Как да живеем по-дълго

Ярък пример от лекция на Милена Мутафчиева, посветена на детското развитие. Невръстно дете може да каже: „Мамо, гладен съм. Нарежи пицата на повече парчета!“ Когото детето премине в следващата фаза от развитието си, вече не прави тази грешка, но както се случва в природата, нищо не се губи и започва да прави друга грешка, особено пагубна, когато стане възрастен – счита, че животът е еднакво дълъг независимо на колко парченца го нарежем и че щом парченцата са живот, то те са сходни на вкус. В основата на тази грешка са две обстоятелства:

Мерим живота в хронологично време, но всъщност го живеем в субективно време.

Тези от Вас, които се интересуват по-активно от психология, биха могли да се сетят, че способността „време“ е различна от способността „точност“ (позитивна психотерапия) или че имаме различни линии на времето (НЛП, в случая повлияно от Ериксонианската хипноза). Тези от Вас, които все още не са се сблъскали с тези идеи, сигурно са чували, че „животът ни се мери не с това колко пъти вдишваме, а колко моменти са взели дъха ни.“ (вероятно цитатът принадлежи на Вики Корона.) Срещал съм различни вариации на тази идея и като разкази, и като сентенции. Вероятно и Вие. И какво става, когато някой ни напомни за разликата между живуркане и живот? Емоция, но не и конкретни действия как да увеличим живота си.

Подценяваме колко хубаво е да направим нещо ново, след като „филтрите ни за сходство“ са се запушили с шлаката на битовизма.

Пак интересна идея от НЛП, а именно, че различните хора имаме различна сетивност за различие. Някои са много сетивни и бързо се насищат. Други не и търсят сходство в нещата. Обичат нещата да са им както вчера и както на съседа, но дори и над тях в един момент надвисва досадата на монотонността. Промяната посреща базова човешка нужда – нуждата за ръст (или ако предпочиташ, себеактуализация по Маслоу). Ако сме що-годе във функционалната норма и промяната не представлява чрезмерен стрес, то тя насища живота ни, насища времето ни и вместо моментите да се сливат, се обособяват – вместо един месец да се чувства като един вечен монотонен ден, се случва точно обратното: новите усещания, новите действия, новите контакти се появяват като нови континенти над безкрайна сива морска шир.

И така, ако искам да живея по-дълго, бих живял по-разнообразно. Бях прочел, за съжаление, не помня, чия е мисълта, че колкото по-безсмислено е било съществуванието на някого, толкова повече се плашил от смъртта. Естествено, не можем да приемем буквално тази мисъл, но ми се струва, че има доза истина в нея.

Знам, че има много хора – мъже, тъкмо останали без работа, жени, тъкмо останали без приятелите си, хора, тъкмо започващи нов бизнес, отиващи в друга страна, започващи нещо ново. И може би на много от тези хора им е стресово, но това, което ми се иска да напомня е, че точно тези моменти и точно за тези хора крият най-големия подарък от още време и още живот. Просто трябва време, за да се усети и осъзнае. За останалите от нас – нека не забравяме, че да сме богати на живот е най-голямото богатство.