Ех, либоф, либоф

либоф

Гледам извадка от индийския „Бодигард“ и се вълнувам, мислейки си за либофта и други тежки психични разстройства.

Е, не е чак толкова зле. Всъщност любовта е много готино нещо, но честичко сме в ръчичките на нейната малоумна сестра близнак, либофта, и докато се научим коя коя е и пак забравяме от възрастта.

Много се говори, пее, пише и прави в името на любовта, но често всъщност става дума я за търговия с внимание, секс, материални облаги, я за подаяние. Рядко става дума за съвместно творчество и импровизация. Нещо като джаз бенд с уникални и сетивни импровизатори, които съвсем естествено се допълват – ей, това е хубавата любов. Само дето при много е като комбо от хеви метъл и чалга. Защо?

Една много изтъркана теза – без да се обичаш, любовта е половинчата. Вярна е!

Често е, като да се усмихнеш на огледалото в очакване то да се усмихне. Даваш внимание и като не го получиш обратно се почва: „Ма, защо аз нали съм такъв/такава хубав/а.“ И се намръщваш на огледалото и то на теб. И, разбира се, другият или другата са криви, че не са видели красивата ни душица. Нормално е да искаме любов. Кой не я иска? Да сме честни.

Проблемно е обаче, ако любовта стане жертва на несигурността ни, на невъзможността ни да се обичаме и с кривите си носове и дебели дупета, тогава нещата се изкривяват и става като да гоним пеперуда с умопомрачен вид. Води само до неврози и повсеместна тегоба. Затова, преди да обичаш, когато и да е, обичай себе си. Защото, ако ли не, вероятно с времето и другото човече ще ти опротивее.

Другото нещо, кой не е ял дървото в емоционален план? Всички влизаме във връзки с предишен, честичко горчив опит, с не малка доза цинизъм и с всякакви травми. Да, но често се оказва, че докато нас ни боли коремчето, другарчето във връзката е уши-нос-гърло и докато нея я боли крачето, ние сме мозъчни хирурзи и пак разминавка. Вместо да се сърдим, просто трябва да приемем, че то добър лекар е трудно да намериш, камо ли човек, който да ти пасва на резките. Хубавите неща отнемат време – не се мятайте на първата жаба, защото колкото и да я целувате…

Има и любов стъпваща на много фокус към другия и губене на себе си. Това е обидно, както за нас така и за другия. Подаяния не се дават. Това принизява както нашето внимание, така и другия дори да ги взема с усмивка и протегнати ръце.

И към това, като добавим една армия от емоционални инвалиди, зловредни хора и обществен натиск да покажеш на баба „малкия Жорко“ и става весело.

Любовта е велика сила, но няма как да дойде в кочина, след като сте я гонили с мрежа по улицата под аплодисментите на тълпата. Така най-много някое прасе да си хванете.

Обичайте себе си. Намерете някого, с когото да творите заедно и да имате обща химия, и тогава евентуално любовта може и да дойде, иначе либофта е навсякъде, особено пролетта, като се събуди от зимен сън и иска да хапне шаран.

Любов да има,

М