Мъжете – какво могат да научат от жените … за лидерството.

Тезата, която ще изложа в статията е забавно представена в клипа по-долу – трима мъже. Кола. Единият се самопровъзгласява за царя на задната скорост. Другите му се присмиват. Тогава „царят“ казва, че може да кара „оттук“ до Кейптаун на задна, ако пожелае. Хващат се на бас дали може. Остава да видите резултата. Ако не разбирате добре английски, можете да изберете субтитри на руски от cc в долния десен ъгъл за настолен компютър или от трите вертикални точки в долния десен ъгъл за мобилно устройство.

„Обикновеният“ мъж вероятно се надценява за разлика от „обикновената“ жена

Докато от човек до човек има огромни разлики, вероятно осреднено мъжете са по-самоуверени от жените, като тази разлика се появява в юношеството и изчезва в зряла възраст [източник, източник]. Предполагам, че това води и до разлики в поведението на средностатистическата жена спрямо средностатистическия мъж. В този ред на мисли, изследване проведено в HP, според което мъжете подават за повишение, ако посрещат 60% от изискванията на по-високата позиция, докато жените – ако посрещат 100% от изискванията е лесно да се разтълкува като резултат от това, че жените са по-малко самоуверени от мъжете. Например, такава позиция бе публикувана във Форбс [източник] и критикувана в HBR [източник].

На базата на това, какво съм прочел и видял последните 15-тина години съм склонен да приема, че осреднено мъжете сме по-склонни наистина да вярваме в илюзорното си превъзходство над „другите“ и да се надценяваме [пример], като с времето и броят грешки, които сме направили, започваме да оценяваме възможностите си по-трезво. Също така считам, че този ефект не важи за състезателни сфери, където мъжете и жените се самоселектират що се касае амбиция, увереност, борбеност и далеч не са представителни за болшинството. Например, жените мениджъри вероятно въобще не отстъпват на мъжете мениджъри по увереност в мениджърските си способности [източник, източник]. Затова и искрено се учудвам, когато видя мнения на запад, които обрисуват войни и финансови кризи като резултат от мъжко мислене, без да се осъзнава очевидното, а именно, че не може да се правят изводи за водачите въз основа на общото население.

От друга страна считам, че средностатистическият „Иванчо“ се надценява в сравнение със средностатистическата „Марийка“ и че това, което мъжете водачи, а и жените водачи, могат да научат от „обикновените” жените и в частност майките преди да карат на задна до Кейптаун е да помислят защо го правят и колко са готови да пожертват, за да задоволят егото си.

Водач понякога, означава „кон с капаци“

Основни качества на водача са, че изразява ясно проблемите на последователите си, че е убеден в правотата си и че е отдаден на разрешаването на проблема, който вижда. Всичко си има цена. Както се казва „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Водачите могат да се превърнат в доктор Франкенщайн, ако създадат визия, която е сляпа за обратна връзка и за възможността да става по-балансирана и цялостна с времето. Такава визия може да даде плодове като, например, следния куплет из стихотворение на Христо Радевски:

Мен хулите не ме смущават,

врагът с които те покри —

аз знам, аз вярвам, че си права,

когато съгрешиш дори!

А както е казал генерал Патън:

Ако всички мислят еднакво, значи някой не мисли!

Тези водачи, които водят поради „властова невроза“ т.е., за да са главната маймуна, проявяват повече гъвкавост, макар и в тяхна угода, от тези скочили в борба за „правота“ със запушени уши и затворени очи. По тази причина виждам и много прозорливост в думите на Михаил Бакунин:

Ако вземеш най-пламенния революционер и му дадеш абсолютна власт, след година ще е по-лош и от самия Цар.

Какво мъжете водачи, могат да научат от жените

Колкото повече усмирите егото си и от най-знаещия, и най-можещия се превърнете в най-любопитния и най-обективния, но без да губите действеността си, толкова по-бързо ще поставите идеята си на изпълнима траектория. Често груповата работа дава повече и по-разумни идеи от индивидуалните прояви, които най-вече помпат егото. Ако наистина държите на идеята си, както една майка държи на детето си, то не само ще позоволите, но и ще търсите градивна външна намеса.

Нямате на кого да показвате, че сте добър водач, карайки на задна до Кейптаун. Ако сте на водаческото място, то не е заради Вас, а за да дадете на идеята, която защитавате, възможност да порасне, помъдрее и да се развие. Това не става, ако я държите във вакуум и отричате по-широката реалност. В това отношение, добрият водач е като добрата майка – отглежда индивид, а не сателит, прави го не, за да казва колко е направила, а от дълбока любов към детето си и целия неизразен потенциал, който то носи в себе си. Тоест, Вие служите на дадена идея, а не тя на егото Ви.

Важно е, когато изграждате идея, да се замислите не само какво Ви съветват, но и от каква карта на реалността идва този съвет и как това рефлектира върху него. Както една по-осъзната майка има усет какви ценности носи в себе си и как може да ги или да не ги предаде на детето си, какви ценности носят родителите й или родителите на мъжа, с когото живее и как те рефлектират върху детето, така и един добър водач има яснота за световете, в които „живеят“ различните хора, които води и знае, че тези светове са динамични – някои ще се разраснат, а други ще изчезнат с времето. Съответно идеята, към чието реализиране води, не може да бъде възприета като нещо статично.

Водачът трябва да е готов в един момент да остави идеята да тръгне по своя си път, като се е постарал да направи всичко възможно да е стигнала пълния потенциал, който може да й даде. Съответно и той като добрата майка съобразява, че „детето му” ще порасне и ще започне да води свой живот. Ако искаме да развием нещо до абсолютния му максимум, понякога трябва да сме готови да отстъпим от ръководната позиция. Друг е въпросът доколко приемливо би било това, особено за мъжкото его и доколко човек прави това, което прави заради това, което прави и доколко го прави заради себе си и желанието си да се впечатли през очите на другите. Ако искаме да оставим максимален отпечатък върху света, често по-разумно е да подадем топката в точния миг, вместо да искаме задължително да вкараме гол.

Според мен водачът в реалния смисъл на думата е като добрата майка и докато добри майки има много, истински водачи – малко, защото мъжкото его, а в интерес на истината и женското, твърде често стъпва на това какво притежаваме, а не на какво правим и какво оставяме след нас освен, ако на него с големи букви не е написано името ни. Естествено е да пазим нашето си, да искаме да сме „някой“, но е и естествено, когато наистина държим на нещо, да го оставим да порасне над нас и в един момент без нас. И тук е въпросът кое ни е по-важно като водачи, това към което водим или ние да водим. Всеки решава за себе си.

До 01 ноември, когато ще е следващата ми публикация.

М