Ще приключим седмицата с директна работа с тревожността и хитър, стар трик за намаляването й. Още 1939 година австрийският терапевт Виктор Франкл презентира техника наречена парадоксално намерение – алгоритъмът й най-общо е, че страхът се заменя с парадоксално желание и че свръх-намерение прави невъзможно сбъдването му (виж стр. 124). Доктор Франкл дава пример с мъж, страдащ от тежка форма на заекване. Цял живот заеквал с едно изключение. Когато бил момче се возил в трамвая без билет. Качил се кондуктор. За да събуди съжаление у кондуктора и да си спести глоба, опитал да наблегне на заекването си – е, това единственият случай, за който помни, в който говорил от гладко по-гладко (виж стр. 126).
Един от начините да задействаме парадоксалното намерение е на ниво намерение за действие. Например като момчето, което се стремяло да заеква и се получило точно обратното. Другият е на ниво емоция. Ще поработим на ниво емоция, правейки нещо сходно с популярна НЛП техника.
Ако имаш нерационална тревожност, изразяваща се в странни мисли, усети емоцията, която ги подхранва. Представи си, че имаш пулт, контролиращ тази емоция на тревога, дискомфорт, безпокойство. С пулта се опитай 30 секунди да подсилиш тревожността на максимум. Най-вероятно нищо няма да се получи. И тревожността е подвластната на общия принцип на свръхнамерението, а именно, че престараем ли се, се получава точно обратното.
Когато имаш осъзнатост за емоциите ти и техния баланс, можеш да откриеш, че причината, поради която траят дълго е, че не само те те бутат, но и ти ги буташ. Така реално ги крепиш да не паднат и ти тежат. Дръпни ги, ще паднат и ще те оставят.
Понякога сами си въобразяваме ръбове, на които замръзваме и треперим. Случи ли се така, поеми дъх и смело скочи в тревогата посредством техниката на парадоксалното намерение. Не е пенкилер, но не е за пренебрегване.
До утре, когато ще правим седмичен преговор.
М