настояваш хората да те оценяват положително и да се разстройваш, ако не го правят. Ако ти е истински готино да живееш, ходиш с усмивка по улицата, независимо дали другите отвръщат на нея и независимо колко зъболекаря по навик ще вперят очи в устата ти.

Затова и силно те съветвам вместо да фокусираш върху отношението на другите към теб, върху което никога нямаш пълен контрол, да фокусираш върху всички положителни неща, които можеш да направиш за себе си и да ги направиш, както и да дадеш право на другите да не те оценяват по начина, по които би ти се искало, без да им се сърдиш.

Нероден Петко или как се заражда тревожно разстройство

Опростявайки идеи от когнитивно поведенческата и рационално-емотивно поведенческата терапия, възможно е да имаш нересурсни ирационални и често несъзнавани базови вярвания, които се активират при негативни събития или низ от тях и водят до спирала от безполезни или дори вредни мисли и емоции, пораждащи се една от друга, накрая водейки до маладаптивно поведение и негативни последствия. Това, което правят тези психотерапевтични школи е да разкриват и атакуват ирационалните вярвани и да ги заместват с по-реалистични и здравословни такива, както и да помагат на клиентите да отработят по-адекватни емоционални реакции и поведения. Това е прекрасен подход, но засега предпочитам да ти предложа нещо доста по-лесно, а именно да се самодресираш да не предъвкваш мисловно, а още веднага, когато се появи първото безсмислено „циклене“ да смениш емоционалната или мисловната рамка, своевременно прекъсвайки спиралата от тревожни мисли и емоции.

Мъжете в по-голямата си част, както споменах в началото на статията, не чоплят излишно в болни теми, а търсят с какво да се разсеят. При много от жените това умение не е толкова добре развито. Мъжете в по-голямата си част директно търсим решения на проблемите, докато доста жени искат първо да разкажат в детайл за проблема, да го анализират, да се анализират, да те анализират и дори ако предложиш директно решение, могат да се ядосат, че не си ги изслушал докрай – случвало ми се е няколко пъти. Затова и ако мозъкът ти е с хранителните навици на крава – предъвква и предъвква – ще ти предложа няколко ефективни техники за прекъсване на ненужното прежиляне. Избери си тези, които ти допадат най-много, в последователността, която най-много ти допада.

Телесна: Искам да се изпъчиш, намръщиш и максимално категорично да кажеш „Стига“, било то замахвайки авторитетно и енергично с ръка, удряйки с юмрук, щраквайки с пръсти. Усети ясно категоричността в тази команда. Вероятно още това ще пресече негативните мисли. (Заимствам от Мартин Селигман).

После остани изпъчена, поеми няколко пъти дълбоко дъх и с всяко издишане, издишай и последните остатъци от тревоги, ако има такива, докато не се прочистиш изцяло от тях. Ще усетиш как с последните няколко дълбоки издишания се отпускат раменете, ръцете, тялото, съзнанието. После можеш да ми покажеш една 24-каратова усмивка, да погледнеш нагоре и 30 секунди да се усмихваш много енергично на живота, плавно обръщайки дланите си към небето и повдигайки ръце нагоре. Сети се за някого, комуто искаш да изпратиш тази прекрасна усмивка и му я изпрати на ум. (Заимствам от няколко медитативни практики).

Аудио-визуална: Изречи негативните си мисли с максимално писклив, разтревожен и драматичен глас, като се запишеш на телефона си и после се виж отстрани. Искам да изиграеш разтревожеността си, така че Оскар да получиш – на максимум, с емоция, драма да има. Когато се видиш, ще добиеш съвсем друга перспектива за мислите си. Гледай записа 5-6 пъти подред.(Заимствам от Едмънд Борн и от терапевтичен похват на Милтън Ериксън).

Мисловна: Осъзнай, че грамадна част от живота си хората прекарват в мъгла от ниска мисловна хигиена и когато близките им са до тях, здравето им в тях, възможностите пред тях и живота навсякъде около тях, не ги оценяват. Животът минава и в последния момент идва осъзнаването за всичко, което не са оценили и всички абсолютно безсмислени, нереални тревоги, които заслепяват за безкрайния блясък на живота тук и сега. Представи си, че си далеч напред в бъдещето, много, много стара, получила си още 30 минути живот и ти е дадена възможност да се върнеш във времето и да ги изживееш сега, как би ги изживяла? Какви са всички хубави неща, които имаш, които ти се случиха, как звучи гласът на любимите ти хора, как е да поставиш ръката си под струя студена вода, какви са цветовете около теб, колко различни звука чуваш? Какво е да гледаш, чуваш, дишаш дълбоко, да обичаш, да си жива. (Заимствам от терапевтичен похват на Виктор Франкл).

