Робовладелци.
Човек и маймуна еднакво се ловят.
Да си нечия маймуна.
Вързана за дърво.
Сграбчват шепа чужд смисъл,
вкопчват се,
не могат да пуснат,
стават роби.
Много от този смисъл е създаден, за да бъдат впрегнати обърканите маси в захарните плантации на призраци. Призраци, които говорят на човешкото его, а не на човешката душа, която често им е непозната.
Ако си личност, а не безличност, то е време съзнателно да изградиш своя собствен свят, започвайки от начало, защото този, който е около теб, дори без да го разбираш, е блато с жаби, комари и някой друг пияница, който гордо пикае в него.
Търси луда гениалност, търси различното, търси, когато е необходимо крайното или дори абсурдното. Повечето хора умират без да са се осмелили да обичат истински, да творят истински, да живеят истински. Много са твърде слаби за това. Много други са гениални и уникални, но са им предписани грешните рецепти за живот, с които са упоени и надрусани в някой друг сив ъгъл на обществото.
Светът може да е нормален, но е невменяем. Светът не е отдаден. Светът обича половинчато, работи половинчато, действа половинчато. Постоянните мантри за успешна кариера, щастливо семейство и материално благополучие, с които са се маскирали самотни, предали себе си хора, скрили се в поредната мимолетна мода, забравяйки, че само гениалността е вечна.
Ако ти не искаш тази боза за себе си, то и аз не я искам за теб. Изгради своя свят. Свят, който следва твоята визия и в който етикетите със значение и цена слагаш ти.
И ще ти споделя само един съвет. Само един, защото на мен ми даде безкрайна мотивация да скачам в страха, който стои между мен и мечтите ми.
Живееш живота си отново. Какво променяш?
Живей, сякаш живееш за втори път и сякаш първия път си постъпил толкова грешно, колкото възнамеряваш да постъпиш сега.
Виктор Франкъл
Горният цитат е на човек, преживял ужасите на Аушвиц и помогнал на десетки концлагеристи да намерят смисъл в живота си, дори в очите на неминуемата смърт.
Подобна нагласа е дала сили на Джеф Безос да зареже обещаваща работа на Уолстрийт, за да построи бизнес империята си. Представил си е как е на 80 години и съжалява, че не е опитал да изгради Амазон.
Когато преживееш загубата от това да предадеш мечтите си – да не се бориш до край за идеята си, за таланта си, за жената, която обичаш, за което и да е, което ти е истински важно – тогава разбираш, колко безсмислена е цялата загуба на „обещаваща“ кариера, материален „статус“ или бомбастично его, което не приема да каже: „Извинявай“ или да си признае, че не е перфектно и вместо това има нужда от тумба плазмодии да му чешат ушите.
Визитките, етикетите, позата на сила имат смисъл, даден им от количество посредствени, слаби хора – не от шепа стойностни такива. Можеш ли да обичаш, да твориш, да се бориш? Ако не можеш, за мен си никой. И каквито и да е етикети да си наслагаш, смрадта остава. Мирише на смърт – човек, в който няма любов и творчество, за мен е като ходещ надгробен камък.
Построй живота си не така, че да си един от многото, а така, че да си един от малцината, дръзнали да живеят истински. В резките от неуспехите, в резките от смелостта да обичаш истински и лудо, в резките от това да твориш като Моцарт, а всички да искат Салиери, в това е най-голямата награда, в смелостта ти да определяш смисъла на твоя живот, спрямо твоето сърце, а не спрямо устите на другите. Ти да имаш твоя визия, а не тази на твоя робовладелец, с чиято фамилия се гордееш, когато ми дадеш визитката си, това е нещо рядко, останалото е поредната самодоволна овца, която е нямала собствена визия и си е намерила пастир.
Имаш още една причина, поради която е добре да си представяш, че живееш живота си отново, след като първия път животът ти е бил режисиран от страховете ти. Освобождаваш се от тежестта на възможността за неуспех.
Моментът, в който човек се освободи от очакванията и започне да твори отново, да пее отново, да танцува отново, но тази път от радващо се сърце, този път без страх и без его, тогава цялата Вселена застава редом с него или нея, защото в действията бушува чиста, непресторена, свободна искреност, която не е заглушена от боботенето на его и страхове, захранвани от „мъдростта“ на добронамерените, но поробени събирачи на тръстика.
Това е особено важно в случаите, в които не сме особено уверени в себе си. Когато вярваме в нас, когато сме убедени в силите си, тогава положителните очаквания, решимостта, те са факт и са гориво и то какво. Когато обаче се чувстваме доста слабички, тогава просто, изрази се и не мисли какво идва – вече най-лошото е станало миналия път. Вече страхът се е изразил. Сега е твой ред да се изразиш. И знаеш ли, Вселената има една много хубава изненада за теб, защото ако това, което направиш е искрено и истинско…направи го и ще разбереш. Има талкова много пакети с нераздадено щастие.
Успех,
М