Марин

Наскоро приятел ми разказа за протестите на Тянанмън. Три дни преди да изпрати танковете Дън Сяопин отишъл при студентите и ги попитал какво искат. Отвърнали демокрация. Тогава им казал да дефинират какво разбират под демокрация. Три дни не могли и пратил танковете. Слава Богу, не сме в ситуация, в която, ако нямаме прецизирани позитивни искания, ще ни премажат, но за съжаление сме в ситуация като от вица: „Мамо, спи ли ми се? Не, рожбичке, гладен си.“

Има група протестиращи с ясни искания: машинно гласуване, премахване на поста главен прокурор и прочие, но, струва ми се, болшинството подхождат към гражданския контрол с идеята, че е спорт тото. Ако не ставаш като политик, ще те махна, пък да видим следващия, ако ли не и него ще махна. Много по-добре от овчедушие, но значително по-зле от гражданско общество в истинския смисъл на думата. Гражданското общество е като дърво, което расте отдолу нагоре и се подхранва с дискусии, градивен обмен на мнения и желанието да се намери обща позиция, зад която уверено могат да застанат максимален брой хора. Гражданското общество е цената, която трябва да платим за това, което искаме, иначе няма как да го получим. В основата на гражданското общество е мислещият, уважителен и търсещ общуване и обединение гражданин, а не политическият фанатик, воден сляпо от емоциите си и копаещ разделителни линии, там където трябват мостове. В момента има отделни групи, организации, граждански инициативи и политически формации с предложения, но повечето общество не мисли, не дискутира и не се обединява, изключвайки форумното плюене, а всичко започва от мен и теб. Почва ли по-високо няма истински и здрави корени.

Няма ли зрящо, говорещо и синхронизирано гражданско общество единствената ни защита е балансът между различни враждуващи политически и икономически фракции. А когато една фракция стане твърде силна, без гражданско общество нямаме имунен отговор и държавата се разболява.  Затова и след 30 години напъни, би ми се искало най-накрая България да роди своето гражданско общество, ако ще и недохранено, обиждано и неразбрано от масата. С времето ще укрепне, но нека първо се роди.

Блогът ми е за психология, не е за политика, но ще направя изключение с тази и още една статия, защото покрай протестите си зададох въпроса има ли възможност за бъдеще в България и искам да намеря отговора във взаимодействието с Вас и между Вас, защото България е всички мостове между нас, които сме построили или взривили. За мен отговорът е „да“, само ако видя електрическа активност на обществената енцефалограма. Айнщайн е казал, че е лудост да правиш едно и също, но да очакваш различен резултат. Затова и се питам, ако опитаме нещо различно, а именно стъпка по стъпка да си отговаряме на по един важен въпрос вместо да се разсейваме с един куп такива наведнъж, ще можем ли. Пределно ясно ми е, че хората са роби на емоциите си, така че ако прочета 20 Ваши хубави идеи, за мен ще е постижение.

И така септември искам да дискутираме:

Изборните измами и какво можем да направим както краткосрочно на предстоящите избори, така и дългосрочно, за да ги предотвратим.

Това, което ще Ви предложа сега е да дадете предложения, какво да включа в статията, връзки към идеи от независими експерти, Вашия опит, ако сте били в комисии – вече две дами го направиха под предишната ми публикация. Ще прочета Вашите предварителни менения и идеи и след това септември отново ще можем да помислим какво реално може да направи всеки от нас и да го обсъдим в последваща, дай Боже, смислена, градивна и полезна дискусия.

Както казах, целта на упражнението е да видим можем ли да мислим заедно или предимно можем да се караме, да се делим и да чакаме решения на готово от поредния велик вожд.

Очаквам коментарите Ви,

М

Вместо тихо и кротко да пиша книги от рода на „Как да разбереш дали мъжът ти те лъже: 101 безотказни техники от оперативно-издирвателната дейност“ или „Как да хванеш милиардер“ и продължението „Как да не изтървеш милиардера, когото си хванала“, реших, че ще ми е интересно да обменим идеи и ако можем да го направим по що-годе адекватен начин, още по-добре. Иска ми се с тази статия да достигна до разбрани и отворени да споделят аргументирано гледната си точка сънародници и особено софиянци, който имат ясна и осъзната позиция за или против блокадите в центъра на София.

