Да остарееш красиво

Да остарееш

Мило момиче на 20, 30, 40, 50 или 60, пиша, за да напомня колко красиво и женствено можеш да остарееш. Да остарееш с усмивка, достойнство и отворени обятия. Да имаш смелостта да танцуваш с живота до края на мелодията. Да му се довериш. Да го оставиш да те води. И когато музиката спре, да го целунеш за сбогом, така че никога да не те забрави.

Странно се стигна до тази статия. Много неща. Последното – статия от Солунска 16, на която попаднах случайно. Провокира ме. Прииска ми се да пиша. Не, за да ти е комфортно, а за да отлепиш очи от този часовник – време мери, не живот.

Да остарееш до букви

Свършваш като букви в камък. Букви без живот, без мечти, без топлина, без очи, без устни, без ръце. Букви, които не изпитват нежност, не могат да прегърнат, да кажат: „Обичам те! Обичам те! Обичам те! Мляс.“

Да остарееш свободно

Чувал съм, че колкото по-безсмислен е животът на човек, толкова повече, го е страх от смъртта. Тук и сега си жива. Безброй възможности. Имаш толкова живот. Ако самооценката ти се гради на здрави основи, ако не се страхуваш да се променяш, ако не си забъркваш сапунени опери поръсени с емоционален мазохизъм, ако си смела достатъчно, за да обичаш с огън без да губиш себе си, на 99 години ще живееш с емоцията и енергията, с която красиви, но объркани момичета на 29 години не могат.

Знаеш ли, по-рано имах буйна черна коса. Бъркаха ме с италианец. Момичета се обръщаха след мен и тук, и зад граница. Сега съм плешив и с леко счупен нос. Бъркат ме с терорист. След мен се обръщат само полицаи. Не ми пука. По-щастлив съм от всякога. Почнах да правя бизнес и това ме промени доста. Оценявам свободата. Оценявам истинските хора около мен. Оценявам времето си и енергията си. Не мога да си позволя да губя време в драми. И честно казано много по-малко ми пука дали някъде ще стана за резил или не. Просто животът препуска и нямам време за глупости. Животът е като пластилин. Може да си със или без деца, сама или с любим, може да си на 60 или на 30, няма значение. Имаш живот. Имаш себе си. Просто трябва да се пресегнеш и да го намачкаш този пластилин.

Да не хвърляш живота си на боклука

Много по-страшно е колко живот хвърляме на боклука от това, колко живот ни взема времето.

Зарежи мазохизма, който избива на талази от статуси като „Ти ме рани прасе ниедно, но аз съм силно момиче и ти прощавам“, защо въобще си губиш времето да кажеш, че е имало кочина в живота ти. Давай напред.

Зарежи идеята, че самооценката ти трябва да се базира на това колко мъже не са те погледнали в очите, защото са ти зяпали бюста. Ще искат да те „уважат“, но няма да те уважават. Ако го правиш за себе си, ОК. Ако искаш секс, ОК. Ако, обаче на база погледи ти се гради себеуважението, ти вече си го изгубила. Грижи се за себе си не, за да те оценяват, а за да не са в позиция да го правят.

Зарежи идеята, че нещо трябва да го има до теб – мъж, деца, любовник. Зарежи и идеята, че ако искаш – деца, мъж, любовник, но е трудно, то е непосилно. Не е! Няма място за сълзи, има само прах и препускане напред, а там има щастие. Бори се, доверявай си се и живей със сърцето си, не със страховете си.

Приеми промяната, ако на 60 години си с манталитета и нуждите на 20 годишна, значи си пропиляла 40 години. Този живот е толкова неописуем и интересен, но трябва да го оставиш да те води.

Да се довериш на живота

Позволи си да си силна, но не на сила, а защото се обичаш. Позволи си да кажеш като великата Едит Пиаф, че не съжаляваш за нищо и каквото и да е имало в миналото, го остави там. После просто дотанцувай танца си с усмивка и прегръщай, радвай се, усмихвай се, защото после ще си само студени букви. Довери се на живота.

Марин