Понякога

Понякога монетата пада на ръба си.

Понякога крачките напред са назад.

Понякога си спомням да си спомня.

 

Нощите са по-топли.

На емоциите са им разменени етикетчетата.

Разумът е диагноза.

 

Просто така, понякога…

 

Ако в живота няма „понякога“, то изобилства „никога“.

Емоциите ни са неуки. Главата ни няма антивирусна програма. Рационализациите са чужди адвокати. Хората повтарят заучени решения. Да препишеш отговорите, но към грешните задачи.

Истинският разум е магистрала между две сили – ум и сърце. При повечето умът е в пъти по-образован от сърцето. А сърцето умира просто селянче. Разумът без крилата на сърцето ще те докара до половинчат скок и ще паднеш по очи – било то в бизнеса, любовта, изкуството. Да, но сърцето има слаби криле. Пускай го да лети. По-добре късно, отколкото кокошка в курник.

Разумният живот не винаги е щастливият живот, не винаги е мъдрият живот. Намери баланса между твърдата почва на разума и приливите, и отливите на сърцето. Слушай интуицията си и се осмели да си глупака, да си прецакания, да си идеалиста, да имаш чувства, които нямат нужда никому да се обясняват. Пусни стихиите вътре в теб да те отвеят там и виж какво има там – нощ в пустинята или зора на плажа.

Чувствай без оправдания. Чувствай без съжаление. Чувствай без страх. И когато се опариш, разбери защо – без да се съдиш и без да се сърдиш.

Понякога

В началото чувствата ще правят покъртителни грешки. Първолак, който все не може да си спомни, колко е 2 + 2. Не ги лишавай от училището на живота. Дай им шанс. Нека стигнат и втори клас. Нека един ден са абитуриенти. Не ги оставяй да умрат неуки. В работен и бизнес план грешките се ядват, но в личен план човек трябва да мине през толкова неща понякога, за да се научи, за да израсне, да се освободи от окови предавани от поколение на поколение.

Чувствата понякога са като течен шоколад с горчица. Научи се да ги приемаш, да ги изследваш, дори виж кое къде обитава в тялото ти.

Не бързай с етикетите, тъй като често етикетът предполага действие, което може да не е твое, да не идва от теб, а да е роля от социума. Етикетът предполага някакъв комплекс от неща, които може да са пълна глупост за твоята конкретна ситуация. Чувствата се чувстват. За тях няма думи. Чувствата са отношение на първо място към себе си и на второ място компас.

И тук идва понякога. Понякога просто не си търси оправдания да направиш това, което искаш. Пей, рисувай, пиши, обичай, пътувай, бори се. Прати чувствата си на училище. Иначе, когато се видим и поговорим – няма значение какво ми казваш – аз ще чувам, „Бате, дай 50 стинки.“  Прати чувствата си на училище, при тях математиката и измеренията са съвсем различни. Чувствай смело. Чувствай лудо. И се учи.

М