Марин

Като че ли не малко жени гримират и емоциите, и нуждите си, та да не би да са толкова ужасни, че хората да ги осъдят на изгнание. Има и безброй изключения, но тази тема не е за тях, а за жените, изпитващи сблъсък между нуждата да са автентични и нуждата да са приети. На тези жени искам да кажа, че с времето и се откриваме, и се създаваме, и това става сблъсквайки се с различни типажи и ситуации, и е нормално да има производен дискомфорт. Този дискомфорт е мастилото, с което се подписваме върху живота, че си е наш.

Колкото по-малко некупени гласове има, толкова по-малко проблеми има демокрацията да бъде склонена към проституция.

Гражданското общество е цената, която трябва да платим за това, което искаме, иначе няма как да го получим. В основата на гражданското общество е мислещият, уважителен и търсещ общуване и обединение гражданин, а не политическият фанатик, воден сляпо от емоциите си и копаещ разделителни линии, там където трябват мостове.

Ако искаме да имаме работеща демокрация и да защитаваме общите си интереси, ще трябва да се научим да се чуваме един друг и да се опитваме да се разберем, дори без да достигаме съгласие. Ясно ми е, че много подхождат към политиката като към футболен мач или като към семеен скандал с искрена, пламена емоция и ясно разделение кои са нашите и кой е врагът, но тази статия не е за тях, а за тези от нас, които искат да разберат защо другият прави това, което прави, избягвайки от „правилните“ истини, промотирани от различни медии и интересите зад тях, от груповото „мислене“, от засрамването и възхваляването.