Ако искаме да имаме работеща демокрация и да защитаваме общите си интереси, ще трябва да се научим да се чуваме един друг и да се опитваме да се разберем, дори без да достигаме съгласие. Ясно ми е, че много подхождат към политиката като към футболен мач или като към семеен скандал с искрена, пламена емоция и ясно разделение кои са нашите и кой е врагът, но тази статия не е за тях, а за тези от нас, които искат да разберат защо другият прави това, което прави, избягвайки от „правилните“ истини, промотирани от различни медии и интересите зад тях, от груповото „мислене“, от засрамването и възхваляването.

Сега ще споделя аргументи за и против блокадите на София и след това ще оставя на Вас да напишете в коментарите във Фейсбук с коя от двете позиции сте съгласни и защо, както и ако имате ясна позиция, ще се радвам да я споделите. Не искам обаче да се стига до обиди и квалификации между Вас. Също така за тези от Вас, които ме подозират в политически уклони и финансиране от чужди интереси, ще Ви помоля първо да се разберете дали съм спонсориран от Кремъл, Сорос, Бойко или старейшините на осемте звезди на блестящия водопад и след това да излезете с обща позиция. Моята е, че в някаква степен съм интелектуален ексхибиционист и в някаква степен прагматик, който се учи да комуникира ефективно през социалните мрежи.

За блокадите или как да не ти зашият устата

Сто човека гласуват дали да зашият устата на Иван. Иван гласува „против“, останалите 99 гласуват „за“ и съответно зашиват устата на Иван. Това е изцяло демократично. За да се избегне „тиранията на мнозинството“ и зашиването на устата на Иван, първо, трябва да приемем, че всеки човек по рождение има някои неотнемаеми права, които, ако не бъдат спазени, той има право на едностранно неизпълнение по обществения договор, второ, че „хората не сме ангели“ и трябва да има баланс на силите („властите“), за да избегнем диктатура, тъй като властта има тенденцията да покварява, както е казал Лорд Актън или както казват турците – апетитът идвал с яденето.

Горните няколко изречения представляват съвсем сбит синтез на идеи на Джон Лок, Томас Джеферсън и Александър Хамилтън, които са приложими и до ден днешен. И тук идва въпросът дали имаме морално основание да нарушим обществения договор и да блокираме част от София. Тезата ми е, че ако се борим, за да запазим свободата на словото, имаме такова. Докато за много протестът е срещу Бойко Борисов, срещу корупция, срещу мутри, за част от протестиращите протестът е за нещо много по-основно, прекомерното съсредоточаване на власт, създаващо предпоставки за беззащитност у обикновения гражданин и когато този човек не може да бъде чут, то тогава всички сме под заплаха, като коренът й не е само в класическата политическа система, но и в четвъртата власт, медиите, които, ако вместо да информират, дезинформират и компрометират обективността си, то и те трябва да са обект на протеста.

Ако приемем, че част от протестиращите не искат България да стане това:

то може и да приемем, че те имат морално право, основаващо се на фундаметалните принципи на либералната демокрация, да проявят гражданско неподчинение, макар и в разрез със законовите разпоредби. Тук идва въпросът защо блокиране на кръстовище, а не на държавна институция? Като чисто прагматичният отговор е, че докато парламентът е във ваканция, това дава най-голяма чуваемост при бройка от 100 – 300 човека, който не искат устите им да бъдат зашити.

Против блокадите или защо сме проклети като шимпанзетата

В книгата си „Маймунска политика“ Франс дьо Вал разказва как алфа шимпанзето губи водачество. Съперникът му започва да напада един по един „коалиционните партньори“ на алфа шимпанзето и така го оставя без подкрепа, след което започва серия от сблъсъци, докато накрая алфа шимпанзето не се пречупи и не отстъпи водачеството. Хората дори не осъзнаваме колко общо имаме с поведението на шимпанзетата, а шимпанзетата не са особено известни с високите си етични стандарти. Можете да се сетите за майката, която биеше детето си, за да й обърне внимание бащата. И кои сме софиянци, които биваме блокирани и не ни харесва: партньори на властта, беззащитни същества, обект на чуждо незачитане, за да се предизвика вниманието на „бащицата на народа“, или апатични, аполитични, невиждащи по-далеч от носа си мързеливци, които знаят само да мрънкат и не разбират от патриотизъм, идеализъм и демокрация?

