Нещата, които не си казваме

Има свестни хора, постъпващи човешки, а за тях почти никой не говори. Имам чувството, че хора, говорещи, че нищо не може да се направи, че сме дефектни са завзели значимо медийно пространство и налагат собствената си пропаганда през уж общия компромис, че българите освен да се снишаваме и да мятаме салфетки, друго не можем. В обществото ни има вакуум за положителни примери. Няма как „патогенен“ дискурс, редуващ депресивни с параноидни послания, да подхрани здравословни мисловни схеми за обществото ни и бъдещето на страната ни. Част от сънародниците ни наистина имат потресаващо ниска социална култура, но има и такива, които са за пример, а точно техните постъпки, редовно остават в сянка.

Нека си направим подарък за трети март – в секцията с коментари към публикацията във Фейсбук напиши конкретен скорошен пример за нещо хубаво, достойно, човечно, направено от наш сънародник, на което си станал свидетел или за което си разбрал.

Не ми харесва, че в България активно се говори, че всички мъже са страхливци. Сравнявайки със ситуация в Холандия, в България наистина липсва този групов „полицейски“ инстинкт, но мъже не липсват и не един път или два пъти са се намесвали. Наскоро позната ми разказа как психично болен се качил в метрото и безпричинно започнал да тероризира момче. Започнал и да го пита иска ли бой. В този момент господин, който тя описа като „чичо“, застанал пред психично болния и казал: „Да, искам бой“. Психично болният се стреснал и оставил момчето на мира.

Знам за редица подобни случаи на про-обществено поведение, но за тях рядко узнаваме. Хора има навсякъде дори в най-тъмните моменти от човешката история. В България хора има не малко, но за тях се говори малко. Това отслабва доверието ни един в друг, а без него обществото ни е за никъде. Нека поне на 03 март всичко, което ни заобикаля да не се изчерпва с корона вирус и криминална хроника. Сподели скорошен добър пример в секцията с коментари.

М