Любовен сценарий

Любовен сценарий

Още малко за любовта.

Можем да я разгледаме като серия от химични реакции, необходими за продължаването на човешкия вид: тестостерон и естроген, серотонин, окситоцин [1], кортизол при раздяла [2]. Кой ни харесва – резултат от нивата на невротрансмитери в мозъците ни: допамин „търси“ допамин, серотонин „търси“ серотонин, но високи нива на тестостерон „търсят“ високи нива на естроген/окситоцин [3].

Можем да открием голямо припокриване в мозъчните центрове, които се активират при физическа награда, например нещо вкусно, и емоционална награда, например нещо за сърцето, и тези, които се активират при физическа и емоционална болка [4].

Можем да я разгледаме като решаване на уравнения заложени ни в детските години. Колко жени решават нещо с бащите си в избора на партньорите си, колко мъже с майките си.

Можем да предположим, че сме сугестирани как да обичаме от приказките и филмчетата, които гледаме. Теза, която чух наскоро от руския психотерапевт Юрий Чекчурин.

Можем да видим, че в много отношения, картите са раздадени. Оттук насетне е въпросът как да ги изиграем. В това имаме свобода от момента, в който химичният коктейл се уталожи и се окаже, че другарката/другарчето не е чак толкова красиво, умно, невероятно, а и ние за нея/него.

Напишете смислен общ сценарий

Много често всеки партньор си има своята приказка в главата и под влияние на майката природа, особено от една възраст насетне, когато часовникът бие по-силно, първото нещо на бял кон става принц и първото нещо с дълги руси къдрици – принцеса. С времето се оказва, че дори принцът може да се превърне в жаба, като го целунеш, а принцесата – в проповедник на твоята кривота и нищожност. Как се стига до тук?

Първо, много често не сме имали съвсем ясна преценка в какво сме се влюбили. Може да се окаже съвсем различно същество от това, което сме си представяли.

Второ, това, че една жена е страстна, не означава, че ще е любяща съпруга. Това, че един мъж знае как да сваля звезди не значи, че след като се ожените няма да сваля на съседката нещо друго. Вземаме човек в една роля предполагайки, че ще играе добре друга роля. Не винаги е гаранция. Има артисти, които имат малък репертоар.

Трето, ние самите не осъзнаваме как се променяме и не осъзнаваме, че вероятно за партньора ни сме били къде-къде по-красиви и обаятелни.

Ако търсим нещо повече от това да се гушкаме по почивните дни, ако търсим нещо, което да има потенциал за ръст в бъдеще, то трябва да знаем, че ролите, които играем в общия сценарии, трябва да са най-добрите версии на нас самите, а не нечии чужди фантазии.

Подходящи роли и реквизит

Трябва да видим кой е другият човек в момента и дали реално може да изиграе ролята, която му/й задаваме, както и дали ние можем да засрещнем очакванията му/й. В крайна сметка, ако даваме много по-малко или повече отколкото вземаме, рано или късно нещата могат да се счупят.

След това е редно да съобразим, че комуникацията ни с другия човек е и комуникация с нас самите, с нашите бивши, с нашите родители, с нашите навици, с нашите страхове, с нашите нужди, с нашите мечти. Волно или не, обличаме другия в нашето си възприятие за него нея. Ако ние не сме с нормална комуникация с нас самите, то дори ролята на партньора да е подходяща, дрехите в който го/я виждаме ще са грозни, мръсни, намачкани.

Трябва да разпределим правилно второстепенните роли. Често на юг всички сме едно голямо семейство и нашите или нейните/неговите родители, могат да поискат главна роля в продукция, в която им се пада второстепенна такава. Виждал съм връзки, в които хората се обичат, но поради силно и неадекватно месене на родителите всичко отива по дяволите.

Нямаме време за губене

Виждал съм го и сред жени, и сред мъже. Принцът се оказал олигофрен, принцесата се оказала патица и се почва едно реване до небесата. Нормално е човек, като го боли да си излее душата, да го е яд. Най-малкото, че гневът подтиска болката и това в известна степен е и защитен рефлекс. 

Понякога обаче, хора се задържат твърде много в яд за накърненото си его, а зад този яд най-често стои неувереност, че ще има нов принц/принцеса или че въобще има принцове/принцеси. Гневът е затваряща емоция и те фокусира към миналото. В такова състояние, мърморейки гневно и движейки се с дупето напред, може хиляда принца да те подминат, но ще видиш само Д-то на бели коне. При мъжете поне е по-добре – виждаме Д-то на принцеси.

Фокусирайте към живот, към радост, към хора и към много спорт и се увеличава шансът да срещнете късмета.

Не гледайте мелодрами, мили дами!

Това е специално за жените. Ако имате някаква драматична емоция във вас и я помпате със сладникави истории, дори без да го осъзнавате, ще се озовете в пародийни ситуации, в които Мистър Бийн трябва да играе Брад Пит. Някак си няма да се получи. Следете мислите си и действията си. Понякога много здраво се зомбирате с глупости и сами си ритате късмета по Д-то.

Любов да има,

М