Красотата

Красотата

Красотата. Любовта. Малко по-рано на Schwechat. Обичам да пиша по летищата. Ничия земя. Уж си тук, а не си. Понякога те свива сърцето. Не искаш да тръгнеш. Въздушните мили отчуждение – как тежат. Понякога пък всяка молекула на въздуха трепери с обещания за щастие. Летища поръсени с житейски пипер и канела – напомнят ми, че човек освен да живурка може да живее. Понякога горчи, понякога сладнее, но поне има вкус на безсъние.

Красотата. Любовта. Що за дебили сме да имаме толкова много различни думи за нюанси на дебил и толкова малко за нюансите на красотата и любовта. Гърците май имаха шест думи за любов от ерос до агапе. От телесна близост до душевна близост. Красотата също така има много нюанси. Едни хора забелязват едни, други – други, а някои – почти всички.

Ще разкажа за нюанс на красотата, който няма фейслифт. Пиша специално за вас дами. Живеем в много повърхностен свят. Много незрял и слаб свят. И същевременно винаги можем да построим наш си свят в него, както можем да построим дом на празна, обрулена поляна. Най-красивата жена. Не са мярки. Като се обърнеш назад и кажеш: „Благодаря ти.“ И знаеш, че така те е докоснала, така се е просмукала в сърцето ти, че топлината й, нежността й, вярата й в теб, без да разбереш, са те направили друг. Направили са те достатъчно силен и свободен да тръгнеш след мечтите си и съдбата си. Тази красота, когато си имал възможност да те докосне – тя е нещо страшно. Нещо като Господ. Нещо велико. Нещо, което мести планини. Това за мен е Красота с главна буква. Ядрена бомба на съзиданието.

Поезията, артистичният гений, често те са посветени на физическата красота. И физическата красота е нещо прекрасно. Нещо живително. Нещо първично. Имам усета, че в днешно време обаче тя стана единствената норма и като че ли много дами забравиха, че кубиците силикон и филъра те правят скъп краткотраен актив, но за дълготраен актив не стигат. Колко безкрайно красива може да е една съвсем простичка, нежна, искрена, женска усмивка на едно кръгличко, уж невзрачно личице. Колко красива може да е женската нежност, когато ти е писнало от сутрин до вечер да тичаш като изоглавен по бизнес или кариерни чукари. Хей, тези дребни неща не струват пари, а са адски красиви. Те са музика за душата. Поне за тези, чиято душа не е глуха.

Сещам се за думите на Джеймс Браун, че дори да е мъжки свят не струва нищо без жена в него. Дори една стотинка не струва. Има толкова безкрайна красота в една жена, която е красива не само физически, но и като емоция, и като мисъл. Ще си го кажа съвсем честно. Част от жените забравиха, че не може да си Клинт Истууд в емоционален план и първолак в умствен план, и да се наричаш жена освен като биологична единица. Не, че ние мъжете масово не сме пикльовци и смешници. Въобще жалка работа. Част от човечеството дъни семестъра.

Най-красивото нещо, което Господ е създал е женската нежност и топлина. Те правят света красив. Те са почвата върху, която расте всичко и те са толкова хубави. Знам колко трудно е да трябва да се борите в един мъжки свят, да сте силни, да правите хиляда и петдесет неща, да не можете да си позволите да сте слаби, но знайте, че си заслужава да запазите това късче фина женска топлина, това дребничко, но постоянно женско колебание и тази безкрайна нежност. Това са цветята на този свят. Това е слънцето, което дава живот. Това е красота, която не е въпрос на културна норма.

Вие държите ключа към отоплението на тази планета. И когато уцелите правилния градус, разцъфва живот. Това е красота, която не е ограничена само във вас, но която давате на целия свят. Великолепни сте. Позволете си да сте женствени. Нека светът не замръзва.

А сега да видим дали ще си хвана полета за София.

Марин