На 30 октомври получихме съобщение от доц. д-р Никола Атанасов да го изчакаме – лекцията ще започне малко по-късно. 20 дни по-късно получихме съобщение, че е починал от КОВИД. Няколко часа след като научих, че е умрял, ми се прииска да го помена през живота му, през избора му да преподава и през опита, който споделяше като преподавател. Преведох от английски фрагменти от негови уводни лекции по психотерапия, които биха били интересни и разбираеми за широката аудитория и които носят педагогическия му почерк.
Интимността е невъзможна, ако няма граница. Истинската интимност е възможна само когато има ясна граница между двама души, защото интимността е контактът … е, където двама души се срещат. Това е интимността. И ако искаш да срещнеш другия, трябва да знаеш къде е другият и какво е другият. Иначе казано, трябва да знаеш какво другият иска наистина. Ако нямаш този усет, как можеш да го срещнеш, как можеш да бъдеш интимен с него?
Детето в теб e нещо много важно. Имаш нужда от твоето вътрешно дете. Защото детето в теб прави възможно наистина да се радваш на живота. Защото начинът, по който децата се радват на живота е най-спонтанният и най-чистият…
Лесно е да се види, че децата, колкото по-малки са, са склонни да мислят и действат ирационално. Може дори да кажем, че децата живеят предимно във фантазии и не, че не възприемат реалността, но за детето няма истинско значение дали нещо е реално или не. Какво е основното занимание на децата? Основното занимание на децата е игра, но играта е по дефиниция нещо, което не е реалност. И играчките са символични обекти. Дървеният кон не е истински кон, играчката кола не е истинска кола. И разбира се е много по-лесно да живееш във фантазиите, а не в реалността, защото реалността може да е много сурова. Във фантазиите можеш да правиш каквото пожелаеш. Във фантазиите лесно можеш да направиш светът да изглежда, както ти се иска. За съжаление, също има лоши фантазии, кошмари, неприятни фантазии. Фройд е считал, че психическото функциониране е подчинено на принципа на удоволствието. Психиката се опитва да избегне неудоволствието. По този начин ние сме отворени за тенденцията да запазим детския начин на свързване с обкръжаващия свят, свързвайки се повече през фантазия, отколкото през реалността.
В психоанализата се занимаваме с незрялата част от личността въз основа презумпцията, че във всеки един от нас детето е все още там. Може да сме пораснали, може да сме на 21 г. и дори повече, може да сме възрастни, но това не означава, че вече не сме деца. Разбира се в известен смисъл вече не сме деца, биологично и умствено не сме деца, но детето все още е там и понякога може да се направи видно или чуто. В психоанализата разбираме психогенните симптоми като езикът на детето … възрастният много често е загубил контакт с детето в него … ако си загубил контакт с вътрешното си дете, тогава вече не знаеш какво казва и какво иска, но то казва нещо, то иска нещо, но ти не знаеш какво е.
Ако има мъртво тяло в ъгъла на стаята, не искаш да го гледаш, защото е отблъскващо. Изпитваш съпротива да обърнеш погледа си към мъртвото тяло, особено ако е мъртвото тяло на някой, който ти е мил. Нещо подобно е със защитите на съзнанието… Понякога дори да насочиш вниманието на хората към какво наистина искат, те не искат да го видят… Трябва да превъзмогнеш склонността на съзнанието, която в крайна сметка е естествена склонност, да ползва колкото може по-малко енергия, да пести енергия, за да функционира. Да прави каквото е по-лесно. И понякога е по-лесно да не виждаш, отколкото да виждаш.
Има толкова много песни, в които се пее: „Загубих ума си, когато те видях.“ Загубих ума си. И какво означава да загубиш ума си? Означава да полудееш. Всеки може да полудее. Може да се каже, че лудостта е във всеки от нас. Възможност е за всяка психика. Това, което можем да направим, за да я избегнем е контрол. В днешено време също говорим за контрол на афекта… Виждате, че дори когато говорим по толкова опростен начин за тези психични процеси, имаме в предвид конфликт между два различни вида сили: афектът, лудостта от една страна и контролът от друга. И контролът трябва да надделее над лудостта, за да не полудее човек.
Това, че имаш проблеми не означава, че си лош, че си по-лош от другите хора. Означава, че има части от личността ти, които не виждаш, над които нямаш контрол, защото ако искам да имам контрол над мотивите на поведението ми, трябва да знам причините за това поведение. Ако причините, ако мотивите са несъзнавани, не мога да ги контролирам. Всичко, което мога, е да действам, воден от тях.
Психотерапията е учене въз основа на опит, преживелищно… Ако се опитам да Ви обясня защо 50 минути, може би няма да разберете, но ако сте я опитали, вероятно ще Ви е по-лесно да разберете защо … но това се отнася за всички психични явления. Можеш ли да обясниш някому какъв е вкусът на кафето? Можеш ли да го обясниш с думи? Ако се опиташ да обясниш на някого какъв е вкусът на кафето, ще знае ли в последствие след обяснението ти? Не. Със сигурност, не. Има един единствен начин да знаеш какъв е вкусът на кафето. Какъв е този начин? Да го опиташ.
Прозрението не е еднократно събитие. То е процес.
Никола Атанасов
(09.04.1955 – 19.11.2020)
Докато търсих точната дата на смъртта му, видях и че Българското психоаналитично общество са споделили интервю в негова памет (тук). Вероятно това е естествен начин да върнем погледа обратно към живота. Хора си отидоха. Нека съхраним и споделим опита им, а смъртта да приемем без упреци. Нека изборът ни да е да оценим живота, а не да отричаме мимолетната му природа.
М