Марин

Представи си как нервни импулси тичат като изоглавени съвсем грубо казано в предната част на главата ти (най-вече из и между дорсолатералния префронатлен кортекс, орбитофронталния кортекс, вентромедиалния префронтален кортекс, предния цингуларен кортекс и лимбичната система). Някои от тези импулси са важни, защото тичат с решение, частички от ценен спомен, голям знак „стоп“ или пък с шепа с бонбони. Други просто си тичат, правят калабалък и всяват смут. Ако се вгледаш, за да ги различиш, ще видиш, че някои имат хладен устрем, други са поизбелели и изхабени от времето, а трети изглеждат доста тъпички и тичат като уплашени кокошки в кокошарник. Вместо да се опитваш да успокоиш тези мисловни кокошки, се огледай какво може да ги е изплашило и може би ще видиш, че на няколко метра от оградата на курника има две лисици. Едната лисица е страхът от самота, а другата страхът от безпомощност. Можеш да се дразниш на кокошките, да им сипваш ракия, да се опитваш да подсилиш оградата и какво ли още не фокусирано към тях и кудкудякането им. Може и да застанеш пред лисиците и да избягат или пък да се опиташ да ги опитомиш. И може би те искат да бъдат опитомени като лисицата от Малкия принц. И подходът към тях може да е като този, който му предложи лисицата – не казвай нищо, в едно и също време заставай пред тях и всеки ден малко по-близко и по-близко. В природата има какво ли не и не винаги нещата са очевидни. Понякога кудкудякането в главата е просто лисица, която иска да я опитомиш – стъпка по стъпка.

Заимствал съм от Бек и Уолпе що се касае дисфункционални вярвания и десенситизация, но ми се струва, че осъзнавайки го или не, Екзюпери ги изпреварил с 20-тина и повече години. Време ми е да спя. До след две седмици, когато ще преговорим какво научихме последните четири седмици за тревожността и за спокойствието.

До,

М

Докато едни са на пътя си, като имат ясна цел, отдаденост, творчество, любопитство и успехи,  други са калта по грайферите на съвременния състезателен свят – не на пътя си, неуспели, неуверени, отхвърлени и въплътили вярата, че са негодни за любов, безсилни. Животът е непредвидим – всеки може да падне и повечето от нас ще в един или друг момент. В много случаи и ще ни се размине, но ще си останем с уплаха. Ще ти дам конкретна гледна точка, която не е глобална, не се отнася за моментите в които летим, мечтаем, успяваме, гледаме глуповато-влюблено, а за тези моменти, когато правим цамбур в някоя житейска локва. Започвам с леко преработени цитати от три известни терапевта (превеждам от английски).

[1] Албърт Елис:

Можеш да направиш много грешки, разбира се, което е човешко. Помни обаче, че винаги имаш други възможности и не се проклинай цялостно, за които и да е грешки.

[2] Александър Лоуен:

Като хора сме неудачници независимо колко добре се справяме. Вярвам, че повечето от нас вътре в себе си усещаме неуспех. Бегло осъзнаваме болката, мъката и отчаянието, които лежат точно под повърхността. Но сме решени да надвием слабостта си, да погазим страховете си, да покорим тревогите си. Затова книгите за самоусъвършенстване и „как да“ са толкова популярни. За съжаление тези опити са обречени на неуспех. Да бъдеш човек не е нещо, което можеш да направиш. Не е акт… Ако се изправим пред вътрешната празнота, ще намерим удовлетвореност. Ако може, да преминем през отчаянието, ще намерим радост…

[3] Карл Роджърс:

В степента, до която терапевтът създаде този създаващ сигурност климат на безусловно положително отношение, вероятно ще започне значително учене [себепознание от страна на клиента].

Животът ще ти дава две карти – с първата ще се иска да го промениш, с втората – да се промениш. Много от грешките в живота идват от това, че хората бъркат коя карта им е дал животът и правят не това, на което ги изпитва. Горните мисли, не се отнасят за първата карта. Публикациите ми за спокойствие не предполагат работа на дълбинно, а симптоматично ниво, но доколкото мога да те дръпна само с една идея по-дълбоко, предлагам да осъзнаеш, че големината на всичките ни проблеми е обратно пропорционална на осъзнатостта ни за смъртта. Повечето хора изхождат от гледната точка, че животът е даденост. Не, животът е дар, който получаваш всяка сутрин и едни ден слънцето ще изгрее без теб. Затова, когато отвориш очи благодари на живота, че е дошъл и тази сутрин при теб, при хората, които обичаш, благодари на здравето, че е дало колкото може и сравни колко голямо е това на фона на всичките ни проблеми.

Идват времена, които няма да са лесни. За съжаление, очаквам много хора да изгубят работата си близките седмици. Споменете си 90-те, каква мизерия беше и каква несигурност, но моментите, в които сте били до близките Ви, моментите, в които сте имали мечти, моментите, в които не това какви дрехи носите, а какво носите вътре в себе си, тези моменти не са се обезценили с времето – вероятно, напротив, станали са по-ценни.

Единият подход, когато сме тревожни е да осъзнаем на рационално ниво нерационалната част от мислите, на емоционално да приемем страховете си, да тръгнем към тях с абсолютната вяра, че няма да загубим обичта си към нас, докато вървим през тях и така да прекосим реката от тревожност, вина, срам, тъга и да отидем на отсрещния бряг.

Другият подход е да престанем толкова да се взираме в нас и да си даваме оценки. Когато човек има живот насреща, когато има хора, които обича, когато има звезди, когато има вятър, когато има птички, то е егоцентрично извращенство толкова да чоплиш в себе си. Животът не е перфектен и същевременно е гениален и неописуемо красив. Има ниво, до което е здравословно да се вгледаме в себе си, да сме честни на 100%, да обелим различни стари вярвания, но след това е шум, в които ако се вслушаш, ще чуеш неща, които не са казани. Съзнанието, бидейки съзнание, ще се опита да намери смисъл, шарка, логика, където такава няма и ще заглуши живота, а животът няма да си каже, „Дай да дам още един ден, че нещо цикли този човек.“ Какъв е смисълът на живота ли – самият живот. Когато имаш тревожност, не забравяй, че имаш нещо, което много преди теб са загубили и за което много всеки ден се борят в интензивното. Изключително богат човек си и то защото животът е дошъл пак до теб тази сутрин. Нищото винаги го е имало – пустош, празнота. То си стои и никъде не мърда. Животът идва и всеки момент, в който го усещаш в теб, в близките ти, покрай теб – благодари и не се занимавай с глупости.

М

Библиография:

[1] Ellis, A. Rational Emotive Behavior Therapy (Theories of Psychotherapy). American Psychological Association. Kindle Edition.

[2] Lowen M.D., Dr., A. Fear of Life. The Alexander Lowen Foundation. Kindle Edition.

[3] Rogers, C. On Becoming a Person: A Therapist’s View of Psychotherapy. HMH Books. Kindle Edition.

Осъзнатостта ни дава възможност да сменим релсите, по които се движи съзнанието. То има ограничен фокус. За да хване нещо ново, трябва да пусне нещо старо. На този принцип се основават първите четири техники за връщане в спокойствието от тази седмица: префокусиране към дъх, тяло, външни слухови и визуални стимули. Това, което правихме петък бе малко по-трудно, а именно да използваме инерцията на тревожността срещу нея самата, но пък на помощ имахме креативна техника, разработена от Виктор Франкл.

Когато осъзнаем, че болшинството човечество сме или тревожни по природа или по принуда, можем дори да се усмихнем с разбиране и на собствените ни малки дъждовни облачетата в съзнанието. Същевременно, никой не е казал, че трябва непременно да стоим под тях. Препратка към публикациите с техниките от тази седмица, посредством които да отидем на слънчице:

Осъзнато дишане – път извън водовъртежа от мисли

Да се върнеш в тялото

Хей ушички, хей ги две

С форма на фантазия

Да се гмурнеш в спокойствието

И така 3 седмици вече се изтърколиха откакто започнахме да усвояваме умения за спокойствие. По план ни остава само още една седмица, като ще е изключително интересна, тъй като вече сме готови да разгледаме отблизо мислите си и как можем да ги успокоим.

До утре,

М