Представи си, че животът ти е огледален образ на пет вълшебни царства. Между тях има мостове. Те гъмжат от търговци и царствата просперират или са потънали в кал от войнишки обувки и царствата тънат в тъга и гняв. Кои са петте царства и как определят щастието ни?
Заимствам някои идеи от позитивната психотерапия, НЛП, психоанализата и медитативните практики.
Щастието и царство: СЕТИВА
В царството на телесното има голям резервоар жизнена енергия и щастие, а според някои хора и мъдрост. Грижи се за тялото ти и то ще се отблагодари.
- Вслушай се в тялото ти, когато негодува. Давай му време за почивка. В Япония има дума за смърт от преработване – „Кароши“. Има достатъчно възможности човек да оптимизира начина, по който действа тялото му с биохакерство вместо с два литра кафе и късметче, на което пише депресия, повишена обща тревожност и т.н.
- Мисли за стойката си и дишането си. Една добра стойка, съчетана с коремно дишане може да подобри релаксацията ти и ерго да снижи нивата на стрес и невротичност. Ще се чувстваш много по-готино и ще вземаш по-трезви решения.
- Подари движение на тялото си. Подари си една хубава, потна и яка тренировка. Това е страхотен начин да рестартираш съзнанието си, да подобриш общото си здраве и да зарадваш мозъка си с порция ендорфини.
- Тренирай се на контрол на импулса. Например, аз вземам 5 минутни ледени душове. Не го препоръчвам на хора със здравословни проблеми. Познати постят по един ден седмично само на чай и плодове. Това е залегнало и в редица религиозни практики.
- Следи храната си. Пий повече вода.
Това са само няколко простички съвета, които не са трудни за следване, а могат да увеличат щастието ти и продуктивността ти.
Щастието и царство: МИСЛИ
Според Алфред Адлер болшинството сме невротици с чувство за малоценност. Ако имаме балансирана психика, успехите ни ще намалят това чувство и ще развием увереност. В противен случай е възможно да развием комплекс за малоценност или за превъзходство.
Позитивните мисли са семената, от които покълва увереност още преди успехите да са факт. Ключово е да ги посеем на плодородна почва – нашата психика. Ако психиката ни не е достатъчно спокойна и не знаем кои са проблемните зони на подсъзнанието ни, то има опасност да се саботираме искайки да продадем на подсъзнанието ни вестник, в който не вярва. Корените на позитивното мислене са в моста към предишното царство – тялото. Нека като застраховка да работим с мускулна релаксация и така да подготвим почвата за положително мислене. Най-простото упражнение: по 5 минути всеки ден усещайте как водещата ръка натежава.
Също така добре е да разберем негативните ни мисли. Повечето от тях са вариации на няколко проблемни зони, които са отпечатани в подсъзнанието ни. Нека отбележим кои са тези зони. И кои са спусъците, които дърпат тези мисли. Ако например са негативни новини, то преставаме да четем вестници, в които фокусът е върху такива. Също така е редно да не позволяваме на негативна мисъл да цикли. Тревожете се добре, но един път. Повечето ни опасения и страхове са толкова далеч от реалността и съществуват само в главата ни.
- Нещо, което научих от Ангел Лазаров от Института по НЛП. Всяка вечер преди сън си казвайте кои седем неща днес сте направили добре. Искате да насочите вниманието си към успехите си.
- Всяка сутрин правете яки, енергични афирмации. Вижте Тони Робинс, когато прави афирмация цялата му физиолгия, глас, мимика, енергетика е в тон с афирмацията.
- Ние сме просто хора. Чух руски психотерапевт, Елман Османов, да казва, че крайните позитивни афирмации не са за всяка уста. Могат да засилят истерична невроза („Аз съм велик. Другите са ми виновни.“). Редно е да знаем, че сме просто хора, но със здрава работа, вяра, пот и кеф можем да стигнем много далеч. С тази уговорка можем й да се съгласим да правим позитивни афирмации.
- Позитивните мисли са позитивно формулирани. Най-добра практика е да избягвате частицата „не“ и лоши думички. Подсъзнанието има много беден речник и основно работи с картинки и усещания. Ако искаме нашата позитивна мисъл да стигне до подсъзнанието, тя трябва да е много простичка, ясна и хубава.
- Вижте имате ли изгоди от негативните си мисли и помислете с какво да ги замените. Ако негативните ви мисли са свързани с травма, то е възможно тя да ви дава енергия или изгоди. Например, травма, избиваща в стаен гняв и набъбващ нарцисизъм съчетани с идеята, че другите са идиоти и картечен огън от мисли в това русло, може да даде някои работни успехи и е въпрос на осъзнатост да се види, че цената е липса на нормални, истински, искрени отношения с останалите представители на човешкия вид.
Щастието и царство: ДЕЙСТВИЕ
Действай. Не спирай да се развиваш. Всеки със своето си темпо. Стреми се да имаш постижения и си ги признавай. Отпразнувай ги. Радвай им се. Хубаво е човек да работи качествено, но не падай в капана на перфекционизма. Често просто е нужно да скочиш във водата след 3 месеца тренировки на сухо и това ще даде повече от още 3 години махане на ръце и крака на пясъка.
Корените на постиженията и действието са в моста към миналото царство – мисли. Вярвай. Имай доверие в себе си. Разбира се оценявайте реалистично рисковете, но не се подценявай и не си отрязвай крилата сам/а.
- „Просто го направи.“
- Ти можеш!
Щастието и царство: ОБКРЪЖЕНИЕ
„С какъвто се събереш, такъв ставаш.“ Избягвам хора, които са като черни радиостанции. Ние получаваме и отдаваме енергия на хората. Няма смисъл да сме с някого, който консистентно ни плюе в езерцето на мисловна чистота. Нека сме с хора, които ни дават енергия. Тук не става дума за хора, които ни гладят по косъма, а за хора, които са позитивни, които вярват в нас и ни поддържат.
- Събери се с енергични, поддържащи, борбени хора.
- Гледай интервюта и чети книги на такива хора.
Щастието и царство: СЪДБА
Съдба ли е или стечение на обстоятелствата? В това царство се случват неща, които са свързани двупосочно с предишните четири царства. И това е царство, което има високи стени, зад които е трудно да видим, но понякога можем да дочуем неща. Ако насотрим слух и попитаме вътрешният си глас, какво наистина ми трябва, за да съм щастлив/а? Много вероятно е да е гласът, който трябва да послушаме. Това не е глас, който се чува. Това е глас, който се усеща като щастие, като решителност, като енергия. И той е допирателен до траекторията на нашия житейски урок в този момент.
Успех!
Марин