Коронавирус: емоции и разум

Колебах се дали да напиша тази статия, защото не искам да насипвам по тема, която е стресираща за голяма част от читателите ми, а и не само, но в крайна сметка прецених, че е нужно, защото от една страна ситуацията ни дава възможност да си припомним важни неща позабравени от детската градина, от друга, защото хора с тревожни тенденции реагират твърде емоционално, а не разумно на ситуация, която може би е едва в зародиш.

Колко страшно е за теб?

Вчера получих две съобщения – едно от приятел, който работи във финансовата сфера в Лондон и ходи на работа в 05.00, и си тръгва в 22.00, за да има по-малко излагане на патогенни фактори в метрото и друго от приятел в българската финансова сфера, който каза, че ще се надумка с чесън, защото го е страх да не разболее тригодишния си син.

Първо, съгласно Таблица 1 от доклад на китайския Център за контрол над болестите, стъпващ на данни от 11 февруари, няма нито един случай с фатален изход сред деца на възраст под 10 години. Рискът нараства експоненциално при възраст над 60 години и/или сърдечно-съдови заболявания, диабет, хронични респираторни заболявания, високо кръвно и други. Тоест, за детенцето рискът клони към 0. Второ, докато считам, че чесънът може и да има превантивни свойства, няма научнообосновани данни да пази от коронавируса. Тази случка е показателна за реакциите на много от нас, когато смъртта напомни за себе си, а хората и в България умират от какво ли не: таблица 2.

Ако изчисляваме вероятност на база честота, то вероятността за смърт от коронавирус при зараза на човек между 30 – 39 г. при отсъствие на коморбидност, надали е повече от 0.2%, почти като тази да умре или причини смърт в пътен инцидент, ако пътува с МПС (източник). Всеки преценява за себе си, но според мен за здравите хора на възраст 10 – 49 години основният страх не трябва да е, че ще се споминат без време от коронавирус – възможно е, но е малко вероятно, а че могат да заразят човек от рискова група. Какви конкретни мерки биха били адекватни зависи от това какъв очакваме да е ходът на пандемията.

Колко зле ще стане?

Оценките на репродуктивния брой (колко хора заразява един заразен) варират от около 2 до 4, като оценки от рода на 2.2, 2.5 може би са добри прогнози на база информацията към този момент. Ако ги приемем за достоверни, е възможно някои от по-мрачните предположения на експерти, а именно пандемия, която обхваща по-голямата част от населението на земята и вирус, който няма да изчезне близките години, да се окажат верни. Дано да греша, но ако е така, то максимално бързото асимилиране на тази нова реалност и адекватни, дълготрайни промени в навиците ни са добре дошли, независимо колко скоро има ваксина и дори да сме се ваксинирали. Направете си сметката, че в САЩ дори рискът от смърт при сезонен грип е 0.7% за хора на 65 години или по-възрастни (таблица 1). Не съм запознат със статистикте в България, но гледайки в тавана предполагам: 0.5% до 1%, тоест дори към настоящия момент тази група е изложена на не малък риск. Разбира се, горните оценки обхващат хора с различен здравен профил, възраст, пол и прочие уместни характеристики и съответно надценяват риска за, да кажем, здрава жена на 65 години и го подценяват за мъж на 80 години в недобро здраве, но в крайна сметка, когато общуваме с възрастни хора, рядко можем да ги селектираме по демографски признак и здравна история. Това, което можем да направим обаче е да подобрим хигиенните си навици, както и доколкото имаме влияние над хората в преклонна възраст, да ги поощряваме към по-добра хигиена.

Колкото и идиотски да звучи, има три неща, които много от нас не правят, а в свят с инфекциозни болести са важни:

Мийте си ръцете. Виждал съм как сервитьорка излиза от тоалетната и не си мие ръцете. Нещо толкова елементарно като осъзнатост е, че миенето на ръце е важен хигиенен навик, а толкова хора не го следват. Според Центъра за контрол и превенция на болестите в САЩ, както е цитиран в Atlantic, до 80% от инфекциите могат се предадат чрез допир.

