Жените – какво могат да научат от мъжете … за тревожността.

Индианците Навахо саботират статията ми! Не знам дали знаеш, но езикът им е бил използван като код по време на Втората световна война от американската флота и не е бил разбит от немците. Причината – отразявал е чудатата култура на племето. Например, Навахо се делели на четири пола: мъжки мъже, женски жени, женски мъже и мъжки жени. Днешната цивилизация произвежда все повече от последните две категории и е доста трудно да кажеш, че примерно една нахъсана мацка, която се бори самичка с живота още откакто крачето й е стъпило в София, има какво да научи от някой гелосан мамин-сладък, чиято най-епична битка досега е била с космите на краката. От човек до човек разликите са огромни и това как Станка Златева размята 136-килограмовия Марчо Марчев, който имаше глупостта да излезе срещу нея на народни борби, го показва. Въпреки това, считам, че има конкретно нещо, в което на обобщено ниво има осезаеми разлики между мъжете и жените и което си заслужава да разгледам – предразположеността към тревожни разстройства и депресия. Жените са приблизително два пъти по склонни от мъжете да развият тревожно разстройство (виж) и депресия майор (виж) от пубертета насетне.

Докато в част от случаите причините вероятно са на биологично (хормонално ниво), то и вероятно, както предполага един от съвременните пионери в областта на депресията, Мартин Селигман, във великолепната си книга Learned Optimism депресията е черноглед начин на мислене умножен по прекомерно мислене, а жените като цяло са доста по-надарени в предъвкването и преанализирането и съответно Мартин Селигман предполага, че и това е едно от обясненията, защо в женската част от населението има повече случаи на депресия (стр. 75, 83 – 86 от книгата) – когато жените попаднат в дупка, продължават да копаят още по-надолу, за разлика от мъжете, които в по-голямата си част предпочитат да метнат лопатата и да се разсеят, отвличайки вниманието си в съвсем друга посока.

Имам усета, че в не малка част от случаите зад женската тревожност всъщност стои преекспонирана до невроза външна референция (тоест, придаване на прекомерно значение на мнението на другите), умножена по непродуктивен мисловен навик, а именно прекомерно мисловно предъвкване.

Това, което ще последва е, първо, решение по отношение развиване на вътрешна референция (тоест, да се осланяш повече на собствените си усет и мнение) и, второ, решение по отношение мисловно предъвкване.

Макар, че целевата ми аудитория за статията е женска, последните години забелязвам и бум на тревожните разстройства сред мъжете и то дори млади момчета, така че „колеги“, ако Ви тормози тревожност или депресия, не се стеснявайте, ами четете написаното по-долу. Няма да Ви порасне бюст, гарантирам, а написаното ще Ви е полезно!

За женското самочувствие или защо ме роди с такова голямо дупе

Ленинград имат два клипа с дълбоки прозрения за женските неволи. За тези от Вас, които не разбират руски, клиповете имат и субтитри на български. Можете да ги включите от бутончето за настройки (зъбното колелце) в долния десен ъгъл на екрана. Леко гледане.

Преди да споделя какво мисля, че дамите, които се припознават в някой от горните клипове могат да вземат от по-нахаканите мъже без да губят от женствеността си, ще споделя извадка от Mindset на Carol Dweck (стр. 78):

Тази уязвимост засяга някои от най-талантливите, високо-успели жени. Защо е така? Когато са малки, често тези момичета са безупречни и се наслаждават да чуват това от всеки. Толкова възпитани са, толкова са сладки, толкова са услужливи и са толкова будни. Момичетата се научават да вярват на оценката на хората за тях…

Момчетата постоянно биват упреквани и нахоквани. Наблюдавайки в класните стаи в основни училища, установихме, че момчетата получаваха осем пъти повече критики за поведението си от момичетата. Освен това момчетата постоянно се наричаха един друг нещастници и идиоти. Оценката загуби много от силата си.

