Мисловни кокошки

Представи си как нервни импулси тичат като изоглавени съвсем грубо казано в предната част на главата ти (най-вече из и между дорсолатералния префронатлен кортекс, орбитофронталния кортекс, вентромедиалния префронтален кортекс, предния цингуларен кортекс и лимбичната система). Някои от тези импулси са важни, защото тичат с решение, частички от ценен спомен, голям знак „стоп“ или пък с шепа с бонбони. Други просто си тичат, правят калабалък и всяват смут. Ако се вгледаш, за да ги различиш, ще видиш, че някои имат хладен устрем, други са поизбелели и изхабени от времето, а трети изглеждат доста тъпички и тичат като уплашени кокошки в кокошарник. Вместо да се опитваш да успокоиш тези мисловни кокошки, се огледай какво може да ги е изплашило и може би ще видиш, че на няколко метра от оградата на курника има две лисици. Едната лисица е страхът от самота, а другата страхът от безпомощност. Можеш да се дразниш на кокошките, да им сипваш ракия, да се опитваш да подсилиш оградата и какво ли още не фокусирано към тях и кудкудякането им. Може и да застанеш пред лисиците и да избягат или пък да се опиташ да ги опитомиш. И може би те искат да бъдат опитомени като лисицата от Малкия принц. И подходът към тях може да е като този, който му предложи лисицата – не казвай нищо, в едно и също време заставай пред тях и всеки ден малко по-близко и по-близко. В природата има какво ли не и не винаги нещата са очевидни. Понякога кудкудякането в главата е просто лисица, която иска да я опитомиш – стъпка по стъпка.

Заимствал съм от Бек и Уолпе що се касае дисфункционални вярвания и десенситизация, но ми се струва, че осъзнавайки го или не, Екзюпери ги изпреварил с 20-тина и повече години. Време ми е да спя. До след две седмици, когато ще преговорим какво научихме последните четири седмици за тревожността и за спокойствието.

До,

М