Заключение

Грижи се за себе си, защото се обичаш, а не за да те обичат. Оставяй нещата да се случват и се забавлявай с отворени за живота обятия. Отвори широко очи за цялата красота, която животът предлага всеки божи ден. Не допускай всички прекрасни неща да минат пред теб незабелязано, прахосвайки времето си в циклене над глупости.

Следващата ми публикация ще е на 05 октомври и ще е посветена на това какво мъжете могат да научат от жените за лидерството.

До 05.10,

М

Хората понякога се опитваме да глътнем по-голям залък, отколкото можем и като празничната еуфория изветрее, се отказваме от плановете си. Затова ще ти предложа три лесни стъпки, за да дефинираш ефективно своите цели за 2019 г. и да ги постигнеш.

Представи, че си кондиционен инструктор и имаш нов клиент. Какво ще направиш, ако искаш да постигне дълготрайни резултати без да се контузи или да намрази спорта?

Първо, тренировъчният му режим трябва да отговаря на нивото му. По същия начин е и с целите. Може да съобразиш, че ако пресилиш в началото, има опасност да се претовариш и да се откажеш.  Тайната на дългосрочните резултатите е постоянството през целия път, а не спринт първите 100 метра.

Второ, трябва да следиш дисциплината му, да му обръщаш внимание, че се променя не само външно, но и като воля и навици, да му звъннеш, ако изтърве тренировка. Същото е и с целите. Човек се държи като такъв, какъвто вярва, че е, а вярва, че е такъв, като каквито възприема действията си. Затова първата стъпка е да натрупаш обем правилни действия в период от време – от няколко месеца до половин година. След това пътят към целта е почти по инерция.

Трето, представи си, че на клиента се отдава да тренира ръце, но краката му вървят бавно. Затова иска да тренира само ръце. Ако допуснеш това, ще е с големи ръце и крака като клечки. Така и ако не преследваш целите си, влизайки в зоната на дискомфорт, ще се „изродиш“ от зоните на комфорт, които имаш.

Това, което предлагам по-горе работи за повечето хора и за да проработи реално, давам три приложими съвета.

1.Не започвай с грамадна цел. 

Първата ти задача е не постигане на целта, а генериране на постоянна скорост, която комфортно можеш да поддържаш по пътя си към целта. Да кажем, че искаш да отслабнеш с 5 килограма. Смъкни целта на половина, нека са 2 килограма, но ги задръж. Да кажем, че искаш да научиш английски. Не е нужно да покриеш две или три нива в година, може да е едно, но 5 дни седмично учи по 5 нови думи. Малки, но постоянни и упорити промени в дългосрочен план ще те заведат по-далеч от напъни, които не могат да бъдат поддържани дългосрочно.

2.Води си ежедневна таблица.

Не е достатъчно да хванеш момент на висока мотивация. Трябва  да намериш начин, когато мотивацията се е изчерпала и пак караш по-старому, отново да се върнеш в играта. Този начин е повторението, защото хората сме инерционни същества. Води си таблица с две колони. Измервай дните, в които се движиш към целта и дните, които не го правиш. Това сменя перспективата. Не е битка, а война. Виж нагледно как се справяш с пътя към целта си и се амбицирай, ако видиш, че си назад с резултата. Води си таблица поне 4 месеца.

3.Разреши си да се орезилиш

Не се асоциирай с образ, който трябва да проектираш на останалите, а с процес на израстване посредством целево взаимодействие със света. Не се тревожи, че понякога ще си с усет, че се резилиш. Приеми, че усетът за срам и несигурност е нещо, през което много вероятно ще минеш, защото за да се учиш от грешките си, първо трябва и да ги направиш. Когато приемеш това, ще имаш свободата да се забавляваш, докато се резилиш и ще видиш, че не е чак толкова страшно. Какво е най-лошото, което може да се случи?  Да те изгонят в пещера извън населеното ти място?

Повечето хора са твърде заети със себе си и притесненията си те да не се окепазят, та да обърнат повече от прелитащо внимание на грешките ти, докато ги правиш. От друга страна, когато извлечеш дивидентите от грешките си, изведнъж ще се окаже, че се обръщат доста повече погледи след теб – не, че има особено значение. Грешките са мостове, по които положителният идеал, които имаш за себе ще завземе реалния свят. А и както има хора, които, като сгрешиш ще размахат пръст, така има и много хора, които ще се усмихнат и ще ти подадат ръка. Все пак всички постоянно минаваме през това, освен най-страхливите, криещи се в черупка от „правилност“ и бездействие.

