Тялото си прави каквото си прави, съзнанието си съзнава каквото си съзнава. Не общуват много. Удобен, но поизхабен брак, лишен от комуникация, интимност. Всеки се справя както може със стреса на ежедневието, всеки сам за себе си. Съзнанието циклейки, тялото стягайки си, свивайки се. Може да е другояче. Съзнанието може да престане да игнорира тялото и двете да станат по-щастливи.
Тази вечер, когато легнеш, погали тялото си и попитай с искрен интерес как се чувства. Попитай палеца на крака как се чувства и се вслушай в усетите в него, пръстчето до него и така всички пръстчета подред, после пръстите на другото стъпало. Вслушай се. И лека полека по пътя към главата усети всяка частичка от тялото. Стигайки до темето усети цялото тяло като единство, като усет, заемащ определена форма в пространството, който е различен в различните си точки. Вдъхни му приемане и обич.
Всъщност това, което направи стъпва на базово упражнение по осъзнатост/медитация, което научих преди 12 години. Ако го правиш често заедно с изследването на дишането от вчера и ако го правиш с правилната настройка на любов и благодарност към тялото си, на любопитство какво иска да ти каже през усетите си, то с времето ще ти е много по-лесно да чуваш различни емоции в различни части от тялото си и дори само изслушвайки ги и давайки им достатъчно възможност да се изразят и успокоят през дишането, ще подобриш емоционалната си регулация.
За себе си съм открил в кои части на тялото усещам тревога, стрес, спокойствие и в какво движение понякога искат да се изразят. Ако усещам напрежение, дори съвсем обикновено протягане, с разкършване на раменете и врата и дълбока въздишка, изпъчване, и леко отпускане на рамената, на лицевата мускулатура и разфокусиране на погледа, вършат работа и ми помагат да сменя мисловната схема.
Тялото и ума са свързани, за да работим през тялото обаче е нужно да го чуем, да го ценим и да му обръщаме внимание. Ако ли не, ако ние го игнорираме и то ще ни игнорира и ще сме нефункционален съюз между дух и тяло. Понякога е много по-приятно да се върнеш в тялото вместо съзнанието да жужи като обезпокоена муха от нямане какво смислено да прави.
До след двадесетина часа,
М