Пролетно чистене на проблеми

Пролетно чистене на проблеми

Пролетта изчиства земята от студа полепнал по нея. Скоро крачетата ходят по горещ пясък. Чуваме морето или шушукането на вятъра в кристален планински въздух. Време е и да изчистим прашните прозорци, осъзнавайки, че много от проблемите са просто прах, от който чистим сетивата, за да влезе пролетното слънце.

Пролетно чистене на проблеми

Пролетно чистене на проблеми: игра с перспективата

Наскоро се видях с приятел от студентските години. Спомена, че видял „пишман бизнесмени“. Като го попитах, какво аджеба има в предвид, ми обясни образно що е то „пишман бизнесмен“. Превивах се от смях под масата. Много често, не винаги, но много често проблемите ни са точно това – нелепи позьори. Има два варианта да забележим това – виждайки гротеската на ниво детайл или абсурдността им на глобално ниво.

Zoom in.

Независимо дали разглеждаме медитативни практики или работата на един от най-невероятните психотерапевти, Милтън Ериксън, осъзнаваме, че когато фокусираме изцяло върху момента тук и сега, усещаме, че голяма част от проблема е в сетивото ум и нереален.

Част лежи в спомените за миналото, част от него в очакванията за бъдещето и всички тези части са хванали по един слон наречен емоции и така три части и три слона ни тежат. С малко приложна магия сега ще превърнем слоновете в мухи и две от частите в снимки.

Пролетно чистене на проблеми

Минало заминало. Пазиш ли си костюма или роклята от абитуриентския бал? Аз изхвърлих моя. Тогава бях 75 кг. Сега съм 90 кг. Панталонът не можах да закопчея. Сакото ми стоеше като от филмите с Бъд Спенсър. Вратовръзката бе като от циганска сватба. Понякога и с проблемите е така. Част от тях уж можем да си сложим по спомен, но реално – не – защото сме израснали, защото сме други и защото дори да влезем в тях, вече ни стоят нелепо.

Понякога не самият проблем, а това, че се съотнася към минали травми, създава тежест. В тези случаи е добре да осъзнаем, че миналото, както името му предполага, е минало. И когато се облечем в него изглеждаме нелепо. Аз със сигурност – с панталон, който не мога да закопчея, със сако, което ми стои като усмирителна риза и с вратовръзка, която дори ме е срам да коментирам. А ти? Мисля, че и ти. Както би ни посъветвал и Милтън Ериксън, да изтрием миналата част от проблема.

Бъдещето е в твоите ръце. Толкова много хора са роби. Роби на едно фиксирано мислене метър, на метър, на метър. Ковчег за джуджета, от който никога не са излезнали. Някои дори не мърдат. И така до последния си ден – „живите мъртви“. Бъдещето се гради всеки ден. И докато нямаме пълен контрол, докато късметът играе не малка роля, все пак в дългосрочен план можем да направим много, но се иска търпение, честност със себе си, воля, амбиция, не малко лудост и много енергия. А хората са мързеливци в една или друга степен. По-лесно първоначално е да живееш в ограничено мислене, вместо всеки ден да плащаш емоционалната и енергийната цена на постоянното разширяване на зоната на комфорта.

Много от проблемите – тъпа работа, незадоволителни връзки, бавно развитите в бизнес план – всичко това е или присъда или процес. Когато е присъда това често е, защото сме отказали да поеме отговорност за бъдещето си. При някои хора е поради мързел. При много други обаче е, защото са загубили вярата в себе си, дори да не си го признават. Това е пълно безумие. Не така! Вярата в себе си е ключът към спасението.

Когато се застоим в нещо, което не ни устройва, но се опитваме да охлабим хвата му поне със сантиметър и после с още сантиметър и така лека по-лека да създадем пространство, вероятно в един момент ще ни се даде възможност да се отскубнем. Нека затова да не спираме да се борим. Да не се отказваме. Не сме слабаци.

Когато сме с усета, че най-хубавото е минало, че не може да има нещо още по-хубаво, грешим! Дори в процеса на борба за нашето си място под слънцето, ние ставаме различни, което в един момент става толкова ценна награда, че дори и другото вече не е толкова важно, а то е все по-постижимо и един ден реално. Отново сме силни.