Не се гушкайте болни. Знам за хора, които имат голяма нужда след грип да се гушнат във всеки когото могат, ако могат и да отидат на работа да покашлят, после и едно фитнесче, ако може. Знам, че е гадост сам да се изолираш като прокажен, но все пак, освен ако не си заобиколен от врагове, остави прегръдките за малко по-късно.

Кашляйте в кърпичка за еднократна употреба, изхвърлете я максимално бързо, почистете ръцете си. Да, наистина бърсането на нос и уста с ръкав, предполага кашляне в сгъвката му, но и ползването на кърпичка, както съветват англичаните, не е варварство.

Ужас и безумие, не е само короноваирус.

За всеки поотделно не е ясно как съдбата ще метне зарчетата. От една страна „човек предполага, а Господ разполага“, от друга човек трябва да си помогне сам, за да му помогне Господ. Да, от една страна има логика да ходим с каска на главата в случай, че падне саксия и като цяло да не излизаме въобще. От друга може би е редно да преценим кое според нас най-вероятно представлява сериозен риск за нас и околните. Например, според Центъра за контрол и превенция на болестите в САЩ рискът от рак на белите дробове е от 15 до 30 пъти по-голям за пушачите отколкото за непушачите, според медицинско изследване почти 3/4 от риска от инсулт е породен от фактори в наш контрол – лош хранителен режим, застоял живот, тютюнопушене. Мога да те „радвам“ с такива статистики до утре, но не това е целта.

И по отношение на коронавируса, и на редица други заболявания има неща извън твой контрол, но ако така и така си започнал да се грижиш за здравето си покрай коронавируса, то не се ограничавай само с него, иначе си малко като щраус, които едва, едва подава главичка. Помисли за хранителен режим, спорт, ниво на стрес и ако можеш, поне намали цигарите, макар че е трудно.

Като ще се мре, барем, ни запомнят с хубаво.

Писах статията с пот на чело, мислейки си колко хора от аудиторията ми са с по-висока обща тревожност и че коремът им е на топка в момента. Това, което искам да ти кажа е, че независимо дали си го признаваме или не има неща в живота, които контролираме и неща, които не контролираме. Да се тревожим за неща, които не контролираме, вместо да сме благодарни за това, което имаме е безсмислено. Животът, колкото и да е прекрасен, понякога е непонятен по идиотски начин. Човек го е страх от едно, а пък на съвсем друго се подхлъзва. Затова, ако се запасяваш с макарони, маски и маеш чесън като изоглавен, не забравяй и да купиш едно цветенце на жена си или майка си, да се усмихнеш на непознат, да кажеш една добра дума някому и вместо да те е яд на някой, че те е засякъл да поемеш дълбоко въздух, да погледнеш небето, да оцениш колко е хубаво всичко и с усмивка на лице да си измиеш ръцете.

До скоро и бъдете здрави, че ми трябват читатели.

М

copyrighted image: 26107805 @ 123rf.com

П.С. Горните статистически данни са обект на редица предположения и някои методологически грешки, но са това, с което разполагам към момента. За тези от Вас, които искат да влезнат в повече детайл от това, което дават медиите, можете да прочетете връзките по-долу. Също така не забравяйте, че статистките (1) са агрегирани, обобщавайки въз основа само един от няколко важни фактора, например, възраст и (2) все още е трудно да се използват за прецизни прогнози.

https://www.worldometers.info/coronavirus/

https://www.ecdc.europa.eu/en/coronavirus

http://www.euro.who.int/en/health-topics/health-emergencies/coronavirus-covid-19

https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/index.html

https://coronavirus.jhu.edu/

https://www.imperial.ac.uk/news/195217/coronavirus-fatality-rate-estimated-imperial-scientists/