Преговор

Създай положителна инерция на промяна към целта. Започни по-леко. Води си таблица и дори да загубиш дисциплина за малко, не се предавай, а се върни в играта. И да не ти пука дали първоначално ставаш за смях. За да израснеш е необходимо да правиш грешки.

Януари ще си почина от писане, но февруари ще напиша нещо свежо за празника на бозата.

Междувременно, грешете, учете се и в процеса се веселете, постигайки своите цели.

Успех!

М

Болшинството сме безобразни конформисти. Това е най-ефективно еволюционно, но дава фира. Мъже и жени с ниско самочувствие се обезобразяват като личности, правейки се на нещо, което не са. Затова и споделям мои наблюдения за мъжествеността и женствеността, защото ако човек се прави на нещо, което не е, получава нещо, което не иска, а плаща с идентичността си, докато не я изгуби.

МИТОВЕ ЗА МЪЖЕСТВО

1. Няма място за слабост.

Голяма част от мантрите за мъжествеността са, че няма място за слабост. А реално пътят към покоряването на слабостта е през поглъщането й, а не през отричането й, през смелостта да проявиш слабост, без да се идентифицираш с нея и без да се плашиш от нея.

За да се движиш напред трябва да приемеш, че в теб има слабост и когато тя се прояви, да не се стъписваш и да не падаш духом. Това става в следствие на искреност и реално осъзнаване, че си човек, а не идеал, ако ли не, всеки сблъсък със слабостта е много тежък, защото освен слабост се появяват и страх, и съдене. Съответно не можеш ли да погледнеш слабостта в очите, ще се криеш от живота.

Бъди искрен и изискващ от себе си, но не бъди някой друг. Не се тревожи да имаш емоции и да ги проявяваш пред една жена, ако ще и да изглеждаш глуповато. Не се тревожи и да те пореже, ако си бил искрен и себе си пред нея. Не се тревожи да пробваш бизнес, ако ще и да не се получи. Не се тревожи да кандидатстваш за позиции, за които си мислиш, че нямаш шанс. Не се тревожи да сложиш боксовите ръкавици и да се качиш на ринга, ако ще и да те насветкат. Живей и не храни слабостта със страх от нея или неприемане, защото това я прави силна. Вместо това просто бъди себе си и не си казвай „не“, и не се крий зад чужди маски – на женкар, на циник, на успял такъв или онакъв, ако не си. Момченцата се правят на мъже, а мъжете не се правят на никого. Те просто са себе си, такива каквито са – хора от плът и кръв.

2. Силата е очевидна.

Много често това, което нямаш изглежда впечатляващо, а същевременно не оценяваш достатъчно това, което имаш. И много често, ако не си със стабилен вътрешен център, може да се впечатлиш от други мъже с пари, власт, сила, достъп до много жени. Можеш да си кажеш, че искаш да си като тях – особено, ако не си прехвърлил Христовата възраст. Така и може да се впечатлиш от хора, в които реално няма нито сила, нито кураж, нито мъжество и да почнеш да се правиш на нещо, което светка, но не тежи.

Всяко нещо в живота си има цена и няма чисти положения. Голяма част от историите за стойност и успех са просто митове и пропаганда, ако рисуват нещата едностранно. Лично за мен последните години показаха или в следствие на личен опит, или в следствие наблюдаване на хора около мен, че сме много различни и плащаме много различна цена за изборите си, за да можем да знаем реално кой колко е издръжлив и кой колко е мъж.

Мъжът се създава в превъзмогване на себе си и обстоятелствата, а не в козметичните салони за оформяне на брада. Мъжът е уважителен към себе си и другите. Мъжът не само може да прави пари, но и да създава стойност. Мъжът не само може да е с красива жена, но и може да направи една жена красива с отношението си. И мъжът знае за какво се бори в живота, а не е лодка без платна по течението от хедонизъм и конформизъм.

МИТОВЕ ЗА ЖЕНСТВЕНОСТ

Голяма част от мантрите за женствеността все едно са писани за тийнейджърки, но удрят несигурни в себе си зрели жени, които не осъзнават, че се саботират сами, ако стратегията им е „прави се на плеймейтка, та да си хванеш порядъчен мъж или да чувстваш някаква сила над мъжете“.

Има не една или две жени, които компенсират ниско самочувствие с външна провокативност. Проблемът с това е, че ако тези жени не се научат да се ценят безусловно, несъзнателно ще привличат и ще са привлечени от мъже, които ги третират като втора ръка, но най-вероятно няма да си го признаят.

