Каишка от прекомерен перфекционизъм

Каишка от прекомерен перфекционизъм. На много прожулва врата. Пропускат възможности, в които таймингът е всичко – възможности за ръст, успех, щастие. По-закона на Мърфи редовно някой по-неподготвен, но „намахан“ им открадва кокала. Ако се окажем в тази ситуация:

  • Първо, преосмисляме отношението си към другите, в което често ромоли поточе несигурност, подхранващо прекомерния ни перфекционизъм.
  • Второ, купуваме очила за недовиждащия ни прекомерен перфекционизъм, защото често фокусира обсесивно върху това всяка тухла в стената на живота да е перфектно подравнена вместо върху целия обект. Какво от това, че всяка тухла е перфектно положена, когато обектът остане недовършен? Целия си живот строиш перфектните кучешки колибки и накрая, като се обърнеш назад остава въпросът, а какво ли можеше да бъде?

прекомерен перфекционизъм

Прекомерен перфекционизъм или да се продадеш на безценица

Няколко наблюдения.

Oсвен ако не живеем в алтернативна вселена, мнението на другите ни интересува в една или друга степен. Може да ни се иска да не изглеждаме глупаво, уязвимо, неперфектно, но често, макар и не винаги, пътят към това да не проявяваш дадено качество минава точно през това да го проявиш. Ако искаш да ти върви в бизнеса, трябва да се метнеш и вероятно да продъниш поне няколко начинания. Ако искаш да ти върви в любовта, вероятно трябва да имаш и поне няколко тъпи връзки зад гърба, за да си извадиш житейските уроци. Ако искаш да ти върви в изкуството или спорта, ти трябват години шлифоване, ожулвания или опити.

Много по-голямо уважение изпитвам към човек, почнал от нищото и с пот и борба успял в бизнеса, отколкото към някой наследствен или лотариен милионер. Много повече уважение изпитвам към човек, който е израснал като спортист, актьор, художник или чисто житейски като човек, отколкото към човек, който всеки път прави нещата отлично. Такива хора са ми статични. Скучни.

Не се ласкай. Хората са егоисти и помнят само важните за тях неща. Колкото и да се омажеш освен, ако не е със сериозни последствия за някой друг, на емоционално ниво никой няма да го впечатли. Някой може да се присмее и какво? Повечето хора сме в позицията присмял се хърбел на щърбел. А и както казва колоритният милиардер Марк Кюбан – никой не помни неуспехите ти, когато един път яхнеш „успеха“. Дава пример със себе си – колко бизнес идеи е продънил и през какво е минал, докато стане милиардер. И бизнесът, и Холивуд изобилстват с истории на неуспех след неуспех преди крайния успех, но повечето дори не знаем за тях.

Почнахме с ордьовъра, а сега е време за сериозното „хранене“. Едно е човек да изисква повече от себе си, защото вярва в себе си, защото иска да е по-добре подготвен от конкуренцията, защото иска да направи нещата по най-добрия начин за собствено „густо“. Друго е да се спира да прави неща, които иска, защото се притеснява да не би да се изложи пред другите. Стигнеш ли до парализиращи притеснения за излагане, които маскираш в желанието всичко да е перфектно, значи си подбиваш цената. Вече съм изгубил бройката на ситуациите, на които съм бил свидетел, при които много по-стойностни хора се подмоткват неуверено, а разни посредственяци пробиват. Както казваше един треньор по бойни изкуства: всичко е тайминг. Не изтървавай момента. Хванеш ли перфектния момент, всичко което ти трябва е да си достатъчно добър или добра, а не перфектен или перфектна. Животът ще ти пуска по-често перфектни вълни, отколкото очакваш, не се страхувай да се метнеш на някоя от тях, защото ако не, някой друг ще го направи и с прискърбие ще констатираш, че това е можело да си ти, стига да не бе този сковаващ прекомерен перфекционизъм.

Не се сравнявай с идеал, сравнявай се с конкуренцията. Ако ти не направиш нещо, някой друг ще го направи, а по-добър ли ще е от теб? Не знам. Бил съм свидетел на много житейски случаи с много свестни хора, в които отговорът е бил откровено „Не“.

прекомерен перфекционизъм

Прекомерен перфекционизъм или да не си достроиш живота

Никога не ми омръзва да се любувам на потенциала в хората. Той е като магия, която следва свой непредсказуем път. Като приказка, която разкрива неща в човека, за които дори не е подозирал или подозирала. Благословен съм да срещам редица хора с потенциал за развитие в една или друга сфера – особено изкуство. И винаги ми е криво, като видя, че се отнасят неуважително към него, че го държат гладен като малко африканско детенце. Има редица причини за това. Една – прекомерният перфекционизъм.

Зарежи идеята ще стане ли, няма ли да стане. Потопи се в процеса без съдене и припряност. Представи си, че с действията си ваеш скулптура. Ще трябва да дялкаш и дялкаш. Не може да очакваш с един замах да сътвориш Давид на Микеланджело. Няма такъв един единствен перфектен замах. 10 + 10 + 10 < 8 + 8 + 8 + 8. Животът има количествени и качествени измерения. Ако стъпим на философската идея, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, то виждаме, че прекомерният перфекционизъм в редица ситуации ни пречи да направим количествените натрупвания, необходими, за да има качествени изменения в живота ни и „творчеството ни“ – било то под формата на изкуство, бизнес, спорт или любов.

Увеличи перспективата и разбери, че перфекционизмът от перспективата на години или десетилетия, често е в конфликт с определена краткосрочна форма на перфекционизма – сковаващият перфекционизъм, твърде фокусиран върху конкретната ситуация.

Ще ти дам пример. Не трябва да си перфектен или перфектна, за да започнеш по-изискващо начинание или начинание, за което нямаш нужния опит. Както казва милиардерът Ричард Брансън, ще се научиш в крачка. Да, в повечето случаи, можеш да се научиш в крачка.

Самият факт, че си в друга среда, с други обстоятелства, ще ти помогне много рязко да вдигнеш нивото и така лека по-лека дори да не успееш да стъпиш с целия крак на дадена възможност, стига да имаш достатъчна опора, можеш много по-бързо да се изкатериш нагоре в живота и в личностното си развитие. Ако търсиш перфектната опора, може никога де не започнеш да се изкачваш.

Успех,

Марин