„Няма човек – няма проблем.“
Чуя ли „избори“, се сещам за песен от комедия, „День выборов“, която отразява и настроението на немалко български избиратели. Куплет от нея:
И вот настал великий день,
Мне дали в руки бюллетень,
Беру и ставлю крестик — э-э-х,
Я голосую против всех!
Повечето хора гласуват емоционално и още от това следва, че или ако не видят никаква алтернатива, не гласуват, което дава по-голяма тежест на купения вот, или гласуват за този кандидат, който се е скрил в шубраците, докато другите се замерват с компромати и обвинения. Това прави системата частично предвидима и дава възможност за манипулирането й. Затова и първата митигираща стъпка е да се осъзнае, че когато човек гласува рационално, независимо за кого, то той гласува срещу манипулирането на системата. Tова, че изборът е сложен и неприятен, не е извинение за абдикиране от него.
Колкото по-малко некупени гласове има, толкова по-малко проблеми има демокрацията да бъде склонена към проституция.
„Всеки проблем си има име, фамилия и адрес.“
В България времето и пространството може да са като от книга на Хокинг – хем те няма, хем те има, пък и гласувш. Според статия във в-к „24 часа“ (тук) България е членката на ЕС, понасяща най-много критики за дописване на избирателните списъци. В интервю за БНР (тук) Ваня Нушева предлага решение на проблема с „мъртвите души“, като се създаде актуален избирателен регистър въз основа настоящ адрес.
Колкото по-дълго продължава проблемът с неточните избирателни списъци, толкова по-дълго изборите може да са като поредна серия от „Зоната на здрача“.
„Не е важно кой гласува, а кой брои гласовете.“
Стигаме до машинното гласуване. Както казва бившият говорител на ЦИК, Цветозар Томов, в интервю за Радио „Фокус“ (тук), машинното гласуване не е панацея и просто заменя едни рискове с други. И тук искам да вметна много точен коментар на Джон Оливър по отношение машинното гласуване в САЩ (тук), който обаче е напълно приложим и за България, а именно, че част от решението е да изградим системи, с които да знаем със сигурност, ако машинното гласуване е било компрометирано. Цветозар Томов подкрепя тезата, че машинното гласуване с машини с оптично сканиране дава най-добра възможност за одит. В интервю за БГНЕС (тук) Томов посочва, че в настоящия си вид Изборният кодекс не дава възможност точно тези машини да бъдат закупени, което ни води и към обобщението на написаното по-горе.
„Проверката е висша форма на доверие.“
Ако отиваме към машинно гласуване, нека имаме и максимално качествена хартиена следа.
С интерес ще прочета, ако имате коментари по написаното по-горе. Както и искам да благодаря на читателите предоставили идеи под предишната публикация. От октомври блогът отново става за психология, тъй като няма с какво повече да допринеса в разговора за гражданското общество в страната ни, а и това не е настоящата сфера на компетенциите ми, а и Сталин ги е казал нещата. Не забравяйте обаче, че всеки има право на мнение и че ако времето, в което можем да се изслушаме и да се опитаме да се разберем, използваме, за да се обиждаме и плюем, не сме общество, а прогресивно ослепяваща, поляризирана маса, все по-лесна за манипулиране.
Поздрави и до октомври,
М