Тоест, възможно е да се приеме, че броят на жените, на които сериозно им пука за мнението на другите за тях е по-голям от този на мъжете с подобен „проблем“. Личният ми опит е, че вероятно е така.

Някои от най-известните и успели мъже в днешно време са определено и сред най-плютите: Доналд Тръмп, Борис Джонсън, Владимир Путин, Еманюел Макрон, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Джордж Сорос. Ако човек иска наистина нещо повече,трябва определена доза устойчивост на негативна външна оценка.Това е нещо, което наистина успелите мъже масово притежават. Стреми се на първо място да се харесваш, а не да те харесват. Да те харесват всички означава да си ходещо огледало без собствен образ. Нещата, за които един ще те похвали, друг ще те заплюе. Всеки, най-често несъзнателно, се опитва да те формира така, че да пасваш на вътрешния му свят посредством похвалите и укорите си, тоест, посредством оценката си. Да те оценяват означава да те моделират. Да се нуждаеш неистова от положителна оценка означава да се превърнеш в пластилин.

Поддържай се физически, емоционално, умствено, но прави го на първо място заради себе си, а не за да те погали някой по косичката. Има дългосрочна полза от това да правиш нещата заради себе си, а не заради някой друг, а именно, че правиш нещата дългосрочно! Много жени си хващат мъж, приемат, че им е гарантиран и се превръщат в тетки, губещи много от женската си топлина – не, че мъжете не се превръщаме в чичаци с тумбаци. Това е бомба със закъснител, защото чуждата положителна оценка, внимание, грижа много рядко са 100% гарантирани – ако не си се научила сама да си вчесваш гривата, какво правиш, ако принцът с гребена изчезне, оставяйки ти чифт рога за мил спомен? Грижи се за себе си заради себе си!

Също така не робувай на идеята, че всички са длъжни да те харесват – безумна е! Виж къде нещата се получават и къде не, и това е. Ако понякога не получиш вниманието или харесването, което искаш, по-скоро се посмей искрено и не абсолютизирай. Разни хора разни идеали. Повечето хора намирам за преобладаващо симпатични същества, но има нещо толкова абсурдно в цялото човешко общество и общуване и сериозността, с която се опитваме да се впечатлим, че просто не мога да си представя да взема твърде насериозно чиято и да е оценка за себе си, включително собствената си. Вместо това фокусирам във връзката си с живота и действията си. Стремя се да съм глагол, а не прилагателно. Стремя се да се поддържам и провокирам умствено, емоционално, физически, да оценявам живота, да си давам свобода и да излизам извън отъпканата пътека на автоматизирани разговори и ситуации, да откривам нови части от себе си и скрити способности посредством общуването си с другите. Това е много по-жив подход към живота, отколкото да настояваш хората да те оценяват положително и да се разстройваш, ако не го правят. Ако ти е истински готино да живееш, ходиш с усмивка по улицата, независимо дали другите отвръщат на нея и независимо колко зъболекаря по навик ще вперят очи в устата ти.

Затова и силно те съветвам вместо да фокусираш върху отношението на другите към теб, върху което никога нямаш пълен контрол, да фокусираш върху всички положителни неща, които можеш да направиш за себе си и да ги направиш, както и да дадеш право на другите да не те оценяват по начина, по които би ти се искало, без да им се сърдиш.

Нероден Петко или как се заражда тревожно разстройство

Опростявайки идеи от когнитивно поведенческата и рационално-емотивно поведенческата терапия, възможно е да имаш нересурсни ирационални и често несъзнавани базови вярвания, които се активират при негативни събития или низ от тях и водят до спирала от безполезни или дори вредни мисли и емоции, пораждащи се една от друга, накрая водейки до маладаптивно поведение и негативни последствия. Това, което правят тези психотерапевтични школи е да разкриват и атакуват ирационалните вярвани и да ги заместват с по-реалистични и здравословни такива, както и да помагат на клиентите да отработят по-адекватни емоционални реакции и поведения. Това е прекрасен подход, но засега предпочитам да ти предложа нещо доста по-лесно, а именно да се самодресираш да не предъвкваш мисловно, а още веднага, когато се появи първото безсмислено „циклене“ да смениш емоционалната или мисловната рамка, своевременно прекъсвайки спиралата от тревожни мисли и емоции.

