Мисли без мисъл

Докато едни са на пътя си, като имат ясна цел, отдаденост, творчество, любопитство и успехи,  други са калта по грайферите на съвременния състезателен свят – не на пътя си, неуспели, неуверени, отхвърлени и въплътили вярата, че са негодни за любов, безсилни. Животът е непредвидим – всеки може да падне и повечето от нас ще в един или друг момент. В много случаи и ще ни се размине, но ще си останем с уплаха. Ще ти дам конкретна гледна точка, която не е глобална, не се отнася за моментите в които летим, мечтаем, успяваме, гледаме глуповато-влюблено, а за тези моменти, когато правим цамбур в някоя житейска локва. Започвам с леко преработени цитати от три известни терапевта (превеждам от английски).

[1] Албърт Елис:

Можеш да направиш много грешки, разбира се, което е човешко. Помни обаче, че винаги имаш други възможности и не се проклинай цялостно, за които и да е грешки.

[2] Александър Лоуен:

Като хора сме неудачници независимо колко добре се справяме. Вярвам, че повечето от нас вътре в себе си усещаме неуспех. Бегло осъзнаваме болката, мъката и отчаянието, които лежат точно под повърхността. Но сме решени да надвием слабостта си, да погазим страховете си, да покорим тревогите си. Затова книгите за самоусъвършенстване и „как да“ са толкова популярни. За съжаление тези опити са обречени на неуспех. Да бъдеш човек не е нещо, което можеш да направиш. Не е акт… Ако се изправим пред вътрешната празнота, ще намерим удовлетвореност. Ако може, да преминем през отчаянието, ще намерим радост…

[3] Карл Роджърс:

В степента, до която терапевтът създаде този създаващ сигурност климат на безусловно положително отношение, вероятно ще започне значително учене [себепознание от страна на клиента].

Животът ще ти дава две карти – с първата ще се иска да го промениш, с втората – да се промениш. Много от грешките в живота идват от това, че хората бъркат коя карта им е дал животът и правят не това, на което ги изпитва. Горните мисли, не се отнасят за първата карта. Публикациите ми за спокойствие не предполагат работа на дълбинно, а симптоматично ниво, но доколкото мога да те дръпна само с една идея по-дълбоко, предлагам да осъзнаеш, че големината на всичките ни проблеми е обратно пропорционална на осъзнатостта ни за смъртта. Повечето хора изхождат от гледната точка, че животът е даденост. Не, животът е дар, който получаваш всяка сутрин и едни ден слънцето ще изгрее без теб. Затова, когато отвориш очи благодари на живота, че е дошъл и тази сутрин при теб, при хората, които обичаш, благодари на здравето, че е дало колкото може и сравни колко голямо е това на фона на всичките ни проблеми.

Идват времена, които няма да са лесни. За съжаление, очаквам много хора да изгубят работата си близките седмици. Споменете си 90-те, каква мизерия беше и каква несигурност, но моментите, в които сте били до близките Ви, моментите, в които сте имали мечти, моментите, в които не това какви дрехи носите, а какво носите вътре в себе си, тези моменти не са се обезценили с времето – вероятно, напротив, станали са по-ценни.

Единият подход, когато сме тревожни е да осъзнаем на рационално ниво нерационалната част от мислите, на емоционално да приемем страховете си, да тръгнем към тях с абсолютната вяра, че няма да загубим обичта си към нас, докато вървим през тях и така да прекосим реката от тревожност, вина, срам, тъга и да отидем на отсрещния бряг.

Другият подход е да престанем толкова да се взираме в нас и да си даваме оценки. Когато човек има живот насреща, когато има хора, които обича, когато има звезди, когато има вятър, когато има птички, то е егоцентрично извращенство толкова да чоплиш в себе си. Животът не е перфектен и същевременно е гениален и неописуемо красив. Има ниво, до което е здравословно да се вгледаме в себе си, да сме честни на 100%, да обелим различни стари вярвания, но след това е шум, в които ако се вслушаш, ще чуеш неща, които не са казани. Съзнанието, бидейки съзнание, ще се опита да намери смисъл, шарка, логика, където такава няма и ще заглуши живота, а животът няма да си каже, „Дай да дам още един ден, че нещо цикли този човек.“ Какъв е смисълът на живота ли – самият живот. Когато имаш тревожност, не забравяй, че имаш нещо, което много преди теб са загубили и за което много всеки ден се борят в интензивното. Изключително богат човек си и то защото животът е дошъл пак до теб тази сутрин. Нищото винаги го е имало – пустош, празнота. То си стои и никъде не мърда. Животът идва и всеки момент, в който го усещаш в теб, в близките ти, покрай теб – благодари и не се занимавай с глупости.

М

Библиография:

[1] Ellis, A. Rational Emotive Behavior Therapy (Theories of Psychotherapy). American Psychological Association. Kindle Edition.

[2] Lowen M.D., Dr., A. Fear of Life. The Alexander Lowen Foundation. Kindle Edition.

[3] Rogers, C. On Becoming a Person: A Therapist’s View of Psychotherapy. HMH Books. Kindle Edition.