Ако хората бяхме скулптури, много щяха да са недодялани, а каквото се вижда по тях да е дело на чуждо длето. Не живот, а житейска криеница, в която толкова се страхуват от края, че никога не полагат началото. Залъгват се, че ако загубиш си загубеняк, което е срамно, а ако не пробваш, си голям въпросителен знак, което е нормално в свят обитаван от въпросителни знаци. Толкова много се крият от осъзнаването, че може да не са толкова силни, желани, добри, стойностни, колкото им се иска и съответно от отговорността да започнат методично да моделират личността си.
Не се срамувай от загубите, те са част от живота на смелия и караконджул за страхливия. Единственото, от което трябва да се пазиш е загуби, които биха инвалидизирали действията ти дългосрочно. Например, големи кредити за недомислени бизнес идеи, деца от хора, с които не сте били през достатъчно бури и прочие. Останалите, тъй наречени загуби често са камъните, с които е построена кулата на успеха и които са положени по житейския ни път към нас самите.
От една страна, животът обича свободата, която имаш в себе си. Нямаш ли я ще те подмине като пътен знак. От друга, цената на свободата е сигурност, а без сигурност животът е труден. Човек трябва да прецени дали иска да се постави в защитена детска позиция или да се отдели и с това да попадне в хаоса на непознатото. В хаоса има изключителна енергия. И, ако успееш да го структурираш, ще ти я отдаде, ако ли не, ще те погълне. На едно по-дълбоко ниво зад страха от загубите, освен чисто прагматичните мотиви, освен егото, стои и страхът от хаоса, който може да внесе реалността в стъклените макети, изпълващи вътрешния свят. Страхът, че ще се чуе пронизителен трясък на стъкло, че всички фантазии, които сме градили и които сме прегръщали за топлина и утеха ще се счупят безвъзвратно. Единственият сигурен път навън от това вечно да крием стъкления си свят от реалността е методично и целенасочено, малка стъпка по малка стъпка, да тръгнем към нея и да започнем да моделираме в нея вместо във фантазиите си. Понякога ще удряме на камък, а понякога в ръцете ни ще има глина. Понякога ще чуваме трясък във вътрешния ни свят и понякога ще е не на красиви кули, а на стъклени затвори.
В живота има някои загуби, които биха ни съборили и много загуби, които са големи сенки на малки обекти. Често, ако няма място за скок напред, има място за крачка напред. Почти винаги човек може да направи нещо в правилната пропорция спрямо себе си вместо да се лашка между две истерични сестри – едната, която казва, че нищо не може, защото светът пречи и другата, която казва, че всичко може стига да жертваш себе си и семейството си в името на налудност.
Реалността е като сетивна жена. Няма да Ви заговори и ще усети, ако сте фалшиви. Единственият полезен ход е да се усмихнете, да проявите интерес, да я заговорите и да й оставите пространство. Ако запазите духа си, доброто си отношение, центъра си и духовната си хигиена, може и да се сближите и от един момент насетне да прекарате остатъка от живота си щастливи заедно. Ако ли не, всеки ден ще Ви подминава, а Вие ще се опитвате да не я поглеждате в очите. Ще останат само въпроси в свят изпълнен предимно с ходещи въпросителни знаци.
До скоро,
М