Ако мога да ти дам съвет, ако си жена с резки по самочувствието, то е освен да се грижиш за себе си като външност, да се грижиш за себе си и като личност, и като финансови възможности, и да си по-селективна като човек. Търси мъж, който иска да те развие, да изгради самочувствието ти, който ще цени усмивките ти, гласът ти, как изглежда лицето ти, когато спиш. Намери си мъж, който ще те обича, а не само секса с теб. В противен случай гаранцията ти ще изтече и вместо да си решиш проблема само ще го отложиш за отново в бъдещето.

Създавай усещане за жена. Да, визията е важна, но и усещането. Когато човек е зрял, то става първостепенно – топлината ти, нежността ти, хуморът ти, интелектът ти, възможността да разбираш, поддържаш и окуражаваш. Не бъди сляпа за тях, за да не си намираш „слепци“. Търси равнопоставени човешки връзки, в които не валидираш и не се валидираш през другия човек, а в които просто искрено си пасвате и се допълвате, и се радвате един на друг.

БЪДЕТЕ ИСТИНСКИ

Спестете си повърхността и фалша. В тях има само овчи комфорт. Гмурнете се в живота, бидейки себе си, а не нечия карикатура.

Ако имаш желание да се развиваш, да намериш баланс, то позволи си да изразиш себе си без маска, без фалш. Може да изглеждаш глупаво, слабо, дори нелепо и ще има сериозен дискомфорт за егото, но така осветляваш себе си и се каляваш истински, така и разбираш какви реално са хората около теб. Другото са пози, които животът може да счупи много лесно и коловози от роботизирани интеракции.

В крайна сметка почти всички сме хора и почти всички имаме проблеми с това да бъдем отхвърлени. Колкото и да е парадоксално, колкото по-малко ни пука за това, толкова повече ще бъдем приемани. В много отношения хората се държат с теб, така както ти се държиш със себе си. Ако вкарваш фалш в системата, тя ще ти връща фалш – фалшиви връзки, фалшиви приятелства, фалшив успех, фалшиво самочувствие. Ще е имитация на живот.

Ще пиша пак на 24 декември.

М

Капан на комфорта и мляко с ориз

Най-красивото нещо на този свят?  Женската усмивка. Някой от най-красивите женски усмивки съм виждал породени от неща, които дори не отразявам – малко животинче, цветя, аромат, или някаква абсолютна дреболийка. Красота! Прекрасно е човек да може да оценява „малките“ неща, но понякога хората се крият в тях.

Толкова хора в удобни и тъпи връзки, работи, скривалища. И тогава, за да оцелееш, се научаваш да се радваш на големите „малки“ неща – цветенца, животинки, салса партита, срещи с приятели, нови дрешки, някой друг филм или екскурзийка. А може дори и някой нов автомобил или апартаментче. Все е мляко с ориз обаче – въпросът е дали с канела или кокос.

Ще кажа нещо грозно и вярно. Има хора, за които е мъчително или дори болезнено да се борят за повече. Това не е стигма, а обстоятелство, което е редно, да признаем. Хората не сме еднакво силни физически и психически.

Има и такива, които ценят това, което имат, но могат и повече. Често обаче са твърде емоционално обвързани към това, което имат. За тях важи мисълта на Джон Рокфелер, че не трябва да се страхуват да оставят доброто, за да получат отличното, но в свят на средни величини и доброто е добре, особено ако не си виждал или виждала по-добро. На думи е лесно да кажеш остави, но на практика не е точно така.

Хубаво е някой да ти крещи от YouTube, че трябва да искаш да успееш, колкото искаш да дишаш, но е с ограничена приложимост до ситуациите, в които нямаш „хомот“. От личен опит мога да ти кажа, че ако животът ми беше дал това, което исках, когато исках, щях да съм в много по-лоша позиция сега. Но ако ми го беше дал, щях с усмивка да влезна в клетка с кадифени решетки като всеки нормален човек.

Природата на първо място я вълнува да оцелееш и на второ да се размножиш. Затова и понякога сигурна гадост е по-малко плашеща от несигурността.

Понякога хубавото на живота без да го разбираме е, че е жесток, че жената, в която си влюбен не те отразява, че мъжът, с когото сте заедно от 30 години ти повтаря, че си трътлеста лелка, „опрашва“ всичко що има пола и те оставя, че няма как да станеш малко по-голямо малко колелце в корпоративната машина, че животът ти изхвърля млякото с ориз в боклука.

Това е моментът, в които си очи в очи със съдбата си и колкото и да не може да го повярваш, колкото повече те обича животът, толкова повече ще ти обръща яденето, за да се научиш да готвиш каквото искаш, а не да ядеш каквото ти сервират.