Първо, не малка част от софиянци не подкрепят протестите изначално, всеки по своя причина: един защото е за Борисов, друг защото е против Радев, трети защото не иска Слави Трифонов за премиер и Корнелия Нинова за вицепремиер, четвърти защото иска да види олигарсите зад решетките и приписва протестите на Васил Божков и кръговете около него, пети защото зад протестите вижда я дългата ръка на ЦРУ, я на ФСБ, редяща местната политическа обстановка в полза на глобални енергийни и геополитически интереси, шести защото не иска пет години политическа криза като похлупак на икономическата криза, която е надвиснала със страшна сила над световната икономика, седми защото счита, че и едните и другите са маскари и изборите не са за премиер, а за това кой да те краде и по-добре да го осъзнаеш, вместо да си поредният полезен идиот, поне не си изигран и така нататък, и така нататък. И когато вероятно това са 40 – 50% от хората и не стига че ги лишаваш от гласа им в демократични, доколкото могат да са в България, избори и не стига, че ги обиждаш с всевъзможни епитети, не стига, че ги групираш в една хомогенна група, която удобно изрисуваш като „вечния евреин“, ами и започваш да им крадеш времето без да имаш ясна идея какво предлагаш като алтернатива на техния политически избор и как ще я реализираш. Да кажем, че 100 000 – 200 000 софиянеца не одобряват протестите и са потърпевши от блокадите и средно на всеки крадеш по два часа на седмица. Това са 200 000 до 400 000 човешки часа, които са откраднати от тези хора. И за какво, защо, за да замениш едните със същите, но сривайки икономиката?

Второ, една част от софиянци, подкрепят протестите, но не подкрепят мятането на яйца, блокадите и тъй нататък и това е въпрос на предпочитания за ред. Същото можехме да видим и в САЩ. Да приписваш желанието за порядък на политическа апатия е некоректно.

Трето, има голяма част от населението, което е аполитично и наистина се движи основно от дневните си интереси и доколкото сме демокрация, а не тоталитаризъм на мнозинството, то трябва да се съобразим и с нуждите на тези хора.

България е обща, на всички нас. И това, че нещо не му харесва на някого, не означава, че може едностранно да го счупи без дори да има ясен план как да го поправи после. А революции сме видели достатъчно. В момента сърбаме попарата на една такава преди 100 години. И не забравяйте, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

А всъщност кое е вярно?

Моят субективен отговор, който не налагам, а споделям, е и двете в някаква степен. Чувам аргументи, че в България се зараждало гражданско общество. Общ-ество все още не виждам, тъй като протестът събира много различни хора, както каза Божков, хора – бесни, независимо дали са леви или десни. Виждам обаче създаването на протестна култура. Това е нещото, което ценя в протестите. И хората, които отиват и опват палатка на „Орлов мост“ самоволно и защото казват не мога да търпя повече своеволия, това са хора правещи нещо в правилната посока. Може би не е най-адекватният ход, но по-добре с него отколкото без него. Това, което бих направил аз обаче, ако опна палатка е, че щях да обясня ясно защо съм го направил и какво искам. Например:

Знам, че ти причинявам неудобство и ти се извинявам. Протестирам тук, защото иначе никой не ме чува, а искам държавата ни да е нормална, ако не за нас, то поне за децата ни. Искам следните промени в съдебната власт, виж на peticiq.com и ако си съгласен, подпиши и ти. Благодаря ти за разбирането и още един път извинявай за неудобството.

Да правиш нещо без да обясняваш защо и неодобрението на действията си да посрещаш със съдене (апатични софиянци) или обиди („умрете герберасти“) не е зряло и продуктивно поведение.

От друга страна, нямам думи за хора, които си позволяват да наричат полицаите „уруди“, това са синове, съпрузи и бащи, които навръх цялата епидемия от коронавирус, за смешни пари са ги изтъпанили като коледни елхички пред МС. Да, и сред тях, и сред протестиращите има крайни индивиди, но считам, че и от двете страни нормалните хора са повече. Осъзнавам, че има политически дивидент от ескалация с оглед предизвикването на предсрочни избори и превенция на изборни измами, както и че ще е особено изразен за два конкретни политически субекта, но считам и че има граници, които човек с дори минимална етика, не може да си позволи да минава.

Сега наред си ти. Ще ми е интересно да прочета коментара ти особено, ако си активен участник в протестите или активен опонент на блокирането на кръстовища. Бих се радвал, ако се получи адекватен обмен на идеи и позиции между зрели хора. За съжаление, ще има и емоционални изблици и обиди. Ще те помоля да ги игнорираш. Искам да съм максимално либерален в това да оставя дискусията да има собствения си ритъм, но ако се минат някакви граници, ще се наложи да наложа цензура с цел комфорта на участниците. Затова и ще помоля да не ме слагате в ситуация, в която трябва да налагам забрани. Няма да ми е приятно.

С интерес ще прочета мнението ти.

Поздрави,

М