Как да успокоим натрапливите мисли

Наближава празникът на любовта, което ме вдъхнови да пиша по една изключително романтична тема – натрапливите мисли. Едно от най-прекрасните неща е човек да е влюбен/влюбена. Имам чувството, че цялото бюро с всичките ми задачи, графици, документи бива избърсано с един замах на ръката и на него се озовава голям портрет на любимата жена. Красиво и приятно, макар и не особено продуктивно състояние. 

Има и друго състояние, което се разпространява все повече в обществото, поради изключително „смисления“ ни начин на живот – това на бюрото ти вместо да се появи портрет на любим човек, да се окаже голям балон в най-гнусния и противен цвят, който можеш да си представиш и да не знаеш как да го преместиш. Балон, наречен натрапливи мисли. Всъщност е относително лесно да махнеш въздуха от този балон, докато не стане съвсем мъничък, и да го преместиш спокойно в другия край на бюрото си, да сложиш снимката на любимия човек, барабар с календара, тефтера и всичките неща, на централно място и съвсем леко и естествено да преместиш погледа си към тях, защото на стената е часовникът на твоя живот. Тиктака.

Натрапливите мисли могат да се резултат от какво ли не: по-висока обща тревожност, ригидни характерови структури, непречистена травма, която сме набутали в подсъзнанието, недостиг на серотонин и т.н. Докато при един по-дълбочинен подход е редно да разберем какво си ял/а, та да зацапаш съзнанието си, за да оптимизираме диета ти. За целта на тази публикация, ще пропуснем анализа и просто, ще ти дам няколко идеи как бързо да сменяш памперса, за да дръпнем малко хигиената на съзнанието.

Цялостен подход

Грешка е директно да се метнем на мислите. Нека започнем от тялото.

Без да го осъзнаваме, животът е станал такъв, че разказва играта на нервната система, особено на хората с по-лесно възбудима такава. Тук идва на помощ нашият приятел, серотонинът – той е своего рода веселяк, дето казва на нервната ни система да е щастлива или казано по-научно моноаминен невротрансмитер, способстващ да се чувстваме щастливи. Щастието е като масаж за претовареното ни съзнание. Разпуска блокажите в мислите ни. Успокоява ги. Не познавам човек, който в момент на щастие да има натрапливи мисли, а стресирани, преуморени хора, които циклят върху глупости с лопата да ги ринеш.

Союз нерушимый республик свободных. В случая: Спорт, Социум, Слънце, Радост.

Спорт

Не случайно голяма част от най-„големите“ изпълнителни директори и бизнесмени в световен мащаб отделят по 20-30 минути всеки ден за спорт. От личен опит мога да кажа, че научих колкото повече дърпам стреса и ангажиментите, колкото по-малко време имам, толкова по-безкомпромисно да имам време за спорт.

Може животът ти да е прекрасен – след десет дена недоспиване, кафенца, пийване, ситуационен стрес, липса на физическо движение, нервната ти система ще се преумори, съзнанието ти ще се пренапрегне и ще почнеш да мислиш по-бавно, по-„криво“.

Мозъкът ти не е по-различен от мускул. Ако няма почивка, ако претоварваш, ще се появят болки и евентуално контузии. Една от тези мозъчни болки, породена от по-високи нива на стрес, които в един момент са станали хронични, са точно натрапливите мисли. В редица случаи е достатъчно да почнеш да спортуваш активно и стресът, с който са надути ще спадне. Ще видиш, че реално са абсолютна глупост. Ще станат много по-леки и ще са като перце за федербал. Ще продължат да съществуват, но с усмивка на лице ще можеш да ги забучиш в някой далечен храст.

Социум

Чета много хубава книга на Матю Либерман – Social. Мозъците ни са устроени така, че да сме социални същества. Трябва да съобразим това. Ако се поставим във весела, усмихната, приятна среда, то и позитивните емоции, които се създават, ще отмият натрапливите мисли в голяма степен. Пробвайте танци. Аз съм фен на салсата, но защо не и народни танци, танго, спортни танци. Идеята е да не е самостоятелен танц, а да има групова динамика, купон, кеф. Дори сега при положение, че имам контузия на коляното и времето ми не стига за нищо, пак намирам време за танци. Убеден съм, че и ти ще успееш.

Създай приятелства с положителни, слънчеви хора. Усмихвай се, като ходиш по улицата. Шегувай се. Изведнъж като си погледнеш бюрото и балонът с натрапливи мисли няма да го има. Ти ще искаш да му нарисуваш усмивка, брадавици и крив нос, а той ще отсъства.

Слънце

Слънцето, спомага за производството на серотонин. Дава хубав тен. Ако си плешив, прави кубето ти да светка – поне в моя случай е така. Ако си жена, помага на мъжете да те огледат, а на другите жени да ти видят чантата и обувките. Можеш да видиш как котки и кучета се препичат. Можеш да правиш слънчеви зайчета в кабинета на „шефа“. Когато има слънце, в обедната си почивка отделяй по 10-20 минути да се поразходиш. Прави го и след работа. Ще ти даде щастие и ще разсее илюзията за реалност или значимост, с която се кичат тези джуджета, натрапливите мисли.

Радост

Радвай се на живота. Гледай комедии. Забавлявай се. Например, дори да не знаеш английски или норвежки, ако случайно се появи някоя досадна повтаряща се натраплива мисъл, вместо да й обръщаш внимание, виж това. Банкомат, който изпълнява гласови команди.

И така, не забравяй: СССР.

Натрапливите мисли

Приеми и рамкирай

Това е базов принцип при работа с емоции. В случая също ни върши прекрасна работа. Когато се бориш с натрапливите мисли, им даваш енергия. Това, което трябва да направиш е да осъзнаеш, че са ирационални и да ги рамкираш, но не и да ги потискаш. Напротив. Приеми ги. Прегърни ги. Не ги оставяй да си починат. Като заспят, светни лампата. Ритни ги отзад. И им казвай: „Айде, идвайте.“ Ще се видят в чудо и ще те оставят.

Ще ти предложа две техники от книга на д-р Една Фоа и д-р Райд Уилсън.

Първо, направи си два периода дневно, всеки от по 15 минути, в които да се тревожиш. Отлагай натрапливите мисли за тогава. Ще видиш, че да се тревожиш 15 минути, когато е на сила хич не е лесно.

Второ, запиши се 15 минути как повтаряш някоя натраплива мисъл. Слушай този запис всеки ден. Прекрасна десенситизация. След няколко дена, натрапливата мисъл ще се е превърнала в досадно насекомо – дребно и незначително.

Ще ти дам още един съвет. Оцени мисълта си като професионален риск мениджър. Колко е вероятно това да се случи и колко реално бих загубил, ако това се случи. Така ще разбереш, че мислите ти са изцяло ирационални. Когато се появят, не ги бори, представи си една голяма червена точка, която да ти напомня, че това е нещо ирационално. Повесели се малко с тези мисли. Така и така, като са ирационални – направи ги гротескни. Смени картинките, които си представяш. Гласовете. Контекста. Като е гарга, да е рошава. Натрапливите мисли са абсурдни, бъди огледалото, което отразява абсурда им.

Друго ниво на осъзнатост

Често натрапливите мисли са просто нещо на повърхността. Това, което създава проблема са не те самите, а реакцията ни към тях. Когато приучим съзнанието си на спокойствие, когато разберем какво се крие под тях, когато разберем, че мислите са нещо не по-различно от усещанията в дясното ни кутре и се научим на цялостен усет за живота и себе си, те ще се превърнат във водни боички, изложени на красив летен дъжд. Ще бъдат отмити.

Започни да се занимаваш с медитативни практики. И благодари на съдбата, че ти е дала натрапливи мисли, за да можеш да обърнеш внимание на мислите си и да разбереш, че понякога са не по-умни от проблеми с перисталтиката.

Хей, дай ми една усмивка, че закъснявам за тренировка заради тази публикация.

До,

М  

И едно ретро поздравче: