Хиляда километра на промяната

Хиляда километра на промяната

Хиляда километра на промяната. Пия си кафето и осъзнавам, че са минали 1009 дена. Лятото на 2014 животът открехна вратата за промяна, която дори не знаех с каква сила ще ме връхлети по-късно. Над две години – безброй безсънни нощи: работа, мечти, угризения, несигурност, щастие, надежда и едно прозрение, но за него след малко.

Отпивам втора глътка и се сещам за това, че трябва да си направя застраховка. В края на идната седмица ще съм за малко извън страната. Покрай всичко ще видя и познати – момче и момиче. Тя е от хората, които всяка година си сменят имейла и звучи нещо от рода на НоваИме. Много добро момиче, но има несигурност и любов към драмата вътре в себе си.

Винаги, когато видя и-мейл с „Нова“ и ми става тъжно за собственика на и-мейла. Такива и-мейли ми казват две неща: не се приема и не си вярва.

Хиляда километра на промяната

Отпивам трета глътка кафе и се връщам на прозрението. Забрави резултата. Той е като тези мушички, които живеят по един ден. Слей се с процеса. Толкова много хора, четат книги за самоусъвършенстване, ходят по семинари и след два-три месеца им свършва горивото. Защо?

Идентичността им е на роби на резултата, не на творци на процеса. Резултатът трябва да стане функция от волята за съзидание. Мотивацията от (не искам повече, да съм…) или към  (искам да съм…) трябва да се подчини на съвсем друга идентичност и енергия – идентичността и енергията на твореца, а често и на война.

Когато човек събуди в себе си потребностите за творчество и борба си гарантира, че вътре в него има достатъчно гориво за движение напред и че няма да се движи на буксир до резултат и после да спре. Гарантира си, че дори резултатът да се окаже мираж, няма да спре хода си и да потъне в пясъците на времето.

Хиляда километра на промяната

Много хора са поставени в ниско енергийни позиции и са пуснати да водят битки, които не са техните и така никога не осъзнават, че в тях след дълга и систематична работа може да се събуди съвсем друго човешко същество, което идва от техните дълбини и има огромна сила и потенциал за щастие. Много хора дори си нямат и идеята, колко много потенциал имат, за да го освободят обаче трябва да се оженят за него/нея, докато смъртта ги раздели. Трябва да отворят душата си за нова идентичност – тази на твореца на собствения живот. Тази на отвореност и любопитство към мелодията на живота.

Твори и повярвай, че можеш.

М