Много често сами не сме достатъчно силни да отворим капана на комфорта, за разлика от нас животът има безмерна сила и го отваря лесно, но тази новопридобита свобода от връзки с хора, работа, дадености тежи много първоначално.

Всяко хубаво нещо дори не чак толкова хубаво има своя магнетизъм, но когато си отиде, а магнетизмът остане, става черна дупка и тогава просто трябва да си намерим друга обитаема планета, иначе ще бъдем засмукани. Животът си има своята логика и е трудно понякога да я разбереш. Може би така рисуваме картата на реалността без да знаем и то не само с красиви цветове. В тези моменти, колкото повече психическа сила имаме, толкова по-често можем да определим в кой-цветови диапазон отива четката на живота и какво рисува.

Решимостта е Суецкия канал

Когато животът ни изкара от капана на комфорта, ни дава меню с различни цени и ястия. Късметът е в това, че за някои хора едно и също нещо ще е по-евтино или по-скъпо, личният избор е в това дали можем да го платим или не. Плащането е не само с действия, а с плътни действия. И плътността не идва от надежда, не идва от вяра, идва от окончателна решимост. При много жени и някои мъже крайната точна е вярата – може и ще. Решимостта звучи малко по-различно, нещо като – мамка ти, ще!!!! И няма второ мнение по въпроса. Тя е свързана в по-голяма степен с твоето решение, твоите действие, теб и в основата си чистотата на твоето искрено желание.

Наблюденията ми са, че има директна връзка между решимостта и това дали, когато капанът на комфорта се отвори можем да додрапаме до нещо повече от мляко с ориз или точно обратното ще ни се струва блян и най-доброто, което имаме.

Решимостта не при всички е даденост и не винаги е дадена по справедлив начин спрямо нашите разбирания. Има прекрасни, красиви хора почти без решимост и долни боклуци с огромна решимост. При повечето от нас обаче решимостта може да бъде подобрена.

Представи си голяма река, която трябва да се прецеди през много малък шлюз, който я води към новоизграден канал. Става голям напор върху стените на шлюза. Започва да се тресе, но поточето след шлюза е минимално. Така и когато шлюзът на нашите мисли и разбирания е твърде ограничен спрямо нашите емоции, вътре в нас има болка, не можем да отпушим емоциите си, оползотворявайки ги като енергия за постигане на целите си.

От друга страна, ако на мъничка вада сложим грамаден шлюз, водещ към грамаден канал, то след шлюза вадата няма вълшебно да се превърне в Нил. Това е и един от основните пропуски на някои хора, които фокусират само върху съзнанието си, без да опознаят емоционалността си или да я доразвият посредством поведението си и преживяванията, които то поражда.

Решимостта се развива, като намерим тези реки в нас, които са най-пълноводни и силни и построим правилните шлюзове от мисли и поведения, с които да ги насочим в посоката, която искаме. За целта просто трябва да не мислим емоциите си, а да ги усещаме. Много често през мислите си осакатяваме емоциите си, не защото двете не трябва да взаимодействат, а защо избързваме с мислите и то не с правилните мисли. По тази причина нямаме картография на езерата, реките и океаните от емоции (енергия) в нас и се кокорим като диваци на сушите и наводненията, вместо да си начертаем една вътрешна карта и да знаем къде какво има в кой сезон.

Шинзен Янг разглежда различните видове мисли: спомени, мечти, съдене и т.н. Част от мислите, през които прекарваме нашите емоции може да са ограничителни или неуки, тоест да са твърде тесен шлюз. Затова и като втора грешка посочвам използване на неправилните мисловни структури за канализиране на емоциите ни.

Като разбирания се отличавам от голяма част от хората с фокус личностно развитие, тъй като считам, че определени нива на ригидност и невротичност може да са полезни, ако се гонят конкретни цели в материалния свят, защото могат краткосрочно да са като треньор, който вдига летвата повече и крещи повече, но с това и гарантира резултати, ако ще и краткосрочни. Разгледайте кои са тези ваши разбирания, които водят до най-голяма продуктивност и ефективни действия. Това е газта. Разгледайте и кои са тези разбирания, които водят до най-голям комфорт и вътрешен мир. Това е спирачката. Много хора търсят само разбирания за комфорт. Половинчато. Ако си насочен или насочена към постигане на цели, то трябват ти различни стратегии и мисловни карти.

Целта ти е да познаваш емоциите си и разбиранията си, за да може, когато животът дойде и избие купичката с мляко с ориз от масата ти и тя направи пльок, това да не е трагедия, а скрита възможност. Представи си как построяваш Суецкия канал и шлюзовете с възможности се отварят един по един. Съвсем нови възможности! Ключовото нещо е да поддържаш реката от енергия пълноводна, докато търсиш нови възможности. И не спирай.

