Марин

„Достатъчно добро“ е и лекарство, и отрова.

Лекарство е за болшинството хора, защото колкото и да е модно твърдението, че всеки може всичко, то не е вярно, защото има редица области в живота, в които моженето на един е стъпило на главата на неможенето на друг. Ако човек вложи себеоценката си и мечтите си в химера, той ще мери всичко спрямо нея и каквото има, ще му изглежда малко. Ако това се случва в общество по западен образец, е вероятно човекът да се депресира, да прибегне до алкохол, анти-депресанти, да започне да се зомбира с телевизия, безсмислено социално жужене и да загуби пътя към себе си и чистотата в усета си за живота. Това е и нещото, което се случва в определени култури, внушаващи погрешното вярване, че ако човек не постигне бомбастични външни успехи, то сам си е виновен и че всички сме независими социални атоми в свят ръководен от правото на силния. Този вид мислене сконтира (дели) живота на неврози, а в неврозите има малко житейска истина. И така дори нещо дребно, поради това че е разделено на нещо още по-дребно, ни изглежда голямо. Затова и алтернативата, която е здрава за повечето хора е да делим живота не на неврози, а на смъртта, на неизбежния му край, на края на хората, които обичаме, на края на моментите, които са красиви, на края на силата, на края на любовта. Делейки на нещо с толкова много житейска истина като смъртта, ще осъзнаем, че повечето неща са незначителни и че това да сме здрави, да обичаме и да сме обичани, да ценим работата си и да не сме гладни, и да имаме покрив над главата, далеч не е малко. Дори един поглед 100 – 200 години назад във времето разкрива колко по-напред сме материално, но и колко по-неблагодарни сме спрямо това, което имаме и то точно заради вярата в някои хора, че могат всичко, когато всъщност не е така. В слабостта им няма нищо срамно, нищо което да ги принизява, стига да допринасят за социалния организъм и да осъзнаят, че понякога силата ни не е в това какви сме, а в отношенията ни един с друг. Този вид мислене не само се забравя, но и за съжаление унищожава в следствие точно това невротично търсене на власт от определени хора с влияние. Затова и „достатъчно добро“ е естествена защита, стъпваща не на идеализирания образ на човека, а на реалността, в която да си с пълно сърце и пълен стомах не е малко.

Същевременно, всеки си има своя пътека и е безкрайна глупост да мислиш, че щом девет пътеки вървят на изток, то десетата не трябва да води на запад. Има хора като мен, за които „достатъчно добро“ е било проклятие, от което съм безкрайно, безкрайно благодарен на живота, че досега ме е отървавал. В живота има две противоположни позиции. Първата – вярваме, че можем неща, които не можем и втората – вярваме, че не можем неща, които можем. Докато „достатъчно добро“ е лекарство за първата позиция, то то е отрова за втората. Вчера бях безкрайно благодарен за това как протича животът ми в момента. Знам, че е въпрос на време нещо да се счупи и се надявам отново да е за добро. Вчера се сетих всъщност колко пъти, когато съм се успивал и съм бил доволен от нещо, което не е било моето, животът е идвал теглил ми е един шут отзад и е започвал да ми затваря врати, докато не си падна на това, което реално искам, но не съм вярвал, че ако поискам, ще ми бъде дадено. Причината, поради която може би съм се лъжел е, че като цяло съм имал високо самочувствие и не ми се искало да си призная, че не вярвам, че имам силите за конкретни неща, които всъщност са ми били безкрайно важни или казано по-научно, високо самочувствие (self-esteem), но ниска себеефикасност (self-efficacy). Това което ми помогна е, че бях в ситуации, в които трябваше да търся решения. Ако ми бе комфортно, никога не бих попаднал в тези ситуации, никога и не бих натрупал опита, уменията, а оттам и вярванията за възможността ми да постигна успех в конкретни области, които по-рано съм вярвал, че са непристъпни за мен. Вчера с пот на чело се сетих за интервюта с EIB, EBRD, Morgan Stanley и Ernst & Young, които бяха неуспешни. Представих си се като корпоративен чиновник, който става в 08.00, слага вратовръзката и си чупи гърба за благото на капитализма. И си казах, „Боже, благодаря ти, че ми спести това.“ Сетих се за някакви любовни драми и потенциала за една безкрайно безсмислена връзка, която пак слава Богу ми се размина. Сетих се и за един куп други неща, които уж са били за лошо в момента, в който се случват, а после се е оказвало, че са за добро. Както казваше баба ми, Бог да я прости, „Господ си знае работата.“

Извличайки общо правило от казаното по-горе, ако знаеш, че си си на пътя, ако това, което правиш не е компромис, то просто твори, оценявай и се радвай, и недей да се пускаш по лайсната, ама защо Бил Гейтс може, а аз не, нали в последната мотивационна книга, която прочетох пишеше, че и аз мога. Еми, явно нещо не си визуализираш доларите правилно, не знам. От друга страна, понякога, си казваме, че не можем нещо, но никога не проверяваме реално наистина ли е така. И за наше учудване, когато животът ни хване за ухото и ни метне във водата, може да се окаже, че всъщност бая добре плуваме. Затова и, ако все още не си си на пътеката, ако все още има въпросителни, не се разстройвай, ако се случват неща, които на пръв поглед са лоши. Понякога животът вижда в перспектива и иска да ни сложи на нашия си път, но просто не можем да го разберем.

До скоро,

М

Тъжно е да ти мине животът и да се питаш какво би било. Колкото повече време минава, толкова по-ясно го осъзнавам. Хора поръсили времето си със скука и посягащи към твоето, а то ти трябва, защото от него градиш мост към по-различно бъдеще, към нещо, което понякога усещаш, че ти е писано да разгърнеш.

