Тегобата на амурчетата

Тегобата на амурчетата

Да си амур е тъпа професия. Хем от години ти обещават работно облекло, ама бюджетът все не стига, хем минат не минат три дни, те арестуват за ексхибиционизъм, хем, не си е работа да бориш демографския спад сред хората със стрелички, пригодени за кучета и котки.

Поръчах си кафе и ми се падна следното късметче на Lavazza:  

Никой човек не е идеален. Докато не се влюбиш в него.

Тичаме един към друг с разперени ръце, халюциниращи, границите ни стават пропускливи. Прилив и отлив. Тръгваме обратно към себе си. Егото се завръща. Партньорът е активирал схема за любов – наръчник, уникален синтез на личен опит, родова памет и личностна структура що се касае любовта. И когато се изправят двама души с два различни наръчника, в които вярват като в Светото Писание и когато вярват детински, че какво пише в техния наръчник е очевидно за другия, става страшно. Започват религиозни войни, в които са войници на техния Господ Любов. Както е и едноименната книга на Аарон Бек „Само любов не стига“. Още на страници 1 и 2 от американското издание на книгата, доктор Бек пише:

И те като пациентите ми имаха склонност да се вторачват в това, което не бе наред в браковете им и да игнорират или да са слепи за това, което бе хубаво.

Книгата показва колко криво разбрани, криво разбиращи и нерационални може да сме един с друг и как лека по лека мостовете на общуването могат да се сринат, превръщайки двама доскоро обичали се хора в глухи един за друг сърдитковци, правейки негативни свръхобобщения за другаря си на база привидно невинни ситуации.

Как се стига до там? Може би двама изначално несъвместими индивида са подкрепяли илюзиите си за любов, докато реалността не е светнала лампата. Може би пък двама подходящи партньори не са се научили на езика на другия и липсата на емоционална хомеостаза между тях е довела до болест във връзка.

Джон Готман в книгата си The Relationship Cure (бълг. „Лекарство за връзки“) пише следното (стр. 28):

Може би не е от значение дълбината на интимност в разговора. Може би дори не е от значение дали партньорите се съгласяват един с друг. Може би важното е как тези хора си обръщат внимание един на друг, независимо за какво говорят или какво правят.

Идеята на доктор Готман в две изречения – в рамките на деня хората правят редица заявки за емоционално свързване посредством общуване. Тези, които взаимно регистрират и връщат заявките си са в значително по-стабилен съюз.

Някой от най-щастливите моменти не искат думи, а споделеност. Когато тази споделеност се загуби, тогава и потъваме повече в себе си, в мислите си и в субективни очаквания за любов и отдаване на внимание. В много случаи неадекватното емоционално общуване прогресивно води до плътно капсулиране на всеки партньор, до чувство на самота и разочарование, до динамика на отношенията, при която всеки бива съден спрямо неписан, невидим закон и наказван за провинения, без да знае какви са (идеята за съдене спрямо необявени правила съм срещал и в „Само любов не стига“, и в позитивната фамилна терапия).

Двама отворени за другия, зрели партньора, могат да управляват адекватно съюза си през всички кризи, когато са изградили емоционални канали помежду си и когато не си позволяват да отворят шлюза от негативни емоции докрай и да удавят партньора в тиня.

Нека „поговорим“ за управлението на този поток от емоции.

Връзка към изображението, обект на авторски права (тук).

Ежедневно: добронамерен хумор

В книгата си „Why Marriages Succeed or Fail: And How You Can Make Yours Last“ (бълг. „Защо браковете са сполучливи или се провалят: И как да направиш своя брак траен“) Джон Готман пише по отношение обсъждането на теми, по които партньорите имат разногласия (стр. 216):

Тъй като тази фаза може да стане много нагорещена емоционално, е времето да се прилагат оздравителни механизми (хумор, топлина, емпатия)…

Изгради комуникация с партньора, в която има хумор и осъзнаване, че и двамата правите глупости, че и двамата може би сте вдетинени по един или друг начин, в една или друга ситуация. Поддържайте и практикувайте добронамерен хумор в ежедневното си общуване. Ще Ви е безкрайно полезен, когато трябва да деескалирате напрежение помежду ви и да се върнете към по-продуктивно общуване в моменти на несъгласие. Разбира се винаги може като зрели индивиди да предпочетете сърдене, крайни позиции, свръхобобщения и в крайна сметка гневът към партньора да стане отровната норма в отношенията ви.

Връзка към изображението, обект на авторски права (тук).

Няколко пъти месечно: ситуационно почесване на егото

Хората имат нещо много общо с кучетата и котките. Понякога произвеждат звуци, за да сигнализират, че искат да ги почешеш, но не по козинката, а по егото. Способността да отреагираме адекватно на „скимтенето“ за почесване, носещо се от партньора, е ключова в създаването на устойчиви връзки. Възможността да вчесваш егото правилно е и възможност да овластяваш партньора да развива потенциала си. Когато имаш реално основание, похвалвай действията на партньора си, насочени в посока, в която иска да се развие.

Връзка към изображението, обект на авторски права (тук).

Никога: апокалиптичен потоп от праведен гняв

Понякога корабът майка пуска мощен сигнал и гърмят бушони, очичките святкат и обвинението, изпълнено с патос и заслужен гняв, сипе другарчето с жупел. Да, ама не е хубаво така. Затова, когато усетиш, че те напира гневът, отиди в тоалетната и започни да дишаш дълбоко и бавно. След около десет бавни издишания си задай въпроса, ако този човек изчезне от живота ти, би ли искал/а крайно гневната ти реакция, когато излезеш от тоалетната да остане, запечатана във времето. И докато ти дишаш тежко и мислиш по този важен въпрос, партньорът ти ще остане с впечатление, че всеки път, когато имате разногласия, перисталтиката ти не издържа на напрежението.

Връзка към изображението, обект на авторски права (тук).

 Благодаря ти, че…

Цялата осма глава от книгата “Happy Together” (бълг. „Щастливи заедно“) на Сюзан и Джеймс Поуелски е посветена на това как да отдаваме и получаваме благодарност във връзката си, като по този начин я правим по-силна. Интересно е следното наблюдение (стр. 189):

Точно като в танците, благодарността включва иницииране и отговор. И за да протече гладко танцът на благодарността и двете роли [подаването на импулса и реакцията на него] трябва да бъдат изпълнени гладко.

Сюзан и Джеймс дават личен пример (стр. 187 от книгата). Сюзан похвалила Джеймс за презентация, която направил. Джеймс се насладил на казаното от жена му и споделил, че се е почувствал много добре от това, което му е казала и че благодарение на обратната й връзка се чувства отлично по отношение презентацията си. След това попитал Сюзан може ли да му посочи нещо конкретно в презентацията, което е намерила за особено ефективно. Това отворило пространство за разговор между тях как Джеймс може да подобри презентациите си, като в крайна сметка двамата съвместно започнали да умуват как презентациите на Джеймс да станат по-добри. Джеймс твърди, че съвместният им анализ дал резултати още при следващата му презентация, което на свой ред довело до още взаимно ценене и свързване с жена му.

Обобщение и допълнителни насоки

Ако искате да запомните поне нещо от тази статия, нека е това: бесни сме 30 секунди, а следите от твърде остри думи остават и по 30 години. Затова право в тоалетната, дишайте дълбоко и нека излезете оттам просветлени, а не като разярен бик.

Ако имате мотивация да влезете в по-голяма дълбочина и статията само ви раздразни апетита, то:

  • отделете време да осъзнаете какви са схемите/концепциите, които прилага всеки от вас във връзката. Начална точка могат да са гореспомената книга на Аарон Бек и „Позитивна фамилна терапия“ на Носрат Песешкиан. Вероятно, както би предположил Албърт Елис, в следствие на горе-предложената интроспекция, ще откриете, че таите някои нереалистични очаквания към партньора и неуместни производни негативни емоции.
  • отделете време да помислите как реагирате на стрес или тревожност във връзката. Керън Хорнай има интересни наблюдения как реагираме на базова тревожност – избягвайки хората, искайки да ги доминираме или ставайки прилепчиви (анг. moving away, against, towards people).
  • поговорете как отработвате конфликтите си. Дори в смесените единоборства има забранени прийоми. Според доктор Готман има три стабилни стила за отработване на конфликт (глави 2 и 8). Единият партньор може да предпочита един стил, а другият друг.  Желателно е обаче да се разберете кой стил за отработване на конфликта избирате съвместно, за да бъде връзката по-стабилна. Книгата е налична и на руски – „Как сохранить любовь в браке“. Дори и да не стъпите на нейните предписания, поговорете какви са очакванията ви за продуктивно отработване на конфликти и си поставете етични правила.
  • отговорете си честно доколко потребността от партньора е истинска и доколко е инструментална – например, партньорът служи като патерица, за да не паднем по очи в страха от самота или негодност да сме обичани, партньорът служи като оправдание, че заради нея или него не случваме нещо. Ако е инструментална, има възможност да използвате партньора като прах, който сами хвърляте в очите си, за да се заслепите за фрустрации, породени от това, че несъзнавано считате, че в една или друга степен не можете да се справите с живота. За някои хора това е адекватен защитен механизъм, но за съжаление е и изключително осакатяващ за личностното израстване и автономност.

В основата си нещата са прости, хората не сме перфектни. И хубавото, и кризите са част от взаимното израстване с партньора, но ако искаме връзката да дава плодове, то е редно да подхранваме почвата с любов, усмивки, масажи на егото и да избягваме да пускаме твърде много жлъч, защото ако ли не, нищо няма да порасне и рано или късно връзката или ще се счупи, или ще се превърне в душевна гробница. Стопанисвайте отговорно връзката си.

М