Намери шоколада

Баба ми имаше хубав навик от комунистическо време да крие шоколадчета Кума Лиса от мен на различни места. Явно се е презастраховала, защото ги откривах и изяждах всичките наведнъж. От нея се научих да не спирам да търся нещо по-вкусно от наличното на масата дори и да открия една шоколадче, винаги може да има и още някое, и още някое. В някаква степен животът ми напомня на баба ми, Бог да я прости. Не спирам да търся шоколадчета. И когато ми изхвърли млякото с ориз си казвам време е за шоколад.

М

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ (Мат. 5:5) Ти как мислиш, душичка?

Мисля, че много хора не оценяват колко хубаво е да си добър, когато е искрен порив. Причината – добротата при тях е мекота. Не е продукт на избор, а присъда. Фалшива доброта е. Не идва не от сърцето, а от усет за слабост и бръмбари чавдарчета в главата.

Преди да продължа ще поговорим за извънземните, изкуствения интелект, тайните на вселената и китайците, тъй като там се крие ключът на знанието. Изведнъж ще ти светне пред очите, че добротата, когато е избор, не е беззъб помияр, макар че много несъзнателно я третират като такъв. Между другото няма да пиша за Бермудския триъгълник, а само за извънземните, така че не очаквай да ти разкрия повече тайни отколкото е редно. Висоцки е загатнал отговорите на останалите.

Надвиснала ли е извънземна или високотехнологична заплаха над България?

Покойният Хокинг се опасяваше, че я извънземна цивилизация, я изкуственият интелект ще ни бастиса. Подобни тежки мисли често налягат и Илон Мъск. По различен начин мисли  Масайоши Сон. Според него изкуственият интелект може да предпочете хармонията пред конфликтите и да реши, че е много по-смислено да ни помага вместо да ни унищожава.

Нормално за хората и другите животинки е да се плашим от непознати и силни неща. Няма гаранция, че извънземните са вегани пацифисти. И все пак с цивилизацията се движим макар не и по права линия все повече към хармония и към уважение към другия, дори когато е по-слаб от нас. Опитай се да обясниш на средновековен селянин, че децата имат права или пък на някой предприемач от 19 век, че децата нямат място във фабриката. Дотолкова доколкото можем да приемем, че извънземните са просто проекция на нашето разбиране за човешката ни природа си мисля, че с времето са на път да стават все по-добри.

Пътят напред изисква голямо количество доброта и човечност иначе обществото ще се разнищи и самоизяде. Проблемът е, че има много „хора“, които паразитират върху добрите хора и без защитна реакция, човек вижда само слабостта в добротата си, а не и смисъла в нея. Както съм казвал в предишни публикации, според известния психолог Робърт Хеър около 1/10 от хората са с достатъчно високи нива на психопатия, за да представляват риск за околните. Ако човек няма армия от предпазни програми, има опасност добротата му/й да бъде разграбена и душата му/й да обеднее. Човек трябва да пази и цени сърцето си, а това означава, че освен топлина в него трябва да има и студ. Добротата трябва да стане искрен избор, а не даденост или социален конформизъм.

Китайските деца – зло, католическите – ангелчета?

Доколкото знам католиците считат, че децата са самата невинност, нещо като ангелчета, докато в китайската култура е залегнало разбирането, че децата са нещо зло, което посредством възпитание трябва да бъде научено на доброта. Когато още от много ранна детска възраст децата започват да се социализират в някаква степен те сами се само-урегулират и тези, които не успяват, имат значително по-голяма вероятност да развият прояви на антисоциално поведение и да свършат в изправителни институции. Ако са пък прекомерно добри, ще им крадат камиончетата, куклите и шоколада. Трябва баланс.

Ако не сме се научили на този баланс, то можем да се научим. Ако осъзнаем много ясно, че добротата без искреност е фалшива и че както е казал Марк Цукърбърг, „Катеричка умираща пред къщата ти може да е по-уместна за това, което те вълнува в момента, отколкото хора умиращи в Африка.“, то ще имаме и повече свобода да изследваме собствената си доброта без да я симулираме, но и без да я ограничаваме.

Трябва да знаем, че добротата не е константа. Например, при силен стрес или когато имаме малко дете е възможно да поизстинем за нуждите на хората с изключение най-близките ни. Осъзнавайки това, осъзнаваме и че имаме капацитета да не сме винаги добри и да сме егоисти.

Как да намерим баланс?

Не можеш да промениш всеки живот, да помогнеш на всеки и да направиш хубаво на всеки, защото просто нямаш тези ресурси. По-скоро виж тези неща, в които имаш сърце и фокусирай там. И тук идва въпросът как да си по-несъобразителен или несъобразителна. На първо място без да го изискваш сърдито от себе си, защото това ще отрови потенциала ти да цениш добротата си. По-скоро се отвори за нови усети на асертивност и непукизъм: бизнесът, бойните изкуства, театърът са различни сетивности, които може да са ти полезни. А, ако си готов или готова за това винаги можеш да потърсиш психотерапевт или коуч, с който да поработите върху повече асертивност и по-малко пионерски добродетели. Ключовото в случая е да намериш човек и школа, които ти пасват. Има такива, които може да са ти полезни, както и такива, които може да са ти вредни, ако самите не са минали през преживявания, които са ги научили на това каква е разликата между асертивност и агресия.

Специално на по-младите мъже препоръчвам искрено да се занимават поне година с контактни спортове: бокс, тай-бокс, кик-бокс, бойно самбо, ММА, Киокушин, Кудо и др. И то нещо, в което трябва да поемат удари и да носят на удари. Ще им даде повече от това да помпат ц*ци във фитнеса. Причината, че го препоръчвам е, че спарингът създава определени намотки в подсъзнанието, които позволяват на човек да докосне и по-първичната си или ако предпочитате архетипно мъжката си страна, което контра-балансира по-меката част в човека. Дори след като един мъж стане по-уверен, ще му е много по-малко нужно да изглежда „батка“, да има дебел глас и т.н. Когато имаш силата да се облегнеш на по-агресивната си страна, много по-лесно можеш да си позволиш да изразиш по-меката си страна. По-цивилизованата унисекс алтернатива е бизнесът.

На жените от друга страна бих предложил да осъзнаят, че не е необходимо да са харесвани на база добротата си, а на база честността им. Добротата и примиреността са не само вътрешно усещане, но понякога и детска стратегия, за да сме харесвани и да се чувстваме сигурни. Когато човек е пораснал обаче е редно да фокусира повече върху това как тя или той съди и защо, а не как е съден. На повечето жени, които си казват, че са по-добри отколкото трябва не в случай на изолирано разочарование, а в следствие на низ от преживявания, първо бих казал да фокусират силно върху това да инвестират в себе си. Човек, който е уверен в себе си и силите си, не се стяга много как ще го възприемат. Добро занимание за развиване на непукизъм са курсовете по актьорско майсторство. Ако сте минали през уводни уроци по актьорско майсторство, при които вие кудкудякате, а на среща някой ви лае, то сигурно знаете, че след няколко месеца не се стягате толкова, ако не сте съвсем примерни или такива каквито се очаква от вас.

Вълци в овча кожа и овце във вълча кожа

Има определена група хора, които са доста гнили и точна поради това успяват да оценят функционалните ползи от маската на доброта. Докато ти правят мили очи ти плетат интриги зад гърба. Има други хора, които са бонбончета реално, но слагат едни лоши и страшни маски. Виж, хората не искаме да сме заобиколени от зли егоисти. Искаме добри хора около нас, така че ако си, не го крий, но просто не прави компромиси със себе си и не се превръщай от добряк в лицемер. Не предобряй с добротата си, но в никакъв случай не я третирай все едно е идиот и не се сърди на себе си ако си добър или добра. Проблемът не е в присъствието на добротата, а в забравеният ресурс да си лош като китайско бебе ?.

Пазете и ценете добротата си. Не я пилейте и насилвайте.

М

Мисля, че ако човек погледне живота си като низ от емоции и иска в крайна сметка да приключи на положителен баланс е хубаво да си направи съвсем елементарен отчет. Дори може да го направи на хартийка от баничка.

Майски одит

Отдели време и всеки ден в рамките на една седмица отбелязвай кои действия и бездействия с повтaряем характер са ти създали хубави и лоши емоции. След тази седмица си помисли кое неприятно действие би могла или би могъл да замениш с приятно действие.

Трябва сама или сам да намериш за себе си кои заместители са адекватни. Недей да „предобряш“. Спри се на по едно хубаво и едно лошо нещо. 

Заслужава си. Ползите от това да подобриш дори със съвсем малко емоционалното ти състояние в рамките на деня се равняват на десетки часове повече хубави емоции в рамките на живота ти.

Нека да ти дам и няколко идеи и стратегии, които може да са ти полезни.

Действия и възприятия, създаващи положителна емоционална стойност

Подобри дисциплината си

Има много неща, които ни радват, а е просто въпрос на по-ефективна организация на времето и дисциплина, за да ги правим повече. Дали ще е спорт, разходки, учене на език, повече време със семейството, пътуване.

За себе си съм забелязал, че колкото по-дисциплиниран съм, толкова повече капацитет имам за хубави емоции, защото инвестирам много по-ефективно времето си в нещата, които обичам.

Мисля, че знанията на болшинството хора как да са по-ефективни, фокусирани, подредени са доста ограничени, ако не са отделяли допълнително време да ги развият. Изграждането на дисциплина е основата за по-голямо количество хубави емоции всеки ден. Това, което бих ти препоръчал е, ако към момента не го правиш, да започнеш да си създаваш планове – първоначално леки и да ги следваш. Добре е ежедневието ти да е структурирано и да имаш задължително заделено време за нещата, които ти доставят удоволствие.

Така увеличаваш стойността на живота си. Иначе, човек се обръща назад в един момент и започва да се чуди къде е профукал цялото това време.

Подобри фокуса си

За себе си съм открил, че има някои съвсем дребнички привички, който подобряват положителната емоционална наситеност на дните ми. Например, винаги фокусирам върху „първия и последния бонбон“. Например, когато говоря с хора, на които държа – първите 2-3 секунди фокусирам много силно върху гласа им и правя същото последните 1-2 секунди на разговора ни.

Когато правя нещо, което ми доставя удоволствие, фокусирам върху очакването колко ще ми е приятно, точно преди да почне действието. Не знам дали помните верижните въртележки от преди много години. Винаги преди да тръгнат и бе супер тръпка и точно, като тръгнат и „кеееееф“.

В хубавите моменти има много красота и хубави емоции, но мисля, че просто сме с твърде разпилян фокус, за да я оценим освен, ако не се накараме целенасочено да погледнем натам.

Рано или късно и част от гласовете, които обичаме, част от здравето ни, а накрая дори и миризмите, усетите, звуците, цветовете, дори дишането ще изчезне. Хубаво е сега, когато можем поне по няколко пъти на ден съвсем за по-малко да благодарим на живота за всичко, което ни е дал, просто оценявайки го.

(Без)действия създаващи негативна емоционална стойност и какво да правим

Отлагаме

Колкото повече отлагаме неприятните задачи, толкова повече хабим живота си в очакването на нещо неприятно. Просто действай. Например, ако искаш да вземеш студен душ, колкото повече чакаш, толкова по-студено става. Някак си съзнанието прави намотки около неприятното очакване и гадостта става все по-голяма.

И така за някои хора не малка част от живота минава в протакане на неприятни неща, което реално е все едно стоиш пред зъболекарския кабинет цял живот вместо да влезнеш, да захапеш зъболекаря през сълзи и да излезеш с по-хубава усмивка, на която да се радват и останалите хора.

Изграждаме лоши навици

Масово хората нямат адекватни стратегии за работа със стреса – оттам често се появяват тревожност, неприятни мисли и някои лоши навици – прекомерно пиене, пушене, гледане на телевизия и така нататък.

Аз самият съм с по-възбудима нервна система и особено в моменти от живота ми, в които работих повечко по начин, който вече не ми доставяше удоволствие, бях докарал изцъклен вид. Отне ми време, четене, посещаване на обучения и най-вече работа с мен самия, за да видя какво действа за мен и какво не.

Извън обхвата на тази статия е да давам различни стратегии за борба със стреса, но това, което ще посъветвам е ако усетите, че се чувствате зле емоционално е не да пиете, пушите или да се облъчвате с телевизия, а да обърнете внимание на тялото си: 45-50 минути здрав спорт, студен душ, 5-10 минути мускулна релаксация и диафрагмени дишане и не само, че сте си оправили настроението, а и се увеличава шанса да сложите роклята или костюма от абитуриентския бал.

Много хората занемаряват тялото си, а това означава, че занемаряваме и емоционалната си хигиена. Затова и много хора прекарват живота си не само в неподдържани тела, но и в неподдържано съзнание. И тук не става дума да изглеждате като модели. Имам позната, която далеч не изглежда далеч като модел, но ходи по триатлони по цял свят. Така се поддържа в отлично енергийно състояние.

Навикът да спортувате, да релаксирате тялото си, да дишате правилно, да имате правилна стойка е основата, която трябва, за да намалите поне частично податливостта си към стрес и оттам хабене на живота в някакви безсмислени негативни емоции – често породени колкото от лоша мисловна култура, толкова и от лоша физическа култура и неправилни навици на ядене и сън.

 Да се върнем там откъдето започнахме обаче. Имаш ли желанието тази седмица да откриеш кой лош навик можеш да замениш с хубав навик? Или предпочиташ нещата да си останат така както са си в обозримото бъдеще?

Поздрави,

М