Есенни усмивки

Хубав сезон е есента, но понякога повечкото работа, по-късият ден и прохладният ветрец под навъсените облачета ни карат да забравяме да се усмихваме. Ако случайно сте претрупани с работа, леко криво ви е или просто слънцето не ви стига, тази статия е за вас. Ще споделя и няколко хубави цитата, та като се разминаваме по улицата да не се гледаме начумерени.

Есенни усмивки, когато обичаш живота.

есенни усмивки

Започваме с цитат от Марк Аврелий:

Малко трябва за щастлив живот. И всичко е в теб, в начина ти на мислене.

За много навъсени хора щастието е само една мисловна крачка в страни, макар и с камуфлажна униформа.

Повечето хора и физически, и преживелищно са така устроени, че да имат бърза и лесна връзка с това да се чувстват усмихнато, да им е интересно, да чувстват обич, да имат вяра и увереност. И е срамота да не протегнат ръка към това, за което други се борят, особено когато е толкова близко.

Поради неправилно ползване на мислите и поради вродената на повечето от нас „нормална“ невротичност съчетана с лоши навици и обстоятелства, много от нас не живеем живота си, а съществуваме в сянката му.

Пътят към промяната за мен дойде и през „любовта“ към света – като цялостно чувство на обич и доверие.

Открих, че както можеш да обичаш човек – да ти е интересен всеки нейн малък жест, как тази й усмивка е различна от предишната, как гласът й звучи, когато е сърдита, тъжна или весела, как гледа, когато е сънена – така можеш да обичаш живота. Да изпиташ обич към изненадите, които крие и към цялата безкрайна наситеност на това да си жив/а, да чувстваш, да мислиш, да действаш.

Обичай това, че си жив/а и че винаги докато си жив/а ще има хиляди затворени врати, които обаче не са заключени, а само чакат да натиснеш дръжката. Обичай това красиво лице – което ще се отразява в теб. Лицето на живота. Изследвай го. Радвай му се. Тогава щастието е дори във въздуха, който дишаш. И не забравяй в света всяка секунда умира човек, а тук и сега ти си жив/а.

Есенни усмивки, когато благодариш на живота и продължаваш напред.

есенни усмивки

Нека продължим с цитат от автора на детски книжки, Доктор Сюс:

Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото се е случило.

Понякога хора, които обичаме си отиват поне от конкретно този свят, в който ние продължаваме да живеем. Понякога здравето ни си отива. Понякога целият статус, пари, власт, които сме имали остават в миналото.

Хубаво е, че сме имали тези хора до нас, това здраве, тези възможности. Те са ни помогнали да построим етажи в нашия дворец на живота. Поглеждайки постройката на нашия живот ги виждаме и усещаме.

Сега обаче е наша отговорност да надстрояваме, вместо да занемарим или дори рушим построеното. Наша отговорност е да го направим дворец голям и красив, защо така се забелязват и те – хора, здраве, минали възможности – така и техният живот живее през това, което правим сега.

Нямаме време да спираме, защото животът е кратък. Нека се радваме на красивите спомени, но и да прегърнем настоящето, такова каквото е. Нека се доверим, че можем да строим още много отгоре, защото всъщност можем и защото това е нашият живот. Животът, който строим и в който живеем, нека не се руши или занемарява. Нека това, в което е имало светлина да бъде дом на цветя и живот, а не на мухъл.

На следващата пресечка започва изгревът.

Есенни усмивки, когато приемеш и горчивото в живота и използваш това, което ти дава.

есенни усмивки

И сега е време за цитат от Алберт Айнщайн:

Веднъж приемем ли ограниченията си, стигаме зад тях.

Имаме определени генетични различия, включително и в това колко ефективно обработваме невротрансмитерът „серотонин“, което и предполага, че още с раждането си на някои от нас им е по-лесно да се щастливи, а на други – депресирани.

Към това добавяме и че ние се различаваме от себе си самите в различните периоди на живота си. От любовни разочарования, здравни проблеми, работни невсгоди до моментите, когато сме „пияни“ от любов, със супер здраве и горди от постижения.

Всичко това създава графика от всевъзможни точки. В повечето случаи е достатъчно да променим мисловния процес и да пренасочим усещанията си към любов и благодарност към живота, дори към детско любопитство на сетивно ниво. Любопитство към тялото ни и света около нас. И животът става вълшебен. Понякога обаче е нереалистично, а и ненужно да говорим за щастие.

Когато някои от нас е относително дълбоко в депресия или тъга – не говорим за гледане в една точка месец – приемете, че известно време може би ще ви е празно,  безинтересно и апатично, може би ще сте по-склонни към това да не виждате бъдещето или да се затворите откъм човешки контакт.

Това са хубави моменти за посяване на положителни промени. И вместо да се молите за слънце, посейте това положително нещо, което расте на този климат. Медитация – задължителна. Изкуство – задължително.

Приемете тези неща, които са вътре във вас. Позволете им поне в част да излезнат навън чрез изкуството. Така ще ви олекне. Ще има повече свободно място за живот, за свобода от тъга и празнота.

Ще си създадете навика да се свързвате по-дълбоко с вас и да разбирате, че не се изчерпвате нито с мислите си, нито с чувствата си в този конкретен момент, а сте много повече и точно в това се крие обещанието за промяна, независимо дали вече чувате стъпките й.

Това са и моменти, които позволяват посяване по-свободна връзка със социума и пренарисуване на още по-свободен житейски път.

Понякога животът ще ви сервира лимони, може дори година на лимони да карате, тогава и да искате бира и да не искате, поне се научете да си правите лимонада.

Есенни усмивки, когато разбереш, че има и други решения.

есенни усмивки

Много от нас решаваме житейските задачи винаги отпред-назад, вместо отзад-напред. А много задачи в живота се решават точно по втория начин.

Посейте любов в сърцето си. Посейте любопитство. Посейте вяра. Животът ще започне да ви връща любов в лица, които още не сте видели, поводи за вяра, във възможности, за които дори още не знаете, че съществуват. Чувствата, както и мисълта определят поведението ни, целите ни, мотивацията ни, което в крайна сметка и определя поне част от това, което ще ни поднесе животът.

Успех,

М