И сега какво? Миналото не ни е по-мярка, имаме контрол над бъдещето си. Единствено остава да префокусиране сетивата си.

Ако проблемът е от работно естество – търсете алтернативи, борете се, не стойте като осъдени. Ако проблемът е от лично естество – хора, хора и още хора. Танци, усмивки, приятели. Има научни изследвания, че базовата програма на мозъка е да мисли за хора. Затова нека му дадем много положителни социални стимули, върху които поне за малко да префокусира.

Много пъти съм го казвал – мислите понякога пораждат емоции и там, както казва Шинзен Янг, се получава ефектът на множител. Ако имаме проблеми трябва да сме дисциплинирани мислите да не доведат до спирала от тежки емоции или обратното. Стават твърде много стимули, които не можем да обработим и се губим. Не, че не може със систематичен подход и себесъзерцание да се намерим за нула време.

Съвет: спорт, природа, хора, положителни книги и филми. Искаме да намалим обема от потенциално кофти мисли и емоции. Да е по-малко вероятно да се засекат и да тропнат някое безумно хоро върху сърчицето ни.

Zoom out.

Животът е картина с жълто и черно, червено и синьо, оранжево и зелено, сиво и бяло, розово и кафяво. За някои от нас, включително и за мен, животът е доста емоционално наситен. И има моменти в които има тъга, има мъка, има болка, има несигурност. В тези моменти можем да се огледаме и да разберем, че не сме сами. Гледайки най-близките ми хора през годините винаги се е получавало така, че една година едни са горе, а други долу, а след пет години обратното. Нито можем, нито трябва да отричаме болката, защото има и проблеми, които не можем да обиколим или отречем. Тогава трябва да ги приемем и да променим формата им, променяйки формата на съзнанието, в което се отразяват.

На едно по-дълбоко ниво, тук вероятно ще загубя разбирането на много читатели, хората сме част от нещо много по-голямо със своя вибрация – вибрация, която понякога ще ни срива, но вибрация, върху която ние можем да сложим нашата вибрация и така да променим мелодията на живота си.

Погледнете този свят през времето – времето, което е било и времето, което ще бъде и времето сега. Океан с приливи и отливи от щастие и тъга. Понякога океанът е тих, а вятърът духа в наша посока, понякога смъкваме платна и плуваме през вълните, докато всичко се клати, но нашият кораб е само един от милиарди. Това е част от живота. Вместо да се ядосваме, нека да благодарим, че сме имали възможност да тръгнем на това пътуване в този интересен океан, независимо колко силни са вълните. И нека знаем, че след бурята идва слънце.

Пролетно чистене на проблеми

Пролетно чистене на проблеми: да израснеш и да махнеш ненужното

Какво да ти кажа. Хората сме в голяма степен инертни. Проблемите са като шут отзад на една заблеяна овца. Израснах благодарене на проблемите. Тези ситуации, в които съм знаел, че мостовете са изгорени, че щастието в старата опаковка е загубено, че сигурността е загубена, в тези моменти е трябвало да търся ресурси вътре в себе си. Имал съм огромен късмет с какви хора се пресече пътят ми, но все пак си бе зверско човъркане вътре в мен и си дадох сметка, че не трябва да спира, защото много често хората въобще не осъзнаваме колко сила и възможности има в нас – просто трябва да намерим правилния път навътре към нас и потенциала ни.

Това съм го забелязал и по близките ми хора. Tези, които животът ги е позавъртял и поожулил са точно тези, които са изградили навика да са силни, които са намерили нови ресурси и възможности в себе си и които са постигнали много по-дълбоко разбиране за себе си и света.

Пролетно чистене на проблеми

Понякога проблемите са просто като тежка тренировка във фитнеса. Проклетисваш първоначално, но като видиш резултата върху себе си и се радваш. Понякога обаче трябват месеци или години, за да видиш резултата, но не се отказвай – точно като фитнеса.

Успех,

М

Пролетно чистене на проблеми