Не казвай “Не”!

Всичко, всичко тъне в кал — и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има…

Из „Кал“ на Елин Пелин

Не казвай “Не”! Не казвай, че хората сме егоистични, слаби, глупави, суетни. Не казвай „Не“! Не защото безброй пъти няма да си права, не защото човешката глупост няма да стане толкова много, че чак да досади в глупавото си еднообразие, а защото дузина пъти ще сгрешиш, а тези дузина пъти крият карта към съвсем нов свят, в който има още дузина дузини, във всяка от тях още дузина дузини и така до безкрай. Свят, чиито порти са тежки и зад които се крие експлозия от светлина. Само да си посмяла да останеш сляпа за нея!

Не казвай „Не“, защото докато казваш „Не“, аз казвам „Да“. Казвам „Да“ на живота. Животът, който ме е пускал през потопи от сиви панелени лица и души от северен соц. комплекс, с малки прозорчета, мръсен балатум и овехтели тапети пробити с пирони приковали избелели сватбени фотографии.

Казвам го рядко, с половин уста, а понякога го изкрещявам с възторг: „Да!“. Да, защото след поредния завой, поредната дупка на пътя, поредното измършавяло улично куче кръстосващо сивата пустош от човешки бетон и ламаринени огради, поредният облак от инертна прах, след тях е храмът на живота. Без вяра в него не ще влезеш. Само тя отмества портите от стомана, за да си обляна от топлината на милиони свещи. Вяра по-дълбока от религия или име на Бог на един или друг език, вяра в това, че когато строиш мост през мъгла от съмнения с последните си подръчни материали останали, след като си се блъскала с човешките лъжи, интриги и душевна слабост, ще докоснеш друго човешко същество, което строи през мъглите и така докато не се окаже, че целият свят е опасан от мостове. Мостове, под които остава това, което ни раздалечава и мостове, по които минава това, което ни обединява.

Не казвай "Не"!

Не всеки човек е за теб. Не всеки човек, който е бил близък, ще остане близък. Откакто започнах наченки на бизнес, откакто започнах да се занимавам активно със себе си, за да имам не само пари, но и стойност, листът от хора, с които мога да проведа смислен разговор стана като лист с продуктите в магазин от времето на прехода, но само още малко да натисна и рафтовете ще се запълнят с продукти, които досега не съм и виждал. Същевременно по случайност или по Божа воля мостовете на невероятни хора се пресекоха с моя мост и лека по лека се появи мрежа от мостове – Венеция, Флоренция, Амстерам, Санкт Петербург.

Благодарен съм, че не казах „Не“ на живота. Научих се да съм по-внимателен, по-самоцентриран, по-егоистичен спрямо редица хора, но и се научих да строя бясно и да очаквам с усмивка новите мостове, които ще пресека през живота си.

Не казвай „Не!“ Може намръщеният човек срещу теб, обърнатият гръб в трамвая, да е някой, който иска да каже „Да!“, но го е страх, за да не му откраднат отново емоциите, мечтите, парите, любовта, приятелството.

Имах поне около година, в която бях крайно циничен, студен, кажи речи се бях обградил с бодлива тел и стрелях като немски войник в Нормандия. И съм безкрайно благодарен на хората, който ми казаха: „Майната ти, веднага да я махнеш тая тел!“ Благодарен съм на случайните срещи, които промениха житейската ми траектория до неузнаваемост,  на приятелите, които останаха до мен дори, когато получаваха шут отзад. Благодарен съм на живота, че ме изтегли за ухото и ми показа, че освен бетон има и милиони, милиони свещички под купола на живота. Свещички, които се топлят и греят взаимно.

Не казвай "Не"!

Каквото и да стане, колкото и да те разочароват хората, не ги оставяй да ти откраднат най-важното – вярата в хората. И то не детинската вярва във всички хора, а в тази шепа, тази дузина, в която има още дузина дузини, във всяка от тях още дузина дузини и така до безкрай.

Обичай, не всеки, не всичко, не сляпо, не глупаво, но обичай. Обичай този живот и вярвай! Не оставяй сивотата да ти открадне вярата, защото тогава ти е откраднала най-важното.

Знаеш ли, мисля си, ако се бяхме видели, щяхме ли да се разминем.

До,

М