Марта Демирева за целебното изкуство

За целебното изкуство

Марта събира изкуство, медитация и психотерапия в едно. В работата си използва методи от арт терапията, семейни констелации и работа с вътрешното дете. Вярва в “дзен, морето и вътрешния детски глас.“ В блога си пише приказки и разкази за душата. Днес с нея ще говорим за силата на изкуството като терапевтичен метод.

Марта, благодаря ти. Въпрос. Изкуството може да действа на много нива – кинестетика (телесен усет), възприятия, въображение. Може би има редица приложения и в личностното развитие и душевното лечение – кои са те?

Основното предимство на арт терапията е това, че работи многопластово. Една мисъл, чувство могат да бъдат разгледани през четки и бои, след това да бъдат пресъздадени през тяло, като жест или танц, или пък да бъдат пренесени в поезия. Така човек има възможност да се свърже по-лесно с вътрешни образи и емоции, да им даде глас и пространство да бъдат излекувани.

Независимо каква е темата – отношения с човек, тревожност, страхове или друго, всичко може да бъде разгледано и по-лесно преживяно в света на изкуството. Също така през творчеството можем много лесно да достигнем до това, което ни дава сила, подкрепа в живота и да си тръгнем с веществено доказателство, за това, че имаме ресурс в себе си. Когато сме спонтанни  докосваме повече истина в себе си и това ни дава възможност да се изненадаме по време на процеса, да осъзнаем повече какво се случва вътре в нас.

Тренировка по съвременен танц. Тя спря музиката и ни изгони. Каза: “Не искам да правите шпагат. Не искам техника. Искам душа. Искам да сте истински!” Как би подходила, за да провокираш клиент или курсист да пусне контрола по време на арт сесия?

Има различни практики за загряване преди самия творчески процес. Дишане, работа с тяло са любимите ми и най-вече да използваме недоминантната си ръка – тази, с която не пишем. Така даваме пространството на детето в нас да говори.

Пикасо. Веласкез. „Менини“. В арт терапията има ли място за „кражба“ и прерирусване на гениални чужди карти на света със свои боички или се стремим към самобитна оригиналност?

В арт терапията няма място за оценки – за това дали творбата ти ще се нарече гениална или не. Точно обратното – тук е важен самия процес, какво чувстваш докато създаваш, докато избираш цветовете или формите и какво научаваш за себе си от процеса. Това, че се отпускаш и даваш воля на душата да се изрази, прави творбата ти уникална и неповторима.

Из филма “Бели нощи“. Коля (Михаил Баришников) отговаря на въпрос на Галина (Хелън Мирън) по невероятен начин – с танц под „Кони“ на Высоцкий. Този отговор не се забравя. Мислиш ли, че можем да подобрим комуникацията с възлюбения нам с помощта на изкуството? Как?

Изкуството е миг прекаран от сърцето.  То ти дава възможност да срещнеш другия наистина, такъв, какъвто е. И двамата можете да създадете нещо ново в тази среща, да се изненадате един от друг, да споделите нещо истинско. Вземете едно голямо платно и нека единия партньор първо направи произволен щрих, след това другия довършва или трансформира започнатото. Останете в тишина, позволете само на цветовете да говорят чрез вас.

Образите и жестовете имат силата да докосват много повече от хиляди думи.

Играем много чужди роли. Как арт терапията може да ни помогне да ги съзрем и да станем режисьор на собствения си филм? Понякога те са залепени със страх, срам, вина към нашата душа. Как арт терапията разлепва?

Арт терапията дава израз на тези чужди роли. Помага ти да ги видиш, чуеш, преживееш.

Веднъж щом извадиш на белият лист някой демон, много по-лесно можеш да разбереш: «Аз съм тук, а той е там» – да се деидентифицираш от ролята.

„Блясък“. Разтърсващ филм. Бащата води детенцето при учител по пиано и казва: „Рахманинов, концерт №2“. Безумие с оглед сложността на произведението. Този бащински глас го има в главите на някои хора и се среща не рядко в изкуството. Каква алтернатива би ни дала и как я прилагаш в твоите сесии по арт терапия?

Този глас, за който споменаваш е като шумна радиостанция и много често заглушава нашия собствен, навигира  изборите ни и ни слага в определна рамка. Проблемът е,  че когато толкова често го чуваме,  започваме да го възприемаме като наша лична истина.  В работата си използвам подход (primal therapy – първична терапия), който работи с вътрешното ни дете и разглежда ранните детски травми. Там даваме пространство именно на тези родителски гласове да се покажат, да се осъзнаят болезнените места, от които като възрастни продължаваме да реагираме, за да можем в крайна сметка да живеем себе си, не някой друг.

По време на процеса освобождаваме стари блокирани емоции, за да дадем път на едно по-зряло и истинско Аз.

Марта, имаш много интересна програма от семинари. Изглеждат много пъстри и креативни. Какво да очакваме от теб скоро като нови семинари и какво те вдъхнови да ги предложиш?

На 31 Август , от 19ч. ви каня на безплатен арт семинар: “Времето вътре в мен“.

Ще направим специална медитация за свързване с усещания, мисли, емоции.

Ще дадем пространство на всичко да бъде изразено през колажна техника със снимки, които съм подбрала за темата. И ще завършим с..изненада.

Нека и аз повторя: Безплатен семинар. Щракнете ТУК, за да пишете на Марта и запазите своето място. Побързайте – местата са ограничени.

За целебното искуство

И лексикон за финал. Кого би предпочела за клиент – полк. Курц (Марлон Брандо, Апокалипсис сега) или полк. Слейд (Ал Пачино, Усещане за жена)? Класически балет или джаз балет? Хуан Миро или Марк Шагал?

Ал Пачино – да опозная този, който вижда само през сърцето;

Джаз балет  – защото съм била част от магията му и защото ми дава усещане за свобода;

Марк Шагал – заради полета.

Благодаря ти!