И все пак понякога се сещам за живота преди да се превърна в темерут. Не бе чак толкова отдавна – хора от танците, от тези 2-3 месеца, които правих импро театър, дори и за лятото на 2017 г. Ще ти разкажа за трима от тях и как покрай коронавируса всеки един от тях ми донесе усмивка: Теди, Златин и Радо.

Теди от Ритмо

На 1 юли 2018 година се върнах след 10 месеца учене във Виена. Не можех да свикна със София. Бях емоционално изтощен и дезориентиран. И така дойде септември. Тръгнах на бачата при Ина и Захари от Латин Форс. Беше прекрасно и след половин година вече правих по 13 тренировки на седмица: успоредно в различни групи на Латин Форс, Палетро, Паланте и Ритмо. Имам определена маниакалност и избива в какво ли не. Един Господ знае що ниви щях да съм прекопал в името на Сталин по време на комунизма.

Безкрайно благодарен съм на всичките си инструктори до един за огромното количество усмивки, но сега специално искам да благодаря на Теди от Ритмо, че ме усмихна и по време на епидемията с COVID-19. Със съпруга й, Митко, и другите инструктори на Ритмо веднага започнаха да изкарват видеа. Създадоха възможност за онлайн тренировки. Връзката е https://usmivka.ritmo.bg. И дори изкара курс в Udemy, отговаряйки на въпрос, който хич не е лесен – какво да правят дамите с ръцете си (тук) по време на танци. Вярвам, че е як курс, макар и без тренировки за бицепс.

Едно голямо браво на Теди от мен, че не се даде на епидемията, че запази усмивката си, че я сподели и че запретна ръкави и дори щурмува Udemy.

Златин от Шизи

Обичах тренировките по танци, но вече не ми бе тръпка да ходя в Калиенте или Микстейп (дискотеки със салса партита). Вече нямаше емоция. Нещо там въртиш жените и се чудиш колко ли завъртания е правила Валентина Терешкова и как ли би изглеждала партньорката с костюм на космонавт. Липсваше ми истинска експресия, истинска комуникация – без грим, претенции и без нуждата да блеснеш. Понякога хората са безкрайно досадни и предвидими. Чувство, че един и същи човек обитава стотици тела. Чувство, че водиш един и същи блудкав разговор отново и отново.

И така се записах на импро при Златин от Шизи Про. Беше нещо невероятно! Курсистите бяха много готини и интересни хора, с които ходихме по барове, говорихме за какво ли не и се смяхме до сълзи. Все още получавам писма от Шизи Про. Ще споделя малко от написаното от Златин, но първо трябва да транспортирам едно паяче навън… Готово. И така, Златин:

В този месец и половина от “застоя” аз лично преминах през много етапи. Промяната беше двойно по-рязка и заради нуждите на едномесечната ми дъщеря, но смяната на 12 часа навън с почти никакво излизане от вкъщи беше фрапантна. Но нали това е същината на импровизирането:

Адаптацията.

Преди да се роди Рая си мислех, че ако трябваше да избирам да науча детето си на едно единствено нещо, то то би било адаптацията. Да приема промяната като повод за надграждане и да е отворена към нея като към най-естественото нещо. Да импровизира живота си.

Едно от нещата, които правят от по-горните нива на Шизи е Zoom импро на фейсбук страницата си (тук) почти всеки петък. Безплатно е, но можете да си купите и билетче, ако Ви е харесало. Изкуството храни душата, но все пак. Ако ли не след кризата, ще ни остане само най-необходимото за народа – чалгата. Удр‘и един гюбек, мацка!

Ето и връзка към предстоящото им шоу на 8 май:

https://www.facebook.com/events/524760804863446/

Едно голямо благодаря на Златин и другите импро-ентусиасти, че въпреки обстоятелствата намират енергията и желанието да веселят публиката и импровизират и то през Zoom.

Радослав Благоев

Преди над 5 години минах един тон курсове по маркетинг към М3 College. От тогава ми е останало искрено хубаво чувство към двете момичета, които организираха курсовете, Жаси и Стeли, и един от преподавателите, Радо. Последно тримата се видяхме на по питие преди повече от 2 години. И всеки си тръгна по пътя.

Жаси: Binge Off

Стели: yogahouse.eu

Радо: blagoev.agency

Наскоро мернах, че Радо е изкарал видео за бизнес. Знам, че отдавна искаше да си направи YouTube канал и ми стана приятно и любопитно. Чух видеото, както и предишното. С някои неща, които Радо казва съм съгласен, с някои не съвсем. При всяко положение обаче ми бе приятно да видя трезва гледна точка на фона на морето от Бил Гейтс е станал милиардер, можеш и ти. В конкретното видео, което загледах първо, ми допадна и че Радо даде различни перспективи спрямо времеви хоризонт и мотивация за бизнес от тази на след 6 месеца си милионер само със силата на мисълта. Ето го и видеото:

Браво на Радо за това, че е сред хората, които споделят перспектива, макар и субективна спрямо неговия конкретен опит, какво е не чак толкова розово в стартирането на бизнес.

И така Теди, Златин и Радо. Да сте живи и здрави и дано има повече хора като Вас!

Имах желанието да споделя нещо готино и да дам малко светлина за това, което ме зарадва тези дни, а това е – борбени, жизнени, положителни хора, които правят нещо смислено.

И да не забравя, честит 1 май на патерицата, защото без труд не става. Песента, която пребори безработицата в САЩ преди години, а дано и тук подейства: