Да помагаш някому да подобри живота си понякога е, като да пълниш догоре резервоара на кола, чийто двигател не пали. Няма ли искра, колкото и бензин да налееш, няма резултат.
Гледах документален филм как милионер подслонява двама бездомника. Два свята, непонятни за другия – неговият и техният. Милионерът не можеше да проумее защо бездомниците не си търсят работа, а се занимават с доброволчество, а единият бездомник обясни как, ако си намери работа, ще се лиши от единствения си сигурен доход – помощите, които получава. Вижте 11:04 – 12:52.
Понякога няма искра, защото има страх и неувереност, защото липсва идея за бъдещето или пък, защото човекът е с по-малко действена енергия. Един път, когато ме бе яд, че приятел прави глупост според мен, майка ми ми каза, че всеки човек има своите житейски уроци и че не мога да ги реша вместо него или пък да очаквам да предприеме дадено действие, ако още не е готов за него. Все още в някаква степен се уча на това.
Решенията са като новородени животинки. Ако подметнеш такова животинче на приемна майка, може и да го отхвърли, дори да го убие, но ако е нейно, ще го обгрижва, пази и ще влага енергия и саможертва в това, то не само да оцелее, но и да порасне. Тази първична предразположеност към отхвърляне на чуждото и грижа за своето е нещо, което малко хора, които предлагат помощ, осъзнават.
Важно е и да знаеш защо помагаш и какво очакваш насреща. Това на свой ред предполага да се познаваш достатъчно добре и да имаш достатъчно зряла връзка с живота, за да не се стигне до крайности, в които помагаш, защото е срамно да не си добро момиче или примерно момче, или пък не помагаш, макар че ти се иска, защото носиш обидата от това, че си помогнал на n на брой хора, които не са си направили труда едно „благодаря“ да кажат. Да помагаш без свобода е насилие – насилие над теб или насилие над другия.
Когато помагаш някому, това винаги е източник на познание – познание за другия човек и познание за теб самия, но не винаги източник на положителни емоции. Все едно да искаш да се напариш зимата, за да се стоплиш, но да не знаеш кое е кранчето за топлата и кое е кранчето за студента вода. В реалността има много повече въпросителни отколкото в представата ни за нея. Просто мозъкът ни обича да си фантазира структура, за да не се плаши от „тъмнината“ на неясното.
Затова, ако сте на път да помогнете:
- кажете си честно готов ли е другият човек за помощта Ви и въобще ще разбере ли, че му помагате.
- запитайте се колко свобода има в помощта за Вас и за другия.
- бъдете честни какво очаквате насреща –все пак, еволюцията е създала нужда от реципрочност, въплътена и в социалните норми, но не винаги и не всички хора играят по правилата.
От лекции на доц. д-р Маргарита Станкова помня, че в терапевтичен контекст не доброволчестваме помощ, а чакаме клиентът да я поиска, за да не бъде отхвърлена. И това е едно възможно житейско правило, но въз основа на написаното по-горе и Вашия житейски опит може да прецените и другояче. Написал съм горната публикация не като инструкция за ползване на немска прахосмукачка, на 100% вярна и винаги валидна, а като насоки за размисъл. В живота има много различни ситуации и няма как да бъдат обхванати с няколко параграфа, но е важно да сме максимално честни и осъзнати за ситуацията, за нашите нужди и възможности и за тези на обекта на помощта ни.
И честита първа пролет!
М