С форма на фантазия

Не знам помниш ли как бе с интернета преди 20-тина години? Кабелът от модема се включваше в буксата за телефона, чуваше се набиране все едно си свързочник през 1943-та и имаше нет примерно 3 минути, докато не те изхвърли и след това, хайде пак. Търсихме в Altavista, Netscape, Internet Explorer. Windows-ът постоянно забиваше. Дори вдъхнови “Тибетски сърца” да му посветят песен с припев: “Ъъъ, рестартирай и ще се оправи. Ама, аз не съм сейвнал.” Горе долу така е и с връзката с реалността. Колкото по-накъсва, по-зле, а ако хептен я няма – психоза.

Фантазията има две лица – може да те защити от болезнено жестока реалност, но може и да те рани, самата тя да е болезнена, обсебваща и да те „предпазва“ от скучновато бозава реалност, твърде заспала и мързелива да сбъдне, която и да е от тревогите ти.

Колкото по-ясно усещате границите на фантазията, толкова по-лесно ще усетите, че е като холограма. Когато е красива и ни дава посока и стремеж към целите ни – чудесно, когато обаче е неприятна и обрисува грозни картини, които са почти невероятни, то е препоръчително да се научим да работим с нея. Можем да използваме идеи от хипнотерапия и НЛП и да работим с визуалната й същност – цвят, размер, позиция, картинка или филмче, виждаме ли се в него – за да променим емоцията си към фантазията. Може да се работи ефективно с размер и позиция, например смалявайки размера на визуалната фантазия и премествайки я зад нас. Според мен дори самата осъзнатост за визуалните аспекти на фантазията и съпоставка с реалността, може да е достатъчно добър подход. Спри се на обект от реалността. Изучи го и го опиши. Сега на обект от фантазията, ако е човек – лицето (очи, нос, уста, коса), дрехите. Вероятно ще се окаже, че трябва да опишеш някакво полупрозрачно петно пред себе си, много различно от реалността.

Ако пък сравнението фантазия – реалност не те привлича, съпостави фантазия с реален хубав спомен. Може да ползваш снимка, песен, мирис. Личен пример – имам „котва“ с аромат на конкретен дезодорант. Със съответния дезодорант се пръсках 2005-та, когато бях студент и ходих на салса при Алфредо в малко студио точно срещу НДК. Дори в момента имам от този дезедорант у нас и понякога се пръсвам, за да събудя тези спомени от младежките години – цяла върволица от тях и неусетно се хващам как се усмихвам.

Поработи върху осъзнатостта ти за разлики между фантазия и реалност, както и какво буди хубави спомени или визуални усети. Това е още един начин освен всички останали, които разгледахме досега, не само да противодействаш на тревожността, но и да си създадеш хубаво настроение.

Хубава вечер,

М