Хей ушички, хей ги две

Четири уши: две видими, чуващи външния свят, две невидими, чуващи вътрешния. Ако изразим какво чуваме в нас, така ли звучи:

Или така:

Ако сме с по-изразени невротични тенденции и леко стресирани, вероятно далеч не като Лунната соната. Понякога вътрешният ни свят не звучи приятно. Понякога дори звучи дразнещо. Хубавото е, че в случаи на по-лека тревожност, можем да изключим „слушалките на съзнанието“ от вътрешния аудио жак и да ги включим във външния.

Щракни с пръсти и си дай 30 секунди да чуеш всички звуци наоколо без да губиш усет за никой от тях, като същевременно изброиш на ум 10 града в Североизточна България. Вероятно не се получава, защото си изключил слушалките от вътрешния аудио жак. Известна хипотеза на Ноам Чомски е, че в основата си езикът се е появил за мислене. Как обаче ще мислиш глупости, ако не можеш да ги чуеш? А как ще ги чуеш, ако можеш да включиш слушалките (вниманието ти) само в един жак и в момента си избрал този жак да е външният?

Част от незатворените вериги от тревоги се въртят точно през “аудиото“. Затова и ти предлагам, ако усетиш, че се омотаваш в безсмислени вътрешни диалози, просто щракни с пръсти и се заслушай внимателно, опитвайки се за 2-3 минути да уловиш и задържиш всеки звук около теб. След това си намери да свършиш нещо или направи телесна практика от миналата седмица (тук).

Бетовен вече е бил с напреднала глухота, когато е композирал Лунната соната. Вероятно е можел да е чуе ясно само в съзнанието си. Ако искаш си я пусни и й се наслади.

До утре,

М