Ирина Кирякова за любовта

За любовта

Говорим с Ирина Кирякова, психотерапевт с голям опит в Позитивната психотерапия и Гещалт терапията и автор на „Любовта намира начин“. Говорим за любовта, за позитивното, за мигове, които топлят и озаряват живота.

Ирина благодаря ти от името на читателите на Марин БГ и от мое име за отделеното време.

Какво всъщност е любовта?

Свързване. Единение. Бог. Цялост. Светлина. Безкрайност. Тя е всичко, тя е тъканта на живота, на клетките, от които сме изградени. На божественото й присъствие в живота ми дължа всичко постигнато. Тя е онова, което не мога да опиша, не мога да обясня как работи, но зная, че е в основата на всяко раждане, пробуждане, придвижване и развитие.

Любовта е красива, стопляща, свързваща, нежна и изпълваща. Фино докосване, което осъществява по-силен и дълбок усет за допир от осезаемо плътния, физически контакт.

В твой материал казваш, че любовта не се завладява, че тя е подарък, че е безусловна. Струва ми се, че любовта на много хора към самите себе си е под условие, особено на перфекционистите. Защо се получава така? Каква е първата стъпка към промяната.

Да обичам, за мен,  означава да се свързвам, да приемам, да отдавам без условия. Хората обичат най-често така, както са били обичани.

Когато сме малки светът ни отразява и ни учи как да се възприемаме. Ако са ме отразявали като красива и са ме дарявали с нежност, вероятно ще се харесвам и аз също ще дарявам нежност. Ако са ме отхвърляли и осъждали, много е вероятно и аз да постъпвам така със себе си и околните. Първата стъпка към промяната е да осъзная настоящата ситуация и да я приема. В душата ни има почва за развитие на разнообразни модели, нагласи, мисли, поведение – зависи какво ще отглеждаме и поливаме. Ако възпитанието и опитът ни са способствали да пораснат храсти и плевели, това не означава, че не можем да отгледаме рози и теменужки. Нужно е да облагородим почвата, да донесем вода и да погледнем към слънцето.

Какво те вдъхнови да напишеш “Любовта намира начин”?

Целият ми житейски път. Избрах това заглавие, тъй като професионалния ми опит, макар и скромен (15 години работа като консултант и терапевт), ме научи, че няма по-голям лечител и вдъхновител от любовта. Тя е моят основен терапевтичен инструмент, учител, стимул и посока в живота. Книгата представлява опит за разрез на ежедневието ни, така както го виждам след много години работа върху себе си и практика с хората. Всички онези малки, а понякога и големи неща, които ни заобикалят и оформят живота ни и чието съдържание често пропускаме и пренебрегваме. Опитала съм да направя това, чрез проза, поезия и визия, за да достигна до повече сетива.

Ако можеш да опишеш с едно изречение душата на книгата, какво би било то?

Вдъхновение за изгрев.

Има връзки, в които хора губят себе си или биват обсебени и притежавани от другия, къде според теб е балансът между любовта към себе си и тази към другия и кога една връзка става нездравословна?

Връзката е движение от себе си към другия и обратно.

Колкото повече има Аз, толкова по-малко има Ние, колкото повече има Ние, толкова по-малко има Аз. Нужни са и двете, за да е пълноценна връзката. Няма как да се свържа, ако първо не съм Аз – индивидуалност. Няма как да изпитам единение и свързване, ако не изгубя границите си и не се разтворя за, поне миг, в Ние. Общуването винаги е процес на приближаване, разтваряне на границите – за душата това е шанс за обогатяване, за изживяване на единството, за егото – страх да не изгуби себе си. Душата се идентифицира с безкрая, с цялото, егото – с границите си, с отделното.

Вглеждайте се в хората, с които се свързвате, и ако чувствате, че те имат желание да ви обичат истински – помогнете им да ви изучат и същевременно вие не спирайте да ги изучавате. Уважавайте езика! За да намерите верните думи, е необходимо да пресявате речта си многократно, докато останат бисерите, които, нанижете ли един след друг, грейват в огърлица. Бисерен наниз, който ще докосне душата на другия с нежността и категоричността на вятъра!

“Душата ми е стон.” Ако преживяваме тежка раздяла, какво би ни посъветвала да направим, за да се поосвестим?

Първо да приемем, че в такъв момент тъгата и болката са естествено състояние. Тъгата е необходима и нормална емоция, тя има нужда от спокойствие и грижа, от пространство ,за да се излее. Виж,страданието е нещо различно, в него има съпротива срещу естествените процеси и ход на живота, има гняв. Гневът ни трови отвътре и както казва учителят Йода: „Път към тъмната страна е.“  Една моя преподавателка казваше, че няма вреден опит – има болезнен, но не и вреден. Затова уважавайте следите, впечатани в земната ви обвивка, вглеждайте се от време на време в тях и си спомняйте с какво се гордеете и какво сте научили! Животът е щастливо прекрасен заради всичко, което имаме, и безкрайно ценен заради всичко, което сме изгубили!

Какви според теб са мисконцепциите за Позитивната психотерапия? И какво е Позитивната психотерапия за теб?

Че е насочена само към хубавото, че ни кара да виждаме добрата страна. Позитивната психотерапия ни помага да виждаме нещата цели, а не на половина. Помага ни да приемем живота в неговата пълнота и пъстрота. Помислете си защо казваме „лошо“ време, времето е различно и ако е дъждовно това е необходимо, а не лошо. Как ще има зеленина без дъжда. Ако искате само слънце, резултатът е пустиня, а не цветна градина. Всичко си има цена. В известен смисъл всяка една терапия би следвало да ни прави по-цялостни, защото здравето е цялост, а болестта е раздробяване, разпадане, разделение, … За мен мисията на терапевта не е просто да спомогне за освобождаването от даден симптом или проблем, а да повиши цялостно качеството на живот на личността, да разшири границите й. Когато ни направляват множество подсъзнателни мотиви, правото ни на избор е ограничено и ние сме зависими от неосъзната програма, която други са впечатали в нас. Моята цел е човекът да е максимално свободен – тоест осъзнат, отговорен, зрял.

Какъв е най-хубавият съвет, който си получавала или най-важният житейски урок, който би искала да споделиш с читателите ни.

Който има нужда, той се движи! Най-лошият опит е този, който не е направен!

Мисля, че за много хора да отидеш на психотерапевт е, като да ходиш гол в центъра на града, но четейки тази статия има дами и мъже, които биха искали да посетят твоите обучения или да потърсят твоето съдействие. Какво би им казала?

Само силният човек е готов да открие слабостите си и да покаже уязвимост, но така той става съавтор на живота си, а не жертва на обстоятелствата. Добре дошли по пътя на осъзнатото живеене – не ви обещавам светло и безоблачно бъдеще, но ви обещавам смислен  и истински изживян път – със слънце, дъжд, вятър, цветя, звезди и много любов.

Благодаря ти!