Мъжете в по-голямата си част, както споменах в началото на статията, не чоплят излишно в болни теми, а търсят с какво да се разсеят. При много от жените това умение не е толкова добре развито. Мъжете в по-голямата си част директно търсим решения на проблемите, докато доста жени искат първо да разкажат в детайл за проблема, да го анализират, да се анализират, да те анализират и дори ако предложиш директно решение, могат да се ядосат, че не си ги изслушал докрай – случвало ми се е няколко пъти. Затова и ако мозъкът ти е с хранителните навици на крава – предъвква и предъвква – ще ти предложа няколко ефективни техники за прекъсване на ненужното прежиляне. Избери си тези, които ти допадат най-много, в последователността, която най-много ти допада.

Телесна: Искам да се изпъчиш, намръщиш и максимално категорично да кажеш „Стига“, било то замахвайки авторитетно и енергично с ръка, удряйки с юмрук, щраквайки с пръсти. Усети ясно категоричността в тази команда. Вероятно още това ще пресече негативните мисли. (Заимствам от Мартин Селигман).

После остани изпъчена, поеми няколко пъти дълбоко дъх и с всяко издишане, издишай и последните остатъци от тревоги, ако има такива, докато не се прочистиш изцяло от тях. Ще усетиш как с последните няколко дълбоки издишания се отпускат раменете, ръцете, тялото, съзнанието. После можеш да ми покажеш една 24-каратова усмивка, да погледнеш нагоре и 30 секунди да се усмихваш много енергично на живота, плавно обръщайки дланите си към небето и повдигайки ръце нагоре. Сети се за някого, комуто искаш да изпратиш тази прекрасна усмивка и му я изпрати на ум. (Заимствам от няколко медитативни практики).

Аудио-визуална: Изречи негативните си мисли с максимално писклив, разтревожен и драматичен глас, като се запишеш на телефона си и после се виж отстрани. Искам да изиграеш разтревожеността си, така че Оскар да получиш – на максимум, с емоция, драма да има. Когато се видиш, ще добиеш съвсем друга перспектива за мислите си. Гледай записа 5-6 пъти подред.(Заимствам от Едмънд Борн и от терапевтичен похват на Милтън Ериксън).

Мисловна: Осъзнай, че грамадна част от живота си хората прекарват в мъгла от ниска мисловна хигиена и когато близките им са до тях, здравето им в тях, възможностите пред тях и живота навсякъде около тях, не ги оценяват. Животът минава и в последния момент идва осъзнаването за всичко, което не са оценили и всички абсолютно безсмислени, нереални тревоги, които заслепяват за безкрайния блясък на живота тук и сега. Представи си, че си далеч напред в бъдещето, много, много стара, получила си още 30 минути живот и ти е дадена възможност да се върнеш във времето и да ги изживееш сега, как би ги изживяла? Какви са всички хубави неща, които имаш, които ти се случиха, как звучи гласът на любимите ти хора, как е да поставиш ръката си под струя студена вода, какви са цветовете около теб, колко различни звука чуваш? Какво е да гледаш, чуваш, дишаш дълбоко, да обичаш, да си жива. (Заимствам от терапевтичен похват на Виктор Франкл).

Заключение

Грижи се за себе си, защото се обичаш, а не за да те обичат. Оставяй нещата да се случват и се забавлявай с отворени за живота обятия. Отвори широко очи за цялата красота, която животът предлага всеки божи ден. Не допускай всички прекрасни неща да минат пред теб незабелязано, прахосвайки времето си в циклене над глупости.

Следващата ми публикация ще е на 05 октомври и ще е посветена на това какво мъжете могат да научат от жените за лидерството.

До 05.10,

М