Различни сме: отговорни – безотговорни; моногамни – полигамни; сърдечни – студени; злобливи – разбиращи, но се влюбваме. Зад думата „любов“ се крие пъстър калейдоскоп от разнообразни чувства и мисли, от нагони и социални норми, от надежди и страхове. Любовта бива възхвалявана. Любовта бива регулирана. Рядко обаче бива разбирана в динамичната й, многомерна природа на едновременни процеси, за които важи правилото, че „цялото е различно от сумата на частите“.
Няма универсални правила за любовта, но често, ако образно си представим светофар на любовта, той би ни предпазвал от произшествия, когато показва:
- червено, ако използваме любовта, за да валидираме егото си, за да се оценим през оценката на някой друг, ако използваме любовта като етикет с цена за социалната ни желателност,
- жълто, ако осъзнаваме, че любовта е съвкупност от различни динамични процеси, които понякога са в конфликт и че е сложно явление, което често бива обрисувано по много детински и наивен начин в масовата култура,
- зелено, ако поемем отговорност за изборите си, доверим се на живота и търсим градивното.
Любов и его
Няма как да се изгради стабилна връзка на слаби подпори. Подпорите са зрелостта на Вашето его и егото на партньора. Зрелият човек знае, че:
- обективно почти няма специални хора, а има хора, които са ни „специални“, заради чувствата, които сме вложили в тях,
- каквото и отношение да имат близките ни към нас, ако ние нямаме приемане, любов, разбиране и уважение към себе си, никога няма да се почувстваме истински сигурни и свободни,
- ако комуникацията от събеседване се превърне в съдене, то контактът не се развива, а се разбива.
Естествено е да искаме да сме специални за някого, да ни се възхищава, да вярва в нас. Естествено е обаче и да знаем, че хората не са идеални, включително ние, че отношенията в една връзка включват редица компоненти, които се променят с времето и че е съвсем нормално за много връзки да се износят и скъсат. Детинско е обаче това да бъде съпроводено със срив в егото и съответстващи опити да бъде разбито егото на „злата“ половинка. Не забравяйте, че сте просто двама обикновени хора възложили един на друг да сбъднете някакви потребности и фантазии и че това какви сте се определя от отношението и действията Ви всеки ден на широкото житейско поле, а не от това какво мислят за Вас Вашите ненагледни половинки. Нормално е да има гняв и фрустрация, че нуждата да сте специални не е посрещната или вече не е посрещана в някакъв момент в развитието на връзката, но е нормално и ако се вгледате по-дълбоко, да видите, че това е урок за отношението Ви към Вас и към живота. Искайте да сте обичани и обичайте. Искайте да сте специални и помагайте на хората, които обичате да се чувстват специални, но ако нещата не се получат, не се сърдете, а проявете доверие в живота и приемане, че живеем в свят реален, а не идеален, че:
- отношението ни към нас и другите е определящо за стойността ни, а не отношението на партньора,
- и че светът в крайна сметка ще се усмихне, ако му се усмихнете и ще се намръщи, ако му се намръщите. Изборът е Ваш.
Любов и осъзнатост
Любовта има физически, емоционални, умствени измерения, като докато в началото на връзката често векторите и на трите компонента сочат към партньора с развитието на връзката понякога някой или няколко от векторите могат да посочат към друг човек. Хора с различен темперамент – сексуално и емоционално, с различни възприятия, ценности и мисловен процес поради една или друга приумица на съдбата понякога свършват заедно. В много от тези ситуации има конфликт и между различни вектори (сексуален, емоционален, умствен) и между реалността (общо жилище, деца и т.н.) и желания изход. Реалността е такава каквато е. В такива ситуации всичко, което човек може да направи е да пие една студена вода, да разгледа внимателно всички възможности, които има, да избере максимално добрата за момента и да насочи енергията си към градивното. На едно по-високо ниво на разбиране в рамките на житейския си път можем да се сблъскаме с много разбити идеали. Спокойствието ще дойде, когато осъзнаем реалността, приемем я за момента, осъзнаем изборите, които имаме и изберем най-градивния от тях. През годините това отпушва възможности и дава и други параметри на избори – често по-добри от тези, които трябва да направим в настоящето. Стъпка по-стъпка напред и нагоре. Животът не е идеален, нито хората, но почти винаги има място за крачка напред.
Любов и отговорност
Любовта е и отговорност – към Вас и към партньора за решението дали да сте заедно, защо да сте заедно и как да сте заедно. Имате избор – да, понякога избор без избор, но често реален избор, който ще Ви накара да помислите върху самочувствието си, страховете си, нуждите си, социалните и родовите схеми, които използвате като GPS за реалността и отношението Ви към Вас, другите хора, бъдещето. Можете да отречете отговорност за този избор, но това при много активира схеми за жертва и вторичен безплоден гняв, който пречи на продуктивната връзка с живота. Можете и да направите избора си и с това да насочите погледа си към това, което печелите, а не това, което губите.
Заключение
Любовта е съвкупност от сложни процеси, понякога забулени от социални норми и идеали и пипа дълбока в нуждите, страховете и егото на хората. Важно е да имате доверие в живота, доверие в себе си, да се изграждате и развивате, за да може да имате баланса и увереността да развиете една връзка без да я счупите с егото си или без тя да счупи егото Ви и без да се превърне в затвор. Любовта е отношение към Вас, партньора, живота и здрава работа в това да имате адекватен, градивен и уважителен контакт.
Животът дава избор. Не винаги този избор е перфектен, но почти винаги е наличен. Бъдете уверени, бъдете реалисти, бъдете положителни и рано или късно животът ще Ви се отплати. А любовта, не я възприемайте като глуповато, пухкаво, розово мече. Тя е като плаване в открито море. Може да откриете нови земи, а може и някоя буря да потопи кораба Ви, докато Вие